Марин льо Пен и Герт Вилдерс Крайнодесните печелят терен в

Марин льо Пен и Герт Вилдерс

Крайнодесните печелят терен в Европа още от първото десетилетие на века. Редица основни избори потвърдиха през 2017 година тази наклонност във Франция, Германия, Австрия и Холандия. Успехите на популистки, евроскептични и антиимигрантски партии форсират пренареждането на политическия пейзаж, само че пораждат и търкания в самите тези обединения.

Шок след потрес

Крайнодесните партии реализираха редица рекордни резултати, при все това не съумяха да запишат нито една победа на национално ниво. " Днес европейската последна десница е по-популярна от когато и да било след 1945 година ", установи холандският откривател Кас Муде, асоцииран учител в Университета на Джорджия, Съединени американски щати.

Партията на свободата отпред с Герт Вилдерс стана през март втората парламентарна мощ в Холандия след либералите - с 20 от общо 150 места, т. е. с пет повече отпреди.

Във Франция ръководителката на Националния фронт Марин Льо Пен се класира тази пролет за втория тур на президентските избори, като съумя съвсем да удвои броя на гласовете, подадени за Жан-Мари Льо Пен преди 15 години.

Шокиращ бе и резултатът от немските парламентарни избори през септември поради невиждания пробив на партия " Алтернатива за Германия " (АзГ), влезнала в Бундестага с 12,6 на 100 от гласовете против 4,7 на 100 преди четири години.

Постиженията на Марин Льо Пен и Герт Вилдерс, които се бяха насочили към последна победа в съответните страни, може да оставят усещане за крах, само че " чашата в действителност е три четвърти цялостна за националистическите сили ", счита френският политолог Патрик Моро.

Австрийската партия на свободата (АПС), най-стара в европейското националистическо семейство, завърши изборната джимхана с резултат, непосредствен до личния й връх, 26 на 100 на изборите от 15 октомври, и получи три прекомерно внушителни министерства (на вътрешните, на външните работи и на отбраната) в взаимното си държавно управление с консерваторите.

В Италия и Швеция, където предстоят избори през 2018 година, крайнодесните сили дебнат в засада.

Каква е почвата?

" Всяка страна споделя друга история, само че зад триумфа на радикалната десница където и да било постоянно се прокрадва възприятието за неустановеност - действителна или мислена, - обвързвана с миграционните потоци, тероризма или икономическите опасности ", отбелязва Мейбъл Березин, преподавателка по социология в американския университет " Корнел ".

Успехът на ултрадесните в процъфтяващи страни като Германия и Австрия удостоверява " проучванията, показващи от десетилетия, че имиграцията е главен мотив за паниките " на крайнодесния електорат, изяснява Кас Муде.

АзГ и АПС реализираха триумфите си в европейски страни всред приелите най-вече мигранти от 2015 година, което подхрани дебатите за помощите и за потенциала за консолидиране на новодошлите.

Присъствието на имигранти не е единственият фактор за триумфа на крайната десница - тя извлича изгода също от насъбраните отрицателни усеща към партиите и към елита в политиката, стопанската система и културата.

Преобърнатата шахматна дъска

Да реагират с протест? С подражателство? Стремеж към съдействие? Другите политически сили, по-специално в консервативния лагер, подложени на напън от крайнодесните, би трябвало да се нагодят към новата обстановка.

Решението на младия, 31-годишен австрийски реакционер Себастиан Курц да конкурира АПС в метода към тематики като имиграцията, мястото на исляма в обществото и сигурността разумно докара до съдружно съглашение сред двете партии.

" Курц стигна доста надалеч в идеологическото си доближаване с АзГ - тактика, която може да проработи, стига той да не заличи изцяло идентичността на своята партия ", предизвестява австрийският политолог Томас Хофер.

В България десноцентристката партия на премиера Бойко Борисов ръководи от март взаимно с коалиция от националистически партии.

В Унгария възходящата ксенофобия в изказванията на Виктор Орбан, пристигнал от консервативните среди, парадоксално обезпечава през днешния ден на екстремистката партия " Йоббик ", смекчила своя звук, опцията да се показа за основната опция на премиера.

Във Франция обичайните партии към момента изключват опцията за съюзяване с крайната десница, също както е в Германия и Холандия. Френските десни сили обаче преди малко си избраха за водач един 40-годишен народен представител, Лоран Вокие, подложен на критика, че избира тематики, присъщи за партията на Марин Льо Пен.

Кас Муде въпреки всичко предвижда, че обичайните партии, стремящи се да имитират крайната десница, ще реализиран единствено " краткосрочни триумфи ", тъй като подценяват антисистемната настройка на този електорат.

След триумфа - накъде?

Вътрешните раздори, през които минаха Националният фронт и АзГ след изборните си триумфи, демонстрират какъв брой е мъчно да се оставят задълго настрани дълбоките от време на време вътрешни различия, свързани с идеологически избор или персонални съперничества.

През 2017 година, да вземем за пример, се разцепи популистката и еврофобска партия " Финландците " - унищожи я ръководството в коалиция с центристите и консерваторите от 2015 година

" Позицията на по-малък сътрудник постоянно е най-неудобна ", акцентира Томас Хофер.

АПС години наред близа раните, нанесени от първата й коалиция с консерваторите сред 2000 и 2007 година

По думите на Хофер " партии като АПС имат ДНК на съпротива, която мъчно се трансформира в държание на ръководещи ".

По БТА