Вътрешността на Земята засмуква огромни количества вода от океаните
Марианската котловина – най-дълбоката точка на океанското дъно – е ситуирана в Тихия океан, сред Япония и Папуа Нова Гвинея. Бездната й стига до умопомрачителните 10 994 метра под морското ниво. Тук, в цялостен мрак, живеят голям брой същества, наподобяващи на истински извънземни. Оказва се обаче, че това необичайно място има и мощни всмукателни сили.
Сеизмични изследвания на Марианската котловина ни разрешават за първи път да научим повече за тази нейна неповторима характерност. Оказва се, че бавното придвижване на тектонските плочи (по съответно на тихоокеанската, която се намира под Марианската падина) избутва големи количества вода навътре в планетата ни. При това 3-4 пъти повече, в сравнение с в началото се е предполагало.
„ Изследванията демонстрират, че зоните на субдукция* придвижват доста по-големи количества вода в интериора на Земята (на доста километри под повърхността), в сравнение с се предполагаше досега “, изяснява Кендис Мейджър, програмен шеф на подразделението за океански науки към Националната фондация за науки в Съединени американски щати.
Как тъкмо се случва това?
Водата може да навлезе през скалите по най-различни способи. Така да вземем за пример знаем, че субдукционната плоча на Марианската котловина задържа вода в така наречен „ мокри камъни “.
Водата се стича през кората на Земята и навлиза в горната й тога в разрезите, където тектонските плочи се срещат. Тук тя се озовава в капан. Вследствие на мощното налягане и температурните условия минава в нетечна форма (например хидроминерали – т.е. мокри камъни).
Въпреки че падината гълтам толкоз доста вода, равнищата на морското ниво са останали относително непрекъснати. Това подсказва, че водата намира метод да се върне назад. Как тъкмо? Учените към момента нямат визия.
Находката би могла да ни помогне да разберем повече и за международния воден цикъл. Разбира се, Марианската котловина не е единственото място, която всмуква водата в скалистия интериор. Същото важи и за други субдукционни зони по света, където земните теконски плочи се срещат.
„ Дали количеството вода варира доста сред обособените субдукционни зони според от методите, по които плочите се огъват? – пита съавторът на изследването Дъглас А. Вийнс. – Предполага се, че по този начин седят нещата в Аляска и Централна Америка. Никой обаче не е съумял да надникне толкоз надълбоко в тези региони по този начин, както ние направихме при Марианската котловина. “
Изследването, ръководено от Вашингтонския университет, е оповестено в Nature.
* Субдукция е развой, при който една тектонска плоча се подпъхва под друга.
