Мариана Попова и Веселин Плачков ще представят спектакъла си Виновни

Мариана Попова и Веселин Плачков ще показват спектакъла си " Виновни " на 10 април от 19 часа в Дома на културата " Борис Христов ". Двамата показват един извънредно персонален и смешен роман за изборите, които ни дефинират и за които си плащаме в любовта и изкуството. Режисьор е Христо Мутафчиев. Спектакълът е със специфичното присъединяване на група " No More Many More " - Методи Кръстев – китара и вокали; Радослав Гергов – перкусии и вокали; Иван Гатев – бас; Камен Александров – китара и Петър Александров – ударни. Мариана Попова и Веселин Плачков, които са тандем и в живота, описват, че са имали от дълго време концепция да създадат нещо взаимно. Авторската режисура задава безапелационни и ясни въпроси - за какво стигнахме дотук, къде тъкмо стигнахме, къде желаеме да отидем и до по кое време ще продължаваме по този начин. И нещо значимо - до каква степен можем да стигнем, с цел да сме угодни на хората и до каква степен -  за да сме богоугодни. Спектакълът слага въпроси за безконечната битка на създателя със себе си и че да избягаш от себе си е най-трудното нещо на света. 
Прочетете още
За театъра, хората, любовта и виновността си приказваме с двамата:  

-Мариана, Веско, с какво толкоз сте отговорни поотделно и дружно, че решихте да кръстите спектакъла си „ Виновни ”?  

Веселин Плачков: Това беше концепция на Марианка, тъй като все някой ни упреква за нещо и освен. Всеки упреква другия за нещо и всеки е отговорен, и все сме отговорни, и все някой ни изяснява какви сме пък какви не би трябвало да сме, пък какви би трябвало да сме. Все по този начин сме – в обвинителен режим. В един обвинителен звук минават диалозите и по тази причина „ Виновни ”. Виновни сме за това, че сме такива. Извинявам се. Пример - като обичаш жена си, си чехльо и злощастник. Тя като се държи добре, е наплашена стопанка. Като е неприятна – не става за семейство. Все си отговорен. Като имаш рекламация в изкуството – отговорен, като нямаш – отново. 

Марияна Попова: Вината в България е нещо изключително -  общонационална линия ни е да търсим постоянно виновността в другия. И ние, като едни месии, се появихме и взехме решение да поемем цялата виновност за всичко, с цел да може оттук-нататък хората да стартират да надграждат над това. Така че, в случай че някой има проблеми с това, че не е отговорен и би трябвало да упрекна някого - ние сме отсреща, ние сме отговорни. 

- Николко вини успяхте да поемете от началото на плана, от първата му театрална реализация?  

В.П.: Доста вини, в действителност като свърши спектакълът, всички ние и публиката излизаме доста щастливи. Много хубаво, като терапия е малко, тъй като всичко се случва със средствата на комедията, на сатирата. Казвам го, въпреки че напоследък комедия стана нарицателно за нещо още по-така по повърхността. По-скоро бих споделил, че се надсмиваме над себе си, над обстановката. Правим го като добра сила. Не може да си обвинителен към хората. Ние сме създали зрелище без обвинявания в това или това. Не се и жалваме - горките ние какъв брой сме неразбрани. Просто се смеем на обстановката, а който както желае да го схваща. Няма ограничавания. 

- Вие сте сътрудници и в живота, и на сцената. Двама актьори под един покрив би трябвало да овладеят егото си. Кой е режисьорът вкъщи и кой – на сцената?  

М.П.: Режисьорът на сцената от самото начало е Веселин, защото аз считам, че е значимо да оставиш професионалиста да си свърши работата. Когато става въпрос за музика, аз дирижирам, когато става въпрос за спектакъл, за театрална режисура, е Веселин. Той знае по-добре по какъв начин да се случи. 

Истината е, че сме се научили на приемливост през призмата на опита. Трудно се реализира, само че с времето се получава. Колкото до егото – за него са се погрижили децата от дълго време. Няма такова. 

В.П.:  В персонален проект режисьорът у дома е Марианка. Така сме си разпределили нещата. Аз съм скритият катализатор, който прави някакви неща, подтиква някакви процеси. 

М.П.: Веси е „ Бригада „ Нов дом ”, а аз съм „ Хелс Китчън ”. 

В. П.: Като акцентираме на Хелс (смее се). Не всичко си е наред. Чудесно си живеем и ние тъй като сме оценили момента. Голямо разхищаване на мигове е да заживееш с някой и да гледаш да прекарваш времето повече самичък, тъй като „ да не ти омръзнал ”. Това е цялостна тъпота - да си намериш някого и да гледаш да си липсвате. На мен Мариана ми липсва даже и когато е в другата стая и се е зачела в нещо. Всички към този момент свикнаха  - и другари, и родственици. Моля за опрощение всички, които считат, че сме отговорни, че си обичаме другарчето и желаеме да споделим с него всяка наслада и болежка. 

- А по какъв начин преминавате през тези турбулентни времена,  в които без да  сме питани и да желаеме, непрекъснато ни притискат до стената? Минавала ли ви е мисълта за бягство?  

В.П.: Никой от нас не е изключение от общата обстановка. В една лодка сме. Всички сме на борда и в някакъв миг някой стартира да копее до теб дупка в лодката. Като го попиташ какво прави, той дава отговор: „ аз си издълбавам пред мен ”. Да де, но ще потънем дружно. Същото е и със обстановката, в която живеем. Всички ние сме принудени да поносим тази извергщина по отношение на хората. Повярвай ми, не можем да се зарадваме на вечерята, като сме видяли какъв брой апетит има в близост, какви хора има, които гладуват. И ние си задаваме въпроси като другите хора - от кое място пък тия има пари за такива коли, за разкош и екзотични пътувания, за имения.

Задаваме си въпросите - по кое време някой ще даде някаква сигурност, по кое време ще има логичност на живота, че „ а ” плюс „ б ” е равно на „ с ” по някаква формула. Ти учиш, работиш и си почтено обезщетен. Изживяваш живота си почтено, работейки. Грижи се за себе си и близките, имаш почтени старини и си отиваш. Това е в най-първичен проект. Тук идва и духовното израстване. За страдание в тази посока всичко е надолу. Затова при подобен такъв въпрос, всеки човек стартира да наподобява като безумен глупак, тъй като до момента в който обясниш кое не е наред и в действителност приличаш на глупак, на някакъв опозиционер. Ето по този начин ни работи действителността, в която живеем. Да, мислили сме да живеем в чужбина, само че и там е същата работа. Опитахме да живеем в провинцията, обаче пък там няма условия за деца, лечебни заведения, нещо лекари. Опитахме всевъзможни неща като всички. Надявам се, че решенията ни са били верни. 

- Кои са онези  хубави моменти, които ви зареждат и ви дават мощ да се изправяте против всяко предизвикателство ?  

М.П.: Ами може би това, че сме идентични. Много се намерихме като чувство за живот, като полет на мисълта, като сила. Човек може да се изолира задоволително добре и в у дома от целия този деградирал свят. Аз от дълго време дублирам на Веси, че за мен еволюцията е синоним на деградация що се отнася до духовното. Така че в последна сметка това, че се поддържаме и главите ни вибрират на една и съща периодичност, ни зарежда. Имаме доста общи неща, които харесваме, след толкоз години дружно имаме и доста общи същински другари, които обичаме безпределно. Помагаме си, оцеляваме, основали сме си нашата дребна общественост, в която ни е хубаво и уютно. И това съгласно мен е най-важното. 

- Когато се събрахте, имаше ли хора, които ви загърбиха, тъй като се писа доста към връзката ви?


М. П.: Не,ние имаме безусловно постоянни другари, които не се интересуват от всички нелепости, с които се злоупотребява. Основният прийом на жълто-кафевите публицисти да вадят от подтекста нещо от огромните изявленията, което е допустимо да впечатли хората, не ни повлия, нито пък на нашите другари. 

Знаете ли, припомням си дребната Мариана, която с токчетата на мама пееше с дезодоранта пред огледалото. Мнозина са го правили, аз не съм изключение. Тогава мечтаех да пея на сцена. Мечтата ми се сбъдна, само че тя върви и с тежестите да си известен човек. Нали това желаех. Популярността е отговорност – да спреш, да си поговори с хората. Да те ненавиждат, да те обичат, да те одумват. Просто това е част от славата и няма безусловно нищо неприятно. 

- Предстои ли нов албум, с който да зарадвате почитателите си?  

М.П.: Съвсем скоро излезе една нова ария от плана „ Пеещи актьори ” на Игор Марковски с малко скандално заглавия „ Как ненавиждам ”, само че в действителност, когато човек си пусне песента и я чуе, аз пея „ по какъв начин ненавиждам да пребивавам без теб ”. Да, лека бавно протоколирам песни, към този момент започнах да пиша и текстове. Много ми е мъчно, признавам си, чисто прочувствено да се от измъкна от майчинството. Трудно ми е да комбинирам две огромни любови в едно. 

Толкова доста обичам децата си да се грижа за тях и музиката, другата огромна обич. Някак си силата не ми стига задоволително и за двете да ги направя на 100%, само че живот и здраве Кати си потегля на учебно заведение тази година, тъй че ще могат да си посветя душата и сърцето на музиката още веднъж. Знам какво ми следва и да си кажа почтено – на мен ми е по-лесно, когато децата тръгнат на учебно заведение. В момента, в който каката потегли на учебно заведение, започнах да протоколирам и издадох албум. Надявам се, че и в този момент ще се получат по този начин нещата. 

- Тоест с учебното заведение настава моментът, в който се откъсват от нас…  

М.П.: Искаме или не желаеме, когато класната ги хване за ръка за ръчичка някак си различен става животът и те стартират да откриват го различен метод. Започват да пишат, да четат, да философстват и по-лесно. Наистина е по-лесно. С бебе не е по този начин, нямаш и една свободна секунда. Голямото дете се обслужва единствено, можеш да го помолиш да те остави да довършиш работата си. Не се тормозя, че тя ще направи пакост. Как да кажа - огромното дете към този момент е доста по удобно и комфортно за изкуство. 

- Да ви върна към спектакъла „ Виновни ”, каква е ролята на музиката в него?  

М. П.: Ами доста огромна, тъй като този театър е. Става дума за комедия, в която през призмата на смеха, преглеждаме заниманията и живот на Мариана Попова и Веселин Плачков. Тоест ние не играем други герои. Затова и е разумно, когато аз съм на сцената да пея. Има доста песни, тъй като ние минаваме през целия ми музикален живот дотук. Най-хубавото е, че с нас на сцената ще бъде обичана наша група – No More Any More. Те ще свирят наживо. 

- Ще има ли  „ Още по -виновни ” – продължение на спектакъла?  

М. П.: Не сме го мислили.  Аз ще се отдам на музиката, а Веселин Плачков – като един огромен български артист, ще си направи моноспектакъл. 

В. П.:  „ Виновни ” занапред ще пътува и ще се играе. Ние създателите в България претоварихме публиката. Имам възприятието, че има хиляди концерти, представления. Направо е нападателно: „ елате, заповядайте, елате, заповядайте ”. Няма смисъл. Нека представленията, които са подготвени и и се вижда, че в тях има смисъл, да бъдат изконсумирани, да си живеят живота. Ние можем да си сложим задача да вършим, да бълваме, до момента в който сме живи. И какво от това? Аз избирам да играя в 1-2 неща, само че да знам какво споделям по тематики, които ни вълнуват и в живота, и на сцената. Това да се случва през типичен текстове, през песни. Да направя по този начин, че да жегна от вътрешната страна. Другото е безчинство, пренасищане на сетивата. 

А и „ Виновни ” може да се доразвива. Ние сме заложили това нещо да се доразвие. Да се включи балет или симфоничен оркестър дружно с рок групата, да вземем за пример. Така ще ги има всички нюанси в изкуството.