Мариана Попова: Музикант станах по клубовете
Мариана Попова е една от емблематичните певици от началото на прехода. Изключително забавна и надарена персона. Намираме я в Плевен, където живее с половинката си - артиста Веселин Плачков. Поводът да потърсим красивата актриса е издаването на нов албум и напълно прясна премиера на клип, продуциран от известния Игор Марковски. Двамата към този момент обраха точките дружно с песента „ Дъжд “.
- Мариана, издавате албум, за какво чакахте толкоз?
- Надявам се да съумея до моя рожден ден - 6 юни. Аз не съм от доста амбициозните актьори, които желаят непременно да запълват пространството. Старая се това пространство, което ни е обещано свише, да го запълвам със смислени и премислени, претърпени неща. Отношението ми към музиката е като към нещо доста особено.
- Четох ваше изявление през 2019 година, че надали не сте обезверени от музикалния пазар в България и мислите да спирате?
- То отчаянието си седи. Сами може да прецените какви са злободневните звезди на България, какво оферират като качество. Повече е обърнато на бизнес, освен това обикновен. Цялото съвременно течение е неуместно да бъде наречено музика, а платформа за сексистки проявления. Но няма да им върша реклама.
Смисълът на новия ми албум е да събереш това, което си основал, в една кутийка обич
- Албумът ще се споделя „ Истина “?
- Най-вероятно да, само че с Игор Марковски слушаме деликатно всичките 12 песни, обмисляме още. „ Истина “ се обрисува като една от най-силните и същински песни, която съм имала до този миг. Аз споделих на Игор, още когато ми изпрати демото. Това е доста същинска ария, изключително откъм текст. Имам възприятието, че Биляна Ангелова е прочела мислите ми, какво желая да кажа.
- Ще е забавно да я чуем на 20 април. Ако не се неистина, тогава е премиерата на видеото?
- Да. Снимките приключиха, обработват се. Снимахме в една голяма танцова зала. Тематиката е танго. Мога да изкажа, че Мариана Попова танцува също.
- И по какъв начин се оправя?
- Много добре, защото нямахме доста време за подготовки. Прилично.
- Нещо за другите песни?
- Това са песни, които най-сетне желая да събера в албум. „ Вървя “, „ Две хубави очи “, дуетът ми с БТР „ Несбъдване “...
- Какъв тласък има един актьор да издава албум в днешно време, когато музиката е на един клик в интернет, т.е., бизнес резултатът е..
- Смисълът е да събереш това, което си основал, в една кутийка обич. Нека по този начин поетично го обрисувам. Просто да не стои безредно разбъркано в пространството. То е по-скоро за теб самия. Ако ти не уважаваш себе си, не може другите да те почитат. Ако се държиш почтително към изкуството, към работата си, може би хората го правят оценка. Аз съм естествен актьор, без рекламация. За мен значимите неща са изразните средства, посланията.
Човек оцелява с по-скромен и сгънат живот, а аз знам 2 и 200
- Как се оправя един актьор в тежки времена на пандемия, изключително когато е фамилен и има деца, знам какво е вкъщи?
- С другари, доста другари. Не сме милионери. Трудно ни е като на всички останали хора. Но с една концепция достолепие, успокоение и с прелестни другари, които се грижат за нас.
- Успявахте ли за тези 13 месеца да осигурите някаква издръжка, защото и двамата с Веселин сте хора на изкуството?
- Веси работи в Общината в Плевен. Слава богу, имаше малко отваряне и направихме няколко концерта. Справяме се, не се оплакваме. Целият свят полудя. Ние не сме повърхностни и глупави хора да считаме, че единствено ние сме значими и единствено на нас ни е мъчно. Човек оцелява с по-скромен и сгънат живот. Хубавото е, че Марияна Попова знае 2 и 200.
- Как се справяте чисто организационно с деца - карантини, учебно заведение, онлайн образования?
- Голямата учи, дребната към този момент е на ясли. Имаме си прелестен дядо, който постоянно я взима и се грижи да нея. Плюс кокер шпаньол и котка. Чудесни сме.
- Чел съм, пристигате в „ Кокомания “ като рокерка. Бъркам ли?
- Бях с много разнороден усет с помощта на родителите. Елтън Джон, Крис де Бърг, „ Щурците “. Слушах много необятен диапазон. Баща ми беше меломан. „ Кокомания “ ги завоювах с ария на Селин Дион на кастинга. Je sais pas от френския албум. Правехме повече поп, по-малко рок.
Аз, Любо и Мария Илиева дружно тръгнахме по клубове, всеки със своята тайфа
- Сега какво слуша Мариана Попова, когато пътува?
- Сега шлагерите в колата са „ Синеоке теменужке “, „ Зайченцето бяло “, „ Балонче хвърковато “. Но имам малко време да чувам музика. От оня ден не съм спряла да въртя новото парче на Любо - „ Целуни ме “. Много хубава ария. Слушам много и „ Истина “. Странно, тъй като не обичам да чувам своите песни. Но доста е моя. Гледам в профил, все едно не съм я изпяла аз.
- Споменахте за дуети. С кого ви е било най-трудно, най-предизвикателно?
- Безспорно с Орлин Горанов и с Васил Найденов. Като прочувствено преживяване, че ми се случва нещо огромно. Това остава вечно.
Орлин го... обичам, не знам дали е точна дума. Той е част от мен.
- Чувствате го като татко, чел съм ваши думи?
- Много наподобява на татко ми. Напомня за него.
- Споменавате татко си няколко пъти, какъв беше той!
- Беше футболист в " Славия ", вратар при бате Мони (б.а. - легендата Мони Симеонов). После караше камиони, такси. Обикновен човек, прочел света. Всъщност получи първия инфаркт на терена, едвам на 36 години, имаха някакъв мач в Луковит. Вторият на 42 години го умъртви! Отиде си млад! Баща ми не беше за този свят и по тази причина си отиде рано. Не му беше удобно.
- Васил Найденов за мен е най-голямата фигура измежду артистите. Как се работи с него?
- Той е първият човек, подал ми ръка. Обади се един ден и сподели: „ Ще те повеждам в Русия! “. Той ме качи за първи път на аероплан. Аз бях на 26-27 години. Пяхме в Москва на българите в посолството. Дават огромен банкет по случай 24 май. На тази Нова година - тъкмо 10 минути преди 00,00 ч., ми се обади Васил Найденов. И пожела една хубава година. Обичам го, благодаря на ориста, че ми разреши да поддържам връзка с тези хора. Те са ми най-близки.
- С опрощение за въпроса, само че с дами не се ли разбирате?
- С всички се разбирам. Но единствената, с която си поддържам връзка обикновено, на равнище, е Мария Илиева. Страхотна е! Изключително възпитана, луксозна. С нея се обичаме от дребни. Аз, Любо и Мария дружно тръгнахме по клубове, всеки със своята тайфа.
- Имате ли упоритости да вършиме децата музиканти?
- О, не! Голямата Мария-Магдалена изобщо няма интерес към музиката. Малката към този момент пее и танцува, само че на две година и половина. Разбирате, няма по какъв начин да кажа, че има интерес.
Мечтая за концерт на Античния спектакъл
- С какво свързвате Пловдив?
- С фантазията ми да направя концерт на Античния спектакъл. С уличките на Стария град, с " Капана ". Прекрасен град!
- Имате ли другари там?
- Имам другари на всички места, в това число и там. Трябва да се ревизира с един концерт.
- Помните ли участия по клубовете там?
- Навремето имаше мощен клубен живот освен в Пловдив. Доста пъти сме пели. Но в този момент избирам концертите.
- Да не звучим „ Ей, какво беше едно време “, само че за какво умря този клубен живот, най-малко за София приказвам, където на вечер свиреха по 10-15 банди?
- Така е. В момента има един пиано бар в София, който действа. Понеже има 4 бара в България разхвърляни, дава 4 участия на актьори. Няма клубове за поп и рок!
„ Кокомания “ свирехме 7 дни в седмицата, никаква отмора. Но беше прелестно. Няма нищо по-хубаво за един музикант да работи от заран до вечер, а и през нощта.
500 лв. помощ е малко за актьори, дали толкоз на България
- Мнението ви по разногласията, които породиха измежду музикантите препоръчаните помощи - едните по линия на пандемията, а другите станали известни като „ Златен Орфей “?
- Трябва да има помощи. За тези от пандемията: несъмнено, при потвърдени приходи. Както споделя моят сътрудник и другар Любо Киров - в случай че не си изкарал по 250 лв. на месец от музика през 2019 година, не е ясно какъв музикант си.
Друг е въпросът, че ние сме разсеяни хора и бюрокрацията ни идва прекомерно тежка, постоянно забравяме да попълняме документи.
В последна сметка аплайваха много хора, само че даже не запълниха броя. Много сътрудници са безотговорни при стартирането на заявления, не толкоз че са в сивия бранш.
Аз съм щастлива, въпреки всичко ни обърнаха внимание. По едно време се чувствахме като бездомници в личната си страна. Спираш да работиш и от на следващия ден си „ 0:0 “, което не е добър вид.
Колкото до по-достолепните български актьори, печелили „ Златният Орфей “, тук помощта е дребна.
- Но пък критерият става противоречив - кой е огромен, кой дребен актьор?
- Той не ме интересува, просто много сътрудници не престават да работят и на тази достолепна възраст, мъчно им е да се оправят. Те са дали доста на България. Тази помощ от 500 лева… Знаем какво съставляват. Събират се министри и приказват за 500 лв. като за 5000. А то с тези пари може да си покриеш парно, ток и вода. И за медикаменти няма да стигнат, в случай че са съществени.
Не е значимо къде пребивавам, а в близост да има хубави хора
- Живеете в Плевен, преди този момент в София, село Тъжа до Казанлък, много обикаляте?
- Обикаляме, ние сме безредни хора, търсим своето място. Шегувахме се, че нашето място очевидно не е в България, само че търсим. Аз не скърбя, прелестно е да сменяш. Продължаваме да вървим до Тъжа, имаме огромни другари в Етнографския комплекс, работим и в Казанлък, ще организираме лятната стратегия в града.
- Една софиянка като вас по какъв начин приема живота в другояче прекрасен град като Плевен?
- Аз съм широкоскроен човек. И тук по улиците ме питат: Плевен или София? И аз давам отговор с моето възприятие за комизъм - сякаш Ел Ей и Маями са ми по на сърце. За мен няма значение къде живее. Трябва домът ми е комфортен и да съм заобиколена от хубави хора. В момента всичко е наред.
- Споменахте в диалога ни Любо Киров, различен плевенчанин?
- С Любо Киров сме огромни другари. Наскоро му гостувахме в къщата в София, изкарахме ужасно. Много го обичам този човек.
- Познавам го от годините, в които не изкарваше по 250 лв., само че пееше от сърце в общежитието. А с компанията ходехме по клубовете, където пеехте с „ Кокомания “?
- Това са най-хубавите години! По клубовете връзката с публиката е специфична. Когато се качиш на огромната сцена и започваш да употребяваш думата звезда, всичко отива в други измерения.
- Мариана, издавате албум, за какво чакахте толкоз?
- Надявам се да съумея до моя рожден ден - 6 юни. Аз не съм от доста амбициозните актьори, които желаят непременно да запълват пространството. Старая се това пространство, което ни е обещано свише, да го запълвам със смислени и премислени, претърпени неща. Отношението ми към музиката е като към нещо доста особено.
- Четох ваше изявление през 2019 година, че надали не сте обезверени от музикалния пазар в България и мислите да спирате?
- То отчаянието си седи. Сами може да прецените какви са злободневните звезди на България, какво оферират като качество. Повече е обърнато на бизнес, освен това обикновен. Цялото съвременно течение е неуместно да бъде наречено музика, а платформа за сексистки проявления. Но няма да им върша реклама.
Смисълът на новия ми албум е да събереш това, което си основал, в една кутийка обич
- Албумът ще се споделя „ Истина “?
- Най-вероятно да, само че с Игор Марковски слушаме деликатно всичките 12 песни, обмисляме още. „ Истина “ се обрисува като една от най-силните и същински песни, която съм имала до този миг. Аз споделих на Игор, още когато ми изпрати демото. Това е доста същинска ария, изключително откъм текст. Имам възприятието, че Биляна Ангелова е прочела мислите ми, какво желая да кажа.
- Ще е забавно да я чуем на 20 април. Ако не се неистина, тогава е премиерата на видеото?
- Да. Снимките приключиха, обработват се. Снимахме в една голяма танцова зала. Тематиката е танго. Мога да изкажа, че Мариана Попова танцува също.
- И по какъв начин се оправя?
- Много добре, защото нямахме доста време за подготовки. Прилично.
- Нещо за другите песни?
- Това са песни, които най-сетне желая да събера в албум. „ Вървя “, „ Две хубави очи “, дуетът ми с БТР „ Несбъдване “...
- Какъв тласък има един актьор да издава албум в днешно време, когато музиката е на един клик в интернет, т.е., бизнес резултатът е..
- Смисълът е да събереш това, което си основал, в една кутийка обич. Нека по този начин поетично го обрисувам. Просто да не стои безредно разбъркано в пространството. То е по-скоро за теб самия. Ако ти не уважаваш себе си, не може другите да те почитат. Ако се държиш почтително към изкуството, към работата си, може би хората го правят оценка. Аз съм естествен актьор, без рекламация. За мен значимите неща са изразните средства, посланията.
Човек оцелява с по-скромен и сгънат живот, а аз знам 2 и 200
- Как се оправя един актьор в тежки времена на пандемия, изключително когато е фамилен и има деца, знам какво е вкъщи?
- С другари, доста другари. Не сме милионери. Трудно ни е като на всички останали хора. Но с една концепция достолепие, успокоение и с прелестни другари, които се грижат за нас.
- Успявахте ли за тези 13 месеца да осигурите някаква издръжка, защото и двамата с Веселин сте хора на изкуството?
- Веси работи в Общината в Плевен. Слава богу, имаше малко отваряне и направихме няколко концерта. Справяме се, не се оплакваме. Целият свят полудя. Ние не сме повърхностни и глупави хора да считаме, че единствено ние сме значими и единствено на нас ни е мъчно. Човек оцелява с по-скромен и сгънат живот. Хубавото е, че Марияна Попова знае 2 и 200.
- Как се справяте чисто организационно с деца - карантини, учебно заведение, онлайн образования?
- Голямата учи, дребната към този момент е на ясли. Имаме си прелестен дядо, който постоянно я взима и се грижи да нея. Плюс кокер шпаньол и котка. Чудесни сме.
- Чел съм, пристигате в „ Кокомания “ като рокерка. Бъркам ли?
- Бях с много разнороден усет с помощта на родителите. Елтън Джон, Крис де Бърг, „ Щурците “. Слушах много необятен диапазон. Баща ми беше меломан. „ Кокомания “ ги завоювах с ария на Селин Дион на кастинга. Je sais pas от френския албум. Правехме повече поп, по-малко рок.
Аз, Любо и Мария Илиева дружно тръгнахме по клубове, всеки със своята тайфа
- Сега какво слуша Мариана Попова, когато пътува?
- Сега шлагерите в колата са „ Синеоке теменужке “, „ Зайченцето бяло “, „ Балонче хвърковато “. Но имам малко време да чувам музика. От оня ден не съм спряла да въртя новото парче на Любо - „ Целуни ме “. Много хубава ария. Слушам много и „ Истина “. Странно, тъй като не обичам да чувам своите песни. Но доста е моя. Гледам в профил, все едно не съм я изпяла аз.
- Споменахте за дуети. С кого ви е било най-трудно, най-предизвикателно?
- Безспорно с Орлин Горанов и с Васил Найденов. Като прочувствено преживяване, че ми се случва нещо огромно. Това остава вечно.
Орлин го... обичам, не знам дали е точна дума. Той е част от мен.
- Чувствате го като татко, чел съм ваши думи?
- Много наподобява на татко ми. Напомня за него.
- Споменавате татко си няколко пъти, какъв беше той!
- Беше футболист в " Славия ", вратар при бате Мони (б.а. - легендата Мони Симеонов). После караше камиони, такси. Обикновен човек, прочел света. Всъщност получи първия инфаркт на терена, едвам на 36 години, имаха някакъв мач в Луковит. Вторият на 42 години го умъртви! Отиде си млад! Баща ми не беше за този свят и по тази причина си отиде рано. Не му беше удобно.
- Васил Найденов за мен е най-голямата фигура измежду артистите. Как се работи с него?
- Той е първият човек, подал ми ръка. Обади се един ден и сподели: „ Ще те повеждам в Русия! “. Той ме качи за първи път на аероплан. Аз бях на 26-27 години. Пяхме в Москва на българите в посолството. Дават огромен банкет по случай 24 май. На тази Нова година - тъкмо 10 минути преди 00,00 ч., ми се обади Васил Найденов. И пожела една хубава година. Обичам го, благодаря на ориста, че ми разреши да поддържам връзка с тези хора. Те са ми най-близки.
- С опрощение за въпроса, само че с дами не се ли разбирате?
- С всички се разбирам. Но единствената, с която си поддържам връзка обикновено, на равнище, е Мария Илиева. Страхотна е! Изключително възпитана, луксозна. С нея се обичаме от дребни. Аз, Любо и Мария дружно тръгнахме по клубове, всеки със своята тайфа.
- Имате ли упоритости да вършиме децата музиканти?
- О, не! Голямата Мария-Магдалена изобщо няма интерес към музиката. Малката към този момент пее и танцува, само че на две година и половина. Разбирате, няма по какъв начин да кажа, че има интерес.
Мечтая за концерт на Античния спектакъл
- С какво свързвате Пловдив?
- С фантазията ми да направя концерт на Античния спектакъл. С уличките на Стария град, с " Капана ". Прекрасен град!
- Имате ли другари там?
- Имам другари на всички места, в това число и там. Трябва да се ревизира с един концерт.
- Помните ли участия по клубовете там?
- Навремето имаше мощен клубен живот освен в Пловдив. Доста пъти сме пели. Но в този момент избирам концертите.
- Да не звучим „ Ей, какво беше едно време “, само че за какво умря този клубен живот, най-малко за София приказвам, където на вечер свиреха по 10-15 банди?
- Така е. В момента има един пиано бар в София, който действа. Понеже има 4 бара в България разхвърляни, дава 4 участия на актьори. Няма клубове за поп и рок!
„ Кокомания “ свирехме 7 дни в седмицата, никаква отмора. Но беше прелестно. Няма нищо по-хубаво за един музикант да работи от заран до вечер, а и през нощта.
500 лв. помощ е малко за актьори, дали толкоз на България
- Мнението ви по разногласията, които породиха измежду музикантите препоръчаните помощи - едните по линия на пандемията, а другите станали известни като „ Златен Орфей “?
- Трябва да има помощи. За тези от пандемията: несъмнено, при потвърдени приходи. Както споделя моят сътрудник и другар Любо Киров - в случай че не си изкарал по 250 лв. на месец от музика през 2019 година, не е ясно какъв музикант си.
Друг е въпросът, че ние сме разсеяни хора и бюрокрацията ни идва прекомерно тежка, постоянно забравяме да попълняме документи.
В последна сметка аплайваха много хора, само че даже не запълниха броя. Много сътрудници са безотговорни при стартирането на заявления, не толкоз че са в сивия бранш.
Аз съм щастлива, въпреки всичко ни обърнаха внимание. По едно време се чувствахме като бездомници в личната си страна. Спираш да работиш и от на следващия ден си „ 0:0 “, което не е добър вид.
Колкото до по-достолепните български актьори, печелили „ Златният Орфей “, тук помощта е дребна.
- Но пък критерият става противоречив - кой е огромен, кой дребен актьор?
- Той не ме интересува, просто много сътрудници не престават да работят и на тази достолепна възраст, мъчно им е да се оправят. Те са дали доста на България. Тази помощ от 500 лева… Знаем какво съставляват. Събират се министри и приказват за 500 лв. като за 5000. А то с тези пари може да си покриеш парно, ток и вода. И за медикаменти няма да стигнат, в случай че са съществени.
Не е значимо къде пребивавам, а в близост да има хубави хора
- Живеете в Плевен, преди този момент в София, село Тъжа до Казанлък, много обикаляте?
- Обикаляме, ние сме безредни хора, търсим своето място. Шегувахме се, че нашето място очевидно не е в България, само че търсим. Аз не скърбя, прелестно е да сменяш. Продължаваме да вървим до Тъжа, имаме огромни другари в Етнографския комплекс, работим и в Казанлък, ще организираме лятната стратегия в града.
- Една софиянка като вас по какъв начин приема живота в другояче прекрасен град като Плевен?
- Аз съм широкоскроен човек. И тук по улиците ме питат: Плевен или София? И аз давам отговор с моето възприятие за комизъм - сякаш Ел Ей и Маями са ми по на сърце. За мен няма значение къде живее. Трябва домът ми е комфортен и да съм заобиколена от хубави хора. В момента всичко е наред.
- Споменахте в диалога ни Любо Киров, различен плевенчанин?
- С Любо Киров сме огромни другари. Наскоро му гостувахме в къщата в София, изкарахме ужасно. Много го обичам този човек.
- Познавам го от годините, в които не изкарваше по 250 лв., само че пееше от сърце в общежитието. А с компанията ходехме по клубовете, където пеехте с „ Кокомания “?
- Това са най-хубавите години! По клубовете връзката с публиката е специфична. Когато се качиш на огромната сцена и започваш да употребяваш думата звезда, всичко отива в други измерения.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ