Мариана Кукушева пред novini.bg: В България не се произвежда хляб от фуражно зърно
Мариана Кукушева е ръководител на УС на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Разговарям с нея за зърното, за хляба, за вноса на зърнени култури от Украйна и Молдова, по тази причина има ли заплаха от продоволствена рецесия у нас.
Смятам, че все още изнесените данни от земеделския министър в оставка Иван Иванов по отношение на жътвата и вноса на пшеница и зърнени култури от Украйна и Молдова, са правилни. По-голям е вносът на слънчоглед, който влиза непосредствено в маслобойните и се преработва в олио. Сега изкупната цена на пшеницата не е атрактивна. Категорична съм, че всяка стока, която влиза в България, без значение дали е от Европейски Съюз или със специфичен статут на търговия, както са зърнените култури от Украйна, се изследва и се вземат проби от всяка пратка.
Не имам вяра, че има риск от импорт на огромни количества, тъй като напредването е муден, сложен и трудоемък развой. През март, когато отправяхме предложение за износа от България, бяхме проучили, че опциите за цялостно натоварване на жп превоза, с камиони, и по вода, не може да поеме повече от 400 000 тона на месец. Това при цялостна готовност на трите типа превоз. В момента няма такава готовност.
Освен всичко дотук, мисля, че вносът на 6000 тона пшеница от Украйна са нищо, допускам, че се употребява за фураж на животните. В никакъв случай не влиза в мелниците. Няма мелничар в България, който да рискува да зареди своите хранилища с някаква продукция със подозрително качество, колкото и да е атрактивна цената. Складовите благоприятни условия на страната ни са тъкмо избрани, тъй че да поемат реколтата на локалните производители. Те, както и съхранението на зърното, са под специфичен контрол.
В България не съществува никаква заплаха от продоволствена рецесия.
Приключи жътвата на пшеницата, тече прибирането на рапица. Близо 7 милиона тона пшеница е предстоящата годишна продукция. Традиционно за вътрешна консумация използваме към 1,5 милиона тона годишно, като в това количество влиза и фуража за животни.
Важно е да се знае, че в България не се засажда фуражна пшеница. Ако въобще някъде има случаи на открито ниско число на протеина, то това е тъй като естествените условия са повлияли по тази причина. Трябва да се развенчае мита, че тук се създава самун от фуражно зърно. Не единствено не се сади фуражна пшеница, само че и не може да се създаде самун от такова зърно.
В последните 3 години в страната няма недоволства от неприятно качество на хляба. По този аршин ние сме преди всичко измежду Балканските страни.
От 9 юли цената на хляба има 20% понижение, тъй като тогава влезе в действие изменението на Закона за Данък добавена стойност. Досега този данък беше плащан от българските консуматори. Вече не може да се начислява върху доставната цена на насъщния. Още най-малко 2 месеца това ще бъде непроменено, защото по нашите географски ширини в този момент е беритба и зърното е устойчиво. Но предвид на неприятната годишна продукция в Испания, Италия, Португалия, Германия, чакам Българската пшеница да откри добър пазар в цяла Европа.
Надявам се също по този начин, че нашият самун ще продължава да бъде най-достъпната същинска храна за всички консуматори. Те ни имат вяра, тъй като ние в никакъв случай не ги подвеждаме и лъжем. Аз ежедневно имам връзка с тях и не мога да приема, че някой си разрешава да ги плаши с невъзможни цени. Да се радваме на положителната вест, тъй като хлябът постоянно е съпроводен с едно богатство чувство за топлота, уют и сигурност. Нека не убиваме положителните вести! Да е сладостен хлябът на всички българи!
Смятам, че все още изнесените данни от земеделския министър в оставка Иван Иванов по отношение на жътвата и вноса на пшеница и зърнени култури от Украйна и Молдова, са правилни. По-голям е вносът на слънчоглед, който влиза непосредствено в маслобойните и се преработва в олио. Сега изкупната цена на пшеницата не е атрактивна. Категорична съм, че всяка стока, която влиза в България, без значение дали е от Европейски Съюз или със специфичен статут на търговия, както са зърнените култури от Украйна, се изследва и се вземат проби от всяка пратка.
Не имам вяра, че има риск от импорт на огромни количества, тъй като напредването е муден, сложен и трудоемък развой. През март, когато отправяхме предложение за износа от България, бяхме проучили, че опциите за цялостно натоварване на жп превоза, с камиони, и по вода, не може да поеме повече от 400 000 тона на месец. Това при цялостна готовност на трите типа превоз. В момента няма такава готовност.
Освен всичко дотук, мисля, че вносът на 6000 тона пшеница от Украйна са нищо, допускам, че се употребява за фураж на животните. В никакъв случай не влиза в мелниците. Няма мелничар в България, който да рискува да зареди своите хранилища с някаква продукция със подозрително качество, колкото и да е атрактивна цената. Складовите благоприятни условия на страната ни са тъкмо избрани, тъй че да поемат реколтата на локалните производители. Те, както и съхранението на зърното, са под специфичен контрол.
В България не съществува никаква заплаха от продоволствена рецесия.
Приключи жътвата на пшеницата, тече прибирането на рапица. Близо 7 милиона тона пшеница е предстоящата годишна продукция. Традиционно за вътрешна консумация използваме към 1,5 милиона тона годишно, като в това количество влиза и фуража за животни.
Важно е да се знае, че в България не се засажда фуражна пшеница. Ако въобще някъде има случаи на открито ниско число на протеина, то това е тъй като естествените условия са повлияли по тази причина. Трябва да се развенчае мита, че тук се създава самун от фуражно зърно. Не единствено не се сади фуражна пшеница, само че и не може да се създаде самун от такова зърно.
В последните 3 години в страната няма недоволства от неприятно качество на хляба. По този аршин ние сме преди всичко измежду Балканските страни.
От 9 юли цената на хляба има 20% понижение, тъй като тогава влезе в действие изменението на Закона за Данък добавена стойност. Досега този данък беше плащан от българските консуматори. Вече не може да се начислява върху доставната цена на насъщния. Още най-малко 2 месеца това ще бъде непроменено, защото по нашите географски ширини в този момент е беритба и зърното е устойчиво. Но предвид на неприятната годишна продукция в Испания, Италия, Португалия, Германия, чакам Българската пшеница да откри добър пазар в цяла Европа.
Надявам се също по този начин, че нашият самун ще продължава да бъде най-достъпната същинска храна за всички консуматори. Те ни имат вяра, тъй като ние в никакъв случай не ги подвеждаме и лъжем. Аз ежедневно имам връзка с тях и не мога да приема, че някой си разрешава да ги плаши с невъзможни цени. Да се радваме на положителната вест, тъй като хлябът постоянно е съпроводен с едно богатство чувство за топлота, уют и сигурност. Нека не убиваме положителните вести! Да е сладостен хлябът на всички българи!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ