Президентът иска цялата власт в държавата, въпросът е как ще я вземе
Мариан Гяурски
Много хора ме питаха за какво желая държавно управление на ПП/ДБ и ГЕРБ, пред това да продължим с изборите и служебните кабинети на Радев. Много съм писал и доста съм приказвал по този въпрос още от първите избори, след които Радев бе определен за президент. С доста хора съм спорил – както онлайн, по този начин и в обществените мрежи. Видях по какъв начин доста хора претърпяха трансформация във връзка с президента – от осанна до разпни го.
Още в навечерието на вторите избори за президент през 2021 година писах, че:
Радев стартира да осъзнава, че неговата предизборна акция за втори мандат ще протече в цикъл на служебни държавни управления, смесени с политически безпорядък, което в най-хубавия случай
е нож с две остриета.
Ситуация на политически полуразпад е евентуално рискова както от позиция на вероятен растеж на властнически изкушения вътре в страната, по този начин и от позиция на увеличаващи се интернационалните провокации, които би трябвало да бъдат свястно ръководени от позициите на българския народен интерес. Би било добре оптимален брой гласоподаватели да осъзнаят тези процеси и да създадат осведомен избор, вместо да усилват относителния дял на съветските продажници в българската политика.
И през днешния ден настройките, които една част от обществото стартира - за оставането на власт на служебното държавно управление, което „ доста добре си прави работата “, умерено могат да бъдат началото на нещо, което не знам дали множеството хора у нас осъзнават. Те могат да бъдат началото на сриването на доверието в парламентаризма, политическата система, а от там и в демокрацията като цяло. Президентът, който стои зад служебното държавно управление, желае властта в страната, това си проличава от километри.
Въпросът е по какъв начин ще я вземе?
Дали ще направи партия, с която ще се кандидатира да бъде в изпълнителната власт по либерален метод, само че и със съответните опасности? Или ще опита да вземе цялата власт, като президент, подкрепян от служебни държавни управления, посредством смяна на конституцията и превръщането на България в президентска република? А от там пътят към властническата страна е доста къс. И най-после, това да тласне страната в напълно друга посока от тази, по която вървим към този момент няколко десетилетия.
Е, тогава войната в Украйна още я нямаше, само че в този момент е реалност. На 24 февруари 2022 година написах, че в случай че сме модерни хора със схващане, хора мислещи и хора образовани, през днешния ден не можем да кажем „ това не ме интересува “, „ това не мога да го управлявам “ или „ това не е мой проблем “. Защото, като жители се постанова да вземем страната на положителното, на истината, на свободата, на цивилизацията, на демокрацията, а не на злото, на пропагандата, на лъжата, на тиранията, на мракобесието, на авторитаризма.
Дянко Марков, светла му памет, споделяше, че има едно по-силно оръжие от лъжата – истината. А през днешния ден ние сме изправени пред
борбата сред двата свята –
на истината и на лъжата. След рухването на комунистическия режим в България ние като общество не успяхме да се преборим с основната негова характерност, а точно лъжата. А тя има редица проявления.
Лъжата в центъра на София, тъкмо против Софийския университет – паметникът на Съветската войска, на който написа, че руската войска ни е освободила.
Лъжата за положителната Русия, която е велика страна и постоянно е пособия на България. Всякога проклетата Русия - по думите на Раковски, мнимата защитница на славянството - по думите на Ботев, устремена срещу нашата самостоятелност и автономия - по думите на Стамболов и така нататък
Лъжата, че през днешния ден Русия води някаква обективна война в Украйна и се бори с някакви нацисти, денацифицира и демилитаризира тази страна.
Лъжата, изречена от президента Радев, че Крим е Руски.
Лъжата, че се бият два приятелски народа и че би трябвало Украйна да отстъпи пред съветския мир.
Лъжата, че със снишаване и мишкуване се брани българският народен интерес.
Ето за какво ние сме изправени пред алтернативата дали да сложим завършек на това, не тъй като ПП/ДБ и ГЕРБ са някакви морални стожери, чисти като сълзи политици, не тъй като на моменти не са скандални и смешни, не че точно Радев не докара множеството от тях в политиката и още и още. А тъй като, преди всичко, сега е нужно
да стоим крепко в евро-атлантическия свят
със всичките гаранции, за сигурността, които този свят ни дава.
На второ място, тъй като сме парламентарна народна власт, която би трябвало да се ръководи от парламентарно болшинство, учредено на това, че хората са дали своят вот за него (въпреки дълбоките им разлики и макар ниската изборна активност).
И на трето, само че не на последно място, тъй като е належащо страната ни да действа, като такава – да се гласоподават и одобряват закони в Народното събрание, да се гласоподава бюджет, както и да минават през гласоподаване всички значими решения във вътрешно и външно-политически проект.
Затова Радев би трябвало да спре да ръководи колкото се може по-скоро.
Много хора ме питаха за какво желая държавно управление на ПП/ДБ и ГЕРБ, пред това да продължим с изборите и служебните кабинети на Радев. Много съм писал и доста съм приказвал по този въпрос още от първите избори, след които Радев бе определен за президент. С доста хора съм спорил – както онлайн, по този начин и в обществените мрежи. Видях по какъв начин доста хора претърпяха трансформация във връзка с президента – от осанна до разпни го.
Още в навечерието на вторите избори за президент през 2021 година писах, че:
Радев стартира да осъзнава, че неговата предизборна акция за втори мандат ще протече в цикъл на служебни държавни управления, смесени с политически безпорядък, което в най-хубавия случай
е нож с две остриета.
Ситуация на политически полуразпад е евентуално рискова както от позиция на вероятен растеж на властнически изкушения вътре в страната, по този начин и от позиция на увеличаващи се интернационалните провокации, които би трябвало да бъдат свястно ръководени от позициите на българския народен интерес. Би било добре оптимален брой гласоподаватели да осъзнаят тези процеси и да създадат осведомен избор, вместо да усилват относителния дял на съветските продажници в българската политика.
И през днешния ден настройките, които една част от обществото стартира - за оставането на власт на служебното държавно управление, което „ доста добре си прави работата “, умерено могат да бъдат началото на нещо, което не знам дали множеството хора у нас осъзнават. Те могат да бъдат началото на сриването на доверието в парламентаризма, политическата система, а от там и в демокрацията като цяло. Президентът, който стои зад служебното държавно управление, желае властта в страната, това си проличава от километри.
Въпросът е по какъв начин ще я вземе?
Дали ще направи партия, с която ще се кандидатира да бъде в изпълнителната власт по либерален метод, само че и със съответните опасности? Или ще опита да вземе цялата власт, като президент, подкрепян от служебни държавни управления, посредством смяна на конституцията и превръщането на България в президентска република? А от там пътят към властническата страна е доста къс. И най-после, това да тласне страната в напълно друга посока от тази, по която вървим към този момент няколко десетилетия.
Е, тогава войната в Украйна още я нямаше, само че в този момент е реалност. На 24 февруари 2022 година написах, че в случай че сме модерни хора със схващане, хора мислещи и хора образовани, през днешния ден не можем да кажем „ това не ме интересува “, „ това не мога да го управлявам “ или „ това не е мой проблем “. Защото, като жители се постанова да вземем страната на положителното, на истината, на свободата, на цивилизацията, на демокрацията, а не на злото, на пропагандата, на лъжата, на тиранията, на мракобесието, на авторитаризма.
Дянко Марков, светла му памет, споделяше, че има едно по-силно оръжие от лъжата – истината. А през днешния ден ние сме изправени пред
борбата сред двата свята –
на истината и на лъжата. След рухването на комунистическия режим в България ние като общество не успяхме да се преборим с основната негова характерност, а точно лъжата. А тя има редица проявления.
Лъжата в центъра на София, тъкмо против Софийския университет – паметникът на Съветската войска, на който написа, че руската войска ни е освободила.
Лъжата за положителната Русия, която е велика страна и постоянно е пособия на България. Всякога проклетата Русия - по думите на Раковски, мнимата защитница на славянството - по думите на Ботев, устремена срещу нашата самостоятелност и автономия - по думите на Стамболов и така нататък
Лъжата, че през днешния ден Русия води някаква обективна война в Украйна и се бори с някакви нацисти, денацифицира и демилитаризира тази страна.
Лъжата, изречена от президента Радев, че Крим е Руски.
Лъжата, че се бият два приятелски народа и че би трябвало Украйна да отстъпи пред съветския мир.
Лъжата, че със снишаване и мишкуване се брани българският народен интерес.
Ето за какво ние сме изправени пред алтернативата дали да сложим завършек на това, не тъй като ПП/ДБ и ГЕРБ са някакви морални стожери, чисти като сълзи политици, не тъй като на моменти не са скандални и смешни, не че точно Радев не докара множеството от тях в политиката и още и още. А тъй като, преди всичко, сега е нужно
да стоим крепко в евро-атлантическия свят
със всичките гаранции, за сигурността, които този свят ни дава.
На второ място, тъй като сме парламентарна народна власт, която би трябвало да се ръководи от парламентарно болшинство, учредено на това, че хората са дали своят вот за него (въпреки дълбоките им разлики и макар ниската изборна активност).
И на трето, само че не на последно място, тъй като е належащо страната ни да действа, като такава – да се гласоподават и одобряват закони в Народното събрание, да се гласоподава бюджет, както и да минават през гласоподаване всички значими решения във вътрешно и външно-политически проект.
Затова Радев би трябвало да спре да ръководи колкото се може по-скоро.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ