Кралицата на вудуто в Ню Орлиънс – Мари Лаво
Мари Катерин Лаво е една забавна персона, за която се знае малко. Става известна със своите вуду практики и е приета за една от най-хубавите в това отношение. Заради това нейното име постоянно е свързвано със зли вълшебства и заклинания, само че същинските ѝ каузи са надалеч по-различни от метода, по който е одобрявана от множеството локални.
Родена е през 1801 година във френската част на Ню Орлиънс, Луизиана в фамилията на свободните плебеи Маргарит де Капртел и Чарлз Лаво. Детайли към детството й не съществуват, само че е известно, че от своята майка и баба научава вуду ритуали.
Щатът Луизиана по това време е средище на доста разнообразни култури – първо високомерен от французите и за малко под властта на испанците. Тогавашните бели заселници имат проект да разширят земите си и да отглеждат разнообразни типове култури за изхранването си. Осъзнавайки, че нямат ресурсите или работната ръка да осъществят концепцията си те ще би трябвало да транспортират чернокожи плебеи да работят за тях. Сред тях се оказва и прабабата на Мари през 1763 година.
За разлика от други щати, Луизиана предлага на афроамериканците време за почивка, имат правото да закупят лични къщи. Неделите са специфични дни за робите, тъй като тогава те се събират на площада и танцуват на ритъма на африкански песни. На тези свободи се радва бабата на Мари, която на 42 години съумява да събере задоволително пари, с цел да откупи свободата си и се мести във вила, която по-късно е наследена от Лаво. Маргарит също работи старателно и става свободна жена единствено на 18.
През 1812 година Луизиана публично се признава за самостоятелният 18-ти щат на Америка. По това време животът на робите единствено ще се усъвършенства като с изключение на, че могат те самите да имат прислужници, само че и имат правото да отварят лични бизнеси. От тази комбинация на културите се появява на бял свят и самата Мари по – късно. От млада тя учи за фризьорка и се знае, че тя е набожна и посещава църковните литургии съвсем всекидневно. В Ню Орлиънс хората са католици, само че измежду някои тези християнски вярвания са смесени и с вудуто. Въпреки че някой имат вяра в Бога те също по този начин споделят и с духовете на предците си. Вуду ритуалите, множеството от който се опазват от фамилията и се предават на идващите генерации, са доста завладяващи за Лаво от ранна възраст и са повода за нейната известност в бъдеще.
През 1819 година Мари се влюбва в Жакис Пари. Интересното е, че на идната година няма помен от брачна половинка ѝ като се счита, че той най – евентуално е умрял, само че няма документи, които да потвърждават неговата гибел. Единственото удостоверение за случилото се е фактът, че Лаво назовава себе си Вдовицата Пари дълго време. Това ненадейно изгубване на момъка е една от многото мистерии, заобикалящи живота на младата практикуваща вуду жена.
Отново се влюбва чак през 1826 година за Кристоф де Глапион, френски аристократ, само че те не могат да се венчаят поради законът забраняващ смесените бракове. Въпреки всичко мощната им връзка продължава чак до гибелта на Кристоф години по-късно. От него се Мари ражда общо седем деца, от които единствено пет оживяват.
Кралицата на вудуто става известна с мистериозното си минало, никой не знае по кое време тя стартира да дава отговор на тази купа, само че се има вяра, има подозрения дали всичко, което знае за вудуто е единствено от роднините ѝ, само че остава незнайно, в случай че е имала преподавател каква е била неговата идентичност. В града безусловно има и други практикуващи тези ритуали, само че Мари Лаво се смята за тяхна настойничка. Животът за освободените плебеи не е елементарен, тъй като постоянно вървят по тънката линия сред беднотия или риск още веднъж да бъдат поробени. Въпреки тези им терзания Лаво постоянно застава зад общността и поддържа сънародниците си със своята известност.
Вярва се, че кралицата има свръхестествени качества да чете мозъци, само че тя просто е добре осведомена, поради специалността си на коафьор. Тя персонално поддържа косите на едни от най-мощните дами в града и тя употребява това в своя изгода. Винаги слуша деликатно всяка прошушната на ухо загадка, недоволство и клевета на елита. Допълнително с това тя е доста отзивчива и държи да знае всичко, което може за своите съграждани. Репутацията ѝ, обвързвана с практиките ѝ е толкоз злокобна, че даже полицията не смее да се бори с нея. Тя постоянно прави ритуалите си в уюта на къщата си или организира сеанси по брега на езерото Пончартрейн.
Казва се, че Мари върви по улиците все едно ги има, танцувайки по тях като господарката на духовният свят. Притежавала и змия на име Ле Гранд Зомби, която се считала за основното животно, което се боготвори от видните членове на вуду обществото. Това влечуго символизира и голямата мощ, която тя има над останалите. Мари е считана за страховита персона, поради многото измислени истории какво се случва с тези, които посмеят да я обидят. Местните градски митове за нея, настояват че тя има доста разнообразни сили от правенето на заклинания до осъществяването на ексорсизъм. Печели положителни пари от продаването на африкански амулети, наречени гри-гри, които се има вяра, че защищават носителя от неприятна сила и донасят добър шанс.
Още доста такива митове съществуват за кралицата на вудуто, подбудени от погрешната информация, заобикаляща вудуто до през днешния ден. Тогавашните бели хора свързват ритуалите с черни вълшебства и демонски практики. Но в основата си вудуто се прави за предпазването от неприятна сила и излекуване на душата. Къщата на Мари, считана за обладана е повече от безвредна среда за всеки посетител. Стените на дома ѝ са обсипани с иконите на католически светци, показвайки и религиозните ѝ вярвания в Бог. Не е и загадка, че тя посещава литургиите в църквата съвсем всеки ден.
Освен с проповядването си тя е известна и с филантропичните си действия. Тъй като афроамериканците са постоянно упреквани в закононарушения, които не правят Мари се притича на тяхна помощ и ги поддържа, до момента в който случаите не бъдат позволени. Ходи да утешава и пандизчиите носейки им храна и моли за тяхното освобождение, предлагайки им упътване към възмездие на греховете им. Виден спонсор е за образованието на сираци и постоянно оказва помощ на индианските дами в града.
С огромната си щедрос тя е считана за жив светец. През 1855 година връзката на Лаво с Кристоф завършва с неговата гибел, само че за жал след себе си ѝ оставя доста задължения, които тежат на раменете ѝ поради благотворителните си действия. Напук на тях тя продължава да оказва помощ на всеки, който има потребност от нея. Дали ще са заболявания или възпаления тя има лечебните билки да ги излекува.
С минаващото време нейното здраве се утежнява и тя почива на 15 юни 1881 година в беднотия. На погребението ѝ участват част от хората, на които тя съумява да помогне приживе, отдавайки чест на нейната добрина и безкористност. Нейната персона е описвана във филми и книги, само че постоянно се акцентират най-много вуду практиките ѝ.
