Мари Бонапарт се ражда на 2 юли 1882 г. Майка

Мари Бонапарт се ражда на 2 юли 1882 година Майка ѝ умира единствено един месец след раждането и детето, както и цялото ѝ положение се дава на бащата. Израства извънредно самотна, доста сензитивна и заинтригувана от убийците и изтезанията. Баща ѝ не участва като фигура в живота ѝ. Той се е надявал, че тъкмо този брак ще достави нужния статут в обществото. Вместо това получава положение и дете, за което не желае да се грижи.

Точно затова дребната Бонапарт усеща суровото отчаяние и бързо губи единствения си родител като въздействие. Възпитанието ѝ е поверено на домашната прислужница, към която доста скоро стартира да се привързва и да развива уплахи. Другият ѝ другар в живота е малко кученце, с което израства.

На 17-я ѝ рожден ден се провежда огромен бал, който до някаква степен съумява да я накара да се почувства зряла и малко по-оценена. За страдание тежкото детство оставя своите белези. Хипохондрията стартира да я следва на всички места. Мари обезверено има вяра, че заболяванията на майка ѝ ще се трансферират върху нея. Нуждата да откри отговорите на тези въпроси я насочват към усиленото проучване на медицина. Основният проблем и спомагателните паник офанзиви я принуждават да живее като цялостен аскет. Нейният чичо написа в писмо следното:

„ Видях Мими за 5 минути. Тя беше облечена в някакви остарели женски парцали. Живееше в дребна стая без пердета, тъй като се опасяваше от микробите и не беше запалила камината, тъй като вярваше, че кислородът нямаше да ѝ стигне. Тя води немислим чудноват живот. Страхът от микробите я трансформира в напълно различен човек. Отказва да бъде в една стая с повече от няколко индивида, тъй като счита, че въздухът е инфектиран. Страхува се да напуща стаята и има опасения, че на открито ще бъде в заплаха. Баща ѝ се тормози, че няма да успее да я омъжи. Прав е, нито един мъж, колкото и толерантен да бъде, няма да преживее тези глупави порядки повече от две седмици. Мими признава, че този живот е мъчителен. “

Снимка: By Unknown 1890's French photographer – https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b105014806, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=90867126

Чичото несъмнено е имал трезва преценка, само че на сцената се появява ново настоящо лице – принц Джордж от Гърция. Мари отхвърля да се срещне с него и също по този начин не вижда никакъв късмет да задълбочи връзките си или даже да мисли за брак. Не желае да прекарва времето си в друга страна и избира Париж, въпреки и въобще да не го опознава, а да избира да бъде затворена в своята дребна стая и понякога да се разхожда в имението си – в огромните стаи. Отива на празничен обяд от почитание, получава предложение за брак и в идващите 28 дни мисли задълбочено по този проблем. В следствие приема.

На 21 ноември 1907 година става една от значимите дами на Гърция. След това написа в дневниците си, че първата брачна нощ е била изтезание, само че дамата осъзнавала, че това е единственият метод да има наследници. На 3 декември 1908 година ражда без анестезия един от евентуалните кандидати за трона – принц Питър. На 10 февруари 1910 година се ражда щерка ѝ – Юджийн. След двете деца стартира да споделя по какъв начин се отегчава от своя брачен партньор, съумяла е да преживее няколко афери и стартира да страда от фригидност. Оказва се, че не може да изпита оргазъм с мисионерска поза и взема решение да се бори с това заболяване, залагайки напълно на модерната медицина.

Пуска първия си теоретичен труд „ Размисли върху анатомичните аргументи за женска фригидност “ с подправено име. С измерването на дистанцията сред клитора и вагината, Мари допускала, че при дамите, чиято физиология разделя двете точки с повече от 2.5 сантиметра ще имат по-сериозни проблеми с изпитването до оргазъм и противоположното – тези с по-малка отдалеченост съумяват да изпитат наслаждение от сексуален контакт доста по-лесно. През 1924 година минава няколко интервенции. Една от тях е точно съкращаването на това разстояние. За жал резултат няма и процедурата се повтаря. Лекарите откриват, че дамата има цистит, моделират носа ѝ и отстраняват един белег от тялото ѝ.

Осъзнавайки, че козметичните интервенции са направени в резултат на някои ментални положения, Мари побързала да се свържи с лекар Фройд. Среща се с него на 30 септември 1925 година и доверието сред тях се оформя доста бързо. Именно Фройд замества бащината фигура в живота ѝ. След няколко срещи Бонапарт стартира да се съмнява и да мисли, че нейната фригидност е подбудено в резултат на хомосексуални влечения, които я карат да съжалява, че в никакъв случай не е подлагала тази опция на подозрение и не е опитала. Следващата година стартира да работи в психиатрична клиника, където следи статуса на всички вероятни проблеми, с изключение на своите лични.

Вазата е подарък от Мари за Фройд и през днешния ден в нея се намира праха на великия психолог и неговата брачна половинка.

Снимка: By Stephencdickson – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Freud%27s_ashes_in_Golder%27s_Green_Columbarium.JPG, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85519538

Само една година по-късно и след особени наблюдения, Мари разгласява и първия си теоретичен труд по отношение на психоанализата. През 1937 година написа на Фройд, че срещата сред двамата е най-великият момент на благополучие в живота ѝ. Немислимото се случва и през 1938 година Германия нахлува в Австрия. Именно Мари оказва помощ на Фройд да напусне страната и приготвя документите му за бягство. След това продължава да оказва помощ на още 200 евреи да избягат от Австрия и в допълнение финансира еврейски организации. Фройд умира на 23 септември 1939 година в Лондон. Мари отпътува за погребението. По време на Втората Световна война отпътува за Африка и стартира да изследва дамите, чийто клитори са били изрязани.

В края на живота си стартира да практикува като психоаналитик и през 1953 година е поканена на коронацията на кралица Елизабет II в Лондон. За страдание не съумява да се впечатли изключително и предлага на нейния събеседник да си приказват за психоанализа. За нейно най-голямо благополучие се оказва, че това е Франсоа Митеран. Двамата не обръщат повече внимание на ритуалите, колкото на науката. Мари Бонапарт се счита за наследничката на Фройд и продължава да развива неговото дело. Издава няколко книги, превежда труда на обичания си психоаналитик на френски и в същото време основава Френският институт по психоанализа. Мари Бонапарт умира от левкемия на 21 септември 1962 година Кремирана е в Марсилия, а праха ѝ е оставен в гробницата на принц Джордж в Атина.

Заглавна фотография: By the lost gallery – MARIE BONAPARTE PRINCESS GIORGIOS OF GREECE, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41535219