Маргарита Пешева: Екипният принцип. Нери Терзиева
Маргарита Пешева
„ Една душа, една душа,
най-неуютната дори душа,
дано бъде душа на стихотворец ”
Константин Павлов
Зрителят помни нейния магнетичен екранен сексапил, интелигентното й лъчение, ексцентричната й роля в живите излъчвания, прочувствената боя на нейните вести. Нери Терзиева е второто огромно събитие в женския ефирен свят след Бригита Чолакова. Стореното от нея в бурните години на сриващи се идеали и горчиви разочарования трасира пътя на персонифицираната публицистика в посттоталитарното време, на този авторски метод към събититията и обстоятелствата, който се съпротивлява на безличната идеологическа усредненост.
Създаването на Ефир 2 потвърждава потребността от нова свидетелска телевизия, която търси очевидците на бурните и нееднозначни събития на посткомунистическия преход. Нери предлага новата формула на авторска публицистика, която е немислима без конкуренцията сред двата тв канала, модернизирането на излъчвания и журналистически подходи, смяната на проблематиката и лексиката, новите гледни точки към събитията, личностите и обстоятелствата. Смъртта й пристигна доста рано и ненадейно, ето за какво още веднъж обявявам нейния портрет, изработен преди няколко десетилетия. За да няма давност. Най-малко креативна кариера, като нейната, може да бъде забравена.
Преди да стигне до Ефир 2 Нери изминава дълъг професионален път. Тя е мюсюлманка, само че споделя, че има
БЪЛГАРСКО САМОСЪЗНАНИЕ
Шегува се, че по време на Възродителния развой това би било прелестно изявление. Не отхвърля съществуването на известна бикултурност – спомня си детските песнички, които баба й пее на турски, доста обича майтапите на Азис Несин. Но в тези години няма опция да опознае по-добре културата на своя етнос. Дори не е ходила в Турция, въпреки че на два пъти има такава опция. Просто не се усеща прочувствено подготвена за тази среща. Затова счита, че българската просвета оказва надалеч по-голямо въздействие върху нейното духовно и креативно израстване, а отсам – и върху нейното съзнание. „ До ден-днешен обичам творбите на Кольо Николов и Борис Априлов. Обожавам Радичков – той е създателя на студентските ми години. Мой идол е Александър Геров, смятам го за най-големия български стихотворец. В юношеството доста четях Атанас Далчев и дръзвам да настоявам, че го познавам. ”
През 1975 година Нери приключва телевизионна публицистика и креативното й развиване стартира в Телевизионния център в Пловдив, който, по нейни думи, има страховит шеф – Петър Кольовски. „ Той ме откри във Факултета по публицистика два месеца преди разпределението и ме взе на работа – споделя тя. Преди това бях стажувала в Центъра по време на Панаира, имах спор с една редакторка, която ми сподели, че за нищо не ставам, и изобщо не мога да върша вести... Постъпих на работа с профил „ Близкият изток ”, а година и половина по-късно започнах интернационалните мнения в утринния блок на Пловдивското радио. Но един ден до момента в който обяснявах какво тъкмо се е случило в овалния кабинет на Белия дом звънна един телефон от Окръжния комитет на Българската комунистическа партия Българска комунистическа партия, и вечно стопираха интернационалните мнения по районните медии. ” На Нери не й остава друго, с изключение на да стартира безкрайни дублажи на филми на ДЕФА, които зариват Сахат тепе на Пловдивския център. През 1976 година има късмет да
ДЕБЮТИРА В НОВИНИТЕ
на Регионалния център, като замества излезлия в отпуск титуляр и тя идва като стажантка в Центъра. Тогава става един доста комичен гаф. В Пловдив тече Ловното ревю, на което естествено участва и „ първият ловджия на републиката ” Пенчо Кубадински. В една от къщите на Стария град министър Кубадински седи до министъра на горите на Бенин. Телевизионният екип има три минути за фотоси с кино камера, безусловно два фрагмента – общ и наедрял проект на Пенчо и задграничния посетител. „ Беше невероятна горещина, бай Пенчо си вее с едно листче и си мърмори под мустак: “Ох, такава горещина, единствено на тая черна маймуна не й е горещо... ” А микрофоните набутани в устата му, с цел да има декор, такава беше модата. Изведнъж и министърът на Бенин се обади и сподели: “Не, не, и на мен топло, приятел Кубадински, и на мен топло... ” Оказа се, че той е приключил в България и знае български. Конфузията беше огромна, а бай Пенчо ми сподели, че в случай че още един път ме види с наврян микрофон в лицето му, ще ми подстриже бретона... Това беше първия ми опит в новините... ”, смее се Нери.
През 1982 година Живко Желев я кани в екипа на новото предаване на Пловдивския център
„ ЗА ЕДИН МИЛИАРД ”
Предаването е много извънредно за тогавашните времена – то е обърнато към частната самодейност на българина, старае се да подтиква неговия блян за триумф в дребния бизнес, в търсенето на пазари и технологии. Продължава цели 10 години като сменя няколко заглавия – „ За инициативните и предприемчивите ”, „ Горещи пари ”, „ Капитал ”.
„ Ние с Нери се опитахме, за първи път в атмосферата на тоталитарната страна и тоталитарната медия да създадем продуцентско предаване. Бяхме млади и наивни, работехме доста запалено. Чрез него натрупахме доста опит в живата телевизия. Правихме живо предаване пред 4 500 души аудитория в Двореца на спорта във Варна, което е неповторимо в историята на Българска национална телевизия ”, споделя Живко Желев. Той споделя, че „ Милиардът ” съответствува с сантименталния интервал на мнимо възобновление на стопанската система през 80-те години, в него работят 6 души, които докарват на малкия екран повече пари, в сравнение с през днешния ден шоу „ Невада ”– през 1983 година Милиардът вкарва в националната медиа облага от 1 милион тогавашни лв..
„ Нери има извънредно бърз професионален инстикт – споделя Живко Желев. Притежава продуцентски и менажерски качества. Но има комплициран темперамент, и е прекомерно прочувствена, което й пречи. Аз одобрявам креативния й типаж, стига той да води до градивни неща ”.
Самата Нери първоначално е съперник на „ Милиарда ” – счита, че той ще се трансформира в следващата „ бонбонена фабрика ”, а публицистите единствено ще си намигат със феновете. Но по-късно намира мястото си измежду публиката. Двамата с Живко непрекъснато опитват – те даже ползват театрални етюди-метафори, когато желаят да подчертават върху избран проблем – да вземем за пример, етюдът с пустинята, в която двамата седят в красиви кожени палта – образна метафора на „ пустинята ” от безразличие и бюрократически канони, с които частната самодейност би трябвало да се бори.
Нери мисли, че „ Милиардът ” е едно от дребното живи излъчвания, които през годините съумяват да изтръгнат от фена някоя и друга дума на утвърждение. „ То се дължи на Иван Славков и Петър Кольовски и стартира да излиза когато в България „ частна самодейност ”е към момента мръсна дума, споделя тя в тези години. Милиардът ме научи, че в малкия екран постоянно би трябвало да диря екипа. Просто работата е групова и не би трябвало да се дели на моторетки, които издърпват каруцата и на самата каруца... Седем души имат идентичен принос за основаването на някакви оскъдни 30 секунди или на баталните два часа... Дори единият от тях да е единствено водач, а другият - единствено осветител те са еднообразно значими. Обикновено след Милиарда ни канеха на софри, и аз не отивах, в случай че не дойдат и хората от ПТС, до последния водач... ”
В „ Милиарда ” Нери натрупва скъп опит в репортажите “на живо ”, тя опознава тънкостите на тв разговор, умеенето с забавен въпрос и смешка да основава атмосфера в хода на събеседването. През този интервал по покана на Васил Марков, тя прави към 10 излъчвания в
„ АКТУАЛНА АНТЕНА ”
Спомня си по какъв начин през 1986 година тича като луда по чиновническите етажи и пита какъв брой е външния дълг на България. Естествено никой нищо не й споделя, а тя се рови в „ Работническо дело ” и оповестява в „ Антената ”, че българинът знае какъв брой е външния дълг на Никарагуа и Ботсуана, а на България не знае. На идващия ден в Пловдив идва мерцедесът на Любомир Павлов, тогава ръководител на Комитета за телевизия и радио. Конкретният мотив е, че Нери изважда и оповестява секретна информация за износа и цените на вторичните първични материали и това оказва отрицателно въздействие на сегмент от външната ни търговия с Италия.
Колективът на Пловдивския център се събира и Нери е разкритикувана обществено, само че доста внимателно. „ Всъщност Любомир Павлов доста я ценеше като публицист, и даже имаше концепция да направи особено предаване за нея, което да конкурира „ Всяка неделя ” си спомня нейния съпруг журналиста Евгени Тодоров.
„ Но в тоталитарните години никой не забраняваше опитите, споделя тя. Аз изграждах журналистическата си физиономия малко по малко. Естествено, някои от опитите се глобиха, само че по-късно намираш друга междина. В интервала 1984-86 година съм правила разнообразни „ Антени “ и от нито една не се срамя. Днес си мисля, че при започване на Възродителния развой, може би, преднамерено, ми разпореждаха да върша Антени... Може и да е по този начин, може и да не е, само че все едно, режимът умееше добре да манипулира своите жители. Въпреки че хората по върховете напълно не бяха еднопосочни. Днес мнозина разправят какви мракобесници са били Петър Кожухаров и Стефан Енчев,които заемаха виновни постове в малкия екран, само че знам че те са ме защитили пред Георги Атанасов, (тогава министър-председател) без персонално да ме познават. Въобще няма еднопосочни хора, събития и обстановки. И още по-малко еднопосочни оценки. Като разбрах, че не може да се приказва за външния дълг, отидох да приказвам за цените. След това се оказа, че и за тях не може да се приказва, само че журналистът непрекъснато би трябвало да пробва. Ако желае да върви напред в специалността.
Телевизията е голям мегафон, който озвучава цялата страна. Когато имах опция да го държа се пробвах нещо да кажа. Всички, които имахме темперамент и искахме да бъдем персони, го правехме. Ние непрекъснато търсехме пробива, а пробойни имаше доста. Но смятам за огромна неистина, че „ Антената “ е великата операция на режима. Лично мен никой в никакъв случай не ме е наставлявал и редактирал ”.
„ Милиардът ” и „ Антената ” основават на Нери правилен нюх за тв специалността, само че въпреки и по пътеките на тв публицистиката да я води най-вече интуицията, тя се учи и от другите. Непрестанно търси съидейници, опира се на способни хора и
АВТОРИТЕТИ
Много се интересува от международните тв звезди – като ученичка има специфичен албум от отрязъци със публикации за Барбара Уолтърс. „ Не бях я виждала на тв екран, само че знаех всичко за нея... Едва преди две години я видях по американската телевизия, към този момент 60-годишна, доста друга от младото момиче, което изтръгва вопли от Рей Чарлз, Джими Картър или Робърт Кенеди... ”
Докато работи в Пловдивския център, най-големия престиж за нея е... чистачката вуйна Анче. „ Тя имаше най-вярната реакция към всичко, което правехме. През нея бяха минали доста телевизионни опити, виждаше денем по какъв начин лепим лента до лента на мувьолите, вечер гледаше нашия труд в новините, а на сутринта нормално ни удряше по главите... ”
В годините на перестройката Нери следи деликатно изявите на младите публицисти от „ Взгляд ” на Централната руска телевизия (ЦСТ). „ Тогава ясно разбрах, че спрямо тях, в БТ нищо не се прави. ” От българските публицисти почит й внушава Иван Славков- те не се познават, само че след нейното уволняване от малкия екран той й се обажда по телефона и й споделя: „ Здравей колежке, в този момент към този момент сме сътрудници, тъй като и двамата сме изхвърлени от малкия екран... ”
Но на българска почва в тв специалността Нери има единствено един идол – Кеворк Кеворкян. Той задочно я научава на доста неща. Години наред не го познава персонално, само че прекарва у дома часове пред портативния си тв приемник, с цел да записва тъкмо неговите реакции: по кое време прави паузите, по какъв начин структурира въпроса, по какъв начин по-късно го разроява, когато вижда, че у събеседника се ражда отговора, а той не желае да го умъртви. „ И до момента вардя бележници със мемоари върху „ Всяка неделя ”, които съм правила като ученичка ”, споделя тя. Когато казусът я среща с Кеворкян схваща, че неговият екранен облик е съответен на житейския. „ Ако на екрана си богат човек – споделя Нери – наложително си подобен и в живота. Мисля, че хората са наясно кои са същинските телевизионни звезди и къде се разполагат същинските стойности. Кеворкян в креативен проект е ужасно богат човек, който нямаше задоволително време, с цел да се разгърне. Има нещо изключително в телевизионната краткотрайност – сякаш години си на екрана, а все не ти остава време да се разгърнеш. Затова и когато Кеворк напусна малкия екран, изгубиха всички. „ Всяка неделя ” беше културно огледало, в което можеха да се видят доста неща. Кеворкян умееше да подаде ръка, само че малко хора имаха нужния мащаб, с цел да я поемат... Хората не му бяха по мяра, прочее на него нищо не му е по мяра... ”, споделя Нери.
Като се опира на наученото, потребния опит от „ Милиарда “, своята вътрешен глас и неизбежните престижи, Нери самоуверено се хвърля във водовъртежа на
ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ НОВИНИ
В края на 1989 и началото на 1990 година, с роящите се заявления, петиции и възвания на никнещите като гъби партии и публични придвижвания, новините се раздуват до чудовищните 150-минутни излъчвания, които слагат на тестване нервите и на най- издържливите фенове. В тези бурни дни, Кеворкян и Гарелов поставят огромни старания да слагат новините в нови професионални рамки и да ги освободят от опеката на улицата. Кеворкян, като програмен шеф, разпорежда на Нери да направи нова идея за новините и Нери приема, въпреки че е изпълнена със съмнения- мисли, че в новините няма творчество и че те не са нейно амплоа. Скепсисът се оказва на място, въпреки и по напълно други аргументи – „ Всичко, което направих тогава, след това се стовари върху главата ми ”, споделя Нери шеговито.
Тя измисля концепцията на новините – промяна на парадигмите, вест №1; открити телефони за хората; нищо да не звучи като истина от последна инстанция; и най-много екипната система, която извежда напред публицистите и захвърля под миндера каменните лица на представителите. Създават се новинарските екипи и в тв фокуса застават публицистите. Райчо Райков и Емилия Иванова вършат Екип 1, а Асен Агов и Нери Терзиева – Екип 2.
Истинският мащаб на смяната в тв новинарство може да се разбере само в сравнителния разбор с традициите на
СВЕТОВНОТО НОВИНАРСТВО
Практиката на американската и британската телевизия демонстрира някои правила и особености на поднасянето на новините, които отличават държавните от частните малките екрани. Например, в BBC новините се четат от диктори на напълно верен британски език, а в комерсиалната телевизия се четат от публицисти, които употребяват всекидневен език и известни идиолектни форми. В Европа и Америка, в частните тв канали, новините са по-персонифицирани и се прибягва до по-свободни, артистични форми за тяхното показване. В частната телевизия огромна роля извършва и рекламата, която дели площад със сериозната информация.
В страните с тв обичаи, новините на държавните тв канали се построяват на основата на строги официални и съдържателни правила, които регламентират излъчената информация. Спазването на тези условия е наложително, то е гаранция за професионализъм и триумф. Повечето мрежи излъчват вести от ранна заран до късна вечер, като обособените бюлетини имат друго времетраене – от 5 до 30 минути. Те нормално се групират по проблематично тематични блокове: външни и вътрешни, стопански, културни и спортни.
В британската тв традиция изключително място се отрежда на вътрешната информация, до момента в който за външни вести се заделя едвам една трета от бюлетина. Информационните бюлетини се отличават с висока компактност на известията – в емисия от 20 минути наложително започват от 12 до 20 обекта. Един обект не може да е по – дълъг от 180 секунди.
Средната скорост на четене на текста в британските вести е 125 думи в минута, а оптималната норма е 180 думи в минута. Броят на сричките в новинарските фрази не трябва да е доста над двадесет.
В Америка е направена елементарна и практична формула на лекото слушане- тя изхожда от събитието, че всяко изречение слухово се възприема по-добре, в случай че в него има по-кратки думи и то самото е по-кратко. В Америка и Англия новините се онагледяват с компютърна графика, с наслагване на спомагателна информация върху изображението посредством движещи се титри. Тв новините на Запад най-често дават отговор на въпросите „ Кой? ”, „ Какво? ”, „ Къде? ” и „ Кога? ”, само че заобикалят отговора на въпроса „ Защо? ”, който принуждава журналиста да направи разбор и коментар на събитието, което се показва.
Нека забележим по какъв начин наподобява
ФОРМАЛНАТА СТРУКТУРА
на „ По света и у нас ” на Екип 2 през януари 1991 година Социометричният разбор, демонстрира, че емисията изцяло дава отговор на международните стандарти: при Нери Терзиева скоростта на четене на текста е към 160 думи в минута, при Асен Агов и Сашо Диков – към 170 думи в минута. Броят на сричките в изреченията на Нери се колебае сред 30 и 36, при Агов е сред 24 и 35, а при Диков е сред 20 и 25. Представяните обекти имат дължина от 15 секунди до 3 минути, а техният брой е сред 20 и 25.
Около две трети от емисията се посвещава на вътрешните вести, до момента в който външните заемат почти една трета от екранното време- при 20 обекта в емисията от 3 до 7 са за външни вести. За спорт и световна хроника се отделят нормално от 3 до 7 минути. Новините се групират блоково- вътрешни и външни, културни и спортни. Тяхната класификация от време на време се сменя и по тази причина спортът от време на време е в центъра на емисията. Влагат се и старания за нашарване на началните и финалните реплики на водещите. Асен Агов си спомня по какъв начин по време на оставката на Петър Младенов от президентския пост, с Нери вземат решение за първи път да се обръщат от екрана с „ дами и господа ”, а не с нормалното „ уважаеми фенове ”. И в действителност го вършат, а по-късно телефоните прегряват от ругатни и закани...
Нери и Асен поставят специфични старания за спазването на формалните стандарти, наложителни за всяка осведомителна емисия, което е първото изискване за построяването на добра
СЪДЪРЖАТЕЛНА СТРУКТУРА
„ Чрез Екип 2 с Нери се мъчехме да внушим на феновете, че в страната нещо се е трансформирало. За тази цел фрапантно сменихме лексиката на новините, изхвърлихме думите, свързани със остарелия режим. Изобщо много настойчиво работехме върху професионалната формула на новините ”, споделя преди много време Асен Агов. И това бързо личи – в новините на Екип 2 фенът за първи път вижда същинска последователност на събитията по степен на значимост – вест №1 към този момент е горещото събитие на деня, а не следващото странствуване на Тодор Живков у нас и по света. Водещата вест се анонсира при започване на емисията, като по европейски фасон се фиксира и времето, в което тя ще се разгърне („ детайлностите незабавно ”, „ детайлностите след пет минути ”).
Екип 2 не обобщи известията в края на емисията – този способ не е доста известен, тв мрежите се притесняват да не доскучаят на фена и пестят ефирно време; в Америка единствено АBC прави обстоен обзор в края на новините.
В новинарската емисия доста значимо е хармоничното съчетаване на изображението и словото. Динамичният видеоред играе ролята на подтекст, а семантическата дълбочина на обектите се получава посредством представящите и обяснителните функционалности на речта. Затова и вербалното наличие на новините има водеща роля, а визуализацията ненапълно му се подчинява.
Екип 2 интерпретира всяка вест най-малкото на три нива: на водещия, който обрисува проблематичния кръг на събитието, на изображението, което предлага на фена неговия облик, и на репортера, който демонстрира „ физиономията “ на новината, „ грима ” на нейните детайлности. Така новината се показва в придвижване и развиване, като се употребяват разнородни журналистически средства – анкети, изявленията, социологически изследвания.
Но в съдържателните условия на тв новините основното е тяхната краткост, изясненост и акуратност. Отдавна е известно – феновете запомнят най-вече тези вести, които са им психически близки, а размерът на запомняната информация подхожда на нивото на общото развиване на човека- образованите запомнят повече от необразованите. Затова и в новинарските обичаи е доста значима вербалната организация на новините. Ако речта на водещите е построена от дълги, комплицирани фрази, които „ гъмжат ” от епитети и наречия, то и дефинирането на новината в съзнанието на фена е доста по-трудно.
Голяма част от триумфа на Ефир 2 се дължи най-вече на удачно откритата пунктуация на речта и на някои нейни стилови особености – да вземем за пример нарицателното за Нери „ ето по какъв начин ”. Нери и Асен не крият тежненията си към публицистична структура на фразата, към обличане на обособените известия в по-освободена и по-артистична форма, нещо особено за частните тв канали на Запад. Нери споделя, че по време на своя маратонски новинарски интервал единствената книга, която чете, е поезията на Константин Павлов от „ Агонио сладка ”. По някакъв метод неговите стихове оцветяват новинарския й взор: „ Птиците изяждат единствено текста,/ а подтекста го изплюват след това/ като костилка/, те не могат да го смелят и премелят.../ Като минат още 100 години/ всичко ще ви стане ясно ”.
Нери предлага самобитна
НОВИНАРСКА ПУБЛИЦИСТИКА
която ненапълно наподобява като „ неточност ” в езика на международното новинарство. Новинарската журналистика на Екип 2 внася в новините коментар и оценка, и по този начин нарушава професионалното табу на въпроса „ за какво? ”, към което се придържат международните тв мрежи.
Но Източна Европа е свят на огледално преобърнати хрумвания и полезности, свят в който преходното време вкарва и своите преходни правила. От социално-психологическа позиция новинарската журналистика е реакция против дълго траялото безмълвие, против отнетото с десетилетия право на лично мнение, против идеологическото уеднаквяване на известията, което ги лишава от боя и смисъл, против одобрената роля на водещия да няма „ своя роля ” в новините. Затова и появяването на новинарската журналистика е съзвучна с първите години на смяната.
Всъщност тази журналистика идва на бял свят, с цел да задоволи преди малко зародилата психическа нужда от стабилизиране на политическия избор, разтърсен от уличния напън, от лавината от нови партии и придвижвания, от урагана на пресата. В посттоталитарното общество е доста огромна неяснотата – неразбираемо остава същинското съответствие сред политическите сили, мащабът на икономическата рецесия, пътищата и темповете на обновяване на публичния организъм. Публицистиката в новините внася известна изясненост в политически неразбираемото време, посредством нейните мнения и оценки фенът получава психическата непоклатимост, която му е нужна.
След многото изтекла „ политическа вода ”, преди четвърт век
КОМЕНТАРИТЕ
за новинарската журналистика на Екип 2 са разнообразни. Навремето Филип Боков (политик и посланик от левия политически спектър) счита, че „ Нери има магнетично наличие на екрана, само че като новинарка би трябвало да си икономисва персоналните отзиви. Тя някак съумява да вмъкне персонално мнение в новините, което не е от изгода ”.
Писателят Александър Томов счита, че Нери в специалността закономерно претърпява огромна еволюция. „ Тя започва в новините с ясни политически предразсъдъци към доста от нас, и аз съм една от първите й жертви. Но последователно при нея побеждава журналистът-професионалист. Нейният гений личи най-много при основаването на Ефир 2, в който огромна част от положителните неща се дължат точно на нея ”.
Емил Капудалиев (актьор, режисьор и политик от СДС) разяснява по различен метод нейния новинарски жанр: „ Нери отвори нова страница в личностната изява на новинарството. Тя се опита да комбинира събитието и коментара. В някои неща напипа добър баланс... Тя несъмнено дава лице на новината ”.
Жан Виденов (министър-председател 1995-97 г.) е ненапълно търпелив: „ Нери постоянно ми прави огромно и прелестно усещане със своята близост и искреност, с ясната си позиция по всички въпроси. Позиция която е безапелационна, човешка, нескована в каквито и да е схеми ”.
Жорж Ганчев я смяташе за героиня – да пътува толкоз години с болно дете от Пловдив до София и назад – и беше сигурен, че точно тя ще стане пионерът на частната телевизия у нас.
Видно е – политиците правят оценка друго, само че толерантно нейния професионализъм. А от сътрудниците, с които е работила, единствен Живко Желев не утвърждава нейното влизане посредством новините в руслото на политиката: „ Нери е човек, който доста повече от мен обича политиката. Лично аз малко скърбя за нейното влизане в новините, най-много тъй като съм уверен, че острия конфликт с политиката след това не се отплаща. Политиците гледат на публицистите единствено като на своя последваща естрада ”.
Новините открояват една специфичност на Нери – умеенето й да ги трансформира в броеница от персонални прекарвания. Да ги пропуща през филтъра на личната си страст. Георги Лозанов (културолог, ръководител и член на СЕМ) най-добре улавя особеностите на новинарския й жанр: „ Нери в действителност поглъщаше новините в себе си, с цел да ги изсипе сред 20,00 и 20,30 часа пред феновете като поток от отчетливо нюансирани лични прекарвания: сякаш някъде в дълбокия тулум на малкия екран всичко се беше случило първо на нея, а след това ние наблюдавахме следите, които то е оставило върху мимиката й, интонациите й, синтаксиса й... ”. Нери съкратява до най-малко дистанцията сред себе си и новината, тя прочувствено прегръща известието, потапя го във вулканичния си взор и мимика и чак по-късно го изпраща на фена. Нейното екранно държание подсказва оценката или отношението й към събитието, невъзможността й да избяга от прочувствената си природа.
„ Студената обективност ” на новините влиза в несъгласие с горещата й натура. Както я характеризира Огнян Сапарев – „ Нери мелодраматизираше новините, даже когато споделяше, че в зоологическата градина се е родило следващото слонче... ”
Ефектът на мелодрамата се обуславя и от драматизма на нейното лице- по всеобщо мнение част от триумфа й в новините се дължи на нейния
МАГНЕТИЧЕН ЕКРАНЕН ЧАР
„ Нери има магнетичен сексапил и завладяващо наличие на екрана ”, споделя Асен Агов. „ Тя е изключителна по екранното си наличие “ – споделя с възсторг Елка Константинова. „ За мен тя е пример на тв публицист. Винаги съм се възхищавала на остроумието и бързите й реакции, на нейния сексапил и лъчение ”. „ Нери е събрала най-хубавото от междинното потомство публицисти ” я прави оценка Кеворк Кеворкян. „ Тя има вътрешна жега на екрана, за която доста публицисти могат единствено да мечтаят ”, споделя Живко Желев.
Всички улавят едно от най-важните качества на персонифицираната публицистика – умеенето да изграждаш собствен имидж на екрана, който трасира пътя към доверието на фена. Телевизията има невероятната дарба да персонифицира информацията. И най-много да построява имидж на всички, които участвуват в нейния театър – публицисти, политици, интелектуалци. „ Имидж ” от британски значи облик, изображение, отражение. Имиджът е „ образния паспорт ” на водещия, положителният имидж е неговото умеене да се държи естествено и доброволно на екрана, да търси разговора със фена, да се преборва с сложни обстановки. В него влиза неповторимото лъчение на водещия, някои особености на неговата персона и темперамент, които прецизното око на камерата постоянно улавя, и най-накрая, имиджът е откритата психическа визия на фена за облика на водещия, за неговата подготвеност, интелектуални и физически качества. Сполучливият имидж основава на водещия огромна известност, прави го прочут и обичан.
Имиджът е втората победа на Нери в новините, след създадената от нея професионална формула. При построяването му тя залага на топлотата и човечността – някои от излъчванията приключват с апел за помощ на оскъдно и изоставено дете, с молба за доставка на известно количество хартия за екипа, с признателност към столетника, който пръв откликва на техния вик. Тя ненапълно очовечава новините, слага ги в самобитна хуманистична рамка.
Финалите на излъчванията постоянно са колажи от литературни цитати, взети от известни творби. Тя чете фрагменти от „ Българският модел ” на Станислав Стратиев, „ Агонио сладка ” на Константин Павлов, „ До Чикаго и назад ” на Георги Данаилов, „ Книга за българския народ ” на Стоян Михайловски. Така финалът на емисията се трансформира в книжовен прочит на показаните в нея събития. Новината литературно се приспособява, художественият й прочит омекотява нейното „ кацане ” в изпълнените с яд и партийни пристрастености зрителски души.
Естествено имиджът значи освен сексапил, само че също начетеност и просветеност. И най-много добър професионален инстикт, дарба за бързо и ефектно превъзмогване на ненадейно зародилата компликация. В това отношение типичен образец е емисията от 31 декември, в навечерието на новата 1992 година, която стартира с рухване в студиото на един от прожекторите. Последва светкавичната реакция на Нери, която незабавно привежда класацията на BBC за допустимите неточности, които отличават живото предаване от неговия видеозапис. Такъв случай несъмнено провокира уважението на фена, който схваща, че за неговата информираност се грижат експерти, които са в положение да намерят излаз от всяка обстановка.
Но само екранният сексапил на Нери не може да я опази от надигащите се партийни пристрастености. Тя с професионален хъс вкарва откритите телефони след емисията, с цел да могат хората да изплачат болките си. А по-късно ги закрива, отвратена от хулите и клетвите, с които някои фенове ги засипват. Асен Агов споделя по какъв начин политически встрастени фенове я причакват долу на входа пред малкия екран, пробутват й турски лири и хвърлят в лицето й обидното название „ турска агентка... ”
Зрителските писма напряко гъмжат от полюсни оценки, ситуирани в много необятен диапазон: от „ Толкова Ви обичам, Вие сте моята обичана водеща, единствено Вас желая да виждам на екрана... ” до „ Бъди същинска Нериман, а не ту вълк, ту овца, ту лисица. Ако не можеш, махни се от екрана... ” Времето е извънредно мъчно, изпълнено с партиен бяс и площадна народна власт, месеци наред улицата пред малкия екран е завладяна от лумпени – общественото дъно най-накрая намира поле за изява, добива легитимност в посткомунистическия безпорядък. „ Новината е нещо, което съпреживяваме дружно ”, споделя тогава Нери и за следващ път загърбва обидите и хулите.
Въобще целия посткомунистически интервал в малкия екран за Нери е изключително забавен. „ Както обича да споделя моя сътрудник Сашо Диков – страшното идва, когато пристигна свободата. Дотогава ни беше елементарно, скриваме се зад цензурата, а по-късно... Има постоталитарна новинарска публицистика, която е персонифицирана и оценъчна. А коментарното начало се ражда от страстта ”.
Но амплитудите на страстта, с която Нери сервира новините, постоянно подвеждат фена да застане на хлъзгавата повърхност, наречена „ справедлива телевизия ”. Като национална медия, малкия екран е справедлива единствено в относителни граници, в границите на субективния прочит, който публицистите вършат на събитията и героите на своето време. Подборът на обектите в емисията, тяхното нареждане, методите им на представяне– това са неизбежни детайли на авторската публицистика, която се наслагва над измислената обективност. Както споделя Георги Лозанов: „ Екранната персонификация на Нери Терзиева неизбежно, въпреки и не шумно, се сблъска с теоретически очевидната, само че на практика упоритата заблуда за “обективната телевизия ”. Тази заблуда е прелестен допинг за двете страни в уличните хватки, ставащи от време на време пред малкия екран, само че няма нищо общо с това, което става вътре в нея. Там вътре постоянно е ясно, че обстоятелствата не се намират наготово по улиците, а се случват в обществения свят едвам когато се завъртят през медията ”.
С други думи, събитията „ се случват ” най-много в малкия екран, отвън дребния екран те съвсем не съществуват. А на националния екран новините се пропущат през голям брой интерпретивни филтри, които проблематизират обективността на екранния артикул, който фенът всяка вечер употребява. Публичното лице на новините постоянно е субективно – в него се утаява гледната точка на тв мрежата, пристрастията на публицистите и техническия екип.
В порива си да укроти пристрастеностите на политиците и феновете, да ги осмисли посредством нова свидетелска телевизия, Нери основава
ЕФИР 2
Чрез драматургията на новините и техния публицистичен прочит, Нери насочва предизвикателство най-много към политиците. Тя се отнася резервирано към тях, счита себе си за непартиен човек, само че има своя позиция и мнение за нещата. Между нея и политиците се простира интелектуалната отдалеченост – Нери е прекомерно умна, с цел да върви сляпо зад една или друга политическа идея. И когато основава Ефир 2 тя изхожда от правилото на професионалните критерии, което събира под неговия покрив много „ червени ” публицисти. В някои вестници Ефирът е наименуван „ червен канал ”, а Нери е оповестена за „ потомствена комунистка ”. Разбира се, нито едното, нито другото, е правилно, само че политически разполовеното общество неизбежно се нуждае и от своята разполовена телевизия.
Преди старта на промяната тогавашната втора стратегия е единствено „ чернова ” на първата, „ кошче за образни боклуци ”, които пълнят ефирното време и хранят обслужващия личен състав. Отграничаването на Първа от Втора стратегия върви по професионален симптом, който вмества растежа на креативните фрагменти и положението на техниката. Когато Нери основава Ефира, тя още веднъж ги отграничава, само че ненапълно с противоположен знак. Ефирът показва неконвенционално, освободено от непотребни пристрастия отношение към събитията и политиците, по-голям хъс за креативен опити, по- необятно мислене, по-гъвкави позиции към болните политически въпроси. В прочут смисъл Ефир 2 пръв потегля по парещите въглени на политическата журналистика и задава нужния звук за някои излъчвания на Канала – „ Отвъд заглавието ” е камертона за „ Още ”, а „ Открита линия ”– за „ Лица от новините ”. Но това е неговото външно, ненапълно козметично преимущество. Истинското му преимущество е примиряването в диалогичното пространство на непримирими политически характерности.
“Съседи ” в своите изяви и гледни точки се оказват лица, които заемат полюсите на политическия набор – Александър Йорданов и Жан Виденов, министър-председателят Любен Беров и цар Симеон Втори. „ Открита линия ” желае да освети не толкоз личността на политическия събеседник, колкото неговата идеологическа теория. Не е толкоз значима физиономията на обособения политик, колкото неговото място в публичния делник, който от време на време го издига на гребена на вълната, а различен път го захвърля в калта. Затова инспирираното от Нери „ Очевидци ” се трансформира в сензитивен микроскоп, който преодолява прага на естествената видимост на нещата и донася на фена „ атомите ” на същинската политическа игра.
Така Ефир 2 бързо прави крачка напред в осмислянето на политиката посредством вглеждането в докриналните разлики на политиците, в разбора на техните позиции и възгледи. При което излиза наяве, че сред прагматизма на Александър Йорданов и на Димитър Луджев има малко общи неща, както и сред реформаторските упоритости на Андрей Луканов и на Александър Томов. Изобщо, Ефир 2 се пробва да сътвори по-дълбоко схващане за политиката, която под епидермиса на лидерските боричкани
