Марги Хранова пред в. "Шоу": Победата не ме интересува, забавлявам се в „Капките”
Маргарита Хранова не се нуждае от показване, тъй като музиката й приказва задоволително красноречиво за нея. Тя е от тези гласове, които открояваш измежду доста други, а по-късно оставаш впечатлен и от индивида зад гения – откровен, земен и усмихващ се. Тя е от оня вид хора, които не се плашат от гафове – нито на сцената, нито в живота. Дори в противен случай – подхожда към тях с капка полуда, присъща единствено на същински създател. Всеки път, когато беседвам с нея, тя подава парченце от душата си – без грим и без маски. И е мъчително откровена. А този диалог е следващото удостоверение за това.
- Марги, по какъв начин се чувстваш с толкоз динамични облици в „ Като две капки вода” – освен би трябвало да ги изиграеш, само че и да звучиш друго във вокално отношение…
- Чувствам се доста добре. Забавлявам се откровено и доста бих се радвала да не отчайвам хората с представянето си. В началото си мисля, че ми се паднаха облици, които не бяха толкоз впечатляващи, с цел да мога и аз да ги пресъздам по кой знае какъв брой забавен метод. И от един миг нататък облиците станаха доста разнообразни, завладяващи и за мен е същинско предизвикателство да ги пресъздам. Особено един от последните – Гери-Никол, беше просто върхът! Аз въобще не мислех, че ще се оправя. Дори смятах, че ще стане огромен неуспех, в случай че би трябвало да бъда до дъно почтена с теб.
- То стана възторг, не неуспех! По-очаквано беше, да вземем за пример, да спечелиш премията с облика на Катя Филипова, в сравнение с с този на Гери-Никол, само че...
- (Смее се).Така се случи, да. Много непредвидена и приятна изненада за мен. Провал чак не бих могла да направя, само че просто щях да си изпея песента по този начин, както мога. В случая доста се старах най-малко малко да се доближа до нейния облик и го направих с една усмивка, с едно мигане. И мисля, че се получи занимателно. Но си права за сравнението с Катя Филипова, тъй като нейната ария и облик, като цяло, са доста близки до мен, до моя натюрел, а Гери-Никол е нещо напълно друго, изцяло противоположно. В последна сметка се получи забавно (Смее се).
- Не ти ли дадоха съвет синовете ти, внуците, на които Гери-Никол сигурно е по-близка по звучене?
- Нямаше по какъв начин да ми дадат, тъй като ние съвсем не се видяхме преди този момент. Те нормално участват в залата, гледат, а тъкмо този път нямаха опция. И по-късно останаха ужасно учудени, че са избрали точно мен най-после (Смее се). Сама се постарах да се приспособявам към облика. Обикновено доста деликатно уча детайлите, който би трябвало да пресъздам – освен вокално, само че и поведенчески. При мъжките облици обаче е доста по-трудно, тъй като просто
няма по какъв начин да избягам от личния си тембър
който е извънредно доста различим. Хората дори ме разпознават, когато някой път приказвам – обръщат се и ми споделят: „ Познах ви по гласа”, а какво остава, като запея.
Във вихъра на танца като Гери-Никол (третата от дясно на ляво)
- Точно това е, че твоят глас е толкоз присъщ, че доста мъчно може да звучи като гласа на някой различен. Освен това е и един от най-силните и въздействащи на родната музикална сцена!
- Много е присъщ, да. Затова, да вземем за пример, Боби Турбото, когато запее, по-лесно може да влезе в облика, тъй като гласът му не е различим, той не е и артист. Хората не познават опциите и тембъра на гласа му, заради което й на него му е по-възможно да влезе под кожата на някой различен. При мен това е безусловно невероятно. Но аз все пак безпределно се развличам. Старая се да извърша всичко, доколкото ми е допустимо, давайки си ясна визия, че това няма по какъв начин да е изцяло и напълно. Права си за това, че моят глас е и много мощен, само че знаеш ли, аз не поставям кой знае какви грижи за него. Не и в оня смисъл, в който някои допускат. Разбира се, вардя го – не пуша, не пия газирано само че това са общоприети грижи. Редовно се разпявам, доставя ми наслаждение да работя върху гласа си. Но то си е и до заложба. Освен това е доста значима и самата режисура, с която пея. Радвам се, че резултатите са такива. Чукам на дърво и благодаря на Господ, че пази гласа ми към момента по този начин непреклонен и нека дълго време по този начин.
- Интересно ми е по какъв начин реагира брачният партньор ти Кирил на превъплъщенията в „ Като две капки вода”?
- (Смее се). Много му е забавно. Дори ще ти призная, че до момента в който изучавах и репетирах облика на Гери-Никол, ме караше у дома да пея. За да ме посъветва кое къде не върша, както го извършва тя. Едва ли не ме изпитва, с цел да види дали съм си научила урока (Смее се). Същото се повтори и при облика на Лучано Павароти, който последно пях. Като ме слушаше дори сподели: „ Супер! Получава ти се! Ще стане.” Сега, аз съм наясно, че една жена, колкото и да желае, няма по какъв начин да докара мъжки тембър, само че концепцията е да наподобя до някаква степен облика му, излъчването, неговия характерен фасон. Получи ми се доста добре осъществяването на Елтън Джон, пробвах се, доколкото е допустимо.
- При теб се получи доста динамична риалити поредност – в този момент са „ Капките”, а преди този формат бе и „ ВИП брадър”.
- Така се получи в действителност, само че двете са прекомерно разнообразни. В единия формат непрекъснато работя, върша облици, пея песни, изучавам, а в „ Биг брадър” напълно не беше по този начин. При всички случаи в този момент, в „ Капките”, усещам едно съществено предизвикателство в музикален аспект, тъй като музиката за мен постоянно е значела живот и обич. Казах си в един миг: „ Защо пък не? Да опитам…” И в този момент ще ти споделя, че в последно време ме изненадва доста фактът какъв брой младежи и деца ми признават, че са мои фенове. Където и да отида – по улиците, в магазините, като ме срещнат и незабавно желаят да се снимаме. Страшно изненадващо е да те харесват толкоз дребни дечица. А и аз не се взимам чак толкоз на съществено в това шоу. Не съм от тези, които биха си споделили, че непременно би трябвало да стигнат до успеха. Реалист съм. А и мен успеха не ме интересува. За мен е значимо да съумявам да се оправям, да се развличам и в последна сметка да излизам с една усмивка от всяка обстановка.
- На някои участници в „ Капките” битката за победа на моменти прекалено много им проличава, а за теб тя даже не е значима. Може би тъй като ти познаваш добре този усет!
- Да, евентуално – те са младежи и множеството желаят да стигнат до успеха. Но отново ще кажа – за мен значимо е да се развличам и да излизам с усмивка. Никак не е хубаво човек да се взима на съществено – освен в границите на това шоу, а и въобще.
- Имаш ли предпочитание да пресъздадеш някой съответен реализатор в „ Като две капки вода”?
- За мен всеки един облик е задоволително ослепителен и е въпрос на предизвикателство да мога да се превъплътя по някакъв метод в него. Не знам дали бих се справила напълно, само че бих се радвала да ми се падне Уитни Хюстън, защото доста я одобрявам.
- Тя се падна на Софи Маринова, която се оправи в действителност добре с тази задача!
- Определено, да. Тя се оправи. Надявам се и аз да съумея, в случай че ми се падне (Смее се).
- Мими Иванова неотдавна ми показа, че двете в действителност сте изглеждали като две капки вода – след твоето осъществяване дружно с Развигор Попов…
- (Смее се) Темброво гласовете ни доста се приближават, само че Мими също има един доста характерен фасон, който се пробвах да доближа. Не знам какъв брой се е получило, само че като се чух по-късно, си споделих, че е почти добре. Но се веселя на нейната оценка, значи доста за мен.
- Как се виждате след 10 години, да вземем за пример?
- Надявам се да съм жива и здрава, да пея, само че то времето ще покаже. Каквото се случи – това. Човек би трябвало да гледа напред, само че не трябва да си прави чак толкоз доста проекти, тъй като те нормално първи се трансформират.
Трио «Обектив»
- „ Всеки създател е подпомаган от съдбата”, показа ми го преди време. Още ли мислиш по този начин?
- Абсолютно. Аз съм човек, който има вяра в силата на ориста. Колкото и да желае човек да я промени, няма по какъв начин да стане, откакто нещо му е предопределено. Затова би трябвало да се научи да подхожда и да гледа с положително въодушевление, с любов и с готовност към всичко, което му се сервира. И да се моли най-много да е здрав, другото се подрежда по този начин, както би трябвало да бъде.
- Винаги ли си имала шанса да правиш единствено това, което ти е най на сърце?
- Да, постоянно. Напълно правилно е това. И постоянно съм се стараела да извърша оптимално добре всяко едно нещо, с което се понечвам. А и знам, че околните ни, които към този момент не са на тази земя, сигурно не престават доста да ни оказват помощ Отгоре. Отделно моето семейство не е спирало да ме поддържа, а това доста ме зарежда. И апропо, ще ти призная, че повода да се съглася да вземам участие и в „ Като две капки вода”, и в „ Биг брадър”, бяха главно те. Идваха децата с думите:
“Хайде, бе, бабо, доста ще е забавно, че ще се променяш
Участвай”. Но и самото предизвикателство ме притегли. Помня, че с теб си говорихме преди време точно за това и аз тогава споделих, че не се виждам в нито едно шоу, само че за следващ път си удостоверявам поговорката, че човек в действителност няма по какъв начин да знае, без да е опитал. Затова и се съгласих – по какъв начин да схвана, в случай че не прегърна предизвикването.
- Вкусът на предизвикването ти е прочут още от едно време, когато са те наричали неслучайно „ музикантската певица”, поради умеенето да пееш извънредно сложни и комплицирани песни.
- Да, тогава към момента подготвях своята независима кариера дружно с композитора Найден Андреев. А той пишеше най-сложните музикантски песни и аз ги пеех. И тези песни не бяха типично шлагерни и елементарно възприемчиви, а изискваха по-дълго време, в което да се слушат.
Пример е и емблематичната ми ария „ Устрем”, която е доста комплицирана ария.
- Покрай музиката може да се каже, че досегашният ти живот е минал все на колела – от едно пътешестване в друго, с изминати хиляди километри…
- Такава е ориста на музиканта, да. Обречени сме на това. Но в последна сметка това е една прелестна специалност, тъй като с изключение на пеенето и контакта с хората, по какъв начин другояче човек ще може да обиколи такива кътчета на България, на света.
Интервю на Анелия Попова
- Марги, по какъв начин се чувстваш с толкоз динамични облици в „ Като две капки вода” – освен би трябвало да ги изиграеш, само че и да звучиш друго във вокално отношение…
- Чувствам се доста добре. Забавлявам се откровено и доста бих се радвала да не отчайвам хората с представянето си. В началото си мисля, че ми се паднаха облици, които не бяха толкоз впечатляващи, с цел да мога и аз да ги пресъздам по кой знае какъв брой забавен метод. И от един миг нататък облиците станаха доста разнообразни, завладяващи и за мен е същинско предизвикателство да ги пресъздам. Особено един от последните – Гери-Никол, беше просто върхът! Аз въобще не мислех, че ще се оправя. Дори смятах, че ще стане огромен неуспех, в случай че би трябвало да бъда до дъно почтена с теб.
- То стана възторг, не неуспех! По-очаквано беше, да вземем за пример, да спечелиш премията с облика на Катя Филипова, в сравнение с с този на Гери-Никол, само че...
- (Смее се).Така се случи, да. Много непредвидена и приятна изненада за мен. Провал чак не бих могла да направя, само че просто щях да си изпея песента по този начин, както мога. В случая доста се старах най-малко малко да се доближа до нейния облик и го направих с една усмивка, с едно мигане. И мисля, че се получи занимателно. Но си права за сравнението с Катя Филипова, тъй като нейната ария и облик, като цяло, са доста близки до мен, до моя натюрел, а Гери-Никол е нещо напълно друго, изцяло противоположно. В последна сметка се получи забавно (Смее се).
- Не ти ли дадоха съвет синовете ти, внуците, на които Гери-Никол сигурно е по-близка по звучене?
- Нямаше по какъв начин да ми дадат, тъй като ние съвсем не се видяхме преди този момент. Те нормално участват в залата, гледат, а тъкмо този път нямаха опция. И по-късно останаха ужасно учудени, че са избрали точно мен най-после (Смее се). Сама се постарах да се приспособявам към облика. Обикновено доста деликатно уча детайлите, който би трябвало да пресъздам – освен вокално, само че и поведенчески. При мъжките облици обаче е доста по-трудно, тъй като просто
няма по какъв начин да избягам от личния си тембър
който е извънредно доста различим. Хората дори ме разпознават, когато някой път приказвам – обръщат се и ми споделят: „ Познах ви по гласа”, а какво остава, като запея.
Във вихъра на танца като Гери-Никол (третата от дясно на ляво)
- Точно това е, че твоят глас е толкоз присъщ, че доста мъчно може да звучи като гласа на някой различен. Освен това е и един от най-силните и въздействащи на родната музикална сцена!
- Много е присъщ, да. Затова, да вземем за пример, Боби Турбото, когато запее, по-лесно може да влезе в облика, тъй като гласът му не е различим, той не е и артист. Хората не познават опциите и тембъра на гласа му, заради което й на него му е по-възможно да влезе под кожата на някой различен. При мен това е безусловно невероятно. Но аз все пак безпределно се развличам. Старая се да извърша всичко, доколкото ми е допустимо, давайки си ясна визия, че това няма по какъв начин да е изцяло и напълно. Права си за това, че моят глас е и много мощен, само че знаеш ли, аз не поставям кой знае какви грижи за него. Не и в оня смисъл, в който някои допускат. Разбира се, вардя го – не пуша, не пия газирано само че това са общоприети грижи. Редовно се разпявам, доставя ми наслаждение да работя върху гласа си. Но то си е и до заложба. Освен това е доста значима и самата режисура, с която пея. Радвам се, че резултатите са такива. Чукам на дърво и благодаря на Господ, че пази гласа ми към момента по този начин непреклонен и нека дълго време по този начин.
- Интересно ми е по какъв начин реагира брачният партньор ти Кирил на превъплъщенията в „ Като две капки вода”?
- (Смее се). Много му е забавно. Дори ще ти призная, че до момента в който изучавах и репетирах облика на Гери-Никол, ме караше у дома да пея. За да ме посъветва кое къде не върша, както го извършва тя. Едва ли не ме изпитва, с цел да види дали съм си научила урока (Смее се). Същото се повтори и при облика на Лучано Павароти, който последно пях. Като ме слушаше дори сподели: „ Супер! Получава ти се! Ще стане.” Сега, аз съм наясно, че една жена, колкото и да желае, няма по какъв начин да докара мъжки тембър, само че концепцията е да наподобя до някаква степен облика му, излъчването, неговия характерен фасон. Получи ми се доста добре осъществяването на Елтън Джон, пробвах се, доколкото е допустимо.
- При теб се получи доста динамична риалити поредност – в този момент са „ Капките”, а преди този формат бе и „ ВИП брадър”.
- Така се получи в действителност, само че двете са прекомерно разнообразни. В единия формат непрекъснато работя, върша облици, пея песни, изучавам, а в „ Биг брадър” напълно не беше по този начин. При всички случаи в този момент, в „ Капките”, усещам едно съществено предизвикателство в музикален аспект, тъй като музиката за мен постоянно е значела живот и обич. Казах си в един миг: „ Защо пък не? Да опитам…” И в този момент ще ти споделя, че в последно време ме изненадва доста фактът какъв брой младежи и деца ми признават, че са мои фенове. Където и да отида – по улиците, в магазините, като ме срещнат и незабавно желаят да се снимаме. Страшно изненадващо е да те харесват толкоз дребни дечица. А и аз не се взимам чак толкоз на съществено в това шоу. Не съм от тези, които биха си споделили, че непременно би трябвало да стигнат до успеха. Реалист съм. А и мен успеха не ме интересува. За мен е значимо да съумявам да се оправям, да се развличам и в последна сметка да излизам с една усмивка от всяка обстановка.
- На някои участници в „ Капките” битката за победа на моменти прекалено много им проличава, а за теб тя даже не е значима. Може би тъй като ти познаваш добре този усет!
- Да, евентуално – те са младежи и множеството желаят да стигнат до успеха. Но отново ще кажа – за мен значимо е да се развличам и да излизам с усмивка. Никак не е хубаво човек да се взима на съществено – освен в границите на това шоу, а и въобще.
- Имаш ли предпочитание да пресъздадеш някой съответен реализатор в „ Като две капки вода”?
- За мен всеки един облик е задоволително ослепителен и е въпрос на предизвикателство да мога да се превъплътя по някакъв метод в него. Не знам дали бих се справила напълно, само че бих се радвала да ми се падне Уитни Хюстън, защото доста я одобрявам.
- Тя се падна на Софи Маринова, която се оправи в действителност добре с тази задача!
- Определено, да. Тя се оправи. Надявам се и аз да съумея, в случай че ми се падне (Смее се).
- Мими Иванова неотдавна ми показа, че двете в действителност сте изглеждали като две капки вода – след твоето осъществяване дружно с Развигор Попов…
- (Смее се) Темброво гласовете ни доста се приближават, само че Мими също има един доста характерен фасон, който се пробвах да доближа. Не знам какъв брой се е получило, само че като се чух по-късно, си споделих, че е почти добре. Но се веселя на нейната оценка, значи доста за мен.
- Как се виждате след 10 години, да вземем за пример?
- Надявам се да съм жива и здрава, да пея, само че то времето ще покаже. Каквото се случи – това. Човек би трябвало да гледа напред, само че не трябва да си прави чак толкоз доста проекти, тъй като те нормално първи се трансформират.
Трио «Обектив»
- „ Всеки създател е подпомаган от съдбата”, показа ми го преди време. Още ли мислиш по този начин?
- Абсолютно. Аз съм човек, който има вяра в силата на ориста. Колкото и да желае човек да я промени, няма по какъв начин да стане, откакто нещо му е предопределено. Затова би трябвало да се научи да подхожда и да гледа с положително въодушевление, с любов и с готовност към всичко, което му се сервира. И да се моли най-много да е здрав, другото се подрежда по този начин, както би трябвало да бъде.
- Винаги ли си имала шанса да правиш единствено това, което ти е най на сърце?
- Да, постоянно. Напълно правилно е това. И постоянно съм се стараела да извърша оптимално добре всяко едно нещо, с което се понечвам. А и знам, че околните ни, които към този момент не са на тази земя, сигурно не престават доста да ни оказват помощ Отгоре. Отделно моето семейство не е спирало да ме поддържа, а това доста ме зарежда. И апропо, ще ти призная, че повода да се съглася да вземам участие и в „ Като две капки вода”, и в „ Биг брадър”, бяха главно те. Идваха децата с думите:
“Хайде, бе, бабо, доста ще е забавно, че ще се променяш
Участвай”. Но и самото предизвикателство ме притегли. Помня, че с теб си говорихме преди време точно за това и аз тогава споделих, че не се виждам в нито едно шоу, само че за следващ път си удостоверявам поговорката, че човек в действителност няма по какъв начин да знае, без да е опитал. Затова и се съгласих – по какъв начин да схвана, в случай че не прегърна предизвикването.
- Вкусът на предизвикването ти е прочут още от едно време, когато са те наричали неслучайно „ музикантската певица”, поради умеенето да пееш извънредно сложни и комплицирани песни.
- Да, тогава към момента подготвях своята независима кариера дружно с композитора Найден Андреев. А той пишеше най-сложните музикантски песни и аз ги пеех. И тези песни не бяха типично шлагерни и елементарно възприемчиви, а изискваха по-дълго време, в което да се слушат.
Пример е и емблематичната ми ария „ Устрем”, която е доста комплицирана ария.
- Покрай музиката може да се каже, че досегашният ти живот е минал все на колела – от едно пътешестване в друго, с изминати хиляди километри…
- Такава е ориста на музиканта, да. Обречени сме на това. Но в последна сметка това е една прелестна специалност, тъй като с изключение на пеенето и контакта с хората, по какъв начин другояче човек ще може да обиколи такива кътчета на България, на света.
Интервю на Анелия Попова
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ