Мълчанието на белите скали
Маргарита БРАДИСТИЛОВА
" Пустите клисурци станали московци,
а панагюрци - донски казаци... "
Белите кости на починалите за Освобождението на България... Има ги на всички места. Наред с белите монументи на благодарност. Но най-много в столицата на Четвърти революционен окръг през 1876 година Панагюрище.
Марин Дринов, посетил родния си град в навечерието на Априлското въстание, отбелязва, че в библиотеката на Главното мъжко учебно заведение, побираща над 2000 тома славянска литература, открива ръкописи от XIV век. В същото учебно заведение са играни възрожденски спектакли, които пропагандират смели патриотични хрумвания, издигат строеви лозунги, съзвучни с политическите възжделения на българския народ.
Крилатата фраза " Смърт или независимост " проехтява все по-често от сцената към феновете. Краеведите Дончо Бучаклиев и Георги Алойдов акцентират: " Завеса, кулиси, ограда - всичко в типични шарени панагюрски черги. След всяко зрелище тя се разтуря, постановат го учебните занятия! Обаче щом потрябваше, сцената доста елементарно се сглобяваше и натъкмяваше. " Атмосферата, основана от възрожденските театрални представления, изостря култа към зрелищност, непокътнат в обредния фолклор на българския народ, комбиниран с неописуемата
жадност за обществена правдивост
Априлското въстание е съпроводено от тържественото, съвсем театрално, шествие на Георги Бенковски и неговата Хвърковата чета. Според откривателя Панко Сапунджиев, когато моят прародител Петко Стоев Брадистилов - дълготраен кмет (векил) на Панагюрище, поддържащ в Балкапан бащинската си комерсиална компания " Балкански лъв ", на връщане от Цариград, екипиран с барет от пазача на султанската кьошка Ралчо Иванов Ралчев, се озовава във въстаническия стан, това, което вижда, го кара да се просълзи: " Гайди свиреха, а дами, старци, деца и възрастни, като оставяха мотиките, завиваха кръшно хоро. Панагюрци се бяха опиянили от свободата. В лицето на Бенковски виждаха българския цар, възкръснал от приказките, а знаменоската Райна поп Георгиева те нарекоха Райна Княгиня. Привременното държавно управление им подсещаше, че е възкръснала българската страна... "
* * *
Завръщането към предишното неведнъж е вълнуващо пътешестване към бъдещето. Затова и през днешния ден, с харизмата на духовните възрожденски трепети в зората на осмото десетилетие от моя отруден живот, още веднъж потеглям по виталната хубост на преплетените влакна от времето...
Родителите ми постоянно ме водеха да се поклоня с букет цветя на белия монумент в средногорската околност Оборище! А вечер мама, талантлива с литературни заложби от поетично естество, сладкодумно говореше за трите генерации Брадистилови, взели участие в Априлското въстание 1876 година
В годините на знойната младост четях доста, рових се в научни и фамилни архиви, търсех доказателства и обстоятелства. И като че ли разказите на мама преживяваха самобитен подем, понесени от галактическото ехтене на фолклорните песни и колоритния камбанен звън на църквата " Св. Богородица ", където съм кръстена. Виждах по какъв начин пролетното дихание измъква ритуално от пръстта пъстри цветя в дядовия панагюрски дом. Те се усмихваха с изящни лиственици, а фееричната архитектура на хълма Маньово бърдо чертаеше безбройните загадки на битието. Клокочещите води на река Тополница мелодично ме въвеждаха в закономерните от гледището на историческата логичност мисловни арабески, разкриващи духовните послания на фамилните мемоари.
От дистанцията на времето съзирах в Априлското въстание и любовта към свободата, олицетворяваща митическия нагон на мирозданието и безумствата на човешкото изменничество. Когато заспивах в очакване на звезден сън, пред взора ми, пронизан от лъчите на луната, се открояваше достолепната фигура на именития Брадестил, възпят в безсмъртната епопея " Кървава ария " от Пенчо Славейков:
"...и тамо Брадестила, от час на час,
лице извръщайки, пред тях разправяше,
ръце размахал... "
Панагюрецът издига глас за европейска поддръжка пред
първия български парламент в Оборище
наименуван от Захарий Стоянов " Горски ". Своите декламаторски качества възрожденският преподавател демонстрира и преди този момент, в пословичното си умеене да убеждава състоятелните членове на панагюрската община да отпускат стипендии за европейско обучение на надарените възпитаници Марин Дринов и Нешо Бончев. Безстрашният Брадестил умира с оръжие в ръка измежду пламъците на Априлското въстание.
Жаждата за познания, култура и просвета са кодирани генетично у неговия наследник Петко Стоев Брадистилов, спомоществувател на първия български превод на Виктор Юго - разгорещен бранител на националната ни идея. През 1872 година в Цариград е отпечатана драмата " Лукреция Борджия ". Талантливият превод е дело на Константин Величков и Г. Николов. Старопрестолният град за панагюрския кмет е освен стопански център, само че и плодородна територия за социално-политически контакти. Епохалният отзив от " пристрастеностите български " той придвижва в родното Панагюрище. Писателят М. Маджаров загатва, че през XIX век доста по-лесно можело да се стигне до Америка, в сравнение с до Истанбул, геостратегически свързващ Европа и Азия. В фамилния списък има доказателства за многократните пътувания на моя прародител от Панагюрище до Цариград и назад.
По време на Априлското въстание
срещата сред история и мит
става пред олтара за политическо избавление на България. Петко Брадистилов се бори героичен на Маньово бърдо дружно със синовете си. И тримата братя Стою, Стефан и Делчо Брадистилови са в юношеска възраст, само че са добре въоръжени и се борят юначен с озверелите башибозуци. Една година по-късно те са записани в българското опълчение, с цел да леят кръв на Шипка. По време на Съединението първи развяват знамената на успеха в Панагюрище - още на 2 септември. Потомците им стават сполучливи първостроители на нова България. Завършили влиятелни международни университети, те се завръщат в бедната Родина - " на помощ майце си ". Оставят безсмъртни имена - военачалник Стою Брадистилов, акад. Олга Брадистилова, член кор. проф. Георги Брадистилов, д.н., проф. Добри Брадистилов и други към момента живи наследници.
Когато Димитър Страшимиров написа тритомната история за Априлското въстание, Петко Брадистилов е 107-годишен. С възрожденски дух, здрав разсъдък и проникновена мъдрост споделя своите мемоари... И не не помни да сложи класическия въпрос, дефиниран от великия Александър Херцен: " Ще схванат ли бъдещите генерации цялата трагичност на нашето настояще? "
" Пустите клисурци станали московци,
а панагюрци - донски казаци... "
Белите кости на починалите за Освобождението на България... Има ги на всички места. Наред с белите монументи на благодарност. Но най-много в столицата на Четвърти революционен окръг през 1876 година Панагюрище.
Марин Дринов, посетил родния си град в навечерието на Априлското въстание, отбелязва, че в библиотеката на Главното мъжко учебно заведение, побираща над 2000 тома славянска литература, открива ръкописи от XIV век. В същото учебно заведение са играни възрожденски спектакли, които пропагандират смели патриотични хрумвания, издигат строеви лозунги, съзвучни с политическите възжделения на българския народ.
Крилатата фраза " Смърт или независимост " проехтява все по-често от сцената към феновете. Краеведите Дончо Бучаклиев и Георги Алойдов акцентират: " Завеса, кулиси, ограда - всичко в типични шарени панагюрски черги. След всяко зрелище тя се разтуря, постановат го учебните занятия! Обаче щом потрябваше, сцената доста елементарно се сглобяваше и натъкмяваше. " Атмосферата, основана от възрожденските театрални представления, изостря култа към зрелищност, непокътнат в обредния фолклор на българския народ, комбиниран с неописуемата
жадност за обществена правдивост
Априлското въстание е съпроводено от тържественото, съвсем театрално, шествие на Георги Бенковски и неговата Хвърковата чета. Според откривателя Панко Сапунджиев, когато моят прародител Петко Стоев Брадистилов - дълготраен кмет (векил) на Панагюрище, поддържащ в Балкапан бащинската си комерсиална компания " Балкански лъв ", на връщане от Цариград, екипиран с барет от пазача на султанската кьошка Ралчо Иванов Ралчев, се озовава във въстаническия стан, това, което вижда, го кара да се просълзи: " Гайди свиреха, а дами, старци, деца и възрастни, като оставяха мотиките, завиваха кръшно хоро. Панагюрци се бяха опиянили от свободата. В лицето на Бенковски виждаха българския цар, възкръснал от приказките, а знаменоската Райна поп Георгиева те нарекоха Райна Княгиня. Привременното държавно управление им подсещаше, че е възкръснала българската страна... "
* * *
Завръщането към предишното неведнъж е вълнуващо пътешестване към бъдещето. Затова и през днешния ден, с харизмата на духовните възрожденски трепети в зората на осмото десетилетие от моя отруден живот, още веднъж потеглям по виталната хубост на преплетените влакна от времето...
Родителите ми постоянно ме водеха да се поклоня с букет цветя на белия монумент в средногорската околност Оборище! А вечер мама, талантлива с литературни заложби от поетично естество, сладкодумно говореше за трите генерации Брадистилови, взели участие в Априлското въстание 1876 година
В годините на знойната младост четях доста, рових се в научни и фамилни архиви, търсех доказателства и обстоятелства. И като че ли разказите на мама преживяваха самобитен подем, понесени от галактическото ехтене на фолклорните песни и колоритния камбанен звън на църквата " Св. Богородица ", където съм кръстена. Виждах по какъв начин пролетното дихание измъква ритуално от пръстта пъстри цветя в дядовия панагюрски дом. Те се усмихваха с изящни лиственици, а фееричната архитектура на хълма Маньово бърдо чертаеше безбройните загадки на битието. Клокочещите води на река Тополница мелодично ме въвеждаха в закономерните от гледището на историческата логичност мисловни арабески, разкриващи духовните послания на фамилните мемоари.
От дистанцията на времето съзирах в Априлското въстание и любовта към свободата, олицетворяваща митическия нагон на мирозданието и безумствата на човешкото изменничество. Когато заспивах в очакване на звезден сън, пред взора ми, пронизан от лъчите на луната, се открояваше достолепната фигура на именития Брадестил, възпят в безсмъртната епопея " Кървава ария " от Пенчо Славейков:
"...и тамо Брадестила, от час на час,
лице извръщайки, пред тях разправяше,
ръце размахал... "
Панагюрецът издига глас за европейска поддръжка пред
първия български парламент в Оборище
наименуван от Захарий Стоянов " Горски ". Своите декламаторски качества възрожденският преподавател демонстрира и преди този момент, в пословичното си умеене да убеждава състоятелните членове на панагюрската община да отпускат стипендии за европейско обучение на надарените възпитаници Марин Дринов и Нешо Бончев. Безстрашният Брадестил умира с оръжие в ръка измежду пламъците на Априлското въстание.
Жаждата за познания, култура и просвета са кодирани генетично у неговия наследник Петко Стоев Брадистилов, спомоществувател на първия български превод на Виктор Юго - разгорещен бранител на националната ни идея. През 1872 година в Цариград е отпечатана драмата " Лукреция Борджия ". Талантливият превод е дело на Константин Величков и Г. Николов. Старопрестолният град за панагюрския кмет е освен стопански център, само че и плодородна територия за социално-политически контакти. Епохалният отзив от " пристрастеностите български " той придвижва в родното Панагюрище. Писателят М. Маджаров загатва, че през XIX век доста по-лесно можело да се стигне до Америка, в сравнение с до Истанбул, геостратегически свързващ Европа и Азия. В фамилния списък има доказателства за многократните пътувания на моя прародител от Панагюрище до Цариград и назад.
По време на Априлското въстание
срещата сред история и мит
става пред олтара за политическо избавление на България. Петко Брадистилов се бори героичен на Маньово бърдо дружно със синовете си. И тримата братя Стою, Стефан и Делчо Брадистилови са в юношеска възраст, само че са добре въоръжени и се борят юначен с озверелите башибозуци. Една година по-късно те са записани в българското опълчение, с цел да леят кръв на Шипка. По време на Съединението първи развяват знамената на успеха в Панагюрище - още на 2 септември. Потомците им стават сполучливи първостроители на нова България. Завършили влиятелни международни университети, те се завръщат в бедната Родина - " на помощ майце си ". Оставят безсмъртни имена - военачалник Стою Брадистилов, акад. Олга Брадистилова, член кор. проф. Георги Брадистилов, д.н., проф. Добри Брадистилов и други към момента живи наследници.
Когато Димитър Страшимиров написа тритомната история за Априлското въстание, Петко Брадистилов е 107-годишен. С възрожденски дух, здрав разсъдък и проникновена мъдрост споделя своите мемоари... И не не помни да сложи класическия въпрос, дефиниран от великия Александър Херцен: " Ще схванат ли бъдещите генерации цялата трагичност на нашето настояще? "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ