Меги Амиджинова – трудният път след волейбола
Маргарита Амиджнова – първенец на България (2007, 2008) и притежател на Купата с волейболния тим на ЦСКА (2008), фаворитка на почитателите, участник в телевизионното реалити " Сървайвър ", модел. Това е част от биографията на волейболистката, която преди седем години избра да продължи кариерата си във Франция.
Какво се случва с Меги, играе ли още волейбол на високо равнище, с какво се занимава сега, има ли човек до себе си след раздялата с баскетболиста Симеон Найденов? Отговорите на всички тези въпроси даде самата тя .
Преди няколко дни феновете в зала " Васил Симов " още веднъж видяха Маргарита Амиджинова, само че към този момент не на полето, а на трибуните. Тя изгледа онлайн загубата на някогашния си тим ЦСКА от Марица (0:3) в мач от шампионата. За няколкото дни, в които бе в България, Меги откри време да опише пред BGvolleyball.com за живота си във Франция.
Първият тим на Маргарита Амиджинова във Франция е Ниор, където тя игра две години, следват три сезона в Тюл и една година с екипа на Арн от Лил във второто равнище на шампионата.
" Изобщо не беше планувано да оставам във Франция. Играех в Арн. Още в първия мач ме направиха капитан, което за мен беше изненада. Това бе един от най-хубавите ми сезони във Франция. Предложиха ми да остана още една година при много положителни условия. Но аз отхвърлих. Беше извънредно мъчно решение, само че го направих. Психически не устоях към този момент на натоварванията, тренировките, мачовете ", призна Меги.
" Прибрах се в Тюл, града, в който живее моят другар. Той е съществена причина да остана във Франция. Беше доста необичайно да не играя повече волейбол. Отборът, в който преди този момент бях 3 години – Тюл, беше банкрутирал. От ДЮШ на клуба ме помолиха да съм треньорка. Аз естествено одобрих, тъй като оставам на терена и понякога играя с тях. Обаче това е като занимание, всичко е за наслаждение, не получавам заплата. Помагам, тъй като желая. Така взех решение, че би трябвало да остана ", описа Амиджинова.
" В клуба съм играещ треньор, водач, психолог, мултифункционална . Тренирам девойки от 15 до 18 години. Играем в районното състезание, което е Пета лига. В момента сме втори в класирането, което е най-големият триумф в историята на клуба и всички са в потрес. Президентът не може да повярва какво се случва. Момичетата са доста сладки, само че... Например имаме значим мач в събота, играем против първия. Обажда ми се едно от децата и ми споделя, че няма да пристигна, тъй като има час по езда. Нищо професионално. Трябва да кажа, че във връзка с ДЮШ в България сме светлинни години напред . Много по-напред от французите. Повечето положителни треньори там, даже най-високото равнище, в Про А, са чужденци ", показа Маргарита.
Спирайки дейна спортна активност, пред нея изниква въпросът, който си задават множеството спортисти в тази обстановка: " Ами в този момент накъде? "
" Трябваше да стартира да работя. Нещо друго от волейбол. Беше доста мъчно. Чувстваш се малоценен човек. Животът ти преди няма нищо общо със настоящия. Няма волейбол. В друга страна си. Оставаш си чужденец. Почнах от нулата. Почнах да изучавам по-сериозно френски. Преди това говорех, само че едвам се разбирам със съотборничките. Сега виждам филми, чета книги, върша презентации на френски ", гордее се 31-годишната Меги.
" В момента работя в едно учебно заведение с дечица от 11 до 15 години. Спортен аниматор съм. Това е друго от час по физическо. Същевременно се записах на курсове, подготовка след висше обучение, тъй като ми е нужна тапия. Аз съм приключила семестриално НСА, само че имам изпити.
Много ми харесва да работя с деца, ужасно задоволство е. Виждаш ги по какъв начин прогресират. Предавам им опит и почтено казано, усещам се много стара. А те ме гледат с отворени очи и се кефят, тъй като вършат неща, които не са и мечтали, че могат да реализират ", удовлетворена е Меги.
" Тази тапия ще ми даде базата да работя като състезателен аниматор. Това, което желая да върша, е обвързвано с разнообразни асоциации и организации за заболели дечица, инвалиди. Да им оказвам помощ посредством спорта. Там има опция за това. След като взема дипломата, има няколко спомагателни квалификации. Идеята е един ден аз да основа такава организация. В учебното заведение има глухи деца, по-изостанали и те имат потребност от повече поддръжка. А на мен доста ми харесва да им оказвам помощ. Предполагам, че ще е доста мъчно това, което желая да направя, само че ще опитам.
В същото време доста нашумели са курсовете по йога, пилатес, препоръки за здравословно хранене. Дипломата ще ми даде опция да върша и това. Дори желая да направя и уроци за български национални танци. Знам, че французите са доста скептично настроени. Много мъчно е получиш доверието им. Но одобряват ли те един път, е вечно ", споделя Меги Амиджинова.
Преди раздялата с волейбола, Меги прекъсна връзката и с стилния подиум: " Никога не съм била професионален модел. В България се занимавах с това, единствено когато ми се обаждаха познати. Във Франция е мъчно да го върша, тъй като пребивавам в малко градче, а хубавите организации са в огромния град. "
" Аз съм си родолюбка. Ако мога да си изкарвам парите тук и в случай че не се беше появила любовта , може би щях да се прибера ", призна Меги и разкри повече детайлности за новата обич: " Приятелят ми се споделя Алекс, играл е футбол на по-ниско равнище, в този момент си има работа, която не е обвързвана със спорта. Запознахме се напълно инцидентно. "
Меги се прибира в България при всеки вероятен миг, когато в учебното заведение, в което работи, има почивка. Със страдание обаче съобщи, че мачът, който е гледала от българското състезание, не й е харесал: " Като влязох в залата, имах възприятието, че все едно през вчерашния ден съм била там. Едно и също. Няма никакво развиване. За страдание не ми хареса това, което видях на мача ЦСКА – Марица. Нивото е паднало. Спомням си ние какъв брой доста сме упражнявали. Никой не се е оплаквал и нямаше по какъв начин тогава някой да пропусне подготовка. Явно нещата се трансформират. "
Какво се случва с Меги, играе ли още волейбол на високо равнище, с какво се занимава сега, има ли човек до себе си след раздялата с баскетболиста Симеон Найденов? Отговорите на всички тези въпроси даде самата тя .
Преди няколко дни феновете в зала " Васил Симов " още веднъж видяха Маргарита Амиджинова, само че към този момент не на полето, а на трибуните. Тя изгледа онлайн загубата на някогашния си тим ЦСКА от Марица (0:3) в мач от шампионата. За няколкото дни, в които бе в България, Меги откри време да опише пред BGvolleyball.com за живота си във Франция.
Първият тим на Маргарита Амиджинова във Франция е Ниор, където тя игра две години, следват три сезона в Тюл и една година с екипа на Арн от Лил във второто равнище на шампионата.
" Изобщо не беше планувано да оставам във Франция. Играех в Арн. Още в първия мач ме направиха капитан, което за мен беше изненада. Това бе един от най-хубавите ми сезони във Франция. Предложиха ми да остана още една година при много положителни условия. Но аз отхвърлих. Беше извънредно мъчно решение, само че го направих. Психически не устоях към този момент на натоварванията, тренировките, мачовете ", призна Меги.
" Прибрах се в Тюл, града, в който живее моят другар. Той е съществена причина да остана във Франция. Беше доста необичайно да не играя повече волейбол. Отборът, в който преди този момент бях 3 години – Тюл, беше банкрутирал. От ДЮШ на клуба ме помолиха да съм треньорка. Аз естествено одобрих, тъй като оставам на терена и понякога играя с тях. Обаче това е като занимание, всичко е за наслаждение, не получавам заплата. Помагам, тъй като желая. Така взех решение, че би трябвало да остана ", описа Амиджинова.
" В клуба съм играещ треньор, водач, психолог, мултифункционална . Тренирам девойки от 15 до 18 години. Играем в районното състезание, което е Пета лига. В момента сме втори в класирането, което е най-големият триумф в историята на клуба и всички са в потрес. Президентът не може да повярва какво се случва. Момичетата са доста сладки, само че... Например имаме значим мач в събота, играем против първия. Обажда ми се едно от децата и ми споделя, че няма да пристигна, тъй като има час по езда. Нищо професионално. Трябва да кажа, че във връзка с ДЮШ в България сме светлинни години напред . Много по-напред от французите. Повечето положителни треньори там, даже най-високото равнище, в Про А, са чужденци ", показа Маргарита.
Спирайки дейна спортна активност, пред нея изниква въпросът, който си задават множеството спортисти в тази обстановка: " Ами в този момент накъде? "
" Трябваше да стартира да работя. Нещо друго от волейбол. Беше доста мъчно. Чувстваш се малоценен човек. Животът ти преди няма нищо общо със настоящия. Няма волейбол. В друга страна си. Оставаш си чужденец. Почнах от нулата. Почнах да изучавам по-сериозно френски. Преди това говорех, само че едвам се разбирам със съотборничките. Сега виждам филми, чета книги, върша презентации на френски ", гордее се 31-годишната Меги.
" В момента работя в едно учебно заведение с дечица от 11 до 15 години. Спортен аниматор съм. Това е друго от час по физическо. Същевременно се записах на курсове, подготовка след висше обучение, тъй като ми е нужна тапия. Аз съм приключила семестриално НСА, само че имам изпити.
Много ми харесва да работя с деца, ужасно задоволство е. Виждаш ги по какъв начин прогресират. Предавам им опит и почтено казано, усещам се много стара. А те ме гледат с отворени очи и се кефят, тъй като вършат неща, които не са и мечтали, че могат да реализират ", удовлетворена е Меги.
" Тази тапия ще ми даде базата да работя като състезателен аниматор. Това, което желая да върша, е обвързвано с разнообразни асоциации и организации за заболели дечица, инвалиди. Да им оказвам помощ посредством спорта. Там има опция за това. След като взема дипломата, има няколко спомагателни квалификации. Идеята е един ден аз да основа такава организация. В учебното заведение има глухи деца, по-изостанали и те имат потребност от повече поддръжка. А на мен доста ми харесва да им оказвам помощ. Предполагам, че ще е доста мъчно това, което желая да направя, само че ще опитам.
В същото време доста нашумели са курсовете по йога, пилатес, препоръки за здравословно хранене. Дипломата ще ми даде опция да върша и това. Дори желая да направя и уроци за български национални танци. Знам, че французите са доста скептично настроени. Много мъчно е получиш доверието им. Но одобряват ли те един път, е вечно ", споделя Меги Амиджинова.
Преди раздялата с волейбола, Меги прекъсна връзката и с стилния подиум: " Никога не съм била професионален модел. В България се занимавах с това, единствено когато ми се обаждаха познати. Във Франция е мъчно да го върша, тъй като пребивавам в малко градче, а хубавите организации са в огромния град. "
" Аз съм си родолюбка. Ако мога да си изкарвам парите тук и в случай че не се беше появила любовта , може би щях да се прибера ", призна Меги и разкри повече детайлности за новата обич: " Приятелят ми се споделя Алекс, играл е футбол на по-ниско равнище, в този момент си има работа, която не е обвързвана със спорта. Запознахме се напълно инцидентно. "
Меги се прибира в България при всеки вероятен миг, когато в учебното заведение, в което работи, има почивка. Със страдание обаче съобщи, че мачът, който е гледала от българското състезание, не й е харесал: " Като влязох в залата, имах възприятието, че все едно през вчерашния ден съм била там. Едно и също. Няма никакво развиване. За страдание не ми хареса това, което видях на мача ЦСКА – Марица. Нивото е паднало. Спомням си ние какъв брой доста сме упражнявали. Никой не се е оплаквал и нямаше по какъв начин тогава някой да пропусне подготовка. Явно нещата се трансформират. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ