Марек Татала: Политиката на полското правителство е заплаха за растежа
Марек Татала е икономист и вицепрезидент на Форум за гражданско развиване (FOR Foundation) във Варшава - изчерпателен център, учреден от проф. Лешек Балцерович. Татала има бакалавърска степен по стопанска система от University of Bristol и магистърска от Варшавския университет
[Civil Development Forum] Новата икономическа звезда
Клубът на развитите стопански системи рядко отваря порти за нови членове. Последната страна, която съумя да направи скока от " разрастваща се " към " развита ", беше Южна Корея преди повече от 20 години. Следващата огромна страна, която има шанса да повтори това достижение, е Полша.
В края на септември тя стана първата страна от някогашния соцблок, включена в групата на развитите пазари от борсовия показател FTSE Russell. Голямото самопризнание би трябвало да пристигна от МВФ, който има комплицирана формулировка за " развита " стопанска система, само че един от критериите е Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от най-малко 15 000 $. Полша е покрай 13 000 и в случай че продължава със същото движение, би трябвало до няколко години да доближи заветната граница.
Представянето на полската стопанска система е удивително - тя пораства към този момент 26 години подред и беше единствената, която съумя да премине през рецесията от 2008-2009 година, без да изпадне в криза. Растежът предходната година беше 4.6% при 2.5% приблизително за Европейски Съюз, а безработицата е на рекорден най-малко от 4.4%. И когато полският министър председател Матеуш Моравецки приказва за " малко икономическо знамение ", даже критиците на ръководещата партия " Право и правдивост " няма по какъв начин да го отрекат.
Но тъкмо политиката на държавното управление е най-голямата " опасност за постоянния напредък в Полша, " споделя пред " Капитал " икономистът и вицепрезидент на Форума за гражданско развиване (FOR Foundation) Марек Татала. За момента популистките ограничения на " Право и правдивост " - като анулацията на повишението на пенсионната възраст до 67 години и заплащанията от по 500 злоти (117 евро) месечно на фамилиите с повече от едно дете - не са съумели да дерайлират стопанската система. Но облаците на хоризонта се сгъстяват. Според скорошно изследване на Полската национална банка шефовете на компании виждат възходящи рискове пред стопанската система, като да вземем за пример увеличаващия се вкус на ръководещите за повдигане на налозите, неналичието на квалифицирани служащи (която се изостря със свалянето на възрастта за пенсиониране и единствено частично бива запълнена с миграцията от Украйна) и несигурността за бизнес средата. Към това се прибавя и рискът еврофондовете за Полша - значим източник на напредък - да бъдат орязяни, в това число поради конфликтите на Варшава с Брюксел във връзка спорните правосъдни промени на държавното управление. " Освен че усилва уязвимостта на стопанската система, държавното управление по едно и също време с това понижава възможностите за догонване на Запада ", обобщава Марек Татала. И икономическото знамение може да се окаже нежно. Още по тематиката
Полша влезе в групата на 25-те развити страни
Това е първата страна от някогашния соцблок, която попада в новата категория на борсовия показател FTSE Russell
26 сеп 2018
Четирите от запаса
Вишеградската група е шумна, конфронтационна и дава обещание контрареволюция в Европейски Съюз. Но няма действително въздействие
9 сеп 2016
Новото неприятно момче на Европейски Съюз
Опасенията за орбанизация на Полша стават все по-силни. Това е неприятна вест за задъхващия се от рецесии Европейски Съюз
8 яну 2016
Председателят на икономическия институт Bruegel
Лешек Балцерович: Няма по-добър избор от свободната стопанска система
26 юни 2009
Председателят на икономическия институт Bruegel
Лешек Балцерович: Кризата е артикул на неверна политика, не на пазара
12 дек 2008
Полша беше включена в групата на развитите стопански системи от борсовия показател FTSE Russell. Как тя стана първата страна от някогашния соцблок, която прескача тази преграда?
Полша е образец за сполучлива промяна. Вече повече от две десетилетия стопанската система й пораства със скорост от над 4% приблизително на година, което е по-бързо от останалите страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се е нараснал от 29% от този в Германия през 1992 година до 55% през 2015. Сравнително проучване на някогашните комунистически страни в Европа демонстрира, че бързите шокови промени при започване на прехода водят до по-добър стопански и обществен резултат от постепенния метод или неналичието на промени. Полша през 1989 година пое по бързия, коренен път. Важно беше и продължаването на промените от идващите държавни управления. Статутът на развита стопанска система е резултат от политиките на няколко следващи държавни управления. Благодарение на подобряването на институциите, обвързвано с влизането в Европейски Съюз, Полша избегна и проблеми с олигарси, опитващи се да завладяват контрола върху цели стопански браншове, както е в други страни от района. Корупцията е надалеч по-малък проблем в Полша спрямо други страни от ЦИЕ. Всичко това оказа помощ икономическият напредък да е освен бърз, само че и постоянен.
В Полша, както и в останалите страни от района, към този момент се усеща дефицит на служащи. Може ли това да докара до закъснение на растежа и ще помогне ли статутът на развита стопанска система за облекчение на казуса?
Застаряването и дефицитът на служащи са една от най-големите бариери пред растежа. Статутът на развита стопанска система самичък по себе си не може да позволи този проблем. Нужни са промени на пазара на труда и пенсионната система. Полша към момента има относително ниско равнище на претовареност измежду избрани групи – младите (на 18-25 години) и възрастните (над 55), както и измежду дамите. Нужни са промени, които да подтикват тези групи да работят. Възрастта за пенсиониране би трябвало още веднъж да бъде увеличена до 67 години за мъжете и дамите. За страдание това значимо решение за повдигане на пенсионната възраст, взето от предходното държавно управление, беше анулирано от ръководещата партия " Право и правдивост " (PiS). За облекчение на дефицита на служащи е нужна и по-добра политика, която да улесни имиграцията от Източна Европа и от други направления към Полша. В същото време ключът към стесняване на имиграцията от Полша и привличане назад на поляците, които напуснаха страната след влизането в Европейски Съюз, е понижаване на разликата в стандарта на живот сред Полша и Западна Европа. Това изисква бърз и постоянен стопански напредък в бъдеще.
Какви ще са изгодите от това, че Полша влиза в групата на развитите пазари?
Потенциалните изгоди зависят освен от статута на развъртян пазар, само че и от политиките на държавното управление и метода, по който те се възприемат от задграничните вложители. Много от решенията на " Право и правдивост ", изключително обвързваните с върховенството на закона и икономическия шовинизъм, са мощно подложени на критика от задграничните институции и медии. По-добрият PR няма да е задоволителен. Правителството би трябвало също по този начин да промени курса си, защото той освен вреди на полската стопанска система, само че и разрушава имиджа на Полша.
Какъв е рискът държавното управление на PiS да дерайлира растежа с популистките си решения и спора с Европейски Съюз?
Политиките на PiS са опасност за постоянния напредък в Полша. Първо, те покачват уязвимостта на полската стопанска система към външни шокове. Разходите за разнообразни обществени стратегии се усилиха, само че растежът на бюджетните доходи е мощно подвластен от циклични фактори. Например свалянето на възрастта за пенсиониране до 60 години за дамите и 65 за мъжете е скъпо от позиция на разноските за бъдещите генерации и подтиква демографския отлив.
Второ, икономическият шовинизъм и популизъм са нездравословни за икономическата независимост в Полша. Въвеждат се нови секторни налози (например върху банките) и регулации. Нещо повече - слоганът за " ре-полонизация " се употребява за увеличение на наличието на страната в стопанската система. Такъв е казусът да вземем за пример в банковия бранш, където възходящата държавна благосъстоятелност основава риск от политизиране на банките и кредитирането.
И най-после, политиките на PiS не вършат нищо по основни провокации като демографията, незадоволителния растеж на продуктивността и равнището на вложенията. Така, като се изключи че усилва уязвимостта на стопанската система, държавното управление по едно и също време с това понижава възможностите за догонване на Запада.
Има ли последици за стопанската система от подкопаването на независимостта на правораздаването в Полша и какви са те?
Политиката на РiS, която разрушава правовата страна посредством офанзиви против Конституционния съд и независимостта на правосъдната система, би трябвало да бъде посрещната с отпор, даже и без рецензиите от Европейски Съюз и задгранични институции. Правосъдната система в Полша през 2015 година, когато Pis пристигна на власт, беше надалеч от съвършена. Но вместо същински промени, потребни за жителите и бизнеса, ръководещата партия построява доста по-лоша система, която съдържа висок риск от потребление на политизираното правораздаване за гонене на политически ползи. Този развой е еволюционен, само че може да спъне икономическия напредък, да понижи доверието в Полша, да помрачи имиджа й и – най-важното – да понижи качеството на демокрацията в страната.
Ако всички решения на PiS, касаещи правосъдната система, бъдат прокарани макар съпротивата в Полша и от Европейски Съюз, това доста ще отслаби върховенството на закона. И ще се отрази отрицателно макар статута на развита стопанска система.
Полското издание Dziennik Gazeta Prawna неотдавна направи допитване измежду най-големите адвокатски адвокатски фирми. От тях 82% споделят, че задграничните компании демонстрират интерес към положението на върховенството на закона в Полша и в следствие 40% от юристите са имали случаи, в които вложител избира да употребява друга правна пълномощия за договорите си.
Какви други спънки има пред икономическия напредък в Полша?
Първо, растежът на продуктивността се забавя и са нужни спомагателни промени за отключване на наличния капацитет. Ето за какво държавното управление би трябвало да предизвиква конкуренцията и да продължава с приватизацията. Освен това към момента има прекалено много хора, заети в селското стопанство, най-слабо производителния бранш на стопанската система. Много от тях остават в него поради множеството дотации и регулаторни бариери, които би трябвало да бъдат отстранени.
Второ, равнището на вложения в Полша е доста по-ниско, в сравнение с в други страни от ЦИЕ, и е надалеч от задачата на държавното управление размерът им да доближи 25% от Брутният вътрешен продукт. Важен въпрос тук е доколко институционалната и правната неустойчивост способстват за ниското равнище на вложения макар релативно положителното показване на стопанската система. Все още е мъчно да се даде явен отговор.
Еврофондовете са сериозен източник на напредък в Полша. Какъв е рискът конфликтът на Варшава с Брюксел да докара до понижаване на европейското финансиране и какъв брой рисково би било това за стопанската система?
Ролята на еврофондовете за растежа постоянно се преувеличава. Има други, по-важни изгоди за стопанската система от участието в Европейски Съюз, в това число присъединяване в единния пазар и институционалните усъвършенствания, подтиквани от процеса на присъединение. Това са аргументите за какво Полша би трябвало да бъде в Европейски Съюз и да се стреми да е част от ядрото, където се взимат решения.
Бъдещият размер на еврофондовете зависи от преговорните качества на полското държавно управление и позицията на Варшава в Европейски Съюз. А политиката на PiS отслабва ролята на Полша в Европейски Съюз. Идеите за обвързване на еврофондовете с върховенството на закона, които се разискват, започнаха да циркулират най-много поради протичащото се в Полша и Унгария.
Интервюто взе Светломира Гюрова
[Civil Development Forum] Новата икономическа звезда
Клубът на развитите стопански системи рядко отваря порти за нови членове. Последната страна, която съумя да направи скока от " разрастваща се " към " развита ", беше Южна Корея преди повече от 20 години. Следващата огромна страна, която има шанса да повтори това достижение, е Полша.
В края на септември тя стана първата страна от някогашния соцблок, включена в групата на развитите пазари от борсовия показател FTSE Russell. Голямото самопризнание би трябвало да пристигна от МВФ, който има комплицирана формулировка за " развита " стопанска система, само че един от критериите е Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от най-малко 15 000 $. Полша е покрай 13 000 и в случай че продължава със същото движение, би трябвало до няколко години да доближи заветната граница.
Представянето на полската стопанска система е удивително - тя пораства към този момент 26 години подред и беше единствената, която съумя да премине през рецесията от 2008-2009 година, без да изпадне в криза. Растежът предходната година беше 4.6% при 2.5% приблизително за Европейски Съюз, а безработицата е на рекорден най-малко от 4.4%. И когато полският министър председател Матеуш Моравецки приказва за " малко икономическо знамение ", даже критиците на ръководещата партия " Право и правдивост " няма по какъв начин да го отрекат.
Но тъкмо политиката на държавното управление е най-голямата " опасност за постоянния напредък в Полша, " споделя пред " Капитал " икономистът и вицепрезидент на Форума за гражданско развиване (FOR Foundation) Марек Татала. За момента популистките ограничения на " Право и правдивост " - като анулацията на повишението на пенсионната възраст до 67 години и заплащанията от по 500 злоти (117 евро) месечно на фамилиите с повече от едно дете - не са съумели да дерайлират стопанската система. Но облаците на хоризонта се сгъстяват. Според скорошно изследване на Полската национална банка шефовете на компании виждат възходящи рискове пред стопанската система, като да вземем за пример увеличаващия се вкус на ръководещите за повдигане на налозите, неналичието на квалифицирани служащи (която се изостря със свалянето на възрастта за пенсиониране и единствено частично бива запълнена с миграцията от Украйна) и несигурността за бизнес средата. Към това се прибавя и рискът еврофондовете за Полша - значим източник на напредък - да бъдат орязяни, в това число поради конфликтите на Варшава с Брюксел във връзка спорните правосъдни промени на държавното управление. " Освен че усилва уязвимостта на стопанската система, държавното управление по едно и също време с това понижава възможностите за догонване на Запада ", обобщава Марек Татала. И икономическото знамение може да се окаже нежно. Още по тематиката
Полша влезе в групата на 25-те развити страни
Това е първата страна от някогашния соцблок, която попада в новата категория на борсовия показател FTSE Russell
26 сеп 2018
Четирите от запаса
Вишеградската група е шумна, конфронтационна и дава обещание контрареволюция в Европейски Съюз. Но няма действително въздействие
9 сеп 2016
Новото неприятно момче на Европейски Съюз
Опасенията за орбанизация на Полша стават все по-силни. Това е неприятна вест за задъхващия се от рецесии Европейски Съюз
8 яну 2016
Председателят на икономическия институт Bruegel
Лешек Балцерович: Няма по-добър избор от свободната стопанска система
26 юни 2009
Председателят на икономическия институт Bruegel
Лешек Балцерович: Кризата е артикул на неверна политика, не на пазара
12 дек 2008
Полша беше включена в групата на развитите стопански системи от борсовия показател FTSE Russell. Как тя стана първата страна от някогашния соцблок, която прескача тази преграда?
Полша е образец за сполучлива промяна. Вече повече от две десетилетия стопанската система й пораства със скорост от над 4% приблизително на година, което е по-бързо от останалите страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се е нараснал от 29% от този в Германия през 1992 година до 55% през 2015. Сравнително проучване на някогашните комунистически страни в Европа демонстрира, че бързите шокови промени при започване на прехода водят до по-добър стопански и обществен резултат от постепенния метод или неналичието на промени. Полша през 1989 година пое по бързия, коренен път. Важно беше и продължаването на промените от идващите държавни управления. Статутът на развита стопанска система е резултат от политиките на няколко следващи държавни управления. Благодарение на подобряването на институциите, обвързвано с влизането в Европейски Съюз, Полша избегна и проблеми с олигарси, опитващи се да завладяват контрола върху цели стопански браншове, както е в други страни от района. Корупцията е надалеч по-малък проблем в Полша спрямо други страни от ЦИЕ. Всичко това оказа помощ икономическият напредък да е освен бърз, само че и постоянен.
В Полша, както и в останалите страни от района, към този момент се усеща дефицит на служащи. Може ли това да докара до закъснение на растежа и ще помогне ли статутът на развита стопанска система за облекчение на казуса?
Застаряването и дефицитът на служащи са една от най-големите бариери пред растежа. Статутът на развита стопанска система самичък по себе си не може да позволи този проблем. Нужни са промени на пазара на труда и пенсионната система. Полша към момента има относително ниско равнище на претовареност измежду избрани групи – младите (на 18-25 години) и възрастните (над 55), както и измежду дамите. Нужни са промени, които да подтикват тези групи да работят. Възрастта за пенсиониране би трябвало още веднъж да бъде увеличена до 67 години за мъжете и дамите. За страдание това значимо решение за повдигане на пенсионната възраст, взето от предходното държавно управление, беше анулирано от ръководещата партия " Право и правдивост " (PiS). За облекчение на дефицита на служащи е нужна и по-добра политика, която да улесни имиграцията от Източна Европа и от други направления към Полша. В същото време ключът към стесняване на имиграцията от Полша и привличане назад на поляците, които напуснаха страната след влизането в Европейски Съюз, е понижаване на разликата в стандарта на живот сред Полша и Западна Европа. Това изисква бърз и постоянен стопански напредък в бъдеще.
Какви ще са изгодите от това, че Полша влиза в групата на развитите пазари?
Потенциалните изгоди зависят освен от статута на развъртян пазар, само че и от политиките на държавното управление и метода, по който те се възприемат от задграничните вложители. Много от решенията на " Право и правдивост ", изключително обвързваните с върховенството на закона и икономическия шовинизъм, са мощно подложени на критика от задграничните институции и медии. По-добрият PR няма да е задоволителен. Правителството би трябвало също по този начин да промени курса си, защото той освен вреди на полската стопанска система, само че и разрушава имиджа на Полша.
Какъв е рискът държавното управление на PiS да дерайлира растежа с популистките си решения и спора с Европейски Съюз?
Политиките на PiS са опасност за постоянния напредък в Полша. Първо, те покачват уязвимостта на полската стопанска система към външни шокове. Разходите за разнообразни обществени стратегии се усилиха, само че растежът на бюджетните доходи е мощно подвластен от циклични фактори. Например свалянето на възрастта за пенсиониране до 60 години за дамите и 65 за мъжете е скъпо от позиция на разноските за бъдещите генерации и подтиква демографския отлив.
Второ, икономическият шовинизъм и популизъм са нездравословни за икономическата независимост в Полша. Въвеждат се нови секторни налози (например върху банките) и регулации. Нещо повече - слоганът за " ре-полонизация " се употребява за увеличение на наличието на страната в стопанската система. Такъв е казусът да вземем за пример в банковия бранш, където възходящата държавна благосъстоятелност основава риск от политизиране на банките и кредитирането.
И най-после, политиките на PiS не вършат нищо по основни провокации като демографията, незадоволителния растеж на продуктивността и равнището на вложенията. Така, като се изключи че усилва уязвимостта на стопанската система, държавното управление по едно и също време с това понижава възможностите за догонване на Запада.
Има ли последици за стопанската система от подкопаването на независимостта на правораздаването в Полша и какви са те?
Политиката на РiS, която разрушава правовата страна посредством офанзиви против Конституционния съд и независимостта на правосъдната система, би трябвало да бъде посрещната с отпор, даже и без рецензиите от Европейски Съюз и задгранични институции. Правосъдната система в Полша през 2015 година, когато Pis пристигна на власт, беше надалеч от съвършена. Но вместо същински промени, потребни за жителите и бизнеса, ръководещата партия построява доста по-лоша система, която съдържа висок риск от потребление на политизираното правораздаване за гонене на политически ползи. Този развой е еволюционен, само че може да спъне икономическия напредък, да понижи доверието в Полша, да помрачи имиджа й и – най-важното – да понижи качеството на демокрацията в страната.
Ако всички решения на PiS, касаещи правосъдната система, бъдат прокарани макар съпротивата в Полша и от Европейски Съюз, това доста ще отслаби върховенството на закона. И ще се отрази отрицателно макар статута на развита стопанска система.
Полското издание Dziennik Gazeta Prawna неотдавна направи допитване измежду най-големите адвокатски адвокатски фирми. От тях 82% споделят, че задграничните компании демонстрират интерес към положението на върховенството на закона в Полша и в следствие 40% от юристите са имали случаи, в които вложител избира да употребява друга правна пълномощия за договорите си.
Какви други спънки има пред икономическия напредък в Полша?
Първо, растежът на продуктивността се забавя и са нужни спомагателни промени за отключване на наличния капацитет. Ето за какво държавното управление би трябвало да предизвиква конкуренцията и да продължава с приватизацията. Освен това към момента има прекалено много хора, заети в селското стопанство, най-слабо производителния бранш на стопанската система. Много от тях остават в него поради множеството дотации и регулаторни бариери, които би трябвало да бъдат отстранени.
Второ, равнището на вложения в Полша е доста по-ниско, в сравнение с в други страни от ЦИЕ, и е надалеч от задачата на държавното управление размерът им да доближи 25% от Брутният вътрешен продукт. Важен въпрос тук е доколко институционалната и правната неустойчивост способстват за ниското равнище на вложения макар релативно положителното показване на стопанската система. Все още е мъчно да се даде явен отговор.
Еврофондовете са сериозен източник на напредък в Полша. Какъв е рискът конфликтът на Варшава с Брюксел да докара до понижаване на европейското финансиране и какъв брой рисково би било това за стопанската система?
Ролята на еврофондовете за растежа постоянно се преувеличава. Има други, по-важни изгоди за стопанската система от участието в Европейски Съюз, в това число присъединяване в единния пазар и институционалните усъвършенствания, подтиквани от процеса на присъединение. Това са аргументите за какво Полша би трябвало да бъде в Европейски Съюз и да се стреми да е част от ядрото, където се взимат решения.
Бъдещият размер на еврофондовете зависи от преговорните качества на полското държавно управление и позицията на Варшава в Европейски Съюз. А политиката на PiS отслабва ролята на Полша в Европейски Съюз. Идеите за обвързване на еврофондовете с върховенството на закона, които се разискват, започнаха да циркулират най-много поради протичащото се в Полша и Унгария.
Интервюто взе Светломира Гюрова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ