Мао Дзедун оставя името си в историята като китайски революционер,

Мао Дзедун оставя името си в историята като китайски бунтовник, политик и теоретик на комунизма.

Оглавява Китайската комунистическа партия през 1943 година, а от основаването на Китайската национална република през 1949 година до гибелта си през 1976 е неин закрепостен Председател.

Според разнообразни оценки ръководството на Мао е довело до гибелта на сред 40 и 70 млн. души. Не, че след първия милион има значение какъв брой тъкмо са били…

Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната тактика, както и политиката, провеждана от него, през днешния ден са известни с общото название маоизъм.

Абсурдните му хрумвания затриват милиони китайци, унищожават цвета на китайската интелигенция, докарват невъобразим апетит и бедност.

ГОЛЕМИЯТ СКОК

Опитът на Мао да индустриализира страната благодарение на „ Големия скок “, води до невъобразим в историята на човечеството апетит /освен може би Гладоморът в Съветска Украйна, който спретва Сталин /.

Предполага се, че по време на „ Големият скок напред “ са починали близо 30 милиона китайци.

Той стартира през 1958 година Целта на Мао е да трансформира аграрната страна в конкурентоспособна индустриализирана стопанска система.

За задачата милиони селяни би трябвало да бъдат превърнати в служащи на оскъдна цена. Те са обединени в комуни от по хиляди души, които работят под строй и се хранят в обща кухня.

Изпращане на държавни чиновници на работа в селските региони, 1957 година

Резултатите са пагубни – милиони гладуващи, невисок стандарт на живот и всеобща гибел и всичко това в името на битката против капитализма.

Според тази икономическа стратегия дребните аграрни колективи се сливат в огромни национални комуни и доста селяни са изпратени да работят по огромни инфраструктурни планове или по добива на желязо и стомана.

Частното производството на някои храни е неразрешено, добитъкът става обща благосъстоятелност.

По времето на „ Големия скок “ Мао и други партийни водачи подреждат на новите комуни да ползват разнообразни нови, недоказани и ненаучни аграрни технологии.

В композиция с отклоняването на работна ръка към производството на стомана и инфрастуктурните планове, както и цикличните естествени бедствия, тези планове водят до 15% спад в производството на пшеница през 1959 година, последван от спомагателен 10% спад през 1960 година, като тези ниски равнища се резервират през 1961 година

В опит да завоюва благоразположението на началниците си и да избегне възможна чистка, всеки пласт на партийната подчиненост преувеличава количеството пшеница, създаден под техен надзор.

Въз основа на тези неверни данни огромна част от добива е спретнат за държавно прилагане, най-много за градовете, само че също по този начин и за експорт.

Положението в някои региони е усложнено от суши, а в други – от наводнения, като това оставя селяните с малко храна за самите тях и води до Големия китайски апетит, в който умират милиони.

В „ Гладни призраци “ Джаспър Бекер отбелязва, че Мао се отнася надменно към отчетите за дефицит на храна в провинцията и отхвърля да промени курса, смятайки, че селяните лъжат и десницата и кулаците крият зърно.

Той отхвърля да отвори държавните хамбари и вместо това стартира серия от акции срещу укриването на зърно, които водят до доста чистки и самоубийства.

Започват още насилствени акции, при които партийни водачи обхождат селата в търсене на скрита храна, само че освен зърно, тъй като Мао издава квоти за свине, пилета, патици и яйца.

Много от селяните, упрекнати в скриване на храна, са измъчвани и пребивани до гибел.

Множество измършавели деца умират като разследване на недохранването скоро след края на тази „ велика концепция “ през 1962 година

Известни са думите на Мао :

По-добре е да оставим половината хора да умрат, с цел да може другата половина да яде.

Работници на равнищата през нощта с лампи за осветяване.

КУЛТУРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Появата на алената брошура с „ Цитати на ръководителя Мао “ е началото на гротеската, наречена „ Културна гражданска война “, оповестена през 1966 година от Мао , с цел да се разправи с вътрешнопартийните си противници.

В резултат на тази поредна случка, Китай е хвърлен в нов безпорядък с хиляди жертви и разсипани човешки ориси.

Масовите чистки на политически съперници, преследването на инакомислещите и тоталният геноцид измежду интелектуалците са взели десетки милиони жертви.

Старият хайлайф е напълно сменен с нов. Училищата са затворени и доста жители са изселени по селата, където са „ превъзпитани “ посредством тежък труд. Известен откъс на Мао разкрива философията му:

Не е належащо да се четат доста книги.

Масово се унищожават исторически и културни артефакти, с цел да се заличи връзката със остарелия режим. Мао доста добре знае какво прави:

За да се смъкна една или друга политическа власт, е належащо постоянно да се приготви публичното мнение, да се извърши избрана работа в региона на идеологията.

Хората му вилнеят из цялостен Китай и се случва даже да пребиват велосипедисти, тъй като се движат по улиците без да носят със себе си портрета на Председателя.

Без съд и присъде са избити стотици хиляди, оповестени за врагове на страната и партията, в страната господства страхът от изгнание, изтезания и изтребване.

Революцията води до унищожаването на огромна част от културното завещание на Китай и до лишаването от независимост на огромен брой китайски жители, както и до основаването на общ стопански и обществен безпорядък в страната.

Животът на милиони е погубен през този интервал, показано от китайски филми като „ Да живееш “, „ Синьото хвърчило “, „ Сбогом, моя конкубина “.

Милиони, умират по време на Културната гражданска война. Когато Мао е осведомен за тези загуби, най-много че хората са докарвани до самоубийство, той разяснява:

Хората, които се пробват да се самоубият – не се опитвайте да ги спасявате! … Китай е многолюдна страна, не е като да не може да да продължим без няколко души.

Властите оставят червеногвардейците да убиват съперници на режима. Кси Фуджи , шефът на полицията, споделя:

Не казвай, че не е вярно да бият неприятните хора: в случай че в припадък на гняв пребият някого до гибел, дано да бъде по този начин.

В резултат от това през август и септември 1966 година единствено в Пекин са убити 1772 души.

Всичко най-лошо в историята е направено от хора, които са смятали, че техните цели са благородни.