Мао Дзъдун – (26.12.1893г. – 09.09.1976г.), бащата на съвременния Китай,

Мао Дзъдун – (26.12.1893г. – 09.09.1976г.), бащата на актуалния Китай, не се помни единствено с въздействието си върху китайското общество и просвета, само че и с световното си въздействие, в това число върху политическите революционери в Съединени американски щати и Западния свят през 60-те и 70-те години на XX век. Той е считан за един от най-известните комунистически теоретици, прочут и като огромен стихотворец.

Ранен живот

На 26 декември 1893г. се ражда наследник в семейство Мао – заможни фермери в Шаошан, провинция Хунан, Китай. Родителите вземат решение да кръстят момчето Мао Дзъдун.

Детето учи конфуцианска класика в селското учебно заведение в продължение на пет години, само че напуща на 13-годишна възраст, с цел да оказва помощ на цялостно работно време във фермата. Бунтарски и евентуално капризен, младият Мао е изключен от няколко учебни заведения и даже бяга от вкъщи си за няколко дни.

През 1907г. бащата на Мао урежда брак за 14-годишния си наследник. Мао отхвърля да признае 20-годишната си младоженка, даже откакто тя се мести в фамилния дом.

Образование и запознаване с марксизма

Мао се мести в град Чанша – столицата на провинция Хунан, с цел да продължи образованието си. Той прекарва шест месеца през 1911г. и 1912г. като боец в казармата в Чанша по време на революцията в страната, която смъква от власт династия Цин – последната династия в Китай. Мао приканва Сун Ятсен да стане президент на новата република и да отреже дългата си плитка коса (опашка), в символ на въстание против манджурите. Този тип прическа е присъща за манджурите и след идването си на власт в Китай през 1636г. манджурите задължават всички мъже в страната да носят такава прическа. Отказът от подкастряне се смята за протест против императора и провинилият се обезглавява на място.

Между 1913г. и 1918г. Мао учи в Училището за образование на педагози, където стартира да възприема все по-революционни хрумвания. Той е удивен от съветската гражданска война през 1917г. и от китайската философска школа от IV в. пр.н.е., наречена Легизъм. Тази философия пропагандира за безспорна власт на владетеля, както и за строги закони в обществото и приложимост на жестоки санкции даже при дребни нарушавания.

След дипломирането си Мао последва своя професор Ян Чанджи до Пекин, където стартира работа в библиотеката на Пекинския университет. Неговият началник Ли Даджао е съосновател на Китайската комунистическа партия и мощно повлиява на разрастващите се революционни хрумвания на Мао.

Събиране на власт

През 1920г. Мао се дами за Ян Кайхуей, дъщерята на своя професор, макар по-ранния си брак. През тази година той прочита превода на Комунистическия манифест и се трансформира в предан болшевик.

Шест години по-късно Националистическата партия, или, под управлението на водача й Чан Кайшъ, избива над 5000 комунисти в Шанхай. Това е началото на гражданската война в Китай. През тази есен Мао повежда есенното жътварско въстание в Чанша против Гоминдана. Националистите разрушават армията на Мао, състояща се най-вече от селяни, убивайки 90% от тях. Оцелелите са изгонени в провинцията, които от своя страна съумяват доста бързо да обединят нови хора към своята идея.

През юни 1928г. националистите завладяват Пекин и са приети за формалното държавно управление на Китай от другите страни. Мао и комунистите обаче не престават да основават селски препоръки в южните провинции Хунан и Дзянси. Тогава се поставят основите на Маоизма.

Китайската революция

Местен пълководец в Чанша залавя брачната половинка на Мао Ян Кайхуей и един от техните синове през октомври 1930г. Тя отхвърли да се отхвърли от комунизма и след това е обезглавена пред 8-годишния си наследник. Мао се оженил за третата си брачна половинка Хъ Цъджън по-рано през май същата година.

През 1931г. Мао е определен за ръководител на Съветската република Китай в провинция Дзянси. В този миг Мао упражнява гнет против земевладелците – повече от 200 000 души са измъчвани и убивани. Червената му войска, формирана най-вече от едва въоръжени, само че фанатизирани селяни, наброява 45 000 души.

Под възходящ напън от страна на Националистическата партия Мао е свален от лидерската си роля. Войските на водача на националистите Чан Кайшъ обкръжава Червената войска в планините в Дзянси, принуждавайки ги да създадат обезверено бягство през 1934г.

Дългият марш и японската окупация

Около 85 000 бойци и почитатели на Червената войска се отдръпват от провинция Дзянси и стартират своя поход по 6000-километровата дъга към северната провинция Шанси, прочут още като Дългия марш. Поради студеното време, рискови планински пътеки, необуздани реки и набези от разнообразни локални, самостоятелни военачалници и националистите, единствено 7000 от комунистите стигат до Шанси през 1936г.

Този дълъг марш ускори позицията на Мао Дзъдун като водач на китайските комунисти. Той съумява да сплоти войските, макар тежкото им състояние.

През 1937г. Япония нахлува в Китай. Гражданската война сред комунистите и националиситите прекъсва, само че не завършва. Двете страни са подготвени да посрещнат новата опасност в лицето на Япония, а войната сред двете китайски партии на доктрина продължава през интервала на Втората международна война.

Япония завладява Пекин и китайското крайбрежие, само че в никакъв случай не съумява да окупира вътрешен Китай. Въпреки че и двете партии от Китай се бият против японците, партизанската тактичност на комунистите се оказва изключително ефикасна. Междувременно през 1938г. Мао се развежда с Хъ Цъджън и се дами за актрисата Дзян Цин, по-късно известна като „ Мадам Мао “.

Възобновяване на гражданската война и учредяване на КНР

Още до момента в който води борбата против японците, Мао възнамерява да си върне властта в страната от своите съдружници – националистите. Мао шифрова концепциите си в редица памфлети, в това число творбите си „ На партизанската война “ и „ За продължителната война “. През 1944г. Съединени американски щати изпращат задачата Дикси да се срещне с Мао и комунистите. Американците към този момент считат, че комунистите са по-добре проведени и по-малко корумпирани от националистите, които до този миг получаваха солидна поддръжка от Запада.

След приключването на Втората международна война, двете китайските армии още веднъж стартират съществено воюване по сред си. Повратният миг е обсадата на град Чанчун през 1948г., в която Червената войска, наричана в този момент Народнa освободителна войска (НОА), разгромява армията на Гоминдана.

До 1 октомври 1949г. Мао се усеща задоволително убеден, с цел да разгласи основаването на Китайската национална република. На 10 декември НОА обсажда последната цитадела на националистите в град Чънду, провинция Съчуан. В този ден Чан Кайшъ и други членове на Гоминдана бягат от континентален Китай към Тайван, където основават държавно управление на острова, което съществува и ръководи до през днешния ден.

Петгодишен проект и Големият скок напред

От новия си дом наоколо до Забранения град Мао реализира радикални промени в Китай. В цялата страна са задържани и екзекутирани притежателите на аграрни земи (2-5 милиона души), а тяхната земя след това бива преразпределена сред бедните селяни. „ Кампанията за потушаване на контрареволюционерите “ на Мао лишава най-малко 800 000 спомагателни животи, най-вече някогашни членове и симпатизанти на Гоминдана, интелектуалци и предприемачи.

В разнообразни акции при започване на 50-те години Мао насочва мерника си към богатите капиталисти и неуместни интелектуалци, които са подложени на обществени унижения. Много от оживелите при първичните побоища и унижения по-късно се самоубиват. Тогава Китай губи някои от най-известните си писали, художници и мислители. Този интервал се счита за един от най-черните и грозни моменти от историята на китайската просвета и обичаи.

Между 1953г. и 1958г. Мао започва Първия петгодишен проект, като има намерение да трансформира Китай в индустриална мощ. Заслепен от силата на първичния подтик, през януари 1958г. Мао започва Втория петгодишен проект, наименуван „ Големия скок напред “. Той приканва фермерите да топят желязо в дворовете си вместо да отглеждат селскостопанска продукция. Резултатите са пагубни – почти 30-40 милиона китайци умират от апетит по време на Големия апетит през 1958-1960г.

Външна политика

Малко откакто Мао поема властта в Китай, той праща „ Народната доброволческа войска “ в Корейската война, с цел да се бори дружно със севернокорейците против южнокорейците и силите на Организация на обединените нации. НДА избавя армията на Ким Ир Сен от сигурна загуба, в резултат на което се стига до обстановката на полуострова, в която се намира и до през днешния ден.

През 1951г. Мао праща „ Националната освободителна войска “ в Тибет, с цел да го „ освободи “ от ръководството на Далай Лама.

През 1959г. връзките на Китай със Съветския съюз се утежняват доста. Двете комунистически сили не реализират единодушие по отношение на мъдростта на Големия скок напред, нуклеарните упоритости на Китай и опцията от експлоадирането на война сред Китай и Индия. През 1962г. Китай и Съюз на съветските социалистически републики прекъсват връзките между тях.

Падане от власт

През януари 1962г. Китайската комунистическа партия организира в Пекин „ Конференция на Седемте хиляди “. Председателят на конференцията Лиу Шаочи остро подлага на критика Големия скок напред и по дифолт – Мао Дзъдун. Мао е изтласкан настрани във вътрешната конструкция на властта на ККП. Умерените прагматици Лиу Шаочи и Дън Сяопин освобождават селяните от комуните и внасят жито от Австралия и Канада, с цел да изхранват оживелите от апетит.

Няколко години Мао служи единствено като официална фигура в китайското държавно управление, без действителна власт. Той прекарва това време в обмисляне за завръщане и възмездие към Лиу и Дън.

Като тактика Мао взема решение да внуши, че съществува буржоазен хрумвания и трендове измежду управлението на партията и разчита на доверчивостта и наивността на младите да повярват на тези внушения. По този метод избухва Културната гражданска война в Китай.

Културна гражданска война

През август 1966 година 73-годишният Мао изнася тирада на пленума на Комунистическия централен комитет. Той приканва младежта на страната да си върне революцията от ръцете на десните. Тези млади „ Червени гвардейци “ ще свършат мръсната работа по време на Културната гражданска война на Мао, унищожавайки „ Четиримата остарели “ – старите традиции, остарялата просвета, старите привички и старите хрумвания. Дори притежател на квартален магазин за чай, какъвто е бащата на бъдещия президент Ху Дзинтао (2003г.-2013г.) е охарактеризиран като „ капиталист “.

Докато учениците на нацията бурно унищожават антични творби на изкуството и текстове, изгарят храмове и бият интелектуалци до гибел, Мао съумява да отстрани както Лиу Шаочи, по този начин и Дън Сяопин от управлението на партията. Лиу умира при ужасяващи условия в пандиза, Дън е изпратен да работи в селска фабрика за трактори, а синът му е хвърлен през прозорец от четвърти етаж и неподвижен от Червената армия.

През 1969г. Мао афишира Културната гражданска война за завършена, макар че тя действително продължава до гибелта му през 1976г. По-късните етапи от 1969г. до 1976г. са режисирани от Дзян Цин (Мадам Мао) и нейните сътрудници, известни като „ Бандата на четиримата “.

Лошо здраве и гибел

През 70-те години здравето на Мао с всеки минал ден се утежнява. Експерти считат, че може би страда от заболяването на Паркинсон или Амиотрофична латерална склероза (АЛС, от време на време наричана болест на Лу Гериг). В допълнение има проблеми със сърцето и белите дробове, породени от дейното тютюнопушенето през целия си живот.

До юли 1976г., когато страната изпада в рецесия заради огромното земетресение в Таншан, 82-годишният Мао е на болнично легло в Пекин. Той претърпява два инфаркта при започване на септември и почива на 9 септември 1976г.

Наследство

След гибелта на Мао умереният прагматичен клон на Китайската комунистическа партия поема властта и изгонва левите радикалисти и революционери. Дън Сяопин, в този момент изцяло оправдан, води страната към икономическа политика на напредък в буржоазен жанр. Мадам Мао и другите членове на Бандата на четиримата са задържани и съдени – всъщност за всички закононарушения, свързани с Културната гражданска война.

Наследството на Мао през днешния ден е комплицирано. Известен е като „ Бащата-основател на актуалния Китай “ и служи като ентусиазъм на протести през XXI век като непалското и индийското маоистко придвижване. От друга страна, неговото управление провокира повече смъртни случаи върху личния си народ, в сравнение с ръководството на Йосиф Сталин или Адолф Хитлер.

В рамките на Китайската комунистическа партия под ръководството на Дън Сяопин Мао е разгласен за „ 70% прав “ в своите политики. Дън обаче споделя също, че всеобщият апетит е „ 30% естествено злополучие и 70% човешка неточност “. Независимо от всичко, някои от правилата на Мао не престават да управляват политиките на Китай и до ден сегашен.