Оставим ли да ни водят страховете, отваряме вратата пред машината за лъжи
Мануела Малеева
Събрали сме се през днешния ден, с цел да поговорим за Витоша. Ще стартира с това, че тук, както и в проблема с Пирин, не става дума просто за една планина. Планините, плажовете, горите ни, те са единствено експериментален камък - за наглостта на съперниците ни, само че и за нашето самообладание, за това ще позволим ли да завладяват нашата земя и - още по-лошо - да ни извърнат едни против други.
Сигурно към този момент сте чули какви ли не версии за подбудите, стоящи зад позицията ни за Витоша. Получихме даже обвиняването, че политизираме тематиката. Да, признаваме си го с горделивост: тъкмо това вършим. Защото помним, че " политик " значи " човек на града ", а " политика " е умеенето дружно да обсъждаме и решаваме какво да се случва с града и страната ни. Да политизираме тематиката за Витоша за нас значи да я създадем налична, да покажем значимостта й и да потърсим почтеното и положително за София решение.
Не желаеме да стопираме развиването на туризма в най-големия парк на столицата. Всъщност в проблема с Витоша има единствено една машина, която би трябвало да бъде спряна. Машината за неистини. Тази машина се задвижва колкото от безхаберието на властта и ползите на недобросъвестни предприемачи, толкоз и от страховете ни - доста български и напълно разбираеми. Страхът, че няма на кого да се доверим. Страхът, че всички са маскари, платени и " нечии хора ". Страхът, че в България залежите от честност са на привършване. Оставим ли тези страхове да ни водят, отваряме необятно вратата пред машината за неистини. Колкото по-добре опознаем тази машина, толкоз по-бързо ще се освободим от въздействието й. Оставим ли я обаче да вилнее из страната ни, ще изгубим освен Пирин и Витоша - ще изгубим правото и привилегията да се назоваваме общество. Защото това е огромната цел на машината за неистини - да раздели българския народ на обособени, недоверчиви, лесни за изкривяване и манипулиране хора. На такива хора можеш всичко да им вземеш - плажовете, планините, правото на избор, а най-после и достолепието.
Вярвам... в действителност не - знам, че няма да позволим това да се случи.
Ще завърша с едно наблюдаване: гербът на София съдържа в себе си отговора на въпроса за какво сме се събрали през днешния ден тук. В горния десен ъгъл имаме изображение на Улпия Сердика, взето от антична монета. След него идва църквата Св. София, един златен балдахин, под който е изобразена статуята на Аполон Лечител – като знак на минералните извори и планината Витоша. От тях единствено Св. София ни е останала: ларгото на Сердика " реставрирахме " с итонг, минералните извори си стоят неупотребявани, а планината ни е недостъпна. София не заслужава това. Крайно време е да си върнем града. Витоша е единствено първата стъпка. "
*Мнението на Мануела Малеева е от Кръгла маса за проблемите на Витоша, а в следствие е оповестено в нейния персонален профил във " Facebook ". Заглавието е на Mediapool.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ