Надали някой на Балканите желае да стане част от Евразийския съюз -
Мануел Сарацин е специфичен делегат на Германия за страните от Западните Балкани, политик от Съюз90/Зелените и историк. Между 2008 и 2021 година е член на Бундестага от Хамбург.
Г-н Сарацин, България е на път да изпадне в политическа рецесия. Една от изтъкваните аргументи за тази обстановка бе готовността на премиера Кирил Петков да отдръпна българското несъгласие върху преговорния развой на Северна Македония. Международният напън за това не сътвори ли риск от усилване на позициите на популистите?
Мануел Сарацин: Моето схващане е, че в случай че си част от Европейския съюз, постоянно би трябвало да балансираш сред тематики, които се възприемат като част от националния интерес, вътрешните условия и европейския интерес. Мисля, че има очевидно разминаване сред европейския интерес и възприемането на националния интерес измежду множеството българи по въпроса за Северна Македония. Но не считам, че това способства за усилването на позициите на популистите. Целта е да се поддържат положителните национални политически артисти в опитите им да намерят решение и компромис и да се покаже, че те могат сполучливо да балансират сред европейското и националното.
Доколко сполучлива е съветската тактика за разделяне на балканските общества и страни?
Мануел Сарацин: Отговорът на този въпрос е сложен. От една страна не би трябвало да подценяваме съветските ходове и триумфа им за разделяне на балканските общества. Този въпрос включва както контрола върху сериозната инфраструктура, по този начин и разказите за консерватизма и национализма. Но, въпреки това, считам, че в последна сметка за Западните Балкани и като цяло за постсоциалистическите общества е значимо да знаят накъде води пътят, по който вървят. Надали някой в района желае да стане част от Евразийския съюз или от някаква нова версия на Руската империя.
След случилото се в Украйна и сравнението, което Путин направи неотдавна сред себе си и Петър Велики, светогледът на Кремъл е явен. Перспективата да сме обединени, с идентични права и европейско поданство към момента е доста по-привлекателна от което и да е съветско дезинформационно подстрекателство. Така че, в случай че не оставяме вакуум, имаме по-голям късмет от Москва да бъдем сполучливи.
Кой е водещият фактор за неразбирателствата в района като тези сред България и Северна Македония - хипотетична съветска интервенция по тези въпроси или ползите на локалните политически артисти, извличащи изгоди от атмосферата на непоносимост и безпорядък?
Мануел Сарацин: Моят разбор демонстрира, че руснаците се възползват от съществуващи спорове в националните диспути или в двустранните връзки. Те се пробват да ги експлоатират и ескалират. Това съставлява опит да се открият слабите места. Обикновено съветската агитация не измисля коренно нови разделения в обществата, а се пробва да се хване крепко за нещо, което към този момент съществува.
Но назад на въпроса - отговорът ми е, че и двата фактора имат значение. Нашият проблем е, че не сме задоволително обединени и това ни прави слаби. Заради това позволяваме и съветско въздействие, което се възползва от тази уязвимост. Стратегията да се експлоатира национализма като метод за основаване на проблеми съществува от дълго време. Това е доста остаряла игра и от нея не се възползва единствено Кремъл, други също.
Ние не можем да виним само руснаците. От друга страна би трябвало да сме деликатни с техните опити да прокарат свои ползи и въздействие и да ни слагат в слаба позиция. Необходимо е да запазим обществата си колкото е допустимо по-обединени.
Как могат медиите да спомагат за нормализиране на разговора сред България и Северна Македония в характерната среда на обществените мрежи, които възнаграждават крайните гледни точки?
Мануел Сарацин: Много постоянно политици от Германия и Западна Европа, каквото и да се значи това разбиране, се усещат длъжни да дават препоръки на Южна, Централна и Източна Европа по какъв начин да организират по-добра вътрешна връзка и диспути. Самите ние в действителност познаваме добре сходни обстановки, въпреки и не напълно в онази степен, в която те се демонстрират на Балканите. Но появяването на тирада на омразата вместо взаимно разискване на проблемите ни е добре познато.
Не единствено медиите, само че и политиците играят значима роля във връзка с връзката по отношение на другите позиции, те би трябвало да се пробват да обяснят обстановката на отсрещния.
Колко сериозна е обстановката в Босна и Херцеговина?
Мануел Сарацин: Мисля, че е извънредно сериозна. Много е значимо интернационалната общественост и Европейският съюз да имат явен метод към Босна. Трябва ясно да се съобщи, че изборите през октомври ще бъдат извършени и че ние ще поддържаме дълготрайно постоянна Босна и Херцеговина, учредена на правовия ред. Сепаратистките трендове на Република Сръбска, някои от изявленията на господин Драган Чович, и корупцията по високите етажи, в това число по отношение на Партията на демократичното деяние, би трябвало да бъдат недвусмислено наказани.
Европейският съюз следва да съобщи ясно, че няма да разреши страната да бъде унищожена и да се опълчи изрично на сепаратистките трендове на господин Милорад Додик.
През последните три десетилетия немският поданик е вложил сериозен запас за развиването на публичната и политическата инфраструктура на Балканите - посредством директни вложения, както и през политическите фондации. Задоволителни ли са резултатите от това?
Мануел Сарацин: Вероятно ми задавате този въпрос, с цел да ви кажа, че резултатите не са удовлетворителни. Но моето чувство е, че и двата отговора биха били верни. Германия в действителност влага доста, а евентуално Европейският съюз можеше да влага даже и повече в някои случаи. Западните Балкани не се намират там, където бихме желали да бъдат. Германският канцлер Олаф Шолц напомни при визитата си предходната седмица, че така наречен Солунско заричане, съгласно което бъдещето на Балканите е в Европейски Съюз, е съвсем на 20 години. И фактически преди 20 години всички си представяха, че нещата биха се развили доста по-оптимистично, в сравнение с са в този момент.
От друга страна обаче обстановката в района е доста по-добра, в сравнение с преди 30 години. Ако обиколите Балканите ще видите, че евентуалният напредък и опциите са си тук, участват. Има страхотни способни хора. Един от сериозните моменти, чиито последици се подценяват и от който ние сме минимум задоволени, е това, че доста хора напущат района, с цел да търсят щастието си на друго място. Мисля, че в това се крие и главната уязвимост. Оттук произтичат доста отрицателни последствия и развития за Балканите като национализма, етнонационалистическите политики, икономическата уязвимост и прочие
Така че картината е смесена. Със сигурност обаче е прекомерно рано Германия да се отдръпва или да стопира да влага. Няма значение дали сега ние сме задоволени, или не. Резултатите са смесени, само че сигурно ще си коства да се влага в идните години и десетилетия. Мирът в Европа и стабилността на Западните Балкани са дълготрайна тактика. Европа не е издигната посредством един единствен проект или единично велико дело, ами със солидарността на действието. Тази част от проекта " Шуман " от 1950-те години продължава да бъде годна и през днешния ден - изключително що се отнася до Западните Балкани.
Г-н Сарацин, България е на път да изпадне в политическа рецесия. Една от изтъкваните аргументи за тази обстановка бе готовността на премиера Кирил Петков да отдръпна българското несъгласие върху преговорния развой на Северна Македония. Международният напън за това не сътвори ли риск от усилване на позициите на популистите?
Мануел Сарацин: Моето схващане е, че в случай че си част от Европейския съюз, постоянно би трябвало да балансираш сред тематики, които се възприемат като част от националния интерес, вътрешните условия и европейския интерес. Мисля, че има очевидно разминаване сред европейския интерес и възприемането на националния интерес измежду множеството българи по въпроса за Северна Македония. Но не считам, че това способства за усилването на позициите на популистите. Целта е да се поддържат положителните национални политически артисти в опитите им да намерят решение и компромис и да се покаже, че те могат сполучливо да балансират сред европейското и националното.
Доколко сполучлива е съветската тактика за разделяне на балканските общества и страни?
Мануел Сарацин: Отговорът на този въпрос е сложен. От една страна не би трябвало да подценяваме съветските ходове и триумфа им за разделяне на балканските общества. Този въпрос включва както контрола върху сериозната инфраструктура, по този начин и разказите за консерватизма и национализма. Но, въпреки това, считам, че в последна сметка за Западните Балкани и като цяло за постсоциалистическите общества е значимо да знаят накъде води пътят, по който вървят. Надали някой в района желае да стане част от Евразийския съюз или от някаква нова версия на Руската империя.
След случилото се в Украйна и сравнението, което Путин направи неотдавна сред себе си и Петър Велики, светогледът на Кремъл е явен. Перспективата да сме обединени, с идентични права и европейско поданство към момента е доста по-привлекателна от което и да е съветско дезинформационно подстрекателство. Така че, в случай че не оставяме вакуум, имаме по-голям късмет от Москва да бъдем сполучливи.
Кой е водещият фактор за неразбирателствата в района като тези сред България и Северна Македония - хипотетична съветска интервенция по тези въпроси или ползите на локалните политически артисти, извличащи изгоди от атмосферата на непоносимост и безпорядък?
Мануел Сарацин: Моят разбор демонстрира, че руснаците се възползват от съществуващи спорове в националните диспути или в двустранните връзки. Те се пробват да ги експлоатират и ескалират. Това съставлява опит да се открият слабите места. Обикновено съветската агитация не измисля коренно нови разделения в обществата, а се пробва да се хване крепко за нещо, което към този момент съществува.
Но назад на въпроса - отговорът ми е, че и двата фактора имат значение. Нашият проблем е, че не сме задоволително обединени и това ни прави слаби. Заради това позволяваме и съветско въздействие, което се възползва от тази уязвимост. Стратегията да се експлоатира национализма като метод за основаване на проблеми съществува от дълго време. Това е доста остаряла игра и от нея не се възползва единствено Кремъл, други също.
Ние не можем да виним само руснаците. От друга страна би трябвало да сме деликатни с техните опити да прокарат свои ползи и въздействие и да ни слагат в слаба позиция. Необходимо е да запазим обществата си колкото е допустимо по-обединени.
Как могат медиите да спомагат за нормализиране на разговора сред България и Северна Македония в характерната среда на обществените мрежи, които възнаграждават крайните гледни точки?
Мануел Сарацин: Много постоянно политици от Германия и Западна Европа, каквото и да се значи това разбиране, се усещат длъжни да дават препоръки на Южна, Централна и Източна Европа по какъв начин да организират по-добра вътрешна връзка и диспути. Самите ние в действителност познаваме добре сходни обстановки, въпреки и не напълно в онази степен, в която те се демонстрират на Балканите. Но появяването на тирада на омразата вместо взаимно разискване на проблемите ни е добре познато.
Не единствено медиите, само че и политиците играят значима роля във връзка с връзката по отношение на другите позиции, те би трябвало да се пробват да обяснят обстановката на отсрещния.
Колко сериозна е обстановката в Босна и Херцеговина?
Мануел Сарацин: Мисля, че е извънредно сериозна. Много е значимо интернационалната общественост и Европейският съюз да имат явен метод към Босна. Трябва ясно да се съобщи, че изборите през октомври ще бъдат извършени и че ние ще поддържаме дълготрайно постоянна Босна и Херцеговина, учредена на правовия ред. Сепаратистките трендове на Република Сръбска, някои от изявленията на господин Драган Чович, и корупцията по високите етажи, в това число по отношение на Партията на демократичното деяние, би трябвало да бъдат недвусмислено наказани.
Европейският съюз следва да съобщи ясно, че няма да разреши страната да бъде унищожена и да се опълчи изрично на сепаратистките трендове на господин Милорад Додик.
През последните три десетилетия немският поданик е вложил сериозен запас за развиването на публичната и политическата инфраструктура на Балканите - посредством директни вложения, както и през политическите фондации. Задоволителни ли са резултатите от това?
Мануел Сарацин: Вероятно ми задавате този въпрос, с цел да ви кажа, че резултатите не са удовлетворителни. Но моето чувство е, че и двата отговора биха били верни. Германия в действителност влага доста, а евентуално Европейският съюз можеше да влага даже и повече в някои случаи. Западните Балкани не се намират там, където бихме желали да бъдат. Германският канцлер Олаф Шолц напомни при визитата си предходната седмица, че така наречен Солунско заричане, съгласно което бъдещето на Балканите е в Европейски Съюз, е съвсем на 20 години. И фактически преди 20 години всички си представяха, че нещата биха се развили доста по-оптимистично, в сравнение с са в този момент.
От друга страна обаче обстановката в района е доста по-добра, в сравнение с преди 30 години. Ако обиколите Балканите ще видите, че евентуалният напредък и опциите са си тук, участват. Има страхотни способни хора. Един от сериозните моменти, чиито последици се подценяват и от който ние сме минимум задоволени, е това, че доста хора напущат района, с цел да търсят щастието си на друго място. Мисля, че в това се крие и главната уязвимост. Оттук произтичат доста отрицателни последствия и развития за Балканите като национализма, етнонационалистическите политики, икономическата уязвимост и прочие
Така че картината е смесена. Със сигурност обаче е прекомерно рано Германия да се отдръпва или да стопира да влага. Няма значение дали сега ние сме задоволени, или не. Резултатите са смесени, само че сигурно ще си коства да се влага в идните години и десетилетия. Мирът в Европа и стабилността на Западните Балкани са дълготрайна тактика. Европа не е издигната посредством един единствен проект или единично велико дело, ами със солидарността на действието. Тази част от проекта " Шуман " от 1950-те години продължава да бъде годна и през днешния ден - изключително що се отнася до Западните Балкани.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ