Ману Чао е от онези редки музиканти, които сякаш умишлено

Ману Чао е от тези редки музиканти, които като че ли съзнателно отхвърлят да бъдат " звезди " в обичайния смисъл. Той излиза на сцената без непотребен искра - с елементарни облекла, остаряло боне и китара, която носи следите на дълги пътувания. Но точно в тази непридирчивост се крие голямата му мощ.

The Hu - монголският метъл, който завладя България

Един концерт, който ще се помни дълго

Стилът му е комбинация от разнообразни ритми и улична лирика. Песните му постоянно са построени от повтарящи се изречения, съвсем мантри, които в композиция с ритъма се трансформират в нещо хипнотично. Той умее да основава чувството, че не е просто пред аудитория, а измежду другари, на махленски празник, където всеки е част от музиката.

Може би тайната е точно там - Ману Чао не се пробва да впечатли с виртуозност или огромни театрални резултати. Той е елементарен, наличен, " твой човек ", който ти подава ръка и те кани да пееш с него. И точно това го прави толкоз въздействащ - тъй като музиката му е по-малко театър и повече споделен живот. Затова и да видиш Ману Чао онлайн всякога е нещо като сбъднато музикално мечтание - изключително когато си огромен почитател от години.


Ману Чао е роден през 1961 година в Париж в семейство на испански емигранти, избягали от диктатурата на Франко. Баща му - прочут публицист, а майка му - дейна феминистка, му дават едно богато културно детство. Може би по тази причина и през днешния ден песните му носят оня мощен обществен заряд - независимост, тъждество, правдивост. Още в младежките си години свири с разнообразни пънк и рок групи, до момента в който през 80-те основава Mano Negra - паметна тайфа, която обикаля половината свят и оставя следи в музикалната история.

Един любопитен факт е, че Ману постоянно е бил " жител на света ". Той е обикалял с раница и китара из Латинска Америка, Африка, даже е живял във влакове и каравани, търсейки ентусиазъм измежду елементарните хора. А музиката му е примес от всички тези пътувания - испански, френски, британски, португалски текстове, ритми от реге до салса, от пънк до рага.

И ето, че нощес в София това се усещаше още от първия акомпанимент. Концертът стартира с онази типична негова непрестореност - без пищност, без огромни резултати, просто китара и музика, която непосредствено влиза под кожата.

Още с първата песен ме връхлетя такава силна енергия, която просто не можех да пренебрегвам. Ману Чао се движеше по сцената с леката си усмивка и присъщата шапка на главата си, с която сме привикнали да го виждаме от години, като че ли всяка нота е естествено продължение на самия него.

За един момент " Юнак " се трансформира в едно общо пътешестване - ритъмът, мелодиите, текстовете на песните обединяваха всички нас в пулса на музиката. Концертът беше разпродаден от дълго време и мястото се пръскаше по шевовете, изобилстващо от толкоз разнообразни хора, доста от които и деца. " Мамо, доста ми харесва музиката, само че за другия концерт, ще би трябвало да науча и испански, че желая да знам какво пеете ", заключи щерка ми по средата на концерта.

Особено прочувствен беше моментът с осъществяването на " Clandestino ". Публиката пееше дружно с него, а аз се усещах като част от едно огромно, световно семейство, обвързвано посредством музика и независимост. Всяка ария носеше страст, придвижване и история - от любовта и обществените послания до чистата наслада от ритъма.

Нощта, в която Античният спектакъл замлъкна, с цел да чуе Ник Кейв

Един концерт, който ще се помни дълго

Като негов огромен почитател знам съвсем всеки текст, всяка пауза и всеки инструментален миг, само че гледката на Ману Чао онлайн прибавя още едно измерение - силата му е заразителна, харизмата му изпълва всяко кътче на пространството, а връзката с публиката е магична.


Концертът приключи с " Me gustas tu " и овации, които като че ли нямаха край, чувайки се надалеч оттатък празненство център " Юнак ". Усещането, което изпитах, до момента в който със фамилията ми вървяхме към спирката на рейса, беше като да си част от нещо доста по-голямо от самия теб - един празник на музиката, свободата и насладата от живота, които Ману Чао ни подарява всякога.