#FoodGram: Хапките щастие на Вероника Георгиева
Мантрата, че " готвенето не е какво да е занятие, а пристрастеност " сме я чували неведнъж. И сме изцяло съгласни с нея. Но всеки ще се съгласи, че пристрастеността не идва просто ей по този начин - има я, когато на човек въпреки всичко му се отдава да твори в кухнята. Точно какъвто е казусът на Вероника Георгиева, за която прекараното време към печката е не просто обвързване, а същинско наслаждение.
Феновете сигурно я помнят от шестия сезон на MasterChef. И въпреки да не оставя трайна диря в предаването, то се оказва съдбоносно за нея.
След присъединяване си във формата Вероника се оказва на кръстопът - да се откаже от готвенето или да му даде нов късмет. Решава да направи нещо ново и основава профила си в Instagram (). От дистанцията на времето, през днешния ден можем да кажем, че е взела много положително решение, тъй като почитателите ѝ в обществената мрежа са над 25 000.
" Исках рецептите ми да доближат до повече хора, с цел да потвърдя на себе си, че има смисъл, че фантазиите ми имат смисъл, че моята пристрастеност въодушевява и радва и други хора. "
Именно по този начин научава и най-ценния си урок - да не се отхвърля, колкото и пъти да се проваля.
Страстта на Вероника към готвенето се ражда от дълго време. Още като дете обожава да се навърта в кухнята към майка си и баба си, тъкмо както вършат множеството малчугани.
" Обичах да греша всевъзможни готварски смеси, да олизвам крема от бъркалките на миксера, да класифицирам корите на баницата, да оформям картофените кюфтета на баба и да греша с пръсти в мекото тесто за питка. "
Същинският интерес към готвенето, само че към този момент изцяло съзнателен, се демонстрира, когато Вероника е в университета. Според думите ѝ, най-много тъй като е предпочитала да знае какво има в храната, която яде, вместо да я поръчва подготвена. А след доста и най-различни кулинарни опити - някои сполучливи, други не чак толкоз, тя схваща кое в кухнята ѝ доставя най-голяма приятност - десертите.
Днес, наред с профила в Instagram, където споделя с почитателите си най-различни предписания за сладки неща, тя развива и кулинарен блог.
" Близките ми знаят, че не мога да живея без " нещо сладичко ". Така израснах с " нещо сладичко " след вечеря, в междучасията в гимназията, преди изпити в университета, че и по пътя за работа... "
И по този начин, знаейки, че животът е по-хубав с десертче, което си е приготвила сама, вкусните и здравословни десерти стават нещо като хапки благополучие за Вероника. Но в живота на Вероника има и други сладости - разходките с децата, пълноценното време с тях в игри и четене на книжки, общите им фамилни занимания със брачна половинка ѝ. С който, апропо, се срещат на уроци по салса, сватбата им се организира в два дни в два разнообразни града - на транспортен съд и в парк, а меденият месец прекарват на остров Бали и в Сингапур. И до момента в който за него тя е обич, грижа и хубост, то четиригодишният ѝ наследник би я описал по следния метод: " готвиш доста вкусно, дейна си, красива и обичаш да седиш на дивана с потник ".
А изненадите на Вероника не свършват на дивана. Реално родният ѝ език е съветският и има сестра близначка, с която в живота им се случват съвпадения като на филм: " Явявали сме се на изпити една вместо друга и сме излизали с едно и също момче. Четем си мислите и си купуваме идентични дарове за рождените дни, макар че живеем в разнообразни страни. Обикновено ни боли еднакъв зъб и си звъним в една и съща секунда. "
По обучение Вероника е икономист, по специалност е старши инспектор, а по душа състезател - упражнявала е акробатичен рокендрол повече от 10 години. Обича да купува цветя от възрастни дами, красиви гледки и да си почива интензивно с каране на колелета, сноуборд и АТВ-та. Като един заслужен представител на зодия скорпион счита, че с изключение на грижовна, е целеустремена и огромен дебелоглав.
Не от дебелоглав, а от безгранична обич към шоколада, Вероника не може да си показа десерт, който в съставките си да не съдържа точно шоколад. А и като цяло, за нея " ден без шоколад е прахосан ден ". Затова и той участва в към 70% от рецептите ѝ. Приема доста драговолно и фразата на Джон Тулиус, че девет от 10 индивида обичат шоколад. Десетият лъже.
Кой е обичаният ви десерт?
Много обичам шоколадово суфле, поднесено с топка сладолед. Обичам го, тъй като преди всичко е супер шоколадово. Второ, има друга текстура извън и течен център от вътрешната страна, което придават спомагателен усет и многообразие. А разликата в температурата на топлото суфле и ледения сладолед кара освен зъбите ми да изтръпват... Просто го боготворя! Ако трябваше да се опиша с десерт, това щях да бъда.
А кой е този, който приготвяте най-често вкъщи?
Най-често подготвям брауни. Понякога с малини, от време на време с тиква, от време на време с орехи или просто " натюр " - с доста (много) шоколад. Това е обичаният десерт на мъжа ми (който апропо около мен прояде сладко) и по тази причина постоянно участва на нашата маса. Или май е по-правилно да кажа, че постоянно отсъства, тъй като се задържа за тъкмо ден и половина, а от време на време изчезва безследно даже преди да съм го снимала.
Винаги съм била на мнението, че за десертите има обособен корем, тъй че даже и да се преяде с главното, постоянно има място за десерт.
Ако оставим десертите настрани, какво ядене най-често приготвяте вкъщи?
Най-често вкъщи се подготвя чорба. И то не каква да е, а крем чорба, тъй като става най-лесно и бързо. И макар че е поради неналичието на време и непрекъснатото бързане, съм щастлива, че децата обожават да хапват всевъзможни крем супи - от цвекло, кейл, праз, грахова, спаначена, морковена, с нахут, тиква и какво ли още не.
Хубавото на тези супи е, че вътре може да се " скрие " даже това, което детето не обича, и то да получи потребните му субстанции даже без да разбере.
На какъв принцип подбирате рецептите, които показвате в профила си?
Това, което сплотява всички предписания, е, че те са здравословни, лесни, вкусни и бързи за подготвяне, без нужда от специфични кухненски такъми или комплицирана техника. Такива, че даже човек, който не е готвил, да може да се оправи без усложнения.
За мен е значимо, с изключение на вкусна и здравословна, храната да наподобява и апетитно, тъй като обичам красивото и считам, че когато е красиво, е и по-вкусно.
Кое е най-трудното в поддържането на сходен профил?
В реалност лишава ужасно доста време, в случай че се прави съзнателно и качествено.
Развиването на профила изисква обмисляне, подготовка, запаси като време и артикули, както и значително взаимни отстъпки и жертви. Аз одобрявам това дело отговорно и за мен най-голямо значение има качественото наличие, цената и полезността, която то дава на хората. Държа на своите правила и разбирания, които не нарушавам даже при съществуването на примамливи оферти за партньорства.
Например няма по какъв начин да се съглася да популяризирам бонбони с 99% бяла захар, в случай че моите предписания не съдържат такава. Не всичко в живота е пари и реклама. По-важно за мен е да държиш на правилата, в които вярваш.
Затова и най-трудното за мен е да подкрепям висока интензивност и полза със съпътстващото обмисляне, готвене, снимане и култивиране, без това да е за сметка на времето, прекарано със фамилията ми. Невинаги съумявам, само че доста се старая двете да бъдат в баланс.
Феновете сигурно я помнят от шестия сезон на MasterChef. И въпреки да не оставя трайна диря в предаването, то се оказва съдбоносно за нея.
След присъединяване си във формата Вероника се оказва на кръстопът - да се откаже от готвенето или да му даде нов късмет. Решава да направи нещо ново и основава профила си в Instagram (). От дистанцията на времето, през днешния ден можем да кажем, че е взела много положително решение, тъй като почитателите ѝ в обществената мрежа са над 25 000.
" Исках рецептите ми да доближат до повече хора, с цел да потвърдя на себе си, че има смисъл, че фантазиите ми имат смисъл, че моята пристрастеност въодушевява и радва и други хора. "
Именно по този начин научава и най-ценния си урок - да не се отхвърля, колкото и пъти да се проваля.
Страстта на Вероника към готвенето се ражда от дълго време. Още като дете обожава да се навърта в кухнята към майка си и баба си, тъкмо както вършат множеството малчугани.
" Обичах да греша всевъзможни готварски смеси, да олизвам крема от бъркалките на миксера, да класифицирам корите на баницата, да оформям картофените кюфтета на баба и да греша с пръсти в мекото тесто за питка. "
Същинският интерес към готвенето, само че към този момент изцяло съзнателен, се демонстрира, когато Вероника е в университета. Според думите ѝ, най-много тъй като е предпочитала да знае какво има в храната, която яде, вместо да я поръчва подготвена. А след доста и най-различни кулинарни опити - някои сполучливи, други не чак толкоз, тя схваща кое в кухнята ѝ доставя най-голяма приятност - десертите.
Днес, наред с профила в Instagram, където споделя с почитателите си най-различни предписания за сладки неща, тя развива и кулинарен блог.
" Близките ми знаят, че не мога да живея без " нещо сладичко ". Така израснах с " нещо сладичко " след вечеря, в междучасията в гимназията, преди изпити в университета, че и по пътя за работа... "
И по този начин, знаейки, че животът е по-хубав с десертче, което си е приготвила сама, вкусните и здравословни десерти стават нещо като хапки благополучие за Вероника. Но в живота на Вероника има и други сладости - разходките с децата, пълноценното време с тях в игри и четене на книжки, общите им фамилни занимания със брачна половинка ѝ. С който, апропо, се срещат на уроци по салса, сватбата им се организира в два дни в два разнообразни града - на транспортен съд и в парк, а меденият месец прекарват на остров Бали и в Сингапур. И до момента в който за него тя е обич, грижа и хубост, то четиригодишният ѝ наследник би я описал по следния метод: " готвиш доста вкусно, дейна си, красива и обичаш да седиш на дивана с потник ".
А изненадите на Вероника не свършват на дивана. Реално родният ѝ език е съветският и има сестра близначка, с която в живота им се случват съвпадения като на филм: " Явявали сме се на изпити една вместо друга и сме излизали с едно и също момче. Четем си мислите и си купуваме идентични дарове за рождените дни, макар че живеем в разнообразни страни. Обикновено ни боли еднакъв зъб и си звъним в една и съща секунда. "
По обучение Вероника е икономист, по специалност е старши инспектор, а по душа състезател - упражнявала е акробатичен рокендрол повече от 10 години. Обича да купува цветя от възрастни дами, красиви гледки и да си почива интензивно с каране на колелета, сноуборд и АТВ-та. Като един заслужен представител на зодия скорпион счита, че с изключение на грижовна, е целеустремена и огромен дебелоглав.
Не от дебелоглав, а от безгранична обич към шоколада, Вероника не може да си показа десерт, който в съставките си да не съдържа точно шоколад. А и като цяло, за нея " ден без шоколад е прахосан ден ". Затова и той участва в към 70% от рецептите ѝ. Приема доста драговолно и фразата на Джон Тулиус, че девет от 10 индивида обичат шоколад. Десетият лъже.
Кой е обичаният ви десерт?
Много обичам шоколадово суфле, поднесено с топка сладолед. Обичам го, тъй като преди всичко е супер шоколадово. Второ, има друга текстура извън и течен център от вътрешната страна, което придават спомагателен усет и многообразие. А разликата в температурата на топлото суфле и ледения сладолед кара освен зъбите ми да изтръпват... Просто го боготворя! Ако трябваше да се опиша с десерт, това щях да бъда.
А кой е този, който приготвяте най-често вкъщи?
Най-често подготвям брауни. Понякога с малини, от време на време с тиква, от време на време с орехи или просто " натюр " - с доста (много) шоколад. Това е обичаният десерт на мъжа ми (който апропо около мен прояде сладко) и по тази причина постоянно участва на нашата маса. Или май е по-правилно да кажа, че постоянно отсъства, тъй като се задържа за тъкмо ден и половина, а от време на време изчезва безследно даже преди да съм го снимала.
Винаги съм била на мнението, че за десертите има обособен корем, тъй че даже и да се преяде с главното, постоянно има място за десерт.
Ако оставим десертите настрани, какво ядене най-често приготвяте вкъщи?
Най-често вкъщи се подготвя чорба. И то не каква да е, а крем чорба, тъй като става най-лесно и бързо. И макар че е поради неналичието на време и непрекъснатото бързане, съм щастлива, че децата обожават да хапват всевъзможни крем супи - от цвекло, кейл, праз, грахова, спаначена, морковена, с нахут, тиква и какво ли още не.
Хубавото на тези супи е, че вътре може да се " скрие " даже това, което детето не обича, и то да получи потребните му субстанции даже без да разбере.
На какъв принцип подбирате рецептите, които показвате в профила си?
Това, което сплотява всички предписания, е, че те са здравословни, лесни, вкусни и бързи за подготвяне, без нужда от специфични кухненски такъми или комплицирана техника. Такива, че даже човек, който не е готвил, да може да се оправи без усложнения.
За мен е значимо, с изключение на вкусна и здравословна, храната да наподобява и апетитно, тъй като обичам красивото и считам, че когато е красиво, е и по-вкусно.
Кое е най-трудното в поддържането на сходен профил?
В реалност лишава ужасно доста време, в случай че се прави съзнателно и качествено.
Развиването на профила изисква обмисляне, подготовка, запаси като време и артикули, както и значително взаимни отстъпки и жертви. Аз одобрявам това дело отговорно и за мен най-голямо значение има качественото наличие, цената и полезността, която то дава на хората. Държа на своите правила и разбирания, които не нарушавам даже при съществуването на примамливи оферти за партньорства.
Например няма по какъв начин да се съглася да популяризирам бонбони с 99% бяла захар, в случай че моите предписания не съдържат такава. Не всичко в живота е пари и реклама. По-важно за мен е да държиш на правилата, в които вярваш.
Затова и най-трудното за мен е да подкрепям висока интензивност и полза със съпътстващото обмисляне, готвене, снимане и култивиране, без това да е за сметка на времето, прекарано със фамилията ми. Невинаги съумявам, само че доста се старая двете да бъдат в баланс.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ