Манол Пейков: Докато цяла България празнува Шенген, късописалковц...
Манол Пейков, книгоиздател и депутат, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Днес Костадин Костадинов неколкократно съобщи от парламентарната естрада, че влизането на България в Шенген било най-голямата з а п л а х а за страната ни в 150-годишната история на Третата българска страна. Щото щяли да плъзнат пълчища от бежанци и незнамсикво.
Докато цяла България чества, късописалковците са в печал. Защото е д и н с т в е н а т а зарядна станция за витална сила, с която разполагат, са страховете и недоволствата на хората – заради което изпитват под паника смут, че тези страхове от ден на ден се о т д а л е ч а в а т, дружно със злокобната Звезда на гибелта, в чието привличане са неудържимо вплетени – обичната им Путинско-митрофановска империя.
Влизането ни в Шенген е голяма п о б е д а за България – и персонално аз нямам никакво подозрение чия е главната заслуга за него. Никак не е инцидентен фактът, че то не се случи по време на трите петилетки ръководство на ГЕРБ, а в дните на оживялото едвам девет месеца държавно управление на Денков.
Макар постоянно да се е самообявявал за предан евроатлантик, Борисов постоянно се е отнасял със смесени усеща към Европа. Защото – с изключение на " замогване " и " струпване на повече сланинка " – пълнокръвното присъединение на България към Европа значи и друго: повече п р о з р а ч н о с т.
Борисов неведнъж е доказвал, че е цар на ловенето на риба в мътна вода. Но в такава среда – по-бистра, по-структурирана, по-ясна – той просто не знае по какъв начин да действа. Затова Европа хем тайничко го притегля, хем неудържимо го плаши.
За мен – назад – днешната вест за пълноправното присъединение на България към Шенгенското пространство осмисля всички жертви, старания, окопни войни и кални битки, в които се оказах замесен (с бистро схващане и цялостно единодушие от моя страна, схваща се) през последните няколко години от живота си.
(Макар персоналната ми заслуга да е всъщност оскъдна, въпреки всичко си давам сметка, че самото ми п р и с ъ с т в и е в най-висшия законодателен орган на страната и м а значение – даже да е единствено някаква си едвам забележима капчица в чашата на смисъла.)
Жалони като днешния – като се изключи че са от дълго време лелеяно историческо достижение за страната ни, която през днешния ден заема по-голяма територия в сравнение с през цялата си 1300-годишна история – са трижди по-важни в подтекста на актуалния свят, в който центробежните сили са доста по-мощни от центростремителните. И който от ден на ден припомня за епохата, когато орисите на цели страни се решаваха за няколко минути, с автограф на салфетка.
За първи път от четири години насам съм същински благополучен и горделив от това, което върша.
Поздравления, другари! И доста, доста обятия!
Да се готви Еврозоната.
Днес Костадин Костадинов неколкократно съобщи от парламентарната естрада, че влизането на България в Шенген било най-голямата з а п л а х а за страната ни в 150-годишната история на Третата българска страна. Щото щяли да плъзнат пълчища от бежанци и незнамсикво.
Докато цяла България чества, късописалковците са в печал. Защото е д и н с т в е н а т а зарядна станция за витална сила, с която разполагат, са страховете и недоволствата на хората – заради което изпитват под паника смут, че тези страхове от ден на ден се о т д а л е ч а в а т, дружно със злокобната Звезда на гибелта, в чието привличане са неудържимо вплетени – обичната им Путинско-митрофановска империя.
Влизането ни в Шенген е голяма п о б е д а за България – и персонално аз нямам никакво подозрение чия е главната заслуга за него. Никак не е инцидентен фактът, че то не се случи по време на трите петилетки ръководство на ГЕРБ, а в дните на оживялото едвам девет месеца държавно управление на Денков.
Макар постоянно да се е самообявявал за предан евроатлантик, Борисов постоянно се е отнасял със смесени усеща към Европа. Защото – с изключение на " замогване " и " струпване на повече сланинка " – пълнокръвното присъединение на България към Европа значи и друго: повече п р о з р а ч н о с т.
Борисов неведнъж е доказвал, че е цар на ловенето на риба в мътна вода. Но в такава среда – по-бистра, по-структурирана, по-ясна – той просто не знае по какъв начин да действа. Затова Европа хем тайничко го притегля, хем неудържимо го плаши.
За мен – назад – днешната вест за пълноправното присъединение на България към Шенгенското пространство осмисля всички жертви, старания, окопни войни и кални битки, в които се оказах замесен (с бистро схващане и цялостно единодушие от моя страна, схваща се) през последните няколко години от живота си.
(Макар персоналната ми заслуга да е всъщност оскъдна, въпреки всичко си давам сметка, че самото ми п р и с ъ с т в и е в най-висшия законодателен орган на страната и м а значение – даже да е единствено някаква си едвам забележима капчица в чашата на смисъла.)
Жалони като днешния – като се изключи че са от дълго време лелеяно историческо достижение за страната ни, която през днешния ден заема по-голяма територия в сравнение с през цялата си 1300-годишна история – са трижди по-важни в подтекста на актуалния свят, в който центробежните сили са доста по-мощни от центростремителните. И който от ден на ден припомня за епохата, когато орисите на цели страни се решаваха за няколко минути, с автограф на салфетка.
За първи път от четири години насам съм същински благополучен и горделив от това, което върша.
Поздравления, другари! И доста, доста обятия!
Да се готви Еврозоната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ