Да, трябва да има мерки за въздуха в София, но не за сметка на хората с друго жителство
Манол Пейков е издател - " Жанет 45 ", преводач от британски и съсобственик на звукозаписното студио " Пекарната " в София. Публикуваме два негови коментара от " Facebook " във връзка концепциите на претендента за кмет на " Демократична България " - Борислав Игнатов. Една от тях гласи, че в дни с нараснало замърсяване на въздуха би трябвало да се стопира достъпът за минаване през центъра на коли с несофийска регистрация.
Живея в Пловдив. По избор и по предопределение. Тук е фамилията ми, тук е работното ми място, тук гласоподавам, тук учи детето ми, тук се усещам добре, това е центърът на персоналната ми галактика.
В работата ми на издател обаче, от всеки пет индивида, с които имам алъш-вериш, четирима са от София или в София. Автори, редактори, преводачи, сътрудници, литературни критици, публицисти, издатели, книжари.
Пътувам до София почти един път на всеки 10 дни. (До преди да се роди Божана1 пътувах един път в седмицата.) Имам апартамент в центъра, за който заплащам налог, заплащам за Топлоелектрическа централа, ток, вода, телевизия, интернет, за чистачка и за ремонтите във входа (и тъй като дялът ми е от по-големичките, за това последното заплащам доста).
Имам и звукозаписно студио (където, прочее, заплащам всеизвестен налог смет), само че то се води на компания. Апартаментът е моя персонална благосъстоятелност.
Това последното го загатвам по една-единствена причина.
Защото преди няколко години (четири или пет, към този момент ми се губи), когато дефинитивно се учредиха сините и зелените зони (пред нас е зелена), Столичната община дефинира устав, съгласно който ти се поставя (или не ти се полага) пропуск за колата против 150 лв. годишно, с който можеш да спираш пред дома си или на някоя от прилежащите улици (само една, определена от теб).
Дотук добре. Ала съгласно този устав,
с цел да получиш сходно право, би трябвало да имаш софийска адресна регистрация.
Какво значи това? Че някой, който е чартърен против 150 или 200 лв., да речем, и е се е нанесъл примерно предишния месец, има повече право на пропуск от различен (мен), дето има благосъстоятелност в центъра на София от 23 години и заплаща налози, такси и поправки, неведнъж превишаващи тази сума.
Означава, че може да имаш един, два или 10 жилището, може цяло дружество да имаш или даже небостъргач посред София (не са доста, само че ги има) -- само че в случай че нямаш софийско поданство, не можеш да си купиш пропуск, с цел да паркираш пред къщи.
Трябва да пускаш есемеси в несвяст и на всеки четири часа да слизаш до колата
и да висиш в нея 15 минути, с цел да не ти я вдигнат, до момента в който не придобиеш законното право да пуснеш нови четири есемеса. (Може и с талончета да се снабдиш -- в случай че намериш от кое място да ги купиш, де. Тогава най-малко не се постанова да слизаш до колата на всеки 4 часа. Нареждаш ги върху таблото за целия ден -- и по този начин го предпазваш от слънцето. От единия до другия край.)
Има нещо доста комплицирано, недомислено и незаслужено в цялата тая работа, не смятате ли? Да, и аз по този начин считам.
Когато излезе въпросният устав, в праведното си (поне по мое мнение) отвращение, се обадих на другар, който по това време беше общински консултант. Попитах го що да сторя -- тъжба ли да депозирам, писмо ли да пиша, петиция ли?
Сакън, недей, рече ми той, колкото да я напаснахме тая разпоредба, не е добре да се разбутват тъкмо в този момент нещата.
Уважавам го, повярвах му. Приех думите му на доверие. Той знае по-добре, рекох си. Той пък, в символ на признателност за проявеното здравомислие, ме прати при негова позната служителка от организацията по подвижност. Разбира се, ще ви издадем ваучър, рече тя --
и хоп, против заветните 150 лв. получих едногодишно право да паркирам на воля пред личната си къща.
Добре де, но годината мина и отпътува. А аз не съм от хората, дето ще тръгнат да се обаждат да желаят услуга отново и отново, година след година. (Особено когато съм уверен, че съм в правото си -- въпреки правото ми в тази ситуация да не е отразено в наредбата, в случай че разбирате какво желая да кажа.)
В по този начин създалата се патова обстановка отлагах търсенето на решение месец след месец, година след година, и в последна сметка (май) се помирих с безбройните есемеси, скоби, закопчавания (щото знаете ли какъв брой е комплицирано да проследиш в какъв брой тъкмо ти изтича есемеса, когато влизаш от среща в среща? Сигурно знаете. А аз нали по тази причина пристигам в София най-паче -- да се срещам с хора), санкции, наказателни паркинги, последният да ми даде квитанцията и да затвори вратата.
През цялото това време бях пределно наясно, че има един доста елементарен метод да си осигуря право на паркиране. А точно -- да си сграбчи персоналната карта, да отида до РДВР-то и да се записвам на софийския си адрес. (Или жена ми да го направи.)
Обаче няма да го сторя. Първо -- тъй като това би означавало да гласоподавам в София, а аз пребивавам за непрекъснато в Пловдив и държа да гласоподавам там. Второ: в случай че на следващия ден и пловдивската община реши същото, тогава какво?
И в Пловдив ли да пущам есемеси пред къщи?
Трето -- ами няма да потегли да се върша на маймуна единствено с цел да уйдисам на акъла на столичните общинари, в края на крайщата.
В епохата на комунизма всеки имаше право на един-единствен дом. (Най-много -- и на виличка от горната страна. Със особено позволение.)
Това време отмина. Надявам се -- окончателно.
Така. Сега.
Сигурен съм, че на срещата си с жители край езерото Ариана през днешния ден, арх. Борислав Игнатов,
претендент за кмет на обединението, на която имам вяра и за която твърдо имам намерение да гласоподавам,
е имал най-хубави планове, като е споделил (според " Дневник " ), че " в дни с нараснало замърсяване на въздуха да се стопира достъпът за минаване през центъра на коли с несофийска регистрация ".
Обаче.
С кое тъкмо някой, дето живее в Обеля, Казичене или Панчарево (нищо неприятно не споделям за тия като места -- изтъквам ги само тъй като са на доста километри от центъра) има по-резонно право от мен да влиза с колата си в центъра -- било то от гражданска, морална или чисто логистична позиция? Само тъй като автомобилът му има софийска регистрация?
Има доста способи да се бори замърсяването. Най-резонният от тях (и най-непопулярният в кратковременен план) е да се лимитира и затруднява достъпът на коли в центъра, да се понижава оптималната позволена скорост, да се вършат споделени улици, да се дава приоритет по всевъзможни способи на пешеходците, велосипедистите и градския превоз.
Във Виена, да вземем за пример, нещата са проведени (съвсем преднамерено) по този начин, че
няма никакъв метод да стигнеш по-бързо до дадена точка с кола, в сравнение с с градския превоз --
било поради рестриктивните мерки в скоростта, или поради организацията на придвижването, която дава навсякъде преимущество на рейсовете и трамваите.
Това едва ли прави виенските автомобилисти изключително щастливи, само че пък трансформира Виена в един от най-хубавите (най-добрия за предходната година!) град за живот в света съгласно множеството влиятелни ранглисти.
В същото време, ние в Пловдив махаме паветата (които са натурален ограничител на скоростта и най-здравата настилка, позната на човечеството) от знаковите си централни булеварди, гордо ги заместваме с асфалт -- след което опасваме всичко от край до дъно с мантинели (за информация -- бул. " Васил Априлов " ), с цел да предпазим пешеходците.
За тези, последните, улиците стават на практика непристъпни -- и с цел да отидат да си купят вестник от магазинчето насреща, им се постанова да крачат стотици метри до най-близката пешеходна пътека, а след това и наопаки, до момента в който колите си фучат около тях със скорост, която доскоро тук е била невъзможна. Глупаво, демодирано, нечовешко, понижаващо качеството на живот на всички ни. (Казвам това като върл автомобилист, който все се зарича да върви повече пеш -- и все не намира време и мотивация. И който е напълно наясно, че това съкратява живота му не с дни, а с години.)
Да, в случай че желаеме да живеем по-добре в нашите градове,
освен е редно, само че е напряко наложително да ограничаваме автомобилното придвижване в центъра.
Не единствено в София, само че и в останалите ни огромни градове.
Това може да се направи по доста признаци (например -- съгласно степента на замърсяване на дадения автомобил, както към този момент вършат доста европейски градове) и посредством най-различни тласъци (евтини крайградски паркинги и градски транспорт) и антистимули (високи такси за влизане в идеалния център -- както е в Лондон, например).
Софийският регистрационен номер не е подобаващ симптом за ограничение на достъпа. Първо -- тъй като е нелогично. Второ -- тъй като е незаслужено. Трето -- тъй като неясно припомня за тези неща, дето едно време едни хора ги зашиваха на реверите на други хора, с цел да ги маркират като " непълноценни жители ".
* * *
Последно, само че не на последно място: твърдото ми мнение срещу декларираното от арх. Игнатов управническо мнение (ако вярно е представен, схваща се) по никакъв начин не разколебава поддръжката ми за " Демократична България ".
Защото всеки има право на неточности. Въпросът е когато сгреши,
да има потенциала да го осъзнае, да си го признае, да се извини, да поправи грешката си и да продължи напред.
Именно в това е разликата сред тези пичове с тераските и същинските държавници. Не в знаенето и незнаенето кое е вярно и кое е редно, а във волята да сториш това, което е редно, даже да не е в твой интерес.
В " Демократична България " има такива хора. И те не са един или двама. Мнозинство са. Зная, тъй като ги познавам персонално. И имам вяра в потенциала им да постъпват вярно.
© Надежда Чипева, Капитал
арх. Борислав Игнатов
* * *
И тъй като акцентът от представянето на главните акценти в програмата на арх. Игнатов се поизмести, ето някои от тях, за които се коства да се приказва:
Предлагат се ограничения за оптимално понижаване на отоплението с твърдо гориво (да!)
- насърчаване на форми на отопление с доста по-нисък отпечатък върху околната среда (да!)- реализиране на радикална смяна на подвижността в София с развиване на мрежата, честотата и удобството на публичния превоз (да, да!)
- и продължение на електрифицирането му (да-а!).
Демократична България залага на ускорено развиване на велосипедната и пешеходна инфраструктура (да!) и микромобилността (да).
Радикална промяна ще бъде осъществена и в разделното събиране на отпадъците (да, да!).
Ще се вкара нова система на сметосъбиране, съобразена с преобладаващия вид строителство и разделно събиране при източника (да-а!).
Такса " битови боклуци " ще бъде по отношение на действителното количество изхвърлени боклуци, на правилото " замърсителят заплаща " (да, да, да!)
Рязко ще бъде възобновена и усъвършенствана достъпността до планината посредством възобновяване на въжения превоз на Витоша и всички други подстъпи към планината (да-а-а!).
Ще се работи за сложно и дейно потребление на ресурсите от минерални води в София (да!), като бъде непокътнат обществения им темперамент (да-а!).
Ще бъде основана съвременна, добре ръководена и обвързвана зелена система, която опазва и развива зелените клинове на София като неповторима градоустройствена процедура (да, да, да!).
Ще се води политика на предварителна защита на застрояването и ограбването на парковете, в това число ще бъде преосмислена потребността от здания в тях (да-а-а-а-а!).
Ще бъдат обезпечени запазването на зелените площи в междублоковите пространства, посредством отразяването им в Общ устройствен план (ура! ура!).
Ще се създаде реалистична тактика по огромно засаждане на дървета и по основаване и използване на стандарти за улично и градско озеленяване и тяхната поддръжка (да, да, да!).
Ударно ще се възстановят и усилят градските чешми и публичните тоалетни (да!).
Ще бъдат въведени стандарти за наложителното им създаване в общинските обществени здания и при избрани териториални критерии и в обществените пространства (да-а!).
От щаба на " Демократична България " издигат концепцията да бъде засадено по едно дърво за всеки гласоподавател, който е дал своя вот на тези избори. " Така всеки жител, който гласоподава ще знае, че са е направил две положителни неща -- бил е деен жител и със своя глас е съдействал да бъде засадено едно дърво в София ", дават обещание от Демократична България. (Да.)
Да!
Живея в Пловдив. По избор и по предопределение. Тук е фамилията ми, тук е работното ми място, тук гласоподавам, тук учи детето ми, тук се усещам добре, това е центърът на персоналната ми галактика.
В работата ми на издател обаче, от всеки пет индивида, с които имам алъш-вериш, четирима са от София или в София. Автори, редактори, преводачи, сътрудници, литературни критици, публицисти, издатели, книжари.
Пътувам до София почти един път на всеки 10 дни. (До преди да се роди Божана1 пътувах един път в седмицата.) Имам апартамент в центъра, за който заплащам налог, заплащам за Топлоелектрическа централа, ток, вода, телевизия, интернет, за чистачка и за ремонтите във входа (и тъй като дялът ми е от по-големичките, за това последното заплащам доста).
Имам и звукозаписно студио (където, прочее, заплащам всеизвестен налог смет), само че то се води на компания. Апартаментът е моя персонална благосъстоятелност.
Това последното го загатвам по една-единствена причина.
Защото преди няколко години (четири или пет, към този момент ми се губи), когато дефинитивно се учредиха сините и зелените зони (пред нас е зелена), Столичната община дефинира устав, съгласно който ти се поставя (или не ти се полага) пропуск за колата против 150 лв. годишно, с който можеш да спираш пред дома си или на някоя от прилежащите улици (само една, определена от теб).
Дотук добре. Ала съгласно този устав,
с цел да получиш сходно право, би трябвало да имаш софийска адресна регистрация.
Какво значи това? Че някой, който е чартърен против 150 или 200 лв., да речем, и е се е нанесъл примерно предишния месец, има повече право на пропуск от различен (мен), дето има благосъстоятелност в центъра на София от 23 години и заплаща налози, такси и поправки, неведнъж превишаващи тази сума.
Означава, че може да имаш един, два или 10 жилището, може цяло дружество да имаш или даже небостъргач посред София (не са доста, само че ги има) -- само че в случай че нямаш софийско поданство, не можеш да си купиш пропуск, с цел да паркираш пред къщи.
Трябва да пускаш есемеси в несвяст и на всеки четири часа да слизаш до колата
и да висиш в нея 15 минути, с цел да не ти я вдигнат, до момента в който не придобиеш законното право да пуснеш нови четири есемеса. (Може и с талончета да се снабдиш -- в случай че намериш от кое място да ги купиш, де. Тогава най-малко не се постанова да слизаш до колата на всеки 4 часа. Нареждаш ги върху таблото за целия ден -- и по този начин го предпазваш от слънцето. От единия до другия край.)
Има нещо доста комплицирано, недомислено и незаслужено в цялата тая работа, не смятате ли? Да, и аз по този начин считам.
Когато излезе въпросният устав, в праведното си (поне по мое мнение) отвращение, се обадих на другар, който по това време беше общински консултант. Попитах го що да сторя -- тъжба ли да депозирам, писмо ли да пиша, петиция ли?
Сакън, недей, рече ми той, колкото да я напаснахме тая разпоредба, не е добре да се разбутват тъкмо в този момент нещата.
Уважавам го, повярвах му. Приех думите му на доверие. Той знае по-добре, рекох си. Той пък, в символ на признателност за проявеното здравомислие, ме прати при негова позната служителка от организацията по подвижност. Разбира се, ще ви издадем ваучър, рече тя --
и хоп, против заветните 150 лв. получих едногодишно право да паркирам на воля пред личната си къща.
Добре де, но годината мина и отпътува. А аз не съм от хората, дето ще тръгнат да се обаждат да желаят услуга отново и отново, година след година. (Особено когато съм уверен, че съм в правото си -- въпреки правото ми в тази ситуация да не е отразено в наредбата, в случай че разбирате какво желая да кажа.)
В по този начин създалата се патова обстановка отлагах търсенето на решение месец след месец, година след година, и в последна сметка (май) се помирих с безбройните есемеси, скоби, закопчавания (щото знаете ли какъв брой е комплицирано да проследиш в какъв брой тъкмо ти изтича есемеса, когато влизаш от среща в среща? Сигурно знаете. А аз нали по тази причина пристигам в София най-паче -- да се срещам с хора), санкции, наказателни паркинги, последният да ми даде квитанцията и да затвори вратата.
През цялото това време бях пределно наясно, че има един доста елементарен метод да си осигуря право на паркиране. А точно -- да си сграбчи персоналната карта, да отида до РДВР-то и да се записвам на софийския си адрес. (Или жена ми да го направи.)
Обаче няма да го сторя. Първо -- тъй като това би означавало да гласоподавам в София, а аз пребивавам за непрекъснато в Пловдив и държа да гласоподавам там. Второ: в случай че на следващия ден и пловдивската община реши същото, тогава какво?
И в Пловдив ли да пущам есемеси пред къщи?
Трето -- ами няма да потегли да се върша на маймуна единствено с цел да уйдисам на акъла на столичните общинари, в края на крайщата.
В епохата на комунизма всеки имаше право на един-единствен дом. (Най-много -- и на виличка от горната страна. Със особено позволение.)
Това време отмина. Надявам се -- окончателно.
Така. Сега.
Сигурен съм, че на срещата си с жители край езерото Ариана през днешния ден, арх. Борислав Игнатов,
претендент за кмет на обединението, на която имам вяра и за която твърдо имам намерение да гласоподавам,
е имал най-хубави планове, като е споделил (според " Дневник " ), че " в дни с нараснало замърсяване на въздуха да се стопира достъпът за минаване през центъра на коли с несофийска регистрация ".
Обаче.
С кое тъкмо някой, дето живее в Обеля, Казичене или Панчарево (нищо неприятно не споделям за тия като места -- изтъквам ги само тъй като са на доста километри от центъра) има по-резонно право от мен да влиза с колата си в центъра -- било то от гражданска, морална или чисто логистична позиция? Само тъй като автомобилът му има софийска регистрация?
Има доста способи да се бори замърсяването. Най-резонният от тях (и най-непопулярният в кратковременен план) е да се лимитира и затруднява достъпът на коли в центъра, да се понижава оптималната позволена скорост, да се вършат споделени улици, да се дава приоритет по всевъзможни способи на пешеходците, велосипедистите и градския превоз.
Във Виена, да вземем за пример, нещата са проведени (съвсем преднамерено) по този начин, че
няма никакъв метод да стигнеш по-бързо до дадена точка с кола, в сравнение с с градския превоз --
било поради рестриктивните мерки в скоростта, или поради организацията на придвижването, която дава навсякъде преимущество на рейсовете и трамваите.
Това едва ли прави виенските автомобилисти изключително щастливи, само че пък трансформира Виена в един от най-хубавите (най-добрия за предходната година!) град за живот в света съгласно множеството влиятелни ранглисти.
В същото време, ние в Пловдив махаме паветата (които са натурален ограничител на скоростта и най-здравата настилка, позната на човечеството) от знаковите си централни булеварди, гордо ги заместваме с асфалт -- след което опасваме всичко от край до дъно с мантинели (за информация -- бул. " Васил Априлов " ), с цел да предпазим пешеходците.
За тези, последните, улиците стават на практика непристъпни -- и с цел да отидат да си купят вестник от магазинчето насреща, им се постанова да крачат стотици метри до най-близката пешеходна пътека, а след това и наопаки, до момента в който колите си фучат около тях със скорост, която доскоро тук е била невъзможна. Глупаво, демодирано, нечовешко, понижаващо качеството на живот на всички ни. (Казвам това като върл автомобилист, който все се зарича да върви повече пеш -- и все не намира време и мотивация. И който е напълно наясно, че това съкратява живота му не с дни, а с години.)
Да, в случай че желаеме да живеем по-добре в нашите градове,
освен е редно, само че е напряко наложително да ограничаваме автомобилното придвижване в центъра.
Не единствено в София, само че и в останалите ни огромни градове.
Това може да се направи по доста признаци (например -- съгласно степента на замърсяване на дадения автомобил, както към този момент вършат доста европейски градове) и посредством най-различни тласъци (евтини крайградски паркинги и градски транспорт) и антистимули (високи такси за влизане в идеалния център -- както е в Лондон, например).
Софийският регистрационен номер не е подобаващ симптом за ограничение на достъпа. Първо -- тъй като е нелогично. Второ -- тъй като е незаслужено. Трето -- тъй като неясно припомня за тези неща, дето едно време едни хора ги зашиваха на реверите на други хора, с цел да ги маркират като " непълноценни жители ".
* * *
Последно, само че не на последно място: твърдото ми мнение срещу декларираното от арх. Игнатов управническо мнение (ако вярно е представен, схваща се) по никакъв начин не разколебава поддръжката ми за " Демократична България ".
Защото всеки има право на неточности. Въпросът е когато сгреши,
да има потенциала да го осъзнае, да си го признае, да се извини, да поправи грешката си и да продължи напред.
Именно в това е разликата сред тези пичове с тераските и същинските държавници. Не в знаенето и незнаенето кое е вярно и кое е редно, а във волята да сториш това, което е редно, даже да не е в твой интерес.
В " Демократична България " има такива хора. И те не са един или двама. Мнозинство са. Зная, тъй като ги познавам персонално. И имам вяра в потенциала им да постъпват вярно.
© Надежда Чипева, Капитал
арх. Борислав Игнатов
* * *
И тъй като акцентът от представянето на главните акценти в програмата на арх. Игнатов се поизмести, ето някои от тях, за които се коства да се приказва:
Предлагат се ограничения за оптимално понижаване на отоплението с твърдо гориво (да!)
- насърчаване на форми на отопление с доста по-нисък отпечатък върху околната среда (да!)- реализиране на радикална смяна на подвижността в София с развиване на мрежата, честотата и удобството на публичния превоз (да, да!)
- и продължение на електрифицирането му (да-а!).
Демократична България залага на ускорено развиване на велосипедната и пешеходна инфраструктура (да!) и микромобилността (да).
Радикална промяна ще бъде осъществена и в разделното събиране на отпадъците (да, да!).
Ще се вкара нова система на сметосъбиране, съобразена с преобладаващия вид строителство и разделно събиране при източника (да-а!).
Такса " битови боклуци " ще бъде по отношение на действителното количество изхвърлени боклуци, на правилото " замърсителят заплаща " (да, да, да!)
Рязко ще бъде възобновена и усъвършенствана достъпността до планината посредством възобновяване на въжения превоз на Витоша и всички други подстъпи към планината (да-а-а!).
Ще се работи за сложно и дейно потребление на ресурсите от минерални води в София (да!), като бъде непокътнат обществения им темперамент (да-а!).
Ще бъде основана съвременна, добре ръководена и обвързвана зелена система, която опазва и развива зелените клинове на София като неповторима градоустройствена процедура (да, да, да!).
Ще се води политика на предварителна защита на застрояването и ограбването на парковете, в това число ще бъде преосмислена потребността от здания в тях (да-а-а-а-а!).
Ще бъдат обезпечени запазването на зелените площи в междублоковите пространства, посредством отразяването им в Общ устройствен план (ура! ура!).
Ще се създаде реалистична тактика по огромно засаждане на дървета и по основаване и използване на стандарти за улично и градско озеленяване и тяхната поддръжка (да, да, да!).
Ударно ще се възстановят и усилят градските чешми и публичните тоалетни (да!).
Ще бъдат въведени стандарти за наложителното им създаване в общинските обществени здания и при избрани териториални критерии и в обществените пространства (да-а!).
От щаба на " Демократична България " издигат концепцията да бъде засадено по едно дърво за всеки гласоподавател, който е дал своя вот на тези избори. " Така всеки жител, който гласоподава ще знае, че са е направил две положителни неща -- бил е деен жител и със своя глас е съдействал да бъде засадено едно дърво в София ", дават обещание от Демократична България. (Да.)
Да!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ