Българите - авари - хиксоси. Авар-кам. Египет. Йерусалим. Евреите /Втора част/
" Манетон написа, че при царуването на египетския цар Т и маос, дръзки, незнайни хора от северо-източните страни ненадейно нападнали страната му и без сражения елементарно я завладели. После безжалостно изгорили градовете и разрушили светилищата на боговете. С жителите постъпили грубо, като ги подложили на сеч, а децата и дамите взели в иго. Накрая си избрали цар, един от своите на име Σ άλατι ς - С а латис (фонетично променено от Чул-Ат). Установил се в Мемфис, обложил с налози горната и долната страна и разположил стражи на най-подходящите места. Страхувайки се от Асирия, усилил най-много източната област. Като попаднал в нома Сайт на добре ситуиран град, източно от река Бубастит, който по антична божествена традиция нарекъл А варис, го достроил и му издигнал непристъпни стени. Заселил в него за отбрана многочислена армия от 240 хиляди воини. Той идвал в него през лятото с цел да управлява доставката на продоволствия. Умрял, откакто царувал 19 години. След него царували Бнон - 44 година, Апахн а с - 36 година и 7 месеца, А пофис - 61 година, Ян и ас - 50 година и 1 м., и А сис - 49 година и 2 м. (Общо ок. 260 години.) Тези шестимата били първите им царе. Те непрекъснато воювали и желали да изкоренят цялото египетско население. Целият им народ се наричал ХИКСОС (ΥΚΣΩΣ, " хюксос " ), т.е. " царе-пастири, царски пастири, пастири... " - Йосф Флавий.
Цялата страна била разграничена на пет елементи, в четири от които губернатори станали братята на Чул-Ат. На самия Чул-Ат се паднала източната област, където той построил градовете Ас (Газа), Авар (Аварис), Саръйкен (Сакара, Мемфис?!) и Новия Ерсубулем („ Свещен град “, или „ Божи град “ на трьок-българска език > Йерусалим. Ерсу е название на Тангра, а бул- български град, страна, къса форма на Българ). Всички градски храмове, чиито камове (жреци) не приели единобожието, били закрити. За биркам ( " първожрец " ) на Мамил Чул-Ат оповестил кам Исбел, който първи от камовете признал безспорната истина на Единобожието (монотеизма). Исбел оповестил Чул-Ат за баръйнхан ( " Българският цар, стопанин ", " Свещен бик/елен " - античен български титул > " Фараон " ), т.е. император на Мамил.
Даиш Караджай ал-Булгари написа, че арабите живущи в Джир и Мамил назовават Авар-Кам оракул Ибрахим, а Чул-Ат Чулман - Сюлейман. Чул-Ат се славил измежду дамите като прелестен ухажор и една арабска кралица един път особено пристигнала при него с цел да се убеди персонално в това. Като се убедила, тя приела Единобожието и името Балгас, което на арабски означавало " Българ ". Тя била от страната Бин-Имен (Йемен), а по този начин българите наричали финиковите палми, и тази страна след това била ръководена от този наследник, заченат от срещата ѝ с Чул-Ат. Даиш акцентира, че арабите (Думата " араби " идва от трьок-българската " гараби " - " черни хора " ) наричали българите " барбари " (бербери) и след това по този начин почнали да назовават тези араби, които почнали да развъждат коне по български начини.
Даиш акцентира, че арабите запомнили ег-сазите под името миджери, с помощта на джирците. Нали с Миджер аварите наричали Агаджир ( " Гористата земя”, лесостепието на Източна Европа, Скития) и на въпроса " Откъде сте пристигнали? " нашите постоянно отговаряли - " От Миджер ", т.е. от " Гористата земя ". Джирците обичат да описват легендата за нападението на " миджерите " в Мамил: "... Когато войската на миджерите се появила в Мамил на гърмящи колесници под балдахиновите сенници и с впрегнати ловни барсове, то мамилците, почитащи котките, незабавно се предали с думите: " Ние не можем да се бием с тези, чиито ловни котки са 10 пъти по-големи от нашите! "... След отдръпването на огромната част от българите от Мамил тяхното наименование " Миджер " вечно останало за Мамил единствено в арабската си форма " Мисир " (Мисра – Египет, у евреите - Мицра).
Чул-Ат завещал всичките пет елементи от българския народ да живеят настрана от останалия народ, само че това наследство не се съблюдавало строго и доста българи, женейки се за мамилки и преминавайки да живеят в техните селища, се трансформирали в локални еснафи и изгубили боеспособността си.
След правнука му Хонок управлявал неговият наследник Иджик, след това неговият наследник Джай-Алан или Джай-Балъйн, чието име означавало " Делта ". При него боеспособността на армията станала толкоз ниска, че ечке-тамилците (етиопците, суданците) съумели да атакуван Мамил и да разбият българите. Разтревоженият от това Кичи-Манас, потомък на Карт-Манас, поел властта в свои ръце и са заел незабавно да възвърне боеспособността на българите. Той отделил всички българи от народа и почнал да води война против Ечке-Тамил (Етиопия, Судан). Даиш акцентира, че самите кук-чаги наричали себе си и аскари (аскери), т.е. " български народ ", само че арабите възприели тази дума в смисъл на " боец ", тъй като всички българи били воини. Накрая боеспособността на българите била възобновена и ег-сазите разрушили Ечке-Тамил едновеременно с удари от сушата и от морето. В памет на това събитие, това море, което миело Мамил от изток, било наречено Къйзъйл-Българ (Красиво, или Червено море и Аденския залив)...
След това българите на Манас разрушили тогавашните съдружници на ечке-тамилците - лябийците (днес либийци), живущи на запад от Мамил...
Българите пристигнали в Капдаг и Мамил под зеленото знаме на Агаджир. А при Хонок знамето на българите станало аварско, алено знаме.
Управляващият след Кичи-Манас, неговият наследник Маджи Суз-Таргиз (В " Историята " на Херодот този държател е разказан с името Сесострис) направил корабоплаване през морето Къйзъйл-Българ и Когул (Индийски океан) и подчинил огромен остров, наименуван от тях Саръй-Алан, т.е. " Красивият остров ", или " Южният остров " (Цейлон, или Шри Ланка). Покрай това Маджи помагал на илатските императори в тяхната война против агаджирския император Бал-Агадж или Баръйн-Агадж. Даиш акцентира, че с тази война в историята може да се сравнят единствено войните на българите с Урум (Римската империя) и с татарите (монголите).
Херодот написа за египетският държател Сесострис, чието име в старогръцката история е фонетично променено от Суз-Таргиз, че е осъществил поход на юг по море, а по-късно воювал със скитите и траките, " История ", кн. ІІ,102. ( " 102...Сесострис, както споделят жреците, първи се отправил на военни кораби в Арабския залив и покорил народите на Червено море. Той плавал надалеко, до момента в който не достигнал море, непроходимо за кораби заради плитчините му. Според жреците, когато се прибирал към Египет с огромна армия по сушата, покорявал всички нации по пътя си. Ако това е бил смел народ, който безстрашно се е сражавал за свободата си, тогава царят издигал в земята им паметни стълбове с надписи, упоменаващи името на локалния цар, родината му и това, че Сесострис със силата на оръжието си е покорил тия нации. Ако му се е отдавало да покори някой град без опозиция, то той поставял същите стълбове с надписи като при храбрите нации, само че прибавял изображение на женски полови органи, с което желал да покаже, че те са били страхливци. 103. Така Сесострис минал през цялата суша, до момента в който минал от Азия в Европа и не покорил скитите и тракийците. До тези нации е достигнала египетската армия, съгласно мен, не по-далеко, тъй като в тия страни към момента има такива стълбове, а по-нататък не. Оттук Сесострис тръгнал на юг и когато стигнал да река Фасис, там оставил част от своята армия. Аз не мога с убеденост да кажа, самичък Сесострис ли е заселил в тази страна част от войските си, или някои от тях, изтощени от дългия поход, по своя воля са се заселили на река Фасис. 104. Ето колхите, очевидно са египтяни. Това съм го открил още преди да го чуя от други. Като се заинтересувах от това, започнах да подпитвам за тяхното роднинство както в Колхида, по този начин и в Египет. Колхите са запазили по-ясни мемоари за египтяните, в сравнение с египтяните за колхите " ). Очевидно, незнаейки античната българска история, Херодот считал, че цар излязал от Египет, би следвало да е египтянин по националност.
Когато Бал-Агадж се върнал в Агаджир, Маджи се сражавал с неговия наследник Леуген. Алпът Лекдиу първоначално бил съдружник на Илат и Мамил и съумял някак си да разбие и плени Леуген. Обаче като видял, че Леуген е доблестен, а също и с едно око, както бил и той, Лекдиу показал благосклонност към него, върнал му Атряч (Троя) и взел да му оказва помощ. Когато Маджи почнал да укорява Лекдиу в нарушаване на контракта за съюз, той дал отговор: " Аз научих от Бай-Тимат (алп-бика на пророчествата), че в случай че аз завладея Атряч и Лекдиу, то ще изгубя последното си око, а в случай че ти ги завладееш - ще загубиш Мамил! " Маджи се засмял на това предсказване и превзел Атряч. Затова бил наименуван Суз-Атряч. При това завземане Леуген умрял, сражавайки се в редовете на елементарните бойци.
Възползвайки се от въвличането на множеството българи във войната с Леуген, ечке-тамилците прогонили аварите от Мамил и за тях вторият град Авар станал Къйер ( " Игубеният град ", отсам Кайро). Маджи Суз-Атряч потеглил против Мамил, само че морето се разляло и му заградило пътя. Маджи схванал, че е разгневил алпа Чулман, за чията щерка Джиланчек е бил женен Леуген и се върнал в Атряч. Илатският император изискал Маджи да върне Атряч на Илат, само че той отказал, като обяснил отхвърли си по този начин: " Аз като завоювах Атряч за теб, изгубих личната си империя, и в този момент ти искаш да отнемеш от мен последното, което ми е останало, като не ми предлагаш нищо равностойно на това! " Тогава императорът на Илат в съюз с Лекдиу и синът на Леуген Турдан, почнал война против Маджи и го прогонил в Бирак (Тракия). Императорът на Агаджир се опитал да го прогони и от там и разсърденият Маджи Суз-Таргиз нападнал Агаджир или Миджер и подчинил целия Аскъйп (Скития). Аскъйпските българи наричали ег-сазите " кимерци " (кимерийци), тъй като те пристигнали от региона Кимер.
В началото, изгонените от Мамил българи се задържали в Балистан („ Българска страна, столица”, отсам Палестина), която в чест на Абар-Кам почнали да назовават и Кам-Хан, само че след това, под ударите на мамилците, били принудени да правят отстъпка в региона Гайил (Галилея) на границата на Бейнек (Финикия) и Джир (Сирия).
Старогръцкият публицист историк от Египет Манетон написа : " Тези нагоре наречени царе от по този начин назованите пастири, както и техните приемници, властвали над Египет 511 години. След това царят на (египетска) Тива и царете на другите египетски царе възстанали против пастирите и повели огромна и многогодишна война против тях. През времето на цар Алисфрагмутосис, пастирите почнали да търпят неуспехи и били изгонени от всички места в Египет, само че се закрепили на едно място с повърхност от 10 хиляди арара. Това място се казвало Аварис. Манетон споделя, че пастирите го обкръжили от всички страни с мощна и здрава стена, в която те самите надеждно се укрили, както и цялата им плячка. Туммос (Тутмос), синът на Алисфрагмутосис, отпред на 480 хилядна армия ги обкръжил и направил опит да ги щурмува. След като не сполучил, сключил с тях споразумение, всички те да изоставен Египет невредими и да се реалокират, където желаят другаде. И те съгласно контракта, вземайки цялото си имущество и фамилиите си, общо не по-малко от 240 хиляди души, минали през Египетската пустиня в Сирия. Но страхувайки се от асирийския цар, те издигнали град в мястото в този момент наречено Юдея, кадърен да одобри техния брой хора, и го нарекли Иеросолима. "
Значителна част от мамилските плебеи, които избягали от Мамил дружно с тях, един ден изменнически минали на страната на мамилците и аварите отстъпили от Гаил (Галилея) на границата на Бейнек (Финикия) и Джир. Оттук те траяли да атакуват мамилците и своите плебеи изменници, които образували племето на джахудите (юдеите), ръководено от миджаките (демагозите, фарисеите) - лабъйтци (лабъйт - бурен, отпадък, мръсник), т.е. тринадесетото коляно на евреите, левитите, избрани от Мойсей за жреци в племето на евреите. От смешението на народите на българите-авари с този на изгонените от Мамил плебеи, главно от воините българи с робините се е получило новото племе, което възприело към този момент бъдещото си име от етнонима на българите „ авари”, което произнасяли като „ джавари/явари “, от тук „ евреи “.
По план на българските хроники и някои историци - откриватели на историята на античен Египет, хиксосите (българите-авари) са владеели Египет от 1723 година пр.н.е. до 1580 г.пр.н.е., от ХІІІ до ХVІІ династии в това число, до първия фараон от ХVІІІ династия. Точно в този интервал стартира историята на еврейския народ: " Откакто осквернените били изпратени в каменоломни минало много време и царят им дал оставеният от едно време от хиксосите град Аварис, с цел да си имат свое пристанище. Този град по антично поверие бил отдаден на Тифон (Танъйш - алпа Чулман). Като пристигнали тук, те се устроили и избрали за собствен лидер някой си Ос а рсиф, който бил сановник в Хелиополис (на египетски Иуну) и всички дали клетва да му се подчиняват. В своя първи закон той забранил да се покланят на боговете, да се въздържат от изключително почитаните в Египет свещени животни, само че да ги жертват и ядат, да не поддържат връзка с никого, с изключение на с тези с които са свързани с клетва...Самият той, откакто събрал жреците и другите нечестиви сънародници, решил да изпрати посолство при изгонените от Теммос пастири в града, наименуван Иеросолим " – Йосиф Флавий по Манетон.
След прогонването и на Ос а рсиф - Мойсей (Моюс е с) от Египет, той изпратил посолство при хиксосите в Йерусалим, да ги извика на помощ, дружно да атакуван Аварис и предходната татковина и на двата народа. Тогава към този момент съгласно Манетон са били минали 518 години, от времето на фараона Теммос (Тутмос), откогато пастирите се преселили в Йерусалим. " А пристигналите от Йерусалим хиксоси дружно с нечестивите поданици на Аварис се отнесли с коренното население толкоз безчовечен, че тяхното господство за всички, които им станали очевидци на светотатствата, им се сторили най-ужасните от всички несгоди. Те освен опожарили градовете и селата до основи и не се задоволявали с разграбването на храмовете и оскверняването на статуите на боговете, само че ги употребявали за разпалване на огъня и употребявали месото на почитаните свещени животни, като принуждавали самите жреци и прорицатели първо да ги заколят и принасят в жертва, а по-късно като ги събличали напълно голи ги прогонвали. Казват че този сановник, който основал тяхната страна и им написал законите, произлизал от Хелиополис и се наричал Ос а рсиф, по името на тамошния господ Осирис, само че като се озовал измежду тях, той трансформирал името си на Моюс е с (Мойсей) ".
Тук виждаме цялостно съвпадане с доста по-древния български мит за чудесното избавление на новородения български принц-пеленаче Бурджан ( " Вълча душа " по трек-български), или " Магулъй " ( " Син на вълка " по трек-български), или " Магъйз " ( " Подобен на вълк " по трек-български) в котле или кошница, пусната по реката и след това избавен от елен и закърмен от вълчица, който е влязал в египетските, индийските ( " Маугли " ), в арабските и еврейските митове и приказки и сходния на спокоен мит за Ромул и Рем в римските митове. От българското Магъйз се получава думата “маг, магьосник”, а от еврейската Мойсей/Моше – „ мошеник”.
Вследствие изтласкването на хиксосите от египтяните, на север те завзели част от югозападната област Джиган (оттук името Йония в старогръцки език) - богатия Булям (Лидия) и основали там два града в чест на своите предводители - синовете на Суз-Атряч, Мамил (Милет) и Карил (Кария). На няколко пъти на българите им се отдавало да си върнат Кам-Хан, само че мамилците още веднъж го завладявали. Като изгубил самообладание, Суз-Атряч отпътувал на север, като оставил в Кимер (Централна Мала Азия) и Булям неголяма част от българите-авари...
Автор: Валентин ВЪТОВ
Извадки от книгите „ Непознатата история на българите”, „ Цивилизацията на античните българи. Атила- повелителят на целия свят”.
Цялата страна била разграничена на пет елементи, в четири от които губернатори станали братята на Чул-Ат. На самия Чул-Ат се паднала източната област, където той построил градовете Ас (Газа), Авар (Аварис), Саръйкен (Сакара, Мемфис?!) и Новия Ерсубулем („ Свещен град “, или „ Божи град “ на трьок-българска език > Йерусалим. Ерсу е название на Тангра, а бул- български град, страна, къса форма на Българ). Всички градски храмове, чиито камове (жреци) не приели единобожието, били закрити. За биркам ( " първожрец " ) на Мамил Чул-Ат оповестил кам Исбел, който първи от камовете признал безспорната истина на Единобожието (монотеизма). Исбел оповестил Чул-Ат за баръйнхан ( " Българският цар, стопанин ", " Свещен бик/елен " - античен български титул > " Фараон " ), т.е. император на Мамил.
Даиш Караджай ал-Булгари написа, че арабите живущи в Джир и Мамил назовават Авар-Кам оракул Ибрахим, а Чул-Ат Чулман - Сюлейман. Чул-Ат се славил измежду дамите като прелестен ухажор и една арабска кралица един път особено пристигнала при него с цел да се убеди персонално в това. Като се убедила, тя приела Единобожието и името Балгас, което на арабски означавало " Българ ". Тя била от страната Бин-Имен (Йемен), а по този начин българите наричали финиковите палми, и тази страна след това била ръководена от този наследник, заченат от срещата ѝ с Чул-Ат. Даиш акцентира, че арабите (Думата " араби " идва от трьок-българската " гараби " - " черни хора " ) наричали българите " барбари " (бербери) и след това по този начин почнали да назовават тези араби, които почнали да развъждат коне по български начини.
Даиш акцентира, че арабите запомнили ег-сазите под името миджери, с помощта на джирците. Нали с Миджер аварите наричали Агаджир ( " Гористата земя”, лесостепието на Източна Европа, Скития) и на въпроса " Откъде сте пристигнали? " нашите постоянно отговаряли - " От Миджер ", т.е. от " Гористата земя ". Джирците обичат да описват легендата за нападението на " миджерите " в Мамил: "... Когато войската на миджерите се появила в Мамил на гърмящи колесници под балдахиновите сенници и с впрегнати ловни барсове, то мамилците, почитащи котките, незабавно се предали с думите: " Ние не можем да се бием с тези, чиито ловни котки са 10 пъти по-големи от нашите! "... След отдръпването на огромната част от българите от Мамил тяхното наименование " Миджер " вечно останало за Мамил единствено в арабската си форма " Мисир " (Мисра – Египет, у евреите - Мицра).
Чул-Ат завещал всичките пет елементи от българския народ да живеят настрана от останалия народ, само че това наследство не се съблюдавало строго и доста българи, женейки се за мамилки и преминавайки да живеят в техните селища, се трансформирали в локални еснафи и изгубили боеспособността си.
След правнука му Хонок управлявал неговият наследник Иджик, след това неговият наследник Джай-Алан или Джай-Балъйн, чието име означавало " Делта ". При него боеспособността на армията станала толкоз ниска, че ечке-тамилците (етиопците, суданците) съумели да атакуван Мамил и да разбият българите. Разтревоженият от това Кичи-Манас, потомък на Карт-Манас, поел властта в свои ръце и са заел незабавно да възвърне боеспособността на българите. Той отделил всички българи от народа и почнал да води война против Ечке-Тамил (Етиопия, Судан). Даиш акцентира, че самите кук-чаги наричали себе си и аскари (аскери), т.е. " български народ ", само че арабите възприели тази дума в смисъл на " боец ", тъй като всички българи били воини. Накрая боеспособността на българите била възобновена и ег-сазите разрушили Ечке-Тамил едновеременно с удари от сушата и от морето. В памет на това събитие, това море, което миело Мамил от изток, било наречено Къйзъйл-Българ (Красиво, или Червено море и Аденския залив)...
След това българите на Манас разрушили тогавашните съдружници на ечке-тамилците - лябийците (днес либийци), живущи на запад от Мамил...
Българите пристигнали в Капдаг и Мамил под зеленото знаме на Агаджир. А при Хонок знамето на българите станало аварско, алено знаме.
Управляващият след Кичи-Манас, неговият наследник Маджи Суз-Таргиз (В " Историята " на Херодот този държател е разказан с името Сесострис) направил корабоплаване през морето Къйзъйл-Българ и Когул (Индийски океан) и подчинил огромен остров, наименуван от тях Саръй-Алан, т.е. " Красивият остров ", или " Южният остров " (Цейлон, или Шри Ланка). Покрай това Маджи помагал на илатските императори в тяхната война против агаджирския император Бал-Агадж или Баръйн-Агадж. Даиш акцентира, че с тази война в историята може да се сравнят единствено войните на българите с Урум (Римската империя) и с татарите (монголите).
Херодот написа за египетският държател Сесострис, чието име в старогръцката история е фонетично променено от Суз-Таргиз, че е осъществил поход на юг по море, а по-късно воювал със скитите и траките, " История ", кн. ІІ,102. ( " 102...Сесострис, както споделят жреците, първи се отправил на военни кораби в Арабския залив и покорил народите на Червено море. Той плавал надалеко, до момента в който не достигнал море, непроходимо за кораби заради плитчините му. Според жреците, когато се прибирал към Египет с огромна армия по сушата, покорявал всички нации по пътя си. Ако това е бил смел народ, който безстрашно се е сражавал за свободата си, тогава царят издигал в земята им паметни стълбове с надписи, упоменаващи името на локалния цар, родината му и това, че Сесострис със силата на оръжието си е покорил тия нации. Ако му се е отдавало да покори някой град без опозиция, то той поставял същите стълбове с надписи като при храбрите нации, само че прибавял изображение на женски полови органи, с което желал да покаже, че те са били страхливци. 103. Така Сесострис минал през цялата суша, до момента в който минал от Азия в Европа и не покорил скитите и тракийците. До тези нации е достигнала египетската армия, съгласно мен, не по-далеко, тъй като в тия страни към момента има такива стълбове, а по-нататък не. Оттук Сесострис тръгнал на юг и когато стигнал да река Фасис, там оставил част от своята армия. Аз не мога с убеденост да кажа, самичък Сесострис ли е заселил в тази страна част от войските си, или някои от тях, изтощени от дългия поход, по своя воля са се заселили на река Фасис. 104. Ето колхите, очевидно са египтяни. Това съм го открил още преди да го чуя от други. Като се заинтересувах от това, започнах да подпитвам за тяхното роднинство както в Колхида, по този начин и в Египет. Колхите са запазили по-ясни мемоари за египтяните, в сравнение с египтяните за колхите " ). Очевидно, незнаейки античната българска история, Херодот считал, че цар излязал от Египет, би следвало да е египтянин по националност.
Когато Бал-Агадж се върнал в Агаджир, Маджи се сражавал с неговия наследник Леуген. Алпът Лекдиу първоначално бил съдружник на Илат и Мамил и съумял някак си да разбие и плени Леуген. Обаче като видял, че Леуген е доблестен, а също и с едно око, както бил и той, Лекдиу показал благосклонност към него, върнал му Атряч (Троя) и взел да му оказва помощ. Когато Маджи почнал да укорява Лекдиу в нарушаване на контракта за съюз, той дал отговор: " Аз научих от Бай-Тимат (алп-бика на пророчествата), че в случай че аз завладея Атряч и Лекдиу, то ще изгубя последното си око, а в случай че ти ги завладееш - ще загубиш Мамил! " Маджи се засмял на това предсказване и превзел Атряч. Затова бил наименуван Суз-Атряч. При това завземане Леуген умрял, сражавайки се в редовете на елементарните бойци.
Възползвайки се от въвличането на множеството българи във войната с Леуген, ечке-тамилците прогонили аварите от Мамил и за тях вторият град Авар станал Къйер ( " Игубеният град ", отсам Кайро). Маджи Суз-Атряч потеглил против Мамил, само че морето се разляло и му заградило пътя. Маджи схванал, че е разгневил алпа Чулман, за чията щерка Джиланчек е бил женен Леуген и се върнал в Атряч. Илатският император изискал Маджи да върне Атряч на Илат, само че той отказал, като обяснил отхвърли си по този начин: " Аз като завоювах Атряч за теб, изгубих личната си империя, и в този момент ти искаш да отнемеш от мен последното, което ми е останало, като не ми предлагаш нищо равностойно на това! " Тогава императорът на Илат в съюз с Лекдиу и синът на Леуген Турдан, почнал война против Маджи и го прогонил в Бирак (Тракия). Императорът на Агаджир се опитал да го прогони и от там и разсърденият Маджи Суз-Таргиз нападнал Агаджир или Миджер и подчинил целия Аскъйп (Скития). Аскъйпските българи наричали ег-сазите " кимерци " (кимерийци), тъй като те пристигнали от региона Кимер.
В началото, изгонените от Мамил българи се задържали в Балистан („ Българска страна, столица”, отсам Палестина), която в чест на Абар-Кам почнали да назовават и Кам-Хан, само че след това, под ударите на мамилците, били принудени да правят отстъпка в региона Гайил (Галилея) на границата на Бейнек (Финикия) и Джир (Сирия).
Старогръцкият публицист историк от Египет Манетон написа : " Тези нагоре наречени царе от по този начин назованите пастири, както и техните приемници, властвали над Египет 511 години. След това царят на (египетска) Тива и царете на другите египетски царе възстанали против пастирите и повели огромна и многогодишна война против тях. През времето на цар Алисфрагмутосис, пастирите почнали да търпят неуспехи и били изгонени от всички места в Египет, само че се закрепили на едно място с повърхност от 10 хиляди арара. Това място се казвало Аварис. Манетон споделя, че пастирите го обкръжили от всички страни с мощна и здрава стена, в която те самите надеждно се укрили, както и цялата им плячка. Туммос (Тутмос), синът на Алисфрагмутосис, отпред на 480 хилядна армия ги обкръжил и направил опит да ги щурмува. След като не сполучил, сключил с тях споразумение, всички те да изоставен Египет невредими и да се реалокират, където желаят другаде. И те съгласно контракта, вземайки цялото си имущество и фамилиите си, общо не по-малко от 240 хиляди души, минали през Египетската пустиня в Сирия. Но страхувайки се от асирийския цар, те издигнали град в мястото в този момент наречено Юдея, кадърен да одобри техния брой хора, и го нарекли Иеросолима. "
Значителна част от мамилските плебеи, които избягали от Мамил дружно с тях, един ден изменнически минали на страната на мамилците и аварите отстъпили от Гаил (Галилея) на границата на Бейнек (Финикия) и Джир. Оттук те траяли да атакуват мамилците и своите плебеи изменници, които образували племето на джахудите (юдеите), ръководено от миджаките (демагозите, фарисеите) - лабъйтци (лабъйт - бурен, отпадък, мръсник), т.е. тринадесетото коляно на евреите, левитите, избрани от Мойсей за жреци в племето на евреите. От смешението на народите на българите-авари с този на изгонените от Мамил плебеи, главно от воините българи с робините се е получило новото племе, което възприело към този момент бъдещото си име от етнонима на българите „ авари”, което произнасяли като „ джавари/явари “, от тук „ евреи “.
По план на българските хроники и някои историци - откриватели на историята на античен Египет, хиксосите (българите-авари) са владеели Египет от 1723 година пр.н.е. до 1580 г.пр.н.е., от ХІІІ до ХVІІ династии в това число, до първия фараон от ХVІІІ династия. Точно в този интервал стартира историята на еврейския народ: " Откакто осквернените били изпратени в каменоломни минало много време и царят им дал оставеният от едно време от хиксосите град Аварис, с цел да си имат свое пристанище. Този град по антично поверие бил отдаден на Тифон (Танъйш - алпа Чулман). Като пристигнали тук, те се устроили и избрали за собствен лидер някой си Ос а рсиф, който бил сановник в Хелиополис (на египетски Иуну) и всички дали клетва да му се подчиняват. В своя първи закон той забранил да се покланят на боговете, да се въздържат от изключително почитаните в Египет свещени животни, само че да ги жертват и ядат, да не поддържат връзка с никого, с изключение на с тези с които са свързани с клетва...Самият той, откакто събрал жреците и другите нечестиви сънародници, решил да изпрати посолство при изгонените от Теммос пастири в града, наименуван Иеросолим " – Йосиф Флавий по Манетон.
След прогонването и на Ос а рсиф - Мойсей (Моюс е с) от Египет, той изпратил посолство при хиксосите в Йерусалим, да ги извика на помощ, дружно да атакуван Аварис и предходната татковина и на двата народа. Тогава към този момент съгласно Манетон са били минали 518 години, от времето на фараона Теммос (Тутмос), откогато пастирите се преселили в Йерусалим. " А пристигналите от Йерусалим хиксоси дружно с нечестивите поданици на Аварис се отнесли с коренното население толкоз безчовечен, че тяхното господство за всички, които им станали очевидци на светотатствата, им се сторили най-ужасните от всички несгоди. Те освен опожарили градовете и селата до основи и не се задоволявали с разграбването на храмовете и оскверняването на статуите на боговете, само че ги употребявали за разпалване на огъня и употребявали месото на почитаните свещени животни, като принуждавали самите жреци и прорицатели първо да ги заколят и принасят в жертва, а по-късно като ги събличали напълно голи ги прогонвали. Казват че този сановник, който основал тяхната страна и им написал законите, произлизал от Хелиополис и се наричал Ос а рсиф, по името на тамошния господ Осирис, само че като се озовал измежду тях, той трансформирал името си на Моюс е с (Мойсей) ".
Тук виждаме цялостно съвпадане с доста по-древния български мит за чудесното избавление на новородения български принц-пеленаче Бурджан ( " Вълча душа " по трек-български), или " Магулъй " ( " Син на вълка " по трек-български), или " Магъйз " ( " Подобен на вълк " по трек-български) в котле или кошница, пусната по реката и след това избавен от елен и закърмен от вълчица, който е влязал в египетските, индийските ( " Маугли " ), в арабските и еврейските митове и приказки и сходния на спокоен мит за Ромул и Рем в римските митове. От българското Магъйз се получава думата “маг, магьосник”, а от еврейската Мойсей/Моше – „ мошеник”.
Вследствие изтласкването на хиксосите от египтяните, на север те завзели част от югозападната област Джиган (оттук името Йония в старогръцки език) - богатия Булям (Лидия) и основали там два града в чест на своите предводители - синовете на Суз-Атряч, Мамил (Милет) и Карил (Кария). На няколко пъти на българите им се отдавало да си върнат Кам-Хан, само че мамилците още веднъж го завладявали. Като изгубил самообладание, Суз-Атряч отпътувал на север, като оставил в Кимер (Централна Мала Азия) и Булям неголяма част от българите-авари...
Автор: Валентин ВЪТОВ
Извадки от книгите „ Непознатата история на българите”, „ Цивилизацията на античните българи. Атила- повелителят на целия свят”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ