Мандатът на ЦИК изтича на 21 март. В Изборния кодекс

...
Мандатът на ЦИК изтича на 21 март. В Изборния кодекс
Коментари Харесай

Проф. Михаил Константинов пред „Труд“: Като харесват тази ЦИК, да си я преизберат

Мандатът на ЦИК изтича на 21 март. В Изборния кодекс е записано, че мандатът на комисията е пет години, а процедурата по желание на нова стартира не по-рано от три месеца и не по-късно от края на мандата. От Българска социалистическа партия желаеха да се съблюдава закона, а от ГЕРБ дадоха отговор, че сегашните членове са натрупали опит и не е добре да бъдат сменяни. Питаме проф. Михаил Константинов за проблема ЦИК, по който спорят ръководещи и съпротива. Разговаряме и за следващите промени в Изборния кодекс в „ 12 без 5 “.

– От Българска социалистическа партия желаеха неотложно избиране на Централна изборна комисия (ЦИК). От ГЕРБ се аргументираха, че членовете на сегашната имат опит. Може ли опитът да бъде по-съществен, по-голям от закона, проф. Константинов?
– Правилното решение в тази ситуация е да се избере нова Централна изборна комисия, която обаче може да включва на практика целия настоящ състав.

– Защо?
– Членовете на Централната изборна комисия не са като членовете на Конституционния съд, които имат право на един мандат. Членовете на ЦИК могат да имат и втори мандат.

– Тогава какъв е казусът да не се съблюдава законът, който споделя, че мандатът е пет години?
– Аз считам, че Българска социалистическа партия желае да смени някои от своите членове, което не пречи да го направи, в случай че има нов избор. Това е казусът на Българска социалистическа партия. Впрочем, да напомня, че актуалният състав на Централната изборна комисия е определен по времето на мандата на премиера Пламен Орешарски, когато Българска социалистическа партия беше на власт. Но вижте, казусът не е в това. ЦИК е високо професионален орган. Хората там се научиха какво е това да се вършат избори. Към тяхната работа няма никакви забележки и фактически е вярно, да бъдат избрани отново членове от сегашната ЦИК. Сега ще бъде парадокс да избираме изцяло нов състав, тъй като трябват една-две години, до момента в който хората усвоят нещата. Това е високо професионална и характерна работа. Казвам го като някогашен член на ЦИК в продължение на двайсет години. Сегашната ЦИК е професонална и би трябвало да бъде непокътнат нейният състав. Разбира се, в случай че нейните членове желаят и в случай че партиите са съгласни да не ги сменят.

– Още един път. Трябва ли да бъде изпълнен законът?
– Законът постоянно би трябвало да бъде изпълняван. Моето мнение е, че би трябвало да бъде определена нова ЦИК, като тази нова ЦИК може да включва колкото би трябвало от остарялата ЦИК.

– Добре, обяснете за какво е толкоз значимо членовете на ЦИК да са натрупали опит.
– На хората, които си задават този въпрос, пък и на вас, ще предложа да погледнете главния документ, по който работи ЦИК. Този главен документ се назовава Изборен кодекс. Просто го погледнете, с цел да видите защо става въпрос.

– Нима допускате, че не съм погледнала този документ?
– Не, не! Просто това, първо, е доста комплициран документ, а и изборната процедура постоянно обогатява закона. ЦИК има взети кардинални решения, има практики. Когато съм бил член на ЦИК, се е налагало младите членове да ги образоваме месеци наред.

– Колко време е нужно, с цел да бъде подготвен един млад член на ЦИК?
– Трудно ми е да отговоря. Зависи от хората. Ако са опитни адвокати, в случай че имат някакъв опит с изборна процедура – примерно в районни комисии… Но съгласно мен най-малко половин година би трябвало, с цел да може един нов член да навлезе в материята. Но дано да подчертая, че за тази половин година те би трябвало да произведат два избора. Първият е относително елементарен – евроизборите. Най-лесни са президентските, след това са евроизборите, по-късно са парламентарните, а най-трудни са локалните избори. Местните избори са призрачен сън.

– Може ли една неопитна Избирателна комисия да провокира безпорядък и да докара до опорочаване или до отменяне на избори?
– Най-важното в изборния развой е доверието в получения резултат. Ако в едни избори няма доверие, е по-добре да не ги вършим. Това е аксиома. Изборите се вършат, с цел да има равномерен трансфер на властта, с цел да може новата власт, която е определена да има известно доверие в обществото. Ще повторя едно кардинално предписание в демокрацията, което на никое място няма да го прочетете, тъй като не е политически правилно. Власт се сменя по два метода: с бюлетини или с калашници. Ние, популярност Богу, сме избрали бюлетините. А какво значи да се смъкна власт с калашници, ще забележим в скоро време във Венецуела.

– Да се върнем назад от калашниците към ЦИК. Не е ли неуместно, че законодателят по този начин е направил разпоредбите за избор, че в изборната комисия могат да се прибавят членове, само че не могат да се вадят?
– Вижте какво, това безусловно може да се случи единствено, в случай че в това време има предварителни парламентарни избори…

– … Или европейски…
– … Да, и се появят нови политически партии. Тогава би трябвало да се промени ЦИК с прибавяне на представители на нови партии, които са влезнали в Народно събрание или са спечелили мандати в Европарламента. И в този момент, като на всеки пет божи години има евроизбори, може да се появи нов политически състезател и той ще има право на представител в ЦИК. Не е толкоз ужасно – нови двама-трима участници в комисията. От друга страна – представители в изборните комисии на другите политически сили е гаранция за взаимно доверие. Партиите не си имат вяра една на друга. Опозицията не има вяра на ръководещите и противоположното. За да се понижи това съмнение, всяка политическа мощ би трябвало да изпрати собствен представител в органа, който ползва Изборния кодекс. Това е ЦИК и цялата изборна администрация. По време на избори ЦИК става най-важният орган на страната.

– Какво мислите за следното. Изглежда още веднъж се вършат промени в Изборния кодекс в дванайсет без пет. Българска социалистическа партия заплаши, че ще сезира Венецианската комисия. Какви могат да бъдат следствията за България?
– Нека да е ясно, че Венецианската комисия дава единствено рекомендации. Становищата й не са наложителни, а целесъобразни. Едно от тези оферти е 6 месеца преди изборите да не се трансформират изборните закони. За страдание, обаче, това постоянно се нарушава и това е укор към нашите депутати. Те би трябвало да се научат, че когато изборите не са предварителни, тогава 6 месеца преди известната дата не би трябвало да се пипат изборните правила. Датата 26 май е ясна още от предходната година, когато Европейският съюз разгласи датите 23-26 май. Почти всички страни в Европейски Съюз избраха 26 май. Съгласен съм, че са нарушени предложенията на Венецианската комисия, само че те са императивни.

– Това значи ли, че е по-добре в този момент депутатите да се откажат за следващ път от това да бърникат в Изборния кодекс?
– Да, би трябвало да се откажат. Единственото, което би трябвало да създадат, е да кажат ясно, че няма да има машинно гласоподаване. Първата причина е, че няма земна мощ, която да докара и да сертифицира 12 500 машини и да образова 12 000 комисии по какъв начин да работят с тях. По втората причина желая да припомня на всички, в това число на президентската администрация, да си направи информации и види, че в Европа машинно гласоподаване няма. В някои области на Белгия, само че другаде, няма. Всички, които имаха машини за гласоподаване, ги изхвърлиха – Холандия, Ирландия, в Германия тотално не разрешиха този вид гласоподаване. В света машинно гласоподават Индия, Бутан, Филипините, Венецуела и Бразилия. Ако машинното гласоподаване е толкоз хубаво, по какъв начин няма нито една европейска страна, която да го практикува? Интернет гласоподаване също няма в Европа, като се изключи Естония и три кантона в Швейцария.

– И въпреки всичко в Изборния кодекс това е записано?
– Затова би трябвало да има предложение, което да бъде компромисно – до 1000 машини. Не може в села, където има 5 баби, където е мъчно налична околност, да бъде качена машина. Не може и да чакаме, че комисията, която се състои от същите тези баби, ще знае какво да прави с машината.

– Едно от предложенията е да отпаднат номерата пред партиите.
– Това не е вярно, тъй като доста хора са по-слабо грамотни и по-слабо виждащи и номерата ги ориентират. Опитът с рухването на номерата го играхме през 1999 година и имахме призрачен брой недействителни гласове. Правилно е да се направи, по този начин, че номерата на партиите и преференциалните номера да не съответстват. Ако отпаднат номерата е евентуален удар към Движение за права и свободи, само че е ориентирано и към български възрастни гласоподаватели. Има баби, които едвам виждат и се ориентират по числата. Така, че апелирам депутатите да запазят номерацията без да има съвпадения с преференциалната.

– Друго предложение е за въвеждане на дейна регистрация.
– Активната регистрация би трябвало да стартира да се прави. Има 1 млн. имена в описите, зад които не стоят гласоподаватели и те би трябвало да се изчистят със закон.

– Какъв е методът да се направи дейната регистрация – всеки да заявява, че ще гласоподава или има различен метод?
– Всеки би трябвало да заявява, че ще гласоподава – може и по интернет, може персонално или по пощата. Има и различен вид – да се оставят в листата единствено гласувалите на минали избори. После, който отиде да гласоподава, бива записван и така нататък Това е мекият вид, корав вид има във Франция – който не се записва през тази година, другата година не може да гласоподава – информация госпожа Саркози.

– Последните социологически изследвания демонстрират, че има равнене на рейтингите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия, допустимо ли е да вкарат идентичен брой евродепутати?
– Възможно е всичко, което не опонира на законите на физиката. Аз давам отговор за преброяването и обработката на изборните резултати в България, затова аз не мога да кажа коя партия ще победи и с какъв брой. Предсказанията сочат известно равнене на силите.

– От какво ще зависят резултатите на евроизборите, интензивността ли ще бъде водещият фактор?
– Резултатите ще зависят от волята на българския народ. Например има партии, които демонстрират по-висок резултат, в сравнение с парламентарен избор, тъй като са с по-висок мобилизационен капацитет.

Нашият посетител
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София.
През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българска академия на науките.
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 година
Член на Централните изборни комисии за парламентарни, европейски, президентски и локални избори от 1991 до 2011 година Почетен посетител и преподавател в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и съдействие в Европа; помощник на Международната фондация за изборни системи; координатор на Европейски Съюз за България по електронно гласоподаване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и доктрина на ръководството.
Председател на Съвета на шефовете на „ Информационно обслужване ” АД.
Източник: trud.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР