Манастирът трябва да бъде лечебница за човешките души. Това е

„ Манастирът би трябвало да бъде амбулатория за човешките души. Това е задачата, която съм си сложил от първия ден, откогато съм тук. Като Христови войни ние работим за опазване и увеличаване на вярата. “
Това е веруюто, което изповядва младият свещеник Яков на манастира „ Св. Петър и Павел “ край пазарджишкото село Баткун. Всъщност той е първият свещеник на манастира от 1977 година насам, когато остарелият Василий умира.

През октомври 2007 година пловдивският митрополит Николай персонално вкарва в лоното на Църквата Яков. Подстригва го за духовник в Баткунския манастир и го назначава за свещеник. За предишното си в цивилния живот йеромонах Яков, който е на 38 година, не желае да приказва. Обяснява само, че е от София и преди да се замонаши, е бил граждански богослов. Завършил е софийската семинария и Богословския факултет. Признава, че е имал бурно детство, надалеч от Бога, а вярата го споходила много по-късно. За собствен нравствен преподавател счита митрополит Николай. За всичко се допитвал до него и не подхваща каквото и да е начинание без неговата благословия.

Когато идва в обителта край Баткун, манастирът е занемарен. Старата администрация, както се показва игуменът, е обръщала повече внимание на стопанската активност за сметка на духовната. Той обаче е решен да промени нещата и да върне славата на учредения през 11 век манастир, който е разгласен за монумент на културата и е под юрисдикцията на страната.

Обителта е била възстановявана след два огромни пожара във времето през 1657 и 1774 година, когато е построена на настоящето си място и в настоящия си тип.

Още с идването пред манастира първото усещане, което се постанова, е, че портите му са необятно отворени. Ако игуменът отсъства, гостите посреща към 50-годишна жена, която се показва за Василка. В диалог изяснява, че се грижи за кухнята и чистотата в манастира, само че в действителност е фармацевт по специалност. Пестеливо изяснява, че е от Дупница и е била притежател на верига от аптеки. Екскурзия до Божи гроб в Йерусалим я кара да премисли живота си. Жената зарязва солидния си бизнес и взема решение да се отдаде в работа на Бога. Пристига край Баткун няколко месеца след игумена Яков. Не крие, че желае да стане монахиня, само че отхвърля да приказва повече за себе си и предходния си живот.

Освен нея и йеромонах Яков в обителта живеят и служащи, които се грижат за животните и стопанството, откъдето в действителност идват и приходите.

„ Работата не е малко и изисква доста старания и грижи. Имаме крави, телета и други животни. Манастирът разполага и с към 1000 дка земя, която се обработва “, споделя игуменът. Той не крие, че самичък сяда на трактора и редосеялката, когато стартира селскостопанската акция.

Това обаче не са единствените му грижи. Чрез спонсори е съумял да откри средства и да ремонтира най-старата постройка в манастира. Благодарение на това в обителта към този момент има приемна и трапезария, кухнята работи. Предстои замяна на керемидите на църквата. Игуменът признава, че спонсори не липсват. Показва подаяние на солиден, безценен полилей за църквата. Проблематичен обаче ще бъде ремонтът и възобновяване на така наречен ново крило на манастира, за което ще са нужни милиони, изяснява монахът. То е строено през 30-те години на предишния век от предшественика му свещеник Василий. Като се възвърне, там може да се направи дребен хотел, ателиета за иконопис, издателство, разсъждава игуменът.

В това крило специфичен апартамент е имал патриарх Кирил, който постоянно обитавал в манастира. Именно в Баткунския манастир през 1948 година представители на новата комунистическа власт принуждават патриарх Кирил да даде единодушие православната ни черква да бъде подчинена на държавната и партийна власт с всички последици от това. В тези мрачни дни игуменът Василий пък е заставен да подпише документи, че дава новата част на манастира на страната за белодробна болница. Болницата съществува до началото на 90-те години, през които апартаментът на патриарха е бил трансфорат в кабинет на шефа, споделя Яков.

По време на събитията през 48-а година е конфискуван и изгорял и вековният списък на манастира.

Поради това са малко и формалните исторически обстоятелства за Баткунския манастир, само че те са впечатляващи. Знае се, че когато през 1774 година почнало възобновяване на обителта на настоящето място, след последния огромен пожар, при копаенето из основите излизат стотици човешки кости.

Без да са безапелационни, историци допускат, че това са останките на избитите българи при завладяването от турците на намиращата се наоколо средновековна цитадела Баткунион. Освен крепостта наоколо се намира и историческата черква „ Св. Димитър “, която съгласно учени е строена по времето на Боянската и е оповестена от ЮНЕСКО за международен исторически монумент. Факти, които приказват, че манастирът и регионът към него са били значим стратегически и нравствен център през Средновековието.

В Баткунския манастир своя стая е имал и иконописецът Станислав Доспевски. В обителта той е нарисувал множеството от своите картини и икони. Четири от тях подарил на манастира, които в този момент се пазят в митрополията в Пловдив.
Според данни на игумена Яков тук към 6 месеца е живял и Васил Левски по времето, когато е обикалял да основава революционните комитети.

Известно е също по този начин, че в двора на манастира пораства и най-старата лоза на Балканския полуостров. Преди към 60 години в обителта идват съветски учени, които вършат проучвания на лозата. Те излизат със заключението, че тя е на към 500 години и е най-старата на полуострова. Тя дава плод и в този момент, макар че съгласно игумена има потребност от укрепване.

Не това обаче са главните неща, които радват монаха Яков. Откакто е пристигнал в манастира, той още веднъж е почнал да се цялостни с хора. Първата огромна демонстрация в обителта била на празника на манастира в деня на светците Петър и Павел. Правели прогнози, че ще дойдат към 200-300 поклонници, а се събрали няколко хиляди. За предишните неотдавна Коледа и Нова година стотици миряни още веднъж се събрали в обителта. През почивните дни към този момент било обикновено хората да дойдат да се помолят и да възпламенят свещ в църквата. Най-много обаче игуменът се гордее със своите духовни възпитаници, които към този момент са над 70 от цялата страна. Сред тях преобладавали младежите, които го търсят освен за духовни упътвания или изповед, а и за естествените си житейски проблеми. Случвало се е да изповяда вярващи и до 3 часа през нощта, признава йеромонахът.

Инфо: „ 24 часа “