Манастир Седемте престола и Черепишкият манастир продължават да будят духовни преживявания
Манастир “Седемте престола " и Черепишкият манастир не престават да будят духовни прекарвания. Архитектурата на манастир “Седемте престола " няма еквивалент с тези на нито един български храм. Това сподели Пламен Михайлов - лидер в Поклонническо-просветен център " Св. Йоан Рилски “ и основен редактор в Културно-информационния отдел на Софийската митрополия, в рубриката " Туризмът на фокус “ на Радио " Фокус “.
" Има доста разнообразни данни по кое време тъкмо е основан манастирът, някои от тях по-легендарни. Основни данни и кореспонденция откриваме за неговото основаване в едно Четириевангелие от 1511 година, от XVI век, също в един служебник от средата на века. Вече след XVI век, през средата на XVIII век има едно изцяло разрушение на манастира, както и на множеството манастири по българските земи. И към този момент след Руско-турската война от 1870 година и едно спокойно съглашение, което е подписано от тогавашния султан, разрешава към този момент на християните, които са в Османската империя да строят църкви, манастири, като резултат от примирието с Руската империя. И оттогава вече Осеновлашкият манастир е реконструиран, върнат към своя нравствен живот от двама братя-свещеници Тодор и Марко от Тетевен, благодарение на занаятчия Стоян от Троян “, описа той.
По думите му първоначално на XIX век манастирът още веднъж е обезлюден, няколко пъти е бил запустяван, само че по-късно още веднъж е възобновяван.
Пламен Михайлов описа и за някои локални митове и забавни истории, свързани със Светата обител.
" Една от тях е обвързвана с болярина и цар Петър-Делян с въстанието срещу византийското господство през 1040 година, което Петър-Делян провежда, защото тогава е имало недоволство, заради наложени налози на българските земи. Горе-долу към 1 година е времето, което това въстание е съумяло да освободи западната част от българските земи, в това число задачите Западни Балкани. Едно от преданията приказва, че цар Петър-Делян е умрял в манастира, който пък бива и краткотрайно столица на България, възобновената страна по време на това въстание, като пръв свещеник на Светата обител става един от братята на цар Петър - Георгий, наследник на Гаврил Радомир, може би е не инцидентно името. Друго пък поверие свързва манастира с живота на цар Петър Първи, това, че бил заровен там, данни за съществуването на манастира и на друга постройка на това място преди XVI век няма, с изключение на тези, които доскоро загатнах. Иначе, една друга забавна легенда, можем да кажем, е обвързвана с името Седемте престола и възобновяване на манастира към този момент по-късно през XVIII век от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана, дружно с техните фамилии. И надлежно пораждат седем села наоколо до манастира и седем престола на новия храм, само че това са по-скоро локални предания, свързани и с именития Вълчан челник и с други войводи, за които не е потвърден произхода на тези изказвания “, сподели той.
Друг забавен факт е, че Софроний Врачански е обитавал в манастира, като можем да открием неговите букви край останките от римска цитадела, която е наоколо от " Седемте престола “.
В Осеновлашкия манастир е имало богато килийно учебно заведение, което от средата на XIX век се е трансформирало в нравствен набожен център с изключително значение в развиването на близките селища, въобще на просветно-културната активност в покрайнината, където е служил Свети Софроний Врачански като част от неговата Врачанска митрополия има много старинни книги и евангелия, като книги от XV - XVI век. “
По думите му манастирът е бил и обичано място за поклонение на патриарха на българската литература Иван Вазов. Там той е написал своята балада “Клепалото бие " през юли 1899 година, във връзка точно с един духовник, който остава уединен и пострадва страдалчески при първото разрушение на манастира от османските турци през XVIII век.
Любимата тераса пък на поета, където той написа своя роман “Една българка ", който е оповестен за първи път със заглавието “Челопешката гора " през 1920 година, се намира в Черепишкия манастир
" Алеко Константинов също написа за благолепието на манастира и покрайнината в пътеписа си “Българска Швейцария ". Унгарският странник Феликс Каниц също написа за Черепишкия манастир и го назовава дори “най-красивото място ". Това са места, които са възпявани освен от националното творчество, само че и от много бележити поети и създатели, само че на първо място места, които са събуждали духовния живот във времето освен на турското иго, само че и по-късно и не престават да будят духовни прекарвания най-много и молитвена връзка на покойниците с Бога и със Светиите, които се почитат там “, сподели в умозаключение Пламен Михайлов.
" Има доста разнообразни данни по кое време тъкмо е основан манастирът, някои от тях по-легендарни. Основни данни и кореспонденция откриваме за неговото основаване в едно Четириевангелие от 1511 година, от XVI век, също в един служебник от средата на века. Вече след XVI век, през средата на XVIII век има едно изцяло разрушение на манастира, както и на множеството манастири по българските земи. И към този момент след Руско-турската война от 1870 година и едно спокойно съглашение, което е подписано от тогавашния султан, разрешава към този момент на християните, които са в Османската империя да строят църкви, манастири, като резултат от примирието с Руската империя. И оттогава вече Осеновлашкият манастир е реконструиран, върнат към своя нравствен живот от двама братя-свещеници Тодор и Марко от Тетевен, благодарение на занаятчия Стоян от Троян “, описа той.
По думите му първоначално на XIX век манастирът още веднъж е обезлюден, няколко пъти е бил запустяван, само че по-късно още веднъж е възобновяван.
Пламен Михайлов описа и за някои локални митове и забавни истории, свързани със Светата обител.
" Една от тях е обвързвана с болярина и цар Петър-Делян с въстанието срещу византийското господство през 1040 година, което Петър-Делян провежда, защото тогава е имало недоволство, заради наложени налози на българските земи. Горе-долу към 1 година е времето, което това въстание е съумяло да освободи западната част от българските земи, в това число задачите Западни Балкани. Едно от преданията приказва, че цар Петър-Делян е умрял в манастира, който пък бива и краткотрайно столица на България, възобновената страна по време на това въстание, като пръв свещеник на Светата обител става един от братята на цар Петър - Георгий, наследник на Гаврил Радомир, може би е не инцидентно името. Друго пък поверие свързва манастира с живота на цар Петър Първи, това, че бил заровен там, данни за съществуването на манастира и на друга постройка на това място преди XVI век няма, с изключение на тези, които доскоро загатнах. Иначе, една друга забавна легенда, можем да кажем, е обвързвана с името Седемте престола и възобновяване на манастира към този момент по-късно през XVIII век от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана, дружно с техните фамилии. И надлежно пораждат седем села наоколо до манастира и седем престола на новия храм, само че това са по-скоро локални предания, свързани и с именития Вълчан челник и с други войводи, за които не е потвърден произхода на тези изказвания “, сподели той.
Друг забавен факт е, че Софроний Врачански е обитавал в манастира, като можем да открием неговите букви край останките от римска цитадела, която е наоколо от " Седемте престола “.
В Осеновлашкия манастир е имало богато килийно учебно заведение, което от средата на XIX век се е трансформирало в нравствен набожен център с изключително значение в развиването на близките селища, въобще на просветно-културната активност в покрайнината, където е служил Свети Софроний Врачански като част от неговата Врачанска митрополия има много старинни книги и евангелия, като книги от XV - XVI век. “
По думите му манастирът е бил и обичано място за поклонение на патриарха на българската литература Иван Вазов. Там той е написал своята балада “Клепалото бие " през юли 1899 година, във връзка точно с един духовник, който остава уединен и пострадва страдалчески при първото разрушение на манастира от османските турци през XVIII век.
Любимата тераса пък на поета, където той написа своя роман “Една българка ", който е оповестен за първи път със заглавието “Челопешката гора " през 1920 година, се намира в Черепишкия манастир
" Алеко Константинов също написа за благолепието на манастира и покрайнината в пътеписа си “Българска Швейцария ". Унгарският странник Феликс Каниц също написа за Черепишкия манастир и го назовава дори “най-красивото място ". Това са места, които са възпявани освен от националното творчество, само че и от много бележити поети и създатели, само че на първо място места, които са събуждали духовния живот във времето освен на турското иго, само че и по-късно и не престават да будят духовни прекарвания най-много и молитвена връзка на покойниците с Бога и със Светиите, които се почитат там “, сподели в умозаключение Пламен Михайлов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ