Мамо, може ли да поиграя още малко?“ Това е репликата,

„ Мамо, може ли да поиграя още малко? “

Това е репликата, пред която майката на шестгодишния Ванрадж, Пакхи Канна, се готви да се изправи през идващите няколко дни в индийската столица Делхи , написа „ BBC “. 38-годишната жена е понижила времето за игра на сина си навън до 30 минути от два часа; часовете на детето са преместени онлайн тази седмица, а тренировките по футбол също са анулирани .

Ванрадж е измежду хилядите възпитаници в Делхи, чиито графици са се трансформирали ненадейно заради утежняване на замърсяването на въздуха до тревожни равнища . През последните няколко дни Индексът за качество на въздуха (AQI) в Делхи – който мери равнището на PM 2,5 или фини прахови частици във въздуха – непрекъснато минава границата от 450, съвсем 10 пъти над допустимото. Дишането на този отровен въздух е сходно на пушенето на 25-30 цигари дневно , съгласно белодробни експерти.

Нещата са толкоз зле, че министърът на околната среда на Делхи Гопал Рай помоли всички учебни заведения да останат затворени до петък, като офлайн часовете са единствено за гимназисти. Това не е първият път, когато замърсяването на въздуха пречи на образованието в Делхи – това се случва всяка зима през последните четири-пет години. Шарик Ахмад, шеф на държавно учебно заведение в Калкаджи в южната част на Делхи, разяснява:

„ Всъщност броят на дните, в които учебните заведения са затворени заради замърсяването на въздуха, се усилва. Сега образователните занятия са прекъсвани за най-малко пет-шест дни поред . “

Родителите и специалистите са загрижени за резултата от тези неочаквани те спирания в ученето и всекидневието върху децата, изключително когато графиците преди малко са се нормализирали след COVID-19 пандемията.

Както постоянно, нещата са по-трудни за фамилии с по-малко средства.

Дийпа, която работи като домашна помощница и употребява единствено едно име, споделя, че онлайн моделът на образование не работи за ейните синове. 12-годишният Абишек, който е в седми клас, и Прасана, на 10, в пети клас, учат в държавно учебно заведение. От петък учебното заведение моли децата да учат вкъщи, като учителите изпращат по имейл фотоси на работни листове, които би трябвало да бъдат попълнени заран. Но фамилията на Дийпа не има преносим компютър – децата имат достъп до учебната си работа, единствено откакто майка им, която готви и чисти в доста къщи, се върне вкъщи следобяд и им даде мобилния си телефон. Тя признава, че синовете ѝ мъчно схващат уроците без помощ от учители . Жената изяснява:

„ Притеснявам се, че това ще повлияе на представянето им на изпитите идващия месец . “

И добавя:

„ Бих предпочела децата ми да носят маски и да вървят на учебно заведение . “

Но равнищата на замърсяване в Делхи са толкоз високи, че даже маските оферират слаба отбрана .

Анант Мехра и брачната половинка му изцяло са прекратили играта навън за тригодишната си щерка Мира. От една страна, те изпитват облекчение, че часовете ѝ в детската градина са преместени онлайн, само че от друга споделят, че е отчайващо да накараш тригодишно дете да седи с часове пред компютъра. Мехра също по този начин споделя, че привързаността към дома прави Мира неспокойна и раздразнителна . Бащата на детето удостоверява:

„ Липсват ѝ нейните другари . Липсва ѝ още образованието, основано на игра, която е налице в детската градина. “

Мехра и брачната половинка му, които имат хибриден модел на работ а, са построили графика си към часовете на Мира в детската градина, тъй че престоят на момиченцето у дома оказва въздействие и върху работния им ден. Мехра прибавя:

„ Внезапното прекъсване на часовете по този метод просто не е стабилно за учебни заведения, възпитаници или родители . Правителството би трябвало да направи нещо, с цел да понижи замърсяването, и то скоро. “

Докато Мира и Ванрадж знаят, че са спрени да излизат на открито заради „ неприятен ия въздух “ , и двамата не схващат изцяло заплахите от дишането на отровен въздух . За тях замърсяването на въздуха е повтаряща се спънка, която ги стопира да играят, да се срещат с другари и да се забавляват. Хана споделя:

„ Като родител желая да запазя детето си в сигурност, само че също по този начин не желая да го тревожа или да го карам непрекъснато да се тревожи за въздуха, който диша . Така че би трябвало да намеря добър баланс, когато му изяснявам за какво не може да прави избрани неща. “

Прекъсването визира и личния състав. Една учителка по британски език и проучване на околната среда на деца на възраст сред седем и 10 години споделя, че неочакваното оповестяване на онлайн уроци хвърля проектите ѝ отвън релси. Тя е изправена пред обстановката ненадейно би трябвало да избере уроци, които са онлайн – тематики, които са по-кратки и по-лесни за схващане – и по-късно да сътвори курсова работа, която децата ѝ да практикуват вкъщи. Но тя акцентира, че ще би трябвало да преподава още веднъж тези уроци, откакто часовете по физическо се възобновят, защото доста деца се образоват онлайн. Учителката, която не пожела да бъде назван, продължава:

„ Това ни натоварва доста, тъй като би трябвало да мислим и за попълване на образователната стратегия . “

Междувременно хора като Шрея Ниди, която е аставник на 14-годишния си брат Уманг, споделя отчаян ието си от държавното управление и от метода, по който замърсяването пречи на ученето на брат ѝ всяка година. Преди заповедта на държавното управление да затвори учебните заведения, тя го е спряла да посещава учебно заведение, макар че това значи пропуски на изпитвания. Това прави Уманг отчаян и трагичен, защото момчето се тревожи по какъв начин пропускането на изпити ще се отрази на академичната му година. Шрея обаче е безапелационна:

„ За мен обаче здравето му има по-голямо значение. Тъй като държавното управление не прави нищо за битка със замърсяването на въздуха, би трябвало да предприемем тези крайни ограничения, с цел да защитим нашите близки . “