По волята на жена ми трябваше да изпратя баща си в старчески дом. Това бе най-трудното решение
Мама си отиде от дребния Любо, когато той беше бебе на две години. Тя умря. Бащата самичък изправи сина си на крайници, пренебрегвайки персоналния си живот.
Виктор и Ана се обичаха доста. След завършването на университета се ожениха и заживяха дружно. Мечтаеха за деца, само че нещата по този начин и не се получиха. Вече бяха изгубили вяра, само че внезапно се случи знамение – роди се дребният Любо.
Но на Ана не й беше съдено да се любува на майчинството дълго време – тя умря, откакто попадна в ужасна злополука. Така синът и бащата останаха сами.
Виктор се опита да постави всички старания, с цел да не се усеща синът му печален и лишен от нещо. Той му даде цялата си обич и се опита да замести майка му.
Той в никакъв случай не се дами повторно, тъй като даже не мислеше за дами – живееше единствено за сина си.
Любо стана огромен мъж. Намери си брачна половинка. Виктор харесваше Яна, тъй че се радваше на щастието на единствения си наследник. Те живееха дружно, защото синът нямаше опция да закупи настрана жилище.
А татко му към този момент беше в преклонна възраст, трябваше някой да го гледа. Все отново тежкият живот се бе отразил на здравето му.
Всичко беше наред до раждането на внуците. Родиха се две близначки – прелестни девойки. Яна стана нервна, тъй като й бе мъчно да се оправя с децата и да гледа възрастния си свекър, който я дразнеше с наличието си.
— Любо, би трябвало да решим нещо. Не можем повече да живеем дружно. Баща ти се нуждае от повече контрол от децата! – сподели Яна на брачна половинка си.
— Разбирам те, само че не мога да направя нищо. Сега си напрегната, тъй като си в майчинство и по през целия ден си у дома. Имай малко самообладание.
Но Яна не отстъпваше.
— Реши казуса, другояче ще се разведем. Трябва да мислиш за фамилията си. Заведи го в старешки дом, по този начин ще е по-добре за всички.
Любо не знаеше по какъв начин да постъпи вярно. Не можеше да постъпи по този начин подло по отношение на татко си, само че също по този начин се опасяваше да не загуби фамилията си. Все отново претегли всичко и решил да изпрати остарелия си родител в подслон.
Бащата одобри тази вест умерено. Явно е знаел, че това ще се случи. Спокойно си събра нещата, сбогува се с всички и се качи в колата.
Когато дойдоха на адреса, Любо се разплака и прошепна:
— Защо направих това? Как можах да направя такава неточност?
— Всичко е наред, синко, всичко е наред. Всичко направи както би трябвало, тъй като би трябвало да се грижиш за фамилията си, а аз към този момент съм остарял – утешаваше го татко му.
— Не, тате. Ти пожертва живота си за мен и преодоля всички компликации самичък. Никога не си ме изоставял или предавал. А аз…!
Любо се върна в колата и откара татко си у дома. Веднага беседва със брачната половинка си и й сподели, че татко им ще живее при тях. Тя се ядоса и стартира да опакова нещата си. Любо не я спря – Яна взе това решение сама.
Колкото и да искаше да избави фамилията си, съвестта му не му разреши да се отвърне от личния си татко.
