Митът за българското русофилство: не любов, а страх и непознаване на историята
Малцина в България познават същинската история на връзките ни с Русия, до момента в който голямото болшинство от хората са несигурни за знанията си по тематиката и това основава плодородна почва за деформиране на историческите обстоятелства и за ефикасна съветска агитация. Тя е реалност даже в най-буквалния смисъл: над 15% от българите декларират, че се осведомят за войната в Украйна директно от съветските медии. Въпреки десетилетните пропагандни старания обаче, не друго, а страхът господства в отношението на българите към Москва и образува настройките към протичащото се в Украйна - а точно, че България би трябвало " да се сниши " на фона на войната.
Това демонстрира национално представително изследване на организация ЕСТАТ, направено в интервала 16 - 28 април по поръчка на Фондация " Работилница за цивилен начинания ". То на процедура разрушава мита за " братската " обич и естествените корени на българско русофилство. Всъщност " насажданата с години от съветската агитация настройка към Русия като избавител, по-голям брат и стожер на нашата сигурност въздейства директно и върху преценката на българите за войната ", разяснява Валери Панджаров от фондацията.
В същото време изследването слага и сериозния въпрос за качеството и проруската ориентировка на българското обучение, като основни исторически събития и обстоятелства просто липсват в учебниците даже след 1990 година.
От старите учебници
Само 10% от българите са безапелационни, че познават историята на българо-руските връзки, до момента в който останалите се двоумят в знанията си, сочат данните. При това въпросът не тества действителните познания на интервюираните, а по-скоро увереността им, тъй че тази заявена осведоменост евентуално е преучвеличена, т.е. действителният дял на осведомените е доста по-нисък.
Реклама
Голямата част от знанията на хората за връзките ни с Русия идват от старите учебници от преди 90-та година (56%) - те са плод на руската интерпретация на събитията и са повече идеологически, в сравнение с исторически правилни. Този източник показват 80% от по-възрастните, живеещите на село, подкрепящите Русия и гласоподавателите на Българска социалистическа партия и " Възраждане ". Част от тях също по този начин се осведомят за историята и от съветски медии (13%). Други съществени източници на познания по тематиката са българските медии, историческа литература и филми. Социалните мрежи са предпочитани за по-младите, образованите, градските хора, каквито преобладаващо са гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България.
Макар че ⅓ от интервюираните декларират, че са се уведомили и от учебници след 1990 година, ворите на отгоняколко по-конкретни въпроси в анкетата ясно демонстрират нуждата от фундаментално нов метод при проучването на този аспект на историята ни. Така да вземем за пример болшинството не знае, че Русия в действителност е била срещу Съединението на България, нито че на 5.09.1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България (виж графиките). Едва един на пет души твърди, че този факт му е прочут, само че малко на брой знаят по кое време се е случило това, споделят от организацията. При тези въпроси също би трябвало да се има поради, че респондентите самоопределят запознатостта си по тематиката и може да се допуска, че действителният дял на осведомените е доста по-нисък от заявения.
Качеството на образованието, паралелно с гладко ширещата се съветска агитация, е един от настоящите стълбове на (поне привидно) проруските настройки в страната.
Реклама
В свое скорошно изявление за " Дневник " историкът проф. Евелина Келбечева отбелязва, че след доста години опити " едвам през 2019 година успяхме да променим в огромна степен и учебниците по история за гимназиалния курс ", само че в това време два извънредно основни исторически обстоятелството не са били позволени на публичните диспути в Министерството на образованието да влязат в учебниците: Фактът за руската окупация на България 1944 - 1947 г с всички нейни извънредно тежки стопански, публични и морални импликации, както и процесът на последователно преобразяване на България в руска република съгласно предложенията на Тодор Живков към Съюз на съветските социалистически републики през 1963 г и 1973 година " Тези два обстоятелството не съществуват в нито един учебник по история за българското учебно заведение. Това е чиста проба политическа поръчка и инструментализиране на историята ", споделя тя.
Така 30 години след рухването на Желязната завеса историята на България в учебниците не звучи кой знае какъв брой по-различно отпреди и това не остава неусетно. " Учебниците по история на дъщерите ми са същите като моитепреди 30 години, а тази част (за руската окупация - бел.авт.) я няма на никое място ", пище в обществените мрежи във връзка проучването някогашният шеф на новините на NOVA Дарина Сарелска.
Любов или боязън?
Прави усещане, че 3/4 от интервюираните в никакъв случай не са били в Русия, което значи, че обликът й в съзнанието на българите е в голяма степен образуван от външни фактори и източници и мъчно може да бъде избран като обективно персонално мнение.
Анкетата също по този начин разкрива, че мъчно може да се твърди, че зад българското русофилство стои обич - в действителност огромна част от българите изпитват серизони страхове от съветската експанзия. Три четвърти от интервюираните разбираемо се опасяват в някаква степен от нова международна война и приложимост на нуклеарно оръжие. Като по-малка опасност се гледа на риска от окупиране на България и бомбардиране на обекти в страната, само че въпреки всичко над половината интервюирани имат такива страхове (виж графиките).
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Политика 1 Войната в Украйна 2 Компании 3 Икономика 1 Войната в Украйна 2 Пловдив 3 Войната в Украйна Реклама
Преобладават мненията, съгласно които като цяло съветската политика към България е користна (42%). Повече хора (37%) също по този начин считат, че развиването на България щеше да е по-добро, в случай че не беше част от Източния блок, до момента в който 23% са на противоположното мнение.
А войната?
Отношението към Русия, към събитията в Украйна и изключително към тематиката за българската помощ са въпроси, които поляризират публичното мнение. Все отново: повече хора са на страната на Украйна (32.4%) в сравнение с Русия (23.6%); повече хора не утвърждават анексирането на Крим (37,8% против 26,3%); и доста повече хора (21% против 7%) считат, че българската позиция в спора би трябвало да е в поддръжка за Украйна. По последния въпрос обаче болшинството се афишира за неутралитет (над 68%). Това предпочитание е ясно обвързвано и със страховете от съветска експанзия и от нуклеарна война. Оттам идва и разбирането, че България би трябвало да се " сниши " (62%) и да заобикаля безапелационни позиции вместо да се покаже като деен член на НАТО с всички произлизащи задължения (25%).
" Тезите, че оказването на военна помощ на Украйна значи да бъдем въвлечени във военни дейности, по тази причина би трябвало да сме неутрални, са изцяло несъстоятелни и плод на целенасочена съветска агитация. Положителното, което виждаме в това изследване е, че все пак съветската агитация не е толкоз сполучлива ", счита проф. Тодор Тагарев, боен специалист и някогашен министър на защитата. Данните сочат, че въпреки всичко последователите на участието ни в НАТО имат лек превес и болшинството чака поддръжка от НАТО при положение на експанзия против страната ни.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Това демонстрира национално представително изследване на организация ЕСТАТ, направено в интервала 16 - 28 април по поръчка на Фондация " Работилница за цивилен начинания ". То на процедура разрушава мита за " братската " обич и естествените корени на българско русофилство. Всъщност " насажданата с години от съветската агитация настройка към Русия като избавител, по-голям брат и стожер на нашата сигурност въздейства директно и върху преценката на българите за войната ", разяснява Валери Панджаров от фондацията.
В същото време изследването слага и сериозния въпрос за качеството и проруската ориентировка на българското обучение, като основни исторически събития и обстоятелства просто липсват в учебниците даже след 1990 година.
От старите учебници
Само 10% от българите са безапелационни, че познават историята на българо-руските връзки, до момента в който останалите се двоумят в знанията си, сочат данните. При това въпросът не тества действителните познания на интервюираните, а по-скоро увереността им, тъй че тази заявена осведоменост евентуално е преучвеличена, т.е. действителният дял на осведомените е доста по-нисък.
Реклама
Голямата част от знанията на хората за връзките ни с Русия идват от старите учебници от преди 90-та година (56%) - те са плод на руската интерпретация на събитията и са повече идеологически, в сравнение с исторически правилни. Този източник показват 80% от по-възрастните, живеещите на село, подкрепящите Русия и гласоподавателите на Българска социалистическа партия и " Възраждане ". Част от тях също по този начин се осведомят за историята и от съветски медии (13%). Други съществени източници на познания по тематиката са българските медии, историческа литература и филми. Социалните мрежи са предпочитани за по-младите, образованите, градските хора, каквито преобладаващо са гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България.
Макар че ⅓ от интервюираните декларират, че са се уведомили и от учебници след 1990 година, ворите на отгоняколко по-конкретни въпроси в анкетата ясно демонстрират нуждата от фундаментално нов метод при проучването на този аспект на историята ни. Така да вземем за пример болшинството не знае, че Русия в действителност е била срещу Съединението на България, нито че на 5.09.1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България (виж графиките). Едва един на пет души твърди, че този факт му е прочут, само че малко на брой знаят по кое време се е случило това, споделят от организацията. При тези въпроси също би трябвало да се има поради, че респондентите самоопределят запознатостта си по тематиката и може да се допуска, че действителният дял на осведомените е доста по-нисък от заявения.
Качеството на образованието, паралелно с гладко ширещата се съветска агитация, е един от настоящите стълбове на (поне привидно) проруските настройки в страната.
Реклама
В свое скорошно изявление за " Дневник " историкът проф. Евелина Келбечева отбелязва, че след доста години опити " едвам през 2019 година успяхме да променим в огромна степен и учебниците по история за гимназиалния курс ", само че в това време два извънредно основни исторически обстоятелството не са били позволени на публичните диспути в Министерството на образованието да влязат в учебниците: Фактът за руската окупация на България 1944 - 1947 г с всички нейни извънредно тежки стопански, публични и морални импликации, както и процесът на последователно преобразяване на България в руска република съгласно предложенията на Тодор Живков към Съюз на съветските социалистически републики през 1963 г и 1973 година " Тези два обстоятелството не съществуват в нито един учебник по история за българското учебно заведение. Това е чиста проба политическа поръчка и инструментализиране на историята ", споделя тя.
Така 30 години след рухването на Желязната завеса историята на България в учебниците не звучи кой знае какъв брой по-различно отпреди и това не остава неусетно. " Учебниците по история на дъщерите ми са същите като моитепреди 30 години, а тази част (за руската окупация - бел.авт.) я няма на никое място ", пище в обществените мрежи във връзка проучването някогашният шеф на новините на NOVA Дарина Сарелска.
Любов или боязън?
Прави усещане, че 3/4 от интервюираните в никакъв случай не са били в Русия, което значи, че обликът й в съзнанието на българите е в голяма степен образуван от външни фактори и източници и мъчно може да бъде избран като обективно персонално мнение.
Анкетата също по този начин разкрива, че мъчно може да се твърди, че зад българското русофилство стои обич - в действителност огромна част от българите изпитват серизони страхове от съветската експанзия. Три четвърти от интервюираните разбираемо се опасяват в някаква степен от нова международна война и приложимост на нуклеарно оръжие. Като по-малка опасност се гледа на риска от окупиране на България и бомбардиране на обекти в страната, само че въпреки всичко над половината интервюирани имат такива страхове (виж графиките).
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Политика 1 Войната в Украйна 2 Компании 3 Икономика 1 Войната в Украйна 2 Пловдив 3 Войната в Украйна Реклама
Преобладават мненията, съгласно които като цяло съветската политика към България е користна (42%). Повече хора (37%) също по този начин считат, че развиването на България щеше да е по-добро, в случай че не беше част от Източния блок, до момента в който 23% са на противоположното мнение.
А войната?
Отношението към Русия, към събитията в Украйна и изключително към тематиката за българската помощ са въпроси, които поляризират публичното мнение. Все отново: повече хора са на страната на Украйна (32.4%) в сравнение с Русия (23.6%); повече хора не утвърждават анексирането на Крим (37,8% против 26,3%); и доста повече хора (21% против 7%) считат, че българската позиция в спора би трябвало да е в поддръжка за Украйна. По последния въпрос обаче болшинството се афишира за неутралитет (над 68%). Това предпочитание е ясно обвързвано и със страховете от съветска експанзия и от нуклеарна война. Оттам идва и разбирането, че България би трябвало да се " сниши " (62%) и да заобикаля безапелационни позиции вместо да се покаже като деен член на НАТО с всички произлизащи задължения (25%).
" Тезите, че оказването на военна помощ на Украйна значи да бъдем въвлечени във военни дейности, по тази причина би трябвало да сме неутрални, са изцяло несъстоятелни и плод на целенасочена съветска агитация. Положителното, което виждаме в това изследване е, че все пак съветската агитация не е толкоз сполучлива ", счита проф. Тодор Тагарев, боен специалист и някогашен министър на защитата. Данните сочат, че въпреки всичко последователите на участието ни в НАТО имат лек превес и болшинството чака поддръжка от НАТО при положение на експанзия против страната ни.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ