5 благородни истории, които трогват до сълзи
Малцина са тези, които са способни на героизъм в днешно време. Но има хора и истории, които ни карат да повярваме в горещите, чисти сърца и светли души. Предлагаме ви пет трогателни исстории за подвига на елементарния човек:
Монахът, който отишъл на гибел поради чужд човек
Това се случило през Втората международна война в Освиенцим. През юли 1941 година от лагера избягал пандизчия и с цел да не го последват останалите, нацистите избрали 10 инцидентни човек с желанието да ги уморят от апетит. Полският монах-францисканец Максимилиан Колбе заменил един от нещастниците, който имал деца.
Мъжът, който всеки ден четял на жена си нейния дневник
Тази история доста наподобява на известния филм „ Тетрадката “, само че тук всичко е действително. Джак и Филис Потър били женени от близо 80 години. И тяхната обич не угаснала нито за момент. Но Филис почнала да страда от малоумие. Джак обаче не е отчаял. Всеки ден той й четял обичаните остарели дневници, защото тя не запомнила доста от нещата. По време на четенето тя още веднъж познала своя любим и незабавно го прегърнала.
Живели щастливо дружно и умрели в един ден
Сватбата на тази влюбена двойка била през 1946 година. И оттогава Джордж и Дороти не се разделили нито за ден. За 68 години им се родили двама сина, пет внуци и два правнуци. На 91 години Джордж попаднал в болница, където след няколко дни попаднала и 92-годишната Дороти. Те умрели в един и същи ден с разлика от едвам няколко часа.
Той починал, с цел да даде своя черен дроб на брат си
През февруари 2010 Чад Арнолд научил, че му е нужна незабавна трансплантация на черен дроб, другояче ще почине. По-малкият му брат Райън предложил своята помощ. Чад се опитвал да го разубеди, само че той бил неотстъпчив. Райън избавил живота на Чад, лягайки под ножа, само че умрял след интервенцията.
Кучето, което чакало своя собственик 9 години
Става дума за кучето Хачико. За тази история са писали доста, има и прочут филм. Преданото куче от порода акита-ину всеки ден идвало на гара Сибуя, с цел да посреща стопанина си – професора от Токийския университет, който се прибирал от работа. Но през 1925 година мъжът починал на работа от инсулт. А кучето траяло да идва в уреченото време. След девет години правилният Хачико починал. И станал същински знак на предаността за японците и целия свят. В Сибуя даже сложили монумент на това отлично куче!
