Защо Русия отказа убежище на първия афганистански космонавт
Малцина помнят, че благодарение на Съветския съюз Афганистан има собствен космонавт още през 1988 година – десетилетия преди китайците даже да помислят за галактически полети.
Абдул Ахад Моманд е пущун от дребното селце Сарда. Става боен и е изпратен да се образова като боен в Москва.
През ноември 1987 взе участие в избора на претенденти за съветско-афганистанския полет. На 12 декември е разгласен за един от 8-те номинирани за полета.
На 26 февруари 1988 стартира подготовка в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин”.
На 29 август 1988 стартира близо 9-дневния му полет до станцията „ Мир”. Лети с кораба „ Союз ТМ-6”. Моманд взима със себе си знамето на Афганистан и два екземпляра на Корана.
При връщането на земята компютърните системи на кораба отхвърлят и има действителна заплаха Моманд и командира му Владимир Ляхов да останат да се реят в космоса вечно. Центърът за полети прави незабавно препрограмиране на компютъра.
24 часа руснакът и афганистанецът са без храна, вода и тоалетна. За дребна потребност употребяват пластмасови пакети останали от спалния комплект на Моманд.
„ Цяло денонощие с Владимир си разказвахме политически вицове – падна огромен смях”, споделя по-късно афганистанецът.
Космонавтът става воин на страната си и получава званието Герой на Съветския съюз. На 12 април 1991 е награден и със руския орден „ За заслуги в усвоението на космоса”.
Работи в афганистанския филиал на Института за галактически проучвания на Руската академия на науките. Става и заместник-министър на гражданската авиация.
Получава първокласен апартамент в комплекса за съветски експерти в Кабул. Има и лична лимузина.
Когато талибаните за първи път взимат властта в Кабул, той е на служебна командировка в Индия, където проверява сигнали за корупция в самолетна компания „ Ариана Афган Еърлайнс”.
Семейството му също бяга в Индия. Разполагат единствено с един куфар и 400 $ от командировъчните му.
Героят на Съветския съюз желае леговище в Руската федерация. Уверен е, че като знае чудесно съветски и е воин на Съюз на съветските социалистически републики няма да проблем за това. Жестоко се лъже!
В искрено изявление Моманд ще опише след години, че надали не е молил със сълзи руснаците за виза.
Правителството на Борис Елцин му отхвърля достъп до страната.
Властта в Русия дава да се разбере, че не желае да има нищо общо с „ предишните”, а да развие някакви връзки с новите управници в Кабул.
По същото време неговият дубльор – таджикът Мухамед Дауран, стартира да служи на талибаните и бързо получава званието военачалник.
След това Абдул Ахад Моманд се обръща към военната академия „ Ворошилов” да му изпрати копие на изгубената тапия.
Руската страна отхвърля даже това просто предпочитание на Героя на Съветския съюз.
Първият афганистански космонавт желае леговище в Германия и го получава. Работи години във компания за типография.
Товари и разнася до рампата за експедиция новонапечатани списания. Получава за това минимална заплата.
После става немски жител и отива да живее в Щутгарт.
Сега 62-годишният Абдул Ахад Моманд е на 62 години и има дребна компания, в която е съсобственик и работи в нея като счетоводител. Има брачна половинка, две дъщери и наследник.
Посещава Афганистан за първи път през 2014 с група публицисти от Военновъздушни сили. И приканва съгражданите си да не помнят за разликите си и да се обединят в името на страната си. Никой не го чува.
Абдул Ахад Моманд е пущун от дребното селце Сарда. Става боен и е изпратен да се образова като боен в Москва.
През ноември 1987 взе участие в избора на претенденти за съветско-афганистанския полет. На 12 декември е разгласен за един от 8-те номинирани за полета.
На 26 февруари 1988 стартира подготовка в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин”.
На 29 август 1988 стартира близо 9-дневния му полет до станцията „ Мир”. Лети с кораба „ Союз ТМ-6”. Моманд взима със себе си знамето на Афганистан и два екземпляра на Корана.
При връщането на земята компютърните системи на кораба отхвърлят и има действителна заплаха Моманд и командира му Владимир Ляхов да останат да се реят в космоса вечно. Центърът за полети прави незабавно препрограмиране на компютъра.
24 часа руснакът и афганистанецът са без храна, вода и тоалетна. За дребна потребност употребяват пластмасови пакети останали от спалния комплект на Моманд.
„ Цяло денонощие с Владимир си разказвахме политически вицове – падна огромен смях”, споделя по-късно афганистанецът.
Космонавтът става воин на страната си и получава званието Герой на Съветския съюз. На 12 април 1991 е награден и със руския орден „ За заслуги в усвоението на космоса”.
Работи в афганистанския филиал на Института за галактически проучвания на Руската академия на науките. Става и заместник-министър на гражданската авиация.
Получава първокласен апартамент в комплекса за съветски експерти в Кабул. Има и лична лимузина.
Когато талибаните за първи път взимат властта в Кабул, той е на служебна командировка в Индия, където проверява сигнали за корупция в самолетна компания „ Ариана Афган Еърлайнс”.
Семейството му също бяга в Индия. Разполагат единствено с един куфар и 400 $ от командировъчните му.
Героят на Съветския съюз желае леговище в Руската федерация. Уверен е, че като знае чудесно съветски и е воин на Съюз на съветските социалистически републики няма да проблем за това. Жестоко се лъже!
В искрено изявление Моманд ще опише след години, че надали не е молил със сълзи руснаците за виза.
Правителството на Борис Елцин му отхвърля достъп до страната.
Властта в Русия дава да се разбере, че не желае да има нищо общо с „ предишните”, а да развие някакви връзки с новите управници в Кабул.
По същото време неговият дубльор – таджикът Мухамед Дауран, стартира да служи на талибаните и бързо получава званието военачалник.
След това Абдул Ахад Моманд се обръща към военната академия „ Ворошилов” да му изпрати копие на изгубената тапия.
Руската страна отхвърля даже това просто предпочитание на Героя на Съветския съюз.
Първият афганистански космонавт желае леговище в Германия и го получава. Работи години във компания за типография.
Товари и разнася до рампата за експедиция новонапечатани списания. Получава за това минимална заплата.
После става немски жител и отива да живее в Щутгарт.
Сега 62-годишният Абдул Ахад Моманд е на 62 години и има дребна компания, в която е съсобственик и работи в нея като счетоводител. Има брачна половинка, две дъщери и наследник.
Посещава Афганистан за първи път през 2014 с група публицисти от Военновъздушни сили. И приканва съгражданите си да не помнят за разликите си и да се обединят в името на страната си. Никой не го чува.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ