Малцина ги познават такива. Когато все още не са имали

Малцина ги познават такива. Когато към момента не са имали зъби, когато са сменяли млечните зъби. Когато са били по пелени и са правили първите си стъпки. Решихме да ви ги покажем. За да се уверите, че още тогава, когато са ходили прави под кухненската маса, в очите им е прозирало това огънче, което отличава великите.

Ето ги и тях. Малки, храбри войничета, устремени към върховете, без да подозират тъкмо кои върхове ги чакат, без да са наясно какъв брой болежка ще преодолеят, с цел да се трансфорат в непобедими, с непробиваеми брони.
Кубрат и Тервел Пулеви са родени, с цел да бъдат боксьори. Такава е заръката на татко им Венко. Едва проходили, двамата към този момент имат лични ръкавици, върху гащетата им са избродирани имената им, а фотосите в бойна стойка до секцията в хола на фамилията в столичния квартал „ Младост” остават за историята.
Венко Пулев – нееднократен първенец на България по бокс в тежка категория, отглежда синовете си като същински бойци – непримирими, съществени и отдадени на бокса, който е техният живот. Такива, каквито ги познаваме през днешния ден като огромни мъже.
Жизнерадостен, само че концентриран в покоряването на огромната цел. Този взор Петър Стойчев е съхранил и до момента. Ако се вгледате деликатно, ще разпознаете именития ни плувец точно по този огън, който гори в очите му доста преди той да завоюва 11 следващи Световни купи в плувния маратон, да се трансформира във властелина на Антарктида и на ледените води и да бъде признат в Световната зала на спортната популярност.
Дайте му топката, може да не е футболна, а да е баскетболна. За Димитър Бербатов това няма значение. От първите си стъпки в Благоевград геният жонглира по прашните улици на квартала с лекост, с плам и финес, които след това ще омагьосат Сър Алекс, „ Манчестър Юнайтед” и великата аудитория в „ Театъра на мечтите”.
Същото това огънче, което е присъщо за великите прозира и от бебешката фотография на единствения по рода си различен роден футболен колос - Христо Стоичков. Е, би трябвало да признаем, че на няколко месеца Камата има надалеч по-дружелюбен тип от оня със смръщеното чело, с който го помним във вихъра на неговата изключителна кариера.
Боецът, чиято усмивка победи левкемията. Поклон пред невероятния темперамент и дух на Стилиян Петров. Благородството прозира от фрагмента на Стенли, застанал гордо до тортата по случай рождения му ден в детската градина. Благородство и неотстъпчивост, които след години му лепнаха и прякора „ Шотландски боец”, до момента в който носеше екипа на великия „ Селтик” Глазгоу. Достойнство, което издигна Петров до знак на мощната религия и жадност за живот по време на тежката му борба с подлата болест.
Със сигурност фотографията, за която ни нямате доверие е на пухкавото и бузесто момиченце, за което ние твърдим, че е Невяна Владинова. Нима гимнастичка би могла да наподобява толкоз сладка като дребна бухтичка? Ами, отговорът е – да, това в действителност е Неви и тя от дълго време е стопила всеки грам ненужно тегло.
Ах, тези необятни, дълбоки като бунар, големи кафяви очи. На кого различен биха могли да бъдат, с изключение на на обичаната на цяла България, на най-бързата, най-смелата, най-търпеливата на болежка, най-харизматичната и незнаеща какво е това да се предадеш Ивет Лалова. И тези очи не са се трансформирали до през днешния ден, а на детската фотография Ивет е с един от най-близките хора в живота си – нейната предана сестра Ани.
Везенков, къде си скрил къдриците? Резонен въпрос към баскетболист №1 на България, който с изключение на синеок, извънредно сладостен и с много приятни бузи, е и толкоз къдрав, че си представяме по какъв начин би изглеждал, в случай че реши да пусне малко по-дълга коса.
Очичките пък са същите и на другото „ златно момче” на родния баскетбол – Божидар Аврамов. Бебето Божо се усмихва от цялото си положително сърце, което носи с чест и невзискателност и до ден сегашен.
Владислава Лазарова, btvnovinite.bg