"Убиецът" на Гунди и Котков сънувал, че му махат всички зъби в нощта преди трагедията
Малцина през днешния ден знаят кой е Илия Цветков. Това е индивидът, в чийто товарен автомобил се удрят и умират Гунди и Котков на 30 юни 1971 година.
Днес връщаме лентата обратно, с цел да ви предоставим едно от дребното изявленията, които водачът дава. Това се случва през 1999 година на страниците на вестник " Шоу “. Бай Илия напусна този свят няколко години по-късно. Предлагаме ви целия материал на изданието, в което ще прочете изповедта на по този начин наречения " палач “ на Гунди и Котков.
“Съвсем до неотдавна гибелта на сините футболни звезди Георги Аспарухов и Никола Котков беше тематика табу. Журналистите не ги пускаха да припарят до следственото дело. От Министерство на вътрешните работи течеше единствено рутинната информация, че от грандиозното заравяне не са непокътнати никакви фотоси. Нещо повече събитието, затъмнило траурните процесии на цар Борис III и Георги Димитров, въобще не е било удостоено с достойнството да влезе във фотоархива на вътрешното министерство или каквото и да било друго ведомство. Мълчаха като риби полицаи, следователи, правосъдни специалисти, лекари, пожарникари, очевидци... След черната дата 30 юни 1971-ва (сряда), когато на прохода Витиня алфа ромеото на Гунди се блъска челно в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация, редовите българи тънеха в цялостно незнание кой е бил водачът на камиона. Страшната му орис също беше неразрешена за елементарните люде зона.
Екип на вестника обаче има редкия късмет да намери самоковлията, умишлен от някогашните Министерство на вътрешните работи шефове за " палач “ и да запише изповедта му (част от която преди време разгласява и " Нощен Труд “). Тя надалеч не е обвързвана единствено с съдбовната дата. В нея на стоп-кадър се редят огромни и дребни събития, известни и незнайни имена, неприятни поличби и оцеляване на ръба, притискане на зъби и жадност за живот... Нещо като поговорката за " дребното камъче “, дето обръща " огромната кола “.
Къщата на бай Илия Цветков в Самоков не знае що е ключ. Затова нахълтваме право в дворчето. Единствената пазителка е четирикраката умница Герда. Лаят й разсънва стопанина и след броени минути цялата компания е към този момент край масата в кухнята. Докато баба Катя спътница на бай Илия повече от 45 години шета и се тюхка поради " сиромашката гощавка “, някогашният водач пали цигара " Шипка “.
" За какво ще си приказваме, деца? За онуй или за това, що става в Самоков и Боровец? “...
" За всичко, бай Илия. И за остарялото, и за новото... “, е нашият отговор.
73-годишният ексслужител на самоковския ДАП е по-пъргав и жилест от юноша. Миналата нощ е навъртял пешачката под проливния дъжд стабилен километраж из Рила. Нали би трябвало да прибере трите козички, да докара дървата и сеното, да скрие картофите на сушина. И то освен своята стока да опази, ами и на всички вдовици и остарели съседи от махалата.
" Не може да стои на едно място. Все търчи работа да прави. Като му кажат: " Ильо, помогни ми да пренесем дървата и сеното “, на никой не отхвърля. А нощеска се върна вир-вода и в този момент го е свил стомахът... “, обажда се откъм печката баба Катя, която към този момент пържи фамозните самоковски компири.
" Нищо ми нема към този момент. Оправих се! “, прекъсва я бай Илия. Не му дава сърце да я кори за нищо след тежкия й инсулт. Най-после стопанката налива по кафенце, нарязва домашното козе сирене, палва една " Шипка “ този дребен кеф си го разрешава единствено пред посетители. После водачът на съдбовното возило дава газ на спомените...
Нощта преди злополуката сънувал, че му махат зъбите
Според съновниците и националното вярване това е неприятна прокоба – знак за гибел или за нещо неприятно. Илия, който тогава е на 45 години, обаче не се стряскал от бабини-деветини и се метнал на камиона. Чакал го тежък курс към Ботевград. Било рано сутринта на 30 юни 1971-ва, сряда. Греело слънце и по нищо не личало каква огнена покруса ще се развихри след няколко часа на прохода Витиня. А водачът на камиона бил страховит ентусиаст и безжалостен левскар. " Тапицирал “ цялата кабина с календари на " сините “ и с ликовете на своите любимци Гунди и Котков.
" Трябваше да караме павета за Арабаконак ", почва описа си бай Илия. " Излизам на основния път, виждам чисто е. Взимам завоя наляво на първа скорост и се експортирам в моето платно. Имаше четири метра чисто платно! Те изскочиха и пресякоха осовата линия, макар че имаше доста свободно място. После разбрах, че сутринта Гунди го викали нещо във федерацията, санкционирали го две срещи, щото на предходния мач ритнал някакъв футболист в корема (б.р. – става въпрос за мача с ЦСКА, игран на 28 юни и приключил 1:0 за Левски). Та като излезли с Котков, отишли в кръчмата " Куцото куче “. Пили коняк и мастика. Били ужасно ядосани. По пътя катаджиите пет пъти го предупреждавали да понижи скоростта. Към 10,30 спрели в ресторанта на Витиня и там отново пили. После заредили резервоара на бензиностанцията и качили някакъв човек на стоп. Аз бях направил единствено два курса и моят контейнер беше цялостен. Хванали се на бас, че за три минути ще стигнат до Ботевград.
Бухнаха се в ремаркето, до момента в който завивах. Всичко пламна - подвига ужасено ръце бай Илия. Веднага скочих и взех пожарогасителя. Бях обгорял и аз - косата, лицето, облеклата... Не знаех кои са били в колата. Мислех, че са семейство с деца и ужасно се натъжих, доста обичам децата... После разбрах, че имало доста хора по пътя свинари, овчари... Един пастир споделил: " Абе, що се вършиме на улави! Я сложете човеко в камионо, па пущете онази кола да лети и ще забележим... “ Ако беше станало на идващия завой, щели са да паднат в реката. Спасило ме е ремаркето. Иначе зилът е щял да се обърне и да ме затрупа. Шасито цялото беше накриво във вътрешността, а то е от стомана! Имал съм 190 метра видимост, а по закон, в случай че имам над 100, мога да завия. Малко по-късно спря черна волга, качиха ме и ме откараха в Ботевград ", приключва загатна си за сутринта на " черната сряда “ някогашният водач. Същия ден стартирал и произволът на самозабравилите се Министерство на вътрешните работи шефове. Мъчел се да дава кураж на бай Илия единствено следователят Стоянов...
Трябвало да стигнат чак в Ботевград, с цел да благоволят да му кажат, че в алфа ромеото са били Гунди и Котков. Шокът насмалко щял да изпрати на оня свят и него. " Тях целия свят ги знае, а аз съм никой! “, рекъл си набеденият за " палач “.
И взел да си блъска главата в стената
" Недей по този начин, бай Илия, умерено опитвал се да го вразуми следователят. Те не знаят да живеят, мислят си, че всичко е тяхно, но то не е... “. За да не посегне в мощния стрес на живота си, му поставили белезници. Така окован го разпитал и " Генерало “, първият човек на вътрешното министерство Ангел Солаков.
Още същия следобяд извозили бай Илия с прангите към София и чисто гол го хвърлили непосредствено в килията за смъртници на Централния затвор. Там човечецът се пищисал изцяло. Следствието било поето от Стоян Чавраков. " Този следовател искаше напряко да ме смачка душевен, въздиша някогашният водач. По 20 пъти на денонощие ме викаше на разпит. Да съм признаел, че не съм пресякъл инцидентно пътя на алфа ромеото. Абе какво да ви описвам!
Една заран идва надзирателят и вика: " Хайде, бай Илия, взимай одеялото и с нас. “ Вцепених се. Краката ми се подкосиха. Мислех, че ми е пристигнал краят. " Тук ли ще ме разстрелвате? “ запитвам. А надзирателят: " Не, бе дребосъче. Само си тръсни одеялото, седни на масата, възпламени цигара, успокой се! “ Този пъкъл се точил цяла седмица. На осмия ден се схванало, че настойникът на Гунди Ангел Солаков е паднал от власт. На негово място назначили Ангел Цанев.
" Па аз му бях взаимозависимост в казармата, когато беше майор! “ споделил на пазачите бай Илия. Дали това е оказало някакво влияние, изтерзаният човечец не разбрал и до ден-днешен. Следствието обаче било прекъснато. Разминал му се дори и съдът! Бай Илия излязъл " победител “. Докато берял душа в килията на смъртниците, старите му приятели от цяла България не спирали да звънят на следователите. " Нали водачите сме като ято! “, смее се излезлият от пъкъла " палач “.
Колегите му дори заплашили със стачка, в случай че не го освободят и напълно отговорно декларирали желанието си пред тогавашното шефско тяло на самоковския ДАП. Директорът Димитър Осиковски вярвал безусловно, че бай Илия е почтен и от самото начало го поддържал. Е, лютите почитатели на " Левски “ много му се нахъсили.
" Бях другар с най-големия левскар в града, който персонално познаваше Гунди. Скореца му викаха. След злополуката ме намрази.
" Ако не беше ти, вика, и до момента щяха да са живи. “
" Ако не бях аз, му споделям, щеше да е някой различен! “ Да знаете от мен, деца всичко е орис. Можеха в камък да се ударят, в дърво. Пак съм късметлия, че мен избраха... “, приключва загатна си бай Илия.
" Съжаляваш ли за нещо, бай Илия? “ питаме го на изпроводяк. Ето какво рече той: " Да бях знаел този ден какво ще стане, щях да сляза от камиона, малко ли нещо може да се скапе, щях да напиша пътен лист, че имам щета, пък щях да легна под някое дърво в гората и да очаквам единствено тоя ден да мине. Откак ги няма Гунди и Котков, се свърши и футболът в България... “
Днес връщаме лентата обратно, с цел да ви предоставим едно от дребното изявленията, които водачът дава. Това се случва през 1999 година на страниците на вестник " Шоу “. Бай Илия напусна този свят няколко години по-късно. Предлагаме ви целия материал на изданието, в което ще прочете изповедта на по този начин наречения " палач “ на Гунди и Котков.
“Съвсем до неотдавна гибелта на сините футболни звезди Георги Аспарухов и Никола Котков беше тематика табу. Журналистите не ги пускаха да припарят до следственото дело. От Министерство на вътрешните работи течеше единствено рутинната информация, че от грандиозното заравяне не са непокътнати никакви фотоси. Нещо повече събитието, затъмнило траурните процесии на цар Борис III и Георги Димитров, въобще не е било удостоено с достойнството да влезе във фотоархива на вътрешното министерство или каквото и да било друго ведомство. Мълчаха като риби полицаи, следователи, правосъдни специалисти, лекари, пожарникари, очевидци... След черната дата 30 юни 1971-ва (сряда), когато на прохода Витиня алфа ромеото на Гунди се блъска челно в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация, редовите българи тънеха в цялостно незнание кой е бил водачът на камиона. Страшната му орис също беше неразрешена за елементарните люде зона.
Екип на вестника обаче има редкия късмет да намери самоковлията, умишлен от някогашните Министерство на вътрешните работи шефове за " палач “ и да запише изповедта му (част от която преди време разгласява и " Нощен Труд “). Тя надалеч не е обвързвана единствено с съдбовната дата. В нея на стоп-кадър се редят огромни и дребни събития, известни и незнайни имена, неприятни поличби и оцеляване на ръба, притискане на зъби и жадност за живот... Нещо като поговорката за " дребното камъче “, дето обръща " огромната кола “.
Къщата на бай Илия Цветков в Самоков не знае що е ключ. Затова нахълтваме право в дворчето. Единствената пазителка е четирикраката умница Герда. Лаят й разсънва стопанина и след броени минути цялата компания е към този момент край масата в кухнята. Докато баба Катя спътница на бай Илия повече от 45 години шета и се тюхка поради " сиромашката гощавка “, някогашният водач пали цигара " Шипка “.
" За какво ще си приказваме, деца? За онуй или за това, що става в Самоков и Боровец? “...
" За всичко, бай Илия. И за остарялото, и за новото... “, е нашият отговор.
73-годишният ексслужител на самоковския ДАП е по-пъргав и жилест от юноша. Миналата нощ е навъртял пешачката под проливния дъжд стабилен километраж из Рила. Нали би трябвало да прибере трите козички, да докара дървата и сеното, да скрие картофите на сушина. И то освен своята стока да опази, ами и на всички вдовици и остарели съседи от махалата.
" Не може да стои на едно място. Все търчи работа да прави. Като му кажат: " Ильо, помогни ми да пренесем дървата и сеното “, на никой не отхвърля. А нощеска се върна вир-вода и в този момент го е свил стомахът... “, обажда се откъм печката баба Катя, която към този момент пържи фамозните самоковски компири.
" Нищо ми нема към този момент. Оправих се! “, прекъсва я бай Илия. Не му дава сърце да я кори за нищо след тежкия й инсулт. Най-после стопанката налива по кафенце, нарязва домашното козе сирене, палва една " Шипка “ този дребен кеф си го разрешава единствено пред посетители. После водачът на съдбовното возило дава газ на спомените...
Нощта преди злополуката сънувал, че му махат зъбите
Според съновниците и националното вярване това е неприятна прокоба – знак за гибел или за нещо неприятно. Илия, който тогава е на 45 години, обаче не се стряскал от бабини-деветини и се метнал на камиона. Чакал го тежък курс към Ботевград. Било рано сутринта на 30 юни 1971-ва, сряда. Греело слънце и по нищо не личало каква огнена покруса ще се развихри след няколко часа на прохода Витиня. А водачът на камиона бил страховит ентусиаст и безжалостен левскар. " Тапицирал “ цялата кабина с календари на " сините “ и с ликовете на своите любимци Гунди и Котков.
" Трябваше да караме павета за Арабаконак ", почва описа си бай Илия. " Излизам на основния път, виждам чисто е. Взимам завоя наляво на първа скорост и се експортирам в моето платно. Имаше четири метра чисто платно! Те изскочиха и пресякоха осовата линия, макар че имаше доста свободно място. После разбрах, че сутринта Гунди го викали нещо във федерацията, санкционирали го две срещи, щото на предходния мач ритнал някакъв футболист в корема (б.р. – става въпрос за мача с ЦСКА, игран на 28 юни и приключил 1:0 за Левски). Та като излезли с Котков, отишли в кръчмата " Куцото куче “. Пили коняк и мастика. Били ужасно ядосани. По пътя катаджиите пет пъти го предупреждавали да понижи скоростта. Към 10,30 спрели в ресторанта на Витиня и там отново пили. После заредили резервоара на бензиностанцията и качили някакъв човек на стоп. Аз бях направил единствено два курса и моят контейнер беше цялостен. Хванали се на бас, че за три минути ще стигнат до Ботевград.
Бухнаха се в ремаркето, до момента в който завивах. Всичко пламна - подвига ужасено ръце бай Илия. Веднага скочих и взех пожарогасителя. Бях обгорял и аз - косата, лицето, облеклата... Не знаех кои са били в колата. Мислех, че са семейство с деца и ужасно се натъжих, доста обичам децата... После разбрах, че имало доста хора по пътя свинари, овчари... Един пастир споделил: " Абе, що се вършиме на улави! Я сложете човеко в камионо, па пущете онази кола да лети и ще забележим... “ Ако беше станало на идващия завой, щели са да паднат в реката. Спасило ме е ремаркето. Иначе зилът е щял да се обърне и да ме затрупа. Шасито цялото беше накриво във вътрешността, а то е от стомана! Имал съм 190 метра видимост, а по закон, в случай че имам над 100, мога да завия. Малко по-късно спря черна волга, качиха ме и ме откараха в Ботевград ", приключва загатна си за сутринта на " черната сряда “ някогашният водач. Същия ден стартирал и произволът на самозабравилите се Министерство на вътрешните работи шефове. Мъчел се да дава кураж на бай Илия единствено следователят Стоянов...
Трябвало да стигнат чак в Ботевград, с цел да благоволят да му кажат, че в алфа ромеото са били Гунди и Котков. Шокът насмалко щял да изпрати на оня свят и него. " Тях целия свят ги знае, а аз съм никой! “, рекъл си набеденият за " палач “.
И взел да си блъска главата в стената
" Недей по този начин, бай Илия, умерено опитвал се да го вразуми следователят. Те не знаят да живеят, мислят си, че всичко е тяхно, но то не е... “. За да не посегне в мощния стрес на живота си, му поставили белезници. Така окован го разпитал и " Генерало “, първият човек на вътрешното министерство Ангел Солаков.
Още същия следобяд извозили бай Илия с прангите към София и чисто гол го хвърлили непосредствено в килията за смъртници на Централния затвор. Там човечецът се пищисал изцяло. Следствието било поето от Стоян Чавраков. " Този следовател искаше напряко да ме смачка душевен, въздиша някогашният водач. По 20 пъти на денонощие ме викаше на разпит. Да съм признаел, че не съм пресякъл инцидентно пътя на алфа ромеото. Абе какво да ви описвам!
Една заран идва надзирателят и вика: " Хайде, бай Илия, взимай одеялото и с нас. “ Вцепених се. Краката ми се подкосиха. Мислех, че ми е пристигнал краят. " Тук ли ще ме разстрелвате? “ запитвам. А надзирателят: " Не, бе дребосъче. Само си тръсни одеялото, седни на масата, възпламени цигара, успокой се! “ Този пъкъл се точил цяла седмица. На осмия ден се схванало, че настойникът на Гунди Ангел Солаков е паднал от власт. На негово място назначили Ангел Цанев.
" Па аз му бях взаимозависимост в казармата, когато беше майор! “ споделил на пазачите бай Илия. Дали това е оказало някакво влияние, изтерзаният човечец не разбрал и до ден-днешен. Следствието обаче било прекъснато. Разминал му се дори и съдът! Бай Илия излязъл " победител “. Докато берял душа в килията на смъртниците, старите му приятели от цяла България не спирали да звънят на следователите. " Нали водачите сме като ято! “, смее се излезлият от пъкъла " палач “.
Колегите му дори заплашили със стачка, в случай че не го освободят и напълно отговорно декларирали желанието си пред тогавашното шефско тяло на самоковския ДАП. Директорът Димитър Осиковски вярвал безусловно, че бай Илия е почтен и от самото начало го поддържал. Е, лютите почитатели на " Левски “ много му се нахъсили.
" Бях другар с най-големия левскар в града, който персонално познаваше Гунди. Скореца му викаха. След злополуката ме намрази.
" Ако не беше ти, вика, и до момента щяха да са живи. “
" Ако не бях аз, му споделям, щеше да е някой различен! “ Да знаете от мен, деца всичко е орис. Можеха в камък да се ударят, в дърво. Пак съм късметлия, че мен избраха... “, приключва загатна си бай Илия.
" Съжаляваш ли за нещо, бай Илия? “ питаме го на изпроводяк. Ето какво рече той: " Да бях знаел този ден какво ще стане, щях да сляза от камиона, малко ли нещо може да се скапе, щях да напиша пътен лист, че имам щета, пък щях да легна под някое дърво в гората и да очаквам единствено тоя ден да мине. Откак ги няма Гунди и Котков, се свърши и футболът в България... “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ