Млади учени чертаят литературни маршрути
" Малкото село с огромно място в българската литература. " Така е нарекъл родопското ивайловградско село Хухла проф. доктор Хюсеин Мевсим от Университета в Анкара в създадения от неговия екип книжовен маршрут. Описанието е част от огромната интернационална академична стратегия " Живописна България ", която се организира под егидата на вицепрезидента Илияна Йотова. Основни уредници са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет " Паисий Хилендарски ". Научни ръководители са проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева от ПУ " Паисий Хилендарски " и проф. доктор Благовест Златанов от Хайделбергския университет, научи ДУМА от журналистката Катя Стайкова.
" Живописна България. Български литературни направления " е интердисциплинарна научна стратегия, която сплотява млади изследователи-българисти от 10 университета в Атина, Варшава, Венеция, Виена, Любляна, Пловдив, Санкт Петербург, София, Страсбург, Хайделберг. Ръководители на работни групи са одобрени български и задгранични учени. Сред участниците от чужбина има студенти от български генезис, деца на емигранти; студенти по българистика, които към момента не са били нито един път в България, както и докторанти, чиято научна проблематика изисква от време на време престояване в нашата страна.
Българистите чертаят туристически направления, свързани с българската литература, просвета и история. Проектът включва необятен диапазон от тематики - български литературни сюжети и тяхната проекция в литературата на други европейски страни, пътеписи от България, модерни поети, разнообразни фолклорни претекстове и други.
Един от новите топоси в академичната стратегия е Хухла, за която изтъкнатият книжовен историк, откривател на турско-българските културни и литературни връзки, преводач, проф. доктор Хюсеин Мевсим написа: " От наша позиция най-забележителната специфичност на това селце, като че ли забравено и от царя, и от Бога, е, че в него са родени трима значими представители на актуалната българска литература: поетите Петър Василев и Ивайло Балабанов и белетристът Иван Бунков. И тримата създатели, издали голям брой стихосбирки и сборници с разкази, са признати за членове на Съюза на българските писатели - авторитетна литературна институция в годините на Народна република България. "
Петър Василев е първият книжовен активист от Кърджалийския край, определен за член на Съюза на българските писатели, отбелязва роденият в кърджалийския край академик Хюсеин Мевсим. Познат и обикнат най-много с надълбоко изповедната си поезия, в стиховете и поемите на Василев намират израз злободневните проблеми на обществото и човечеството.
Ивайло Балабанов е вторият стихотворец от Хухла, който още приживе оставя име в актуалната българска лирика. " Неговата лирика е мъдра като умотворенията на народа, мелодична е като звучните песни на народа, игрива е като кръшните хора на народа, многобагрена е като пъстрите носии на народа ", по този начин характеризира стихотворенията му преводачът му на турски език Ахмет Емин Атасой.
" Първата книга на Иван Бунков - сборникът с разкази " Гайда за пет пръста " (1983) - е предговорена от известния публицист Николай Хайтов, който открива силата и чара на повествованието в релефния рисунък на авторовото перо и " подмолния " драматизъм, напомня Мевсим. Следващи разкази се явяват плод на насъбрани усещания от пътувания до прилежаща Гърция, от запознанството и " откриването " за себе си на традициите, делника и културата на недостъпната допреди няколко десетилетия близко-далечна страна ", отбелязва откривателят.
В историята на българската литература няма различен случай, в който в едно малко село, надълбоко закотвено в периферията на националната география, да са родени в близки години трима надарени създатели. В сложните условия на провинцията, родените в село Хухла поети Петър Василев и Ивайло Балабанов, както и белетристът Иван Бунков, съумяват да завоюват свое място в българската литературна топография. Онова, което ги сплотява, е синовната им обвързаност към родния край, достигаща до любовно поклонение, невъзможността да живеят и творят надалеч от Източните Родопи. Отдалечени от центъра, те трансформират периферията в свое преимущество, а откъснатостта от суетния звук на столицата им спомага да запазят своята креативна самородност ", заключава Хюсеин Мевсим.
Той отделя редове и за провеждания културен фестивал " Мистериите на Хухла ", с главен уредник фондация " Хохла ". Академичната стратегия, която основава Литературен атлас и Виртуална карта на България с създадени направления, свързани с разнообразни аспекти от културата ни, ще бъде показана на " Мистериите на Хухла - 2025 " на 21 септември. На сакралното място ще дойдат българисти от университети в Анкара и Варшава. " Нямаме самообладание да се потопим в атмосферата на този извънреден фестивал ", споделя проф. д.ф.н. Любка Липчева.
" Живописна България. Български литературни направления " е интердисциплинарна научна стратегия, която сплотява млади изследователи-българисти от 10 университета в Атина, Варшава, Венеция, Виена, Любляна, Пловдив, Санкт Петербург, София, Страсбург, Хайделберг. Ръководители на работни групи са одобрени български и задгранични учени. Сред участниците от чужбина има студенти от български генезис, деца на емигранти; студенти по българистика, които към момента не са били нито един път в България, както и докторанти, чиято научна проблематика изисква от време на време престояване в нашата страна.
Българистите чертаят туристически направления, свързани с българската литература, просвета и история. Проектът включва необятен диапазон от тематики - български литературни сюжети и тяхната проекция в литературата на други европейски страни, пътеписи от България, модерни поети, разнообразни фолклорни претекстове и други.
Един от новите топоси в академичната стратегия е Хухла, за която изтъкнатият книжовен историк, откривател на турско-българските културни и литературни връзки, преводач, проф. доктор Хюсеин Мевсим написа: " От наша позиция най-забележителната специфичност на това селце, като че ли забравено и от царя, и от Бога, е, че в него са родени трима значими представители на актуалната българска литература: поетите Петър Василев и Ивайло Балабанов и белетристът Иван Бунков. И тримата създатели, издали голям брой стихосбирки и сборници с разкази, са признати за членове на Съюза на българските писатели - авторитетна литературна институция в годините на Народна република България. "
Петър Василев е първият книжовен активист от Кърджалийския край, определен за член на Съюза на българските писатели, отбелязва роденият в кърджалийския край академик Хюсеин Мевсим. Познат и обикнат най-много с надълбоко изповедната си поезия, в стиховете и поемите на Василев намират израз злободневните проблеми на обществото и човечеството.
Ивайло Балабанов е вторият стихотворец от Хухла, който още приживе оставя име в актуалната българска лирика. " Неговата лирика е мъдра като умотворенията на народа, мелодична е като звучните песни на народа, игрива е като кръшните хора на народа, многобагрена е като пъстрите носии на народа ", по този начин характеризира стихотворенията му преводачът му на турски език Ахмет Емин Атасой.
" Първата книга на Иван Бунков - сборникът с разкази " Гайда за пет пръста " (1983) - е предговорена от известния публицист Николай Хайтов, който открива силата и чара на повествованието в релефния рисунък на авторовото перо и " подмолния " драматизъм, напомня Мевсим. Следващи разкази се явяват плод на насъбрани усещания от пътувания до прилежаща Гърция, от запознанството и " откриването " за себе си на традициите, делника и културата на недостъпната допреди няколко десетилетия близко-далечна страна ", отбелязва откривателят.
В историята на българската литература няма различен случай, в който в едно малко село, надълбоко закотвено в периферията на националната география, да са родени в близки години трима надарени създатели. В сложните условия на провинцията, родените в село Хухла поети Петър Василев и Ивайло Балабанов, както и белетристът Иван Бунков, съумяват да завоюват свое място в българската литературна топография. Онова, което ги сплотява, е синовната им обвързаност към родния край, достигаща до любовно поклонение, невъзможността да живеят и творят надалеч от Източните Родопи. Отдалечени от центъра, те трансформират периферията в свое преимущество, а откъснатостта от суетния звук на столицата им спомага да запазят своята креативна самородност ", заключава Хюсеин Мевсим.
Той отделя редове и за провеждания културен фестивал " Мистериите на Хухла ", с главен уредник фондация " Хохла ". Академичната стратегия, която основава Литературен атлас и Виртуална карта на България с създадени направления, свързани с разнообразни аспекти от културата ни, ще бъде показана на " Мистериите на Хухла - 2025 " на 21 септември. На сакралното място ще дойдат българисти от университети в Анкара и Варшава. " Нямаме самообладание да се потопим в атмосферата на този извънреден фестивал ", споделя проф. д.ф.н. Любка Липчева.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ