10 европейски университета представят научната си програма
„ Малкото село с огромно място в българската литература “.
Така е нарекъл родопското ивайловградско село Хухла проф. доктор Хюсеин Мевсим от Университета в Анкара в създадения от неговия екип книжовен маршрут.
Описанието е част от огромната интернационалната академична стратегия „ Живописна България “, която се организира под егидата на Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България.
Основни уредници са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “.
Научни ръководители са проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева от ПУ „ Паисий Хилендарски “ и проф. доктор Благовест Златанов от Хайделбергския университет.
Пълната информация е качена в профилирания уебсайт https://blr.uni-plovdiv.bg/.
„ Живописна България. Български литературни направления “ е интердисциплинарна научна стратегия, която сплотява млади изследователи-българисти от 10 университета в Атина, Варшава, Венеция, Виена, Любляна, Пловдив, Санкт Петербург, София, Страсбург, Хайделберг.
Ръководители на работни групи са одобрени български и непознати учени.
Сред участниците от чужбина има студенти от български генезис, деца на емигранти; студенти по българистика, които към момента не са били нито един път в България, както и докторанти, чиято научна проблематика изисква от време на време престояване в България.
Българистите чертаят туристически направления, свързани с българската литература, просвета и история.
Проектът включва необятен диапазон от тематики – български литературни сюжети и тяхната проекция в литературата на други европейски страни, пътеписи от България, модерни поети, разнообразни фолклорни претекстове и други.
Един от новите топоси в академичната стратегия е Хухла, за която изтъкнатият книжовен историк, откривател на турско-българските културни и литературни връзки, преводач, проф. доктор Хюсеин Мевсим написа: „ От наша позиция най-забележителната специфичност на това селце, като че ли забравено и от царя, и от Бога, е, че в него са родени трима значими представители на актуалната българска литература: поетите Петър Василев и Ивайло Балабанов и белетристът Иван Бунков.
И тримата създатели, издали голям брой стихосбирки и сборници с разкази, са признати за членове на Съюза на българските писатели – авторитетна литературна институция в годините на Народна република България. “ /линк към беседата на проф. доктор Хюсеин Мевсим – https://blr.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2025/02/Анкара.-Беседа-3.pdf/
Петър Василев е първият книжовен активист от Кърджалийския край, определен за член на Съюза на българските писатели, отбелязва роденият в кърджалийския край академик.
Познат и обикнат най-много с надълбоко изповедната си поезия, в стиховете и поемите на Василев намират израз злободневните проблеми на обществото и човечеството.
Ивайло Балабанов е вторият стихотворец от Хухла, който още приживе оставя име в актуалната българска лирика.
„ Неговата лирика е мъдра като умотворенията на народа, мелодична е като звучните песни на народа, игрива е като кръшните хора на народа, многобагрена е като пъстрите носии на народа “, по този начин характеризира стихотворенията му преводачът му на турски език Ахмет Емин Атасой. “
„ Първата книга на Иван Бунков – сборникът с разкази „ Гайда за пет пръста “ (1983 г.) – е предговорена от известния публицист Николай Хайтов, който открива силата и чара на повествованието в релефния рисунък на авторовото перо и „ подмолния “ драматизъм, напомня Мевсим.
Следващи разкази се явяват плод на насъбрани усещания от пътувания до прилежаща Гърция, от запознанството и „ откриването “ за себе си на традициите, делника и културата на недостъпната допреди няколко десетилетия близко-далечна страна, отбелязва откривателят.
В историята на българската литература няма различен случай, в който в едно малко село, надълбоко закотвено в периферията на националната география, да са родени в близки години трима надарени създатели.
В сложните условия на провинцията, родените в село Хухла поети Петър Василев и Ивайло Балабанов, както и белетристът Иван Бунков, съумяват да завоюват свое място в българската литературна топография. Онова, което ги сплотява, е синовната им обвързаност към родния край, достигаща до любовно поклонение, невъзможността да живеят и творят надалеч от Източните Родопи. Отдалечени от центъра, те трансформират периферията в свое преимущество, а откъснатостта от суетния звук на столицата им спомага да запазят своята креативна самородност, заключава Хюсеин Мевсим.
Той отделя редове и за провеждания културен фестивал „ Мистериите на Хухла “. „ Наличието на научно доказани мощни биоенергийни и магнитни потоци към върха над селото, както и богатото естествено, историческо и археологическо завещание, в комбиниране с достоверните национални традиции и обичаи, трансформират Хухла фактически в мистериозно място. За да се поддържа живо селото и с цел да се разпространява неговото духовно завещание измежду по-широка публика, фестивалът се трансформира в културно-артистично събитие, което протича в атмосфера на тържественост и забавление. “
Академичната стратегия, която основава Литературен атлас и Виртуална карта на България с създадени направления, свързани с разнообразни аспекти от културата ни, ще бъде показана на „ Мистериите на Хухла – 2025 “ на 21 септември. На сакралното място ще дойдат българисти от университети в Анкара и Варшава. Нямаме самообладание да се потопим в атмосферата на този извънреден фестивал, споделя проф. д.ф.н. Любка Липчева.
Очакванията са „ Живописна България. Български литературни направления “ да изиграе значима роля в популяризирането на българската литература измежду доста необятна читателска публика.
Така е нарекъл родопското ивайловградско село Хухла проф. доктор Хюсеин Мевсим от Университета в Анкара в създадения от неговия екип книжовен маршрут.
Описанието е част от огромната интернационалната академична стратегия „ Живописна България “, която се организира под егидата на Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България.
Основни уредници са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “.
Научни ръководители са проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева от ПУ „ Паисий Хилендарски “ и проф. доктор Благовест Златанов от Хайделбергския университет.
Пълната информация е качена в профилирания уебсайт https://blr.uni-plovdiv.bg/.
„ Живописна България. Български литературни направления “ е интердисциплинарна научна стратегия, която сплотява млади изследователи-българисти от 10 университета в Атина, Варшава, Венеция, Виена, Любляна, Пловдив, Санкт Петербург, София, Страсбург, Хайделберг.
Ръководители на работни групи са одобрени български и непознати учени.
Сред участниците от чужбина има студенти от български генезис, деца на емигранти; студенти по българистика, които към момента не са били нито един път в България, както и докторанти, чиято научна проблематика изисква от време на време престояване в България.
Българистите чертаят туристически направления, свързани с българската литература, просвета и история.
Проектът включва необятен диапазон от тематики – български литературни сюжети и тяхната проекция в литературата на други европейски страни, пътеписи от България, модерни поети, разнообразни фолклорни претекстове и други.
Един от новите топоси в академичната стратегия е Хухла, за която изтъкнатият книжовен историк, откривател на турско-българските културни и литературни връзки, преводач, проф. доктор Хюсеин Мевсим написа: „ От наша позиция най-забележителната специфичност на това селце, като че ли забравено и от царя, и от Бога, е, че в него са родени трима значими представители на актуалната българска литература: поетите Петър Василев и Ивайло Балабанов и белетристът Иван Бунков.
И тримата създатели, издали голям брой стихосбирки и сборници с разкази, са признати за членове на Съюза на българските писатели – авторитетна литературна институция в годините на Народна република България. “ /линк към беседата на проф. доктор Хюсеин Мевсим – https://blr.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2025/02/Анкара.-Беседа-3.pdf/
Петър Василев е първият книжовен активист от Кърджалийския край, определен за член на Съюза на българските писатели, отбелязва роденият в кърджалийския край академик.
Познат и обикнат най-много с надълбоко изповедната си поезия, в стиховете и поемите на Василев намират израз злободневните проблеми на обществото и човечеството.
Ивайло Балабанов е вторият стихотворец от Хухла, който още приживе оставя име в актуалната българска лирика.
„ Неговата лирика е мъдра като умотворенията на народа, мелодична е като звучните песни на народа, игрива е като кръшните хора на народа, многобагрена е като пъстрите носии на народа “, по този начин характеризира стихотворенията му преводачът му на турски език Ахмет Емин Атасой. “
„ Първата книга на Иван Бунков – сборникът с разкази „ Гайда за пет пръста “ (1983 г.) – е предговорена от известния публицист Николай Хайтов, който открива силата и чара на повествованието в релефния рисунък на авторовото перо и „ подмолния “ драматизъм, напомня Мевсим.
Следващи разкази се явяват плод на насъбрани усещания от пътувания до прилежаща Гърция, от запознанството и „ откриването “ за себе си на традициите, делника и културата на недостъпната допреди няколко десетилетия близко-далечна страна, отбелязва откривателят.
В историята на българската литература няма различен случай, в който в едно малко село, надълбоко закотвено в периферията на националната география, да са родени в близки години трима надарени създатели.
В сложните условия на провинцията, родените в село Хухла поети Петър Василев и Ивайло Балабанов, както и белетристът Иван Бунков, съумяват да завоюват свое място в българската литературна топография. Онова, което ги сплотява, е синовната им обвързаност към родния край, достигаща до любовно поклонение, невъзможността да живеят и творят надалеч от Източните Родопи. Отдалечени от центъра, те трансформират периферията в свое преимущество, а откъснатостта от суетния звук на столицата им спомага да запазят своята креативна самородност, заключава Хюсеин Мевсим.
Той отделя редове и за провеждания културен фестивал „ Мистериите на Хухла “. „ Наличието на научно доказани мощни биоенергийни и магнитни потоци към върха над селото, както и богатото естествено, историческо и археологическо завещание, в комбиниране с достоверните национални традиции и обичаи, трансформират Хухла фактически в мистериозно място. За да се поддържа живо селото и с цел да се разпространява неговото духовно завещание измежду по-широка публика, фестивалът се трансформира в културно-артистично събитие, което протича в атмосфера на тържественост и забавление. “
Академичната стратегия, която основава Литературен атлас и Виртуална карта на България с създадени направления, свързани с разнообразни аспекти от културата ни, ще бъде показана на „ Мистериите на Хухла – 2025 “ на 21 септември. На сакралното място ще дойдат българисти от университети в Анкара и Варшава. Нямаме самообладание да се потопим в атмосферата на този извънреден фестивал, споделя проф. д.ф.н. Любка Липчева.
Очакванията са „ Живописна България. Български литературни направления “ да изиграе значима роля в популяризирането на българската литература измежду доста необятна читателска публика.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ