Ген. Алекси Попов – легендарният командир на гарнизона на Каймак-Чалан
Малко Търново. Ген. Алекси Георгиев Попов е роден на 15 август 1870 година в Малко Търново.
Командир на 1-ва Балканска бригада, 3-та пехотна Балканска дивизия по време на боевете на Каймак-Чалан
Кавалер на Военен медал „ За смелост “, IV ст., 1 кл.
Кавалер на Народен медал " За военна заслуга " III ст. с военно отличие.
В края на 1878 година е записан в началното поделение на Униатската мъжка гимназия (Католическото училище) в Одрин, в която преподаваните предмети се учат на български език. В учебното заведение попада под въздействието на преподаватели поляци, участници в полското национално-освободително придвижване. След завършването на гимназията получава предложение да продължи образованието си във Франция. Отказва и постъпва във Военното учебно заведение в София.
Постъпва на действителна военна работа на 8 август 1889 година
Завършва Военното учебно заведение с XIV-ти Випуск през 1892 година
Произведен е в чин подпоручик на 2 август 1892 година Зачислен е на служба младши офицер в 1-ви пехотен Софийски полк.
Произведен е в чин поручик на 2 август 1895 година Продължава да служи в 1-ви пехотен Софийски полк.
Произведен е в чин капитан на 1 януари 1901 година и е назначен за изпълняващ длъжността началник-щаб на 1-ва Тунджанска бригада.
Произведен е в чин майор на 31 декември 1906 година
Назначен е за началник-щаб на 1-ва бригада от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия (10-ти пехотен Родопски и 30-ти пехотен Шейновски полкове) в Хасково. Служи под командването на генерал-майор Иван Сарафов, шеф на дивизията и на полковник Асен Пападопов, пълководец на 1-ва пехотна бригада.
Учи в Николаевската Академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург.
Произведен е в чин подполковник на 1 януари 1911 година
Служи в Щаба на Действащата войска и на служба началник-щаб на 9-та Пехотна Плевенска дивизия.
Произведен е в чин полковник на 14 февруари 1914 година
Назначен е на служба пълководец на 1-ва Балканска бригада. В състава на бригадата влизат 11-ти Сливенски и 24-ти Черноморски пехотни полкове.
По време на войната против Сърбия (1915 г.) 3-та пехотна Балканска дивизия на военачалник Никола Рибаров взе участие в настъплението на 2-ра войска във Вардарска Македония, в боевете и преследването на разрушената сръбска войска до изгонването й в Албания през октомври и ноември 1915 година
През есента на 1915 година 1-ва Балканска бригада води боеве със сръбските войски за завладяването на граничния пункт Деве хълм и поста Равна равнища на 1 октомври 1915 година, за завладяването на укрепената позиция Киселица, на линията Добровница - Киселица - Крива Паланка - Султан Тепе на 3 октомври 1915 година, за завладяването на позицията Страцин на 6 октомври 1915 година, за освобождението на Куманово на 7 октомври 1915 година
След влизането на частите в Куманово, 24-ти пехотен Черноморски полк настава с пердах към Скопие.
На 10 октомври 1915 година, неделя, 24-ти пехотен Черноморски полк освобождава Скопие, посрещнат от многохиляден народ. Първа в града влиза 7-ма рота на поручик Димитър Цветков. „ Цялото население излезе. Всичкото време и от всички се хвърляха венци и цветя. Къщите бяха украсени с националния трицвет. Улицата беше обсипана с цветя. Хората плачеха. Неописуем екстаз. " Това написа в дневника си командващия 2-ра обособена войска военачалник Георги Тодоров.
Едновременно с това 11-ти пехотен Сливенски полк стартира едномесечни боеве за завладяването на прохода Качаник, като на 12 октомври 1915 година една от дружините на полка е изпратена по посока на Тетово за спиране на пътя на сръбските войски към Македония. Полкът води сражения за завладяването на Качаник на 13 октомври 1915 година, при Стагово на 14 октомври 1915 година, на Качанишката позиция от 17 до 26 октомври 1915 година, на линията Алиас - Стари Качаник - Белиградче от 1 до 9 ноември 1915 година, при преследването на сръбските войски към Призрен и Албания, при Битиня - Беровче на 14 ноември 1915 година и при Върбищица на 15 ноември 1915 година. На 16 и 17 ноември 1915 година 11-ти Сливенски полк прави невъобразим по героизма си преход през затрупаната от сняг Шар планина и на 18 ноември 1915 година, минава Ходжа Балкан и Превалец и се настанява при манастира " Св. Марко ", Кориша и Музлак, в региона на Дяково, Западно Косово.
Докато полкът се намира в Качаник на 15 октомври 1915 година 4-та тайфа (13-та, 14-та, 15-та и 16-та роти) на майор Илия Чолаков, настава към Тетово за обезпечаване тила на бригадата и за недопускане пробив на неприятеля по направленията Тетово - Призрен и Гостивар - Тетово. Дружината влиза в новосъздадения Тетовски отряд, дружно с елементи на 50-ти пехотен полк и доброволчески отряд и води боеве със превъзхождащи по бройка сръбски елементи при Тетово от 26 до 29 октомври 1915 година, за освобождението на Гостивар на 3 ноември 1915 година, за завладяването на Буковик планина на 12 ноември 1915 година, при село Заяс за освобождението на Кичево на 13-14 ноември 1915 година, при село Долно Церско на 15-16 ноември 1915 г, при село Доленци на 18 ноември 1915 година, за завладяването на Илинска планина на 20 ноември 1915 година, при село Ърбино, Охридско и за владеенето на Кота 910 на 21 ноември 1915 година при прохода Буково на 23 ноември 1915 година и при Кота 946 и Кота 1300 до село Куратица, Стружко.
На 29 ноември 1915 година 11-ти Сливенски полк заема град Дяково и близките села Гремачел, Бунашевци, Раховица и Голяма Ходжа.
На 13 декември 1915 година в състава се завръща дружината на майор Чолаков.
На 3 януари 1916 година 11-ти Сливенски полк идва в Скопие и бригадата се събира в града в цялостен състав.
На 18 февруари 1916 година 3-та пехотна Балканска дивизия е включена в състава на 1-ва обособена войска на военачалник Климент Бояджиев.
На 21 февруари 1916 година дивизията получава заповед за концентриране в региона на Прилеп.
На 28 февруари 1916 година 11-ти Сливенски полк се разполага на 2 км. северно от Прилеп.
На 29 февруари 1916 година 3-та пехотна Балканска дивизия получава заповед да одобри сектора на 9-та пехотна Плевенска дивизия при село Тепавци, Битолска околия.
На 7 март 1916 година 11-ти Сливенски полк получава за задача укрепването на сектора сред селата Букри и Рибник, Битолска околия, на граничния сектор село Сович - Нидже планина и построяването на военния път Канатларци - Биляник - Тепавци.
На 14 април 1916 година 11-ти пехотен Сливенски полк получава нов сектор за разполагане и подсилване на линията Гардилово - Брод - Сливница - Полог - Бърник в Завоя на река Черна.
На 6 май 1916 година началникът на 3-та дивизия военачалник Никола Рибаров издава заповед да се заеме височината Митириз-Тепеси на планината Чеган, в случай че гърците не окажат опозиция. Аргументът на командването е, че при новите условия в Южна Македония до момента спазваната неутрална зона от 2 км. по българо-гръцката граница не съществува.
На 13 май 1916 година военачалник Рибаров заповядва на 24-ти Черноморски полк да заеме връх Каймак-Чалан.
На 24 май 1916 година дружно с разтопяването на снеговете по Нидже планина 24-ти Черноморски полк заема хребета Старков гроб, дружно с върховете Кота 1944 (връх Попадия) и връх Каймак-Чалан (връх Борис).
На 5 юни 1916 година българската страна уведомява гръцките елементи, че неутралната зона няма да се съблюдава.
На 8 юни 1916 година гръцките управляващи дават отговор, че предните български елементи би трябвало да се придържат към съглашението от 1915 година и да се отдръпват на 2 км. от границата.
На 29 юни 1916 година командващият 1-ва обособена войска военачалник Климент Бояджиев осведоми началниците на дивизии, че командването на Съглашението концентрира войските си във Вардарската котловина, а против армията остават най-вече слаби прикриващи елементи. В резултат на това секторът на 8-ма Тунджанска дивизия се усилва на запад до източния бряг на Преспанското езеро и на изток до Кота 1881 на Нидже планина. 24-ти Черноморски полк се изважда от състава на 1-ва Балканска бригада, а бригадата се придава в послушание на 8-ма дивизия.
На 7 юли 1916 година 56-ти пехотен полк заема сектора на 24-ти Черноморски полк по билото на Нидже планина (Каймак-Чалан - Кота 1944 - Старков гроб), а 1-ва Балканска бригада, която остава единствено с 11-ти Сливенски полк, заема сектора от вливането на река Секулева в река Черна до Кота 1881.
На 23 юли 1916 година началникът на 8-ма Тунджанска дивизия военачалник Тодор Митов издава заповед, с която 55-ти пехотен полк заменя 11-ти Сливенски полк на досегашната му позиция, като по същото време 11-ти Сливенски полк заема разположението на 56-ти пехотен полк, а 56-ти пехотен полк отива в сектора от река Черна до село Меджидли, в Леринското поле.
На 26 юли 1916 година 11-ти Сливенски полк заема Каймачаланската позиция (Рогачица - Попадия - Каймак-Чалан - Кота 2368 - Кота 1881). Десният прилежащ сектор се заема от 55-ти пехотен полк, а левия от 2-ра Балканска бригада.
По време на Леринската настъпателна интервенция на 1-ва обособена войска (17-27 август 1916 г.) 11-ти Сливенски полк се бори от 17 до 27 август на хребетите на Чеган планина пред Джемаат-Йери, Митириз-Тепе, Низи Даг, Шопа, Папалазо, Седлото и на височините Кара Тепе (Острата Чука) и Плоча (Плоската Чука). По време на настъплението под командването на полковник Попов е придадена и 3-та Тунджанска бригада (55-ти и 56-ти пехотни полкове).
На 27 август 1916 година, след влизането на Румъния във войната на страната на Съглашението и последвалото преустановяване на българското нахлуване, 11-ти Сливенски полк се изтегля назад на Каймакчаланската позиция (хребета Страков гроб - Кота 1944 - Безименна височина - връх Борис - Кота 2368 - Кота 1881), като главните сили се концентрират на връх Борис, в осъществяване на задачата за подготовка на позицията за защита.
На върха са ситуирани и двата командни пункта - на бригадата и на полка.
На 12 септември 1916 година сръбските войски стартират нахлуване по направление на Каймак-Чалан.
В взлом против върха се подвига цялата Дринска дивизия, подкрепена от обособени елементи на прилежащите Дунавска и Шумадийска дивизии, както и от повече от 60 артилерийски батареи и пристигналата френска далекобойна артилерия.
Срещу настъпващия противник българите могат да опълчват само 11-ти Сливенски полк, изтеглен след края на настъплението против Митиризите, две непълни дружини от 46-ти полк, 1 тайфа от 33-ти Свищовски полк, 2 дружини от 43-ти полк, 1 тайфа от 58-ми полк и 3 дружини от 56-ти полк ( 1 тайфа на връх Борис и 2 дружини на връх Попадия).
Българите разполагат единствено с две полски батареи (4-та и 7-ма батареи от 6-ти артилерийски полк), две планински батареи, които се борят разграничени по взводове и едно 10,5 см. немско оръдие. доставката на храна и муниции е извънредно затруднена от мъчно наличния северен скат на Нидже планина.
Полковник Алекси Попов командва защитата на Каймак-Чалан до 20 септември 1916 година Бригадният пълководец взе участие персонално в боевете и води оределите роти в контраатаки.
На 20 септември 1916 година за шеф на защитата на Каймакчаланската позиция и за пълководец на 1-ва Балканска бригада е назначен полковник Стефан Богданов. След идването на новия пълководец, полковник Попов остава в състава на бригадата.
Отбраната на Каймак-Чалан продължава до 3-5 октомври 1916 година, когато българските войски, отбраняващи билото на Нидже планина се изтеглят по направление на Завоя на река Черна към Търнава, Будимирци, Скочивир, Грунища, Градешница, Крапа и Зович.
До края на войната полковник Алекси Попов поредно командва 3-та Балканска дивизия в сектора на фронта Кукуруз - Димова поляна ш 5-та Дунавска дивизия на Кожух планина.
На 1 януари 1918 година е създаден в чин генерал-майор.
Награждаван е с Военен медал „ За смелост “, IV ст., 1 кл. със Заповед № 679/1917 година по Действащата войска за бойни оценки през войната и с Народен медал „ За военна заслуга “, III ст., с военно отличие със Заповед № 355/1921 година по Министерството на войната за бойни заслуги през втория интервал на войната.
След подписването на Солунското помирение на 29 септември 1918 година работи с френската задача за облекчаването на участта на българските заложници и военнопленници.
Уволнен е от състава на армията през 1919 година
През 1936 година по време на Алекси Попов съпровожда военачалник Владимир Вазов по време на визитата му в Англия за присъединяване в конгреса на британските ветерани от войната.
Генерал Алекси Попов, един от най-значимите герои на епопеята на Каймак-Чалан, умира в София в края на 30-те години.
Командир на 1-ва Балканска бригада, 3-та пехотна Балканска дивизия по време на боевете на Каймак-Чалан
Кавалер на Военен медал „ За смелост “, IV ст., 1 кл.
Кавалер на Народен медал " За военна заслуга " III ст. с военно отличие.
В края на 1878 година е записан в началното поделение на Униатската мъжка гимназия (Католическото училище) в Одрин, в която преподаваните предмети се учат на български език. В учебното заведение попада под въздействието на преподаватели поляци, участници в полското национално-освободително придвижване. След завършването на гимназията получава предложение да продължи образованието си във Франция. Отказва и постъпва във Военното учебно заведение в София.
Постъпва на действителна военна работа на 8 август 1889 година
Завършва Военното учебно заведение с XIV-ти Випуск през 1892 година
Произведен е в чин подпоручик на 2 август 1892 година Зачислен е на служба младши офицер в 1-ви пехотен Софийски полк.
Произведен е в чин поручик на 2 август 1895 година Продължава да служи в 1-ви пехотен Софийски полк.
Произведен е в чин капитан на 1 януари 1901 година и е назначен за изпълняващ длъжността началник-щаб на 1-ва Тунджанска бригада.
Произведен е в чин майор на 31 декември 1906 година
Назначен е за началник-щаб на 1-ва бригада от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия (10-ти пехотен Родопски и 30-ти пехотен Шейновски полкове) в Хасково. Служи под командването на генерал-майор Иван Сарафов, шеф на дивизията и на полковник Асен Пападопов, пълководец на 1-ва пехотна бригада.
Учи в Николаевската Академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург.
Произведен е в чин подполковник на 1 януари 1911 година
Служи в Щаба на Действащата войска и на служба началник-щаб на 9-та Пехотна Плевенска дивизия.
Произведен е в чин полковник на 14 февруари 1914 година
Назначен е на служба пълководец на 1-ва Балканска бригада. В състава на бригадата влизат 11-ти Сливенски и 24-ти Черноморски пехотни полкове.
По време на войната против Сърбия (1915 г.) 3-та пехотна Балканска дивизия на военачалник Никола Рибаров взе участие в настъплението на 2-ра войска във Вардарска Македония, в боевете и преследването на разрушената сръбска войска до изгонването й в Албания през октомври и ноември 1915 година
През есента на 1915 година 1-ва Балканска бригада води боеве със сръбските войски за завладяването на граничния пункт Деве хълм и поста Равна равнища на 1 октомври 1915 година, за завладяването на укрепената позиция Киселица, на линията Добровница - Киселица - Крива Паланка - Султан Тепе на 3 октомври 1915 година, за завладяването на позицията Страцин на 6 октомври 1915 година, за освобождението на Куманово на 7 октомври 1915 година
След влизането на частите в Куманово, 24-ти пехотен Черноморски полк настава с пердах към Скопие.
На 10 октомври 1915 година, неделя, 24-ти пехотен Черноморски полк освобождава Скопие, посрещнат от многохиляден народ. Първа в града влиза 7-ма рота на поручик Димитър Цветков. „ Цялото население излезе. Всичкото време и от всички се хвърляха венци и цветя. Къщите бяха украсени с националния трицвет. Улицата беше обсипана с цветя. Хората плачеха. Неописуем екстаз. " Това написа в дневника си командващия 2-ра обособена войска военачалник Георги Тодоров.
Едновременно с това 11-ти пехотен Сливенски полк стартира едномесечни боеве за завладяването на прохода Качаник, като на 12 октомври 1915 година една от дружините на полка е изпратена по посока на Тетово за спиране на пътя на сръбските войски към Македония. Полкът води сражения за завладяването на Качаник на 13 октомври 1915 година, при Стагово на 14 октомври 1915 година, на Качанишката позиция от 17 до 26 октомври 1915 година, на линията Алиас - Стари Качаник - Белиградче от 1 до 9 ноември 1915 година, при преследването на сръбските войски към Призрен и Албания, при Битиня - Беровче на 14 ноември 1915 година и при Върбищица на 15 ноември 1915 година. На 16 и 17 ноември 1915 година 11-ти Сливенски полк прави невъобразим по героизма си преход през затрупаната от сняг Шар планина и на 18 ноември 1915 година, минава Ходжа Балкан и Превалец и се настанява при манастира " Св. Марко ", Кориша и Музлак, в региона на Дяково, Западно Косово.
Докато полкът се намира в Качаник на 15 октомври 1915 година 4-та тайфа (13-та, 14-та, 15-та и 16-та роти) на майор Илия Чолаков, настава към Тетово за обезпечаване тила на бригадата и за недопускане пробив на неприятеля по направленията Тетово - Призрен и Гостивар - Тетово. Дружината влиза в новосъздадения Тетовски отряд, дружно с елементи на 50-ти пехотен полк и доброволчески отряд и води боеве със превъзхождащи по бройка сръбски елементи при Тетово от 26 до 29 октомври 1915 година, за освобождението на Гостивар на 3 ноември 1915 година, за завладяването на Буковик планина на 12 ноември 1915 година, при село Заяс за освобождението на Кичево на 13-14 ноември 1915 година, при село Долно Церско на 15-16 ноември 1915 г, при село Доленци на 18 ноември 1915 година, за завладяването на Илинска планина на 20 ноември 1915 година, при село Ърбино, Охридско и за владеенето на Кота 910 на 21 ноември 1915 година при прохода Буково на 23 ноември 1915 година и при Кота 946 и Кота 1300 до село Куратица, Стружко.
На 29 ноември 1915 година 11-ти Сливенски полк заема град Дяково и близките села Гремачел, Бунашевци, Раховица и Голяма Ходжа.
На 13 декември 1915 година в състава се завръща дружината на майор Чолаков.
На 3 януари 1916 година 11-ти Сливенски полк идва в Скопие и бригадата се събира в града в цялостен състав.
На 18 февруари 1916 година 3-та пехотна Балканска дивизия е включена в състава на 1-ва обособена войска на военачалник Климент Бояджиев.
На 21 февруари 1916 година дивизията получава заповед за концентриране в региона на Прилеп.
На 28 февруари 1916 година 11-ти Сливенски полк се разполага на 2 км. северно от Прилеп.
На 29 февруари 1916 година 3-та пехотна Балканска дивизия получава заповед да одобри сектора на 9-та пехотна Плевенска дивизия при село Тепавци, Битолска околия.
На 7 март 1916 година 11-ти Сливенски полк получава за задача укрепването на сектора сред селата Букри и Рибник, Битолска околия, на граничния сектор село Сович - Нидже планина и построяването на военния път Канатларци - Биляник - Тепавци.
На 14 април 1916 година 11-ти пехотен Сливенски полк получава нов сектор за разполагане и подсилване на линията Гардилово - Брод - Сливница - Полог - Бърник в Завоя на река Черна.
На 6 май 1916 година началникът на 3-та дивизия военачалник Никола Рибаров издава заповед да се заеме височината Митириз-Тепеси на планината Чеган, в случай че гърците не окажат опозиция. Аргументът на командването е, че при новите условия в Южна Македония до момента спазваната неутрална зона от 2 км. по българо-гръцката граница не съществува.
На 13 май 1916 година военачалник Рибаров заповядва на 24-ти Черноморски полк да заеме връх Каймак-Чалан.
На 24 май 1916 година дружно с разтопяването на снеговете по Нидже планина 24-ти Черноморски полк заема хребета Старков гроб, дружно с върховете Кота 1944 (връх Попадия) и връх Каймак-Чалан (връх Борис).
На 5 юни 1916 година българската страна уведомява гръцките елементи, че неутралната зона няма да се съблюдава.
На 8 юни 1916 година гръцките управляващи дават отговор, че предните български елементи би трябвало да се придържат към съглашението от 1915 година и да се отдръпват на 2 км. от границата.
На 29 юни 1916 година командващият 1-ва обособена войска военачалник Климент Бояджиев осведоми началниците на дивизии, че командването на Съглашението концентрира войските си във Вардарската котловина, а против армията остават най-вече слаби прикриващи елементи. В резултат на това секторът на 8-ма Тунджанска дивизия се усилва на запад до източния бряг на Преспанското езеро и на изток до Кота 1881 на Нидже планина. 24-ти Черноморски полк се изважда от състава на 1-ва Балканска бригада, а бригадата се придава в послушание на 8-ма дивизия.
На 7 юли 1916 година 56-ти пехотен полк заема сектора на 24-ти Черноморски полк по билото на Нидже планина (Каймак-Чалан - Кота 1944 - Старков гроб), а 1-ва Балканска бригада, която остава единствено с 11-ти Сливенски полк, заема сектора от вливането на река Секулева в река Черна до Кота 1881.
На 23 юли 1916 година началникът на 8-ма Тунджанска дивизия военачалник Тодор Митов издава заповед, с която 55-ти пехотен полк заменя 11-ти Сливенски полк на досегашната му позиция, като по същото време 11-ти Сливенски полк заема разположението на 56-ти пехотен полк, а 56-ти пехотен полк отива в сектора от река Черна до село Меджидли, в Леринското поле.
На 26 юли 1916 година 11-ти Сливенски полк заема Каймачаланската позиция (Рогачица - Попадия - Каймак-Чалан - Кота 2368 - Кота 1881). Десният прилежащ сектор се заема от 55-ти пехотен полк, а левия от 2-ра Балканска бригада.
По време на Леринската настъпателна интервенция на 1-ва обособена войска (17-27 август 1916 г.) 11-ти Сливенски полк се бори от 17 до 27 август на хребетите на Чеган планина пред Джемаат-Йери, Митириз-Тепе, Низи Даг, Шопа, Папалазо, Седлото и на височините Кара Тепе (Острата Чука) и Плоча (Плоската Чука). По време на настъплението под командването на полковник Попов е придадена и 3-та Тунджанска бригада (55-ти и 56-ти пехотни полкове).
На 27 август 1916 година, след влизането на Румъния във войната на страната на Съглашението и последвалото преустановяване на българското нахлуване, 11-ти Сливенски полк се изтегля назад на Каймакчаланската позиция (хребета Страков гроб - Кота 1944 - Безименна височина - връх Борис - Кота 2368 - Кота 1881), като главните сили се концентрират на връх Борис, в осъществяване на задачата за подготовка на позицията за защита.
На върха са ситуирани и двата командни пункта - на бригадата и на полка.
На 12 септември 1916 година сръбските войски стартират нахлуване по направление на Каймак-Чалан.
В взлом против върха се подвига цялата Дринска дивизия, подкрепена от обособени елементи на прилежащите Дунавска и Шумадийска дивизии, както и от повече от 60 артилерийски батареи и пристигналата френска далекобойна артилерия.
Срещу настъпващия противник българите могат да опълчват само 11-ти Сливенски полк, изтеглен след края на настъплението против Митиризите, две непълни дружини от 46-ти полк, 1 тайфа от 33-ти Свищовски полк, 2 дружини от 43-ти полк, 1 тайфа от 58-ми полк и 3 дружини от 56-ти полк ( 1 тайфа на връх Борис и 2 дружини на връх Попадия).
Българите разполагат единствено с две полски батареи (4-та и 7-ма батареи от 6-ти артилерийски полк), две планински батареи, които се борят разграничени по взводове и едно 10,5 см. немско оръдие. доставката на храна и муниции е извънредно затруднена от мъчно наличния северен скат на Нидже планина.
Полковник Алекси Попов командва защитата на Каймак-Чалан до 20 септември 1916 година Бригадният пълководец взе участие персонално в боевете и води оределите роти в контраатаки.
На 20 септември 1916 година за шеф на защитата на Каймакчаланската позиция и за пълководец на 1-ва Балканска бригада е назначен полковник Стефан Богданов. След идването на новия пълководец, полковник Попов остава в състава на бригадата.
Отбраната на Каймак-Чалан продължава до 3-5 октомври 1916 година, когато българските войски, отбраняващи билото на Нидже планина се изтеглят по направление на Завоя на река Черна към Търнава, Будимирци, Скочивир, Грунища, Градешница, Крапа и Зович.
До края на войната полковник Алекси Попов поредно командва 3-та Балканска дивизия в сектора на фронта Кукуруз - Димова поляна ш 5-та Дунавска дивизия на Кожух планина.
На 1 януари 1918 година е създаден в чин генерал-майор.
Награждаван е с Военен медал „ За смелост “, IV ст., 1 кл. със Заповед № 679/1917 година по Действащата войска за бойни оценки през войната и с Народен медал „ За военна заслуга “, III ст., с военно отличие със Заповед № 355/1921 година по Министерството на войната за бойни заслуги през втория интервал на войната.
След подписването на Солунското помирение на 29 септември 1918 година работи с френската задача за облекчаването на участта на българските заложници и военнопленници.
Уволнен е от състава на армията през 1919 година
През 1936 година по време на Алекси Попов съпровожда военачалник Владимир Вазов по време на визитата му в Англия за присъединяване в конгреса на британските ветерани от войната.
Генерал Алекси Попов, един от най-значимите герои на епопеята на Каймак-Чалан, умира в София в края на 30-те години.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ