Намаляват земите ни
Малко откакто България влезе в Европейския съюз, през 2009 година площта на земята със селскостопанско предопределение (ПССП) в страната е достигала 54 милиона декара, до момента в който 16 години по-късно тя доста понижава до близо 47,7 милиона дка. Свиване се следи и на употребяваната земеделска повърхност (ИЗП), която през 2009 година е достигала 50 млн. декара, а през 2025 година пада до 45,8 млн. дка, написа sinor.bg.
Това демонстрират данните на анкетата за наблюдаване на селскостопанската и икономическа обстановка (БАНСИК), която се организира всяка година и посредством нея се наблюдава освен обработваемите площи, само че и изменението на заетостта на територията на страната. Самата анкета се организира от 1998 година насам.
Статистиката на Министерство на земеделието и храните показва, че вследствие на направения надзор върху над две трети от изследваните точки, които се актуализират постоянно, се наблюдава намаление освен на размера на непрекъснато затревените площи, само че до понижение и на използваемата земеделска повърхност (ИЗП), и на площта със селскостопанско предопределение (ПССП). Особено осезателно изменението се вижда през последните четири години – сред 2022 и 2025 година.
За незапознатите, в понятието площ със селскостопанско предопределение (ПССП) влизат с изключение на обработваемата земя, трайните насаждения, непрекъснато затревените площи със селскостопанско потребление (вкл. високопланински пасища и затревени повърхности със слаб работлив потенциал), само че също и фамилните градини и необработваните повече от пет години аграрни земи.
Намаление има още в площите на високопланинските пасища и ливадите, които не са косят
Колкото до използваемата земеделска повърхност (ИЗП), тя е образувана от обработваемата земя за развъждане на: пшеница; ечемик; ръж и тритикале; овес; царевица; ориз; други житни (включително сорго, просо, елда) и смесени житни; цвекло (захарно); индустриални текстилни култури (памук, лен, коноп); слънчоглед; тютюн; индустриални маслодайни култури; други индустриални култури (включително ароматни, медицински и етерично маслени); картофи; фасул, грах, бакла; леща, нахут и други варива; пресни зеленчуци без фасул и грах; окопни фуражни култури; други фуражни едногодишни култури; ливади засети с бобови растения; ливади засети с житни растения и непрекъснати продуктивни ливади; угари и оранжерии; от трайните насаждения са включени кайсии; череши и вишни; праскови; сливи; круши; ябълки; други плододаващи дървесни видове; смесени насаждения от плододаващи дървесни видове; смесени – разнообразни плододаващи дървесни типове и друго производство; лоза (чиста култура); смесени насаждения: лоза - овощна градина; смесени: лоза – други култури; дребни плодове и други разнообразни култури; непрекъснати продуктивни ливади; високопланински пасища; затревени повърхности със слаб работлив потенциал; морава – овощна градина и фамилни градини.
За да е ясно на земеделците как понижава българската земя през последните години, ще представим данните за размера на ПССП и на ИЗП за последните четири години. През 2022 година площите селскостопанската земя са възлизали на 52 260 870 декара, което е 47,1% от площта на България. През 2023 година ПССП понижава леко - до 5 208 482, или 46,9% от общата повърхност. Същото е и през 2024 година, когато спада до 5 215 876 дка, или 47%. Общото понижение сред 2024 и 2025 година е 8,4 на 100.
Най-голямото намаление обаче се отчита през 2025 година, когато от 5,2 млн. декара ПССП пада на 4 775 137 дка, или 43 на 100 от общата повърхност на страната.
Подобна е картината и при използваемата земеделска повърхност (ИЗП), която в годините от 2022 до 2024 година понижава минимално. Докато през 2025 година орязването й е доста - през 2025 година се следи понижение с 8,6% по отношение на миналата година. Ето и точните размери на ИЗП от 2022-а до 2025 година – 50 220 620 дка, или 45,2%; 50 029 920, или 45,1%; 50 140 530, или 45,2% и 45 820 790 дка, или 41,3% от общата територия на страната.
