Китай - как се опазват култура и история на повече от 5000 години?
Малко са страните, които в 21-и век могат да се похвалят, че са " набори " на Древен Египет, Шумер и Вавилон и предшестват Рим и Елада, да не приказваме за актуалната европейска цивилизация. Китай е една от тях със своите 5000 години история като самоосъзнаваща се китайска цивилизация, зародила се в най-древни и полу-легендарни времена около крайбрежията на Хуанхъ. Изумителното културно-историческо завещание на Китайската национална република - от Великата китайска стена, през впечатляващите будистки и даоистки манастири до Теракотената войска на Цин Шъхуан, продължава да впечатлява милиони туристи и целия свят. Но по какъв начин се опазва всичко това? Какви старания се поставят? Отговорите на тези въпроси евентуално ще са изключително забавни и потребни за друга, въпреки и не толкоз, само че също антична страна - България.
Особено значим фактор е отношението на китайските управляващи, които осъзнават своята историческа задача да запазят богатата просвета на родината си. Президентът Си Дзинпин, както разкриват осведомени източници, освен цени културата, само че и схваща от нея в редица аспекти. Според него, културата играе неповторима и незаменима роля във възраждането на китайската нация и лелеяната от него фантазия за световна общественост на споделената орис.
Ето за какво, откогато Си Дзинпин е президент, напъните за запазване на културно-историческото завещание са двойно по-големи даже и от преди, а също по този начин и многопластови. Според китайския президент, културата на страната му, образува една особена китайска мъдрост, която се предава от хилядолетие на хилядолетие, и която предизвиква всеобщия разцвет на световните цивилизации. Мисълта на Си Дзинпин за културата предизвиква теоретичното и практично значение и усилване на културното развиване за построяването на съвременна китайска цивилизация и рационализация на целия свят.
Китайската страна и научната общественост поставят големи и съществени старания за консервацията на десетки хиляди археологически артефакти и архитектурни обекти, осланяйки се на най-модерните технологии. Но Китай пази културата и в другите й аспекти - музика, етнография и фолклор, национални танци и освен.
Ето един забавен образец за опазването на националната памет в Китай. В провинция Шанси има храм на живелия преди 1800 години национален воин Гуан Ю, който се популяризира с военните си подвизи. През 2020 година беше основан теоретичен институт, който да изследва културните фактори и явления зад националното поверие в Гуан Ю. Още в първата година в института са наети осем млади учени, а страната поставя всички старания, с цел да обезпечи работата. Част от дилемите им включват събиране и обявяване на хрониките на храма на Гуан Ю, както и проучване на изкуствата и обичайна просвета, който са свързани с него.
И това е единствено един образец, касаещ националните вярвания и почитта към една героична и полу-легендарна персона. Ако се върнем на опазването на културно-историческото завещание, в Китай има 5058 огромни исторически и културни обекта, които са предпазени на национално равнище, и за чиято консервация и запазване се поставят всевъзможни старания, тъй като съгласно управляващите те са живата препоръка за античната и дълга история на страната, без чието познаване, не може да има същинско бъдеще.
В региона на запазване на образното изкуство на китайската цивилизация, един добър и съответен образец можем да забележим при неотдавнашната галерия на " Всеобхватната сбирка на древнокитайски картини " - план на Джъдзянският университет в Ханджоу и локалните културни управляващи. Тази сбирка е най-голямата такава в света на древнокитайски картини и рисунки. В рамките на 18 години китайските музеолози и управляващи съумяват да съберат 12,000 картини, нарисувани на разнообразни материали, измежду които хартия, коприна, брокат, лен и доста други. Те са събрани от цели 263 музея и други културни институции, освен това освен в Китай, само че и от чужбина.
Този огромен план, който включва и издирването на картини в чужбина, показва уговорката на китайските управляващи за опазването и съхраняването на богатото културно-историческо завещание на страната им. Изложбата, която беше разграничена на четири секции - " Елегантност в четенето ", " Интерес към учението ", " Възхита от класиката " и " Оценяване на предишното и основаване на ново ", съставлява картини от династията Сун (960-1127) до династията Цин (1644-1911), измежду които изображения на животни, растения, риби, инсекти, орхидеи, бамбук, културни обекти и хора.
В региона на археологията достиженията на Китай са също доста впечатляващи. От комплицираната консервация на теракотената войска, до следващите археологически разкрития, които демонстрираха една от най-древните култури. Неотдавна да вземем за пример, археолози откриха най-ранното изображение на змей от културата Хуншан, която е съществувала в неолита. Става въпрос за бижу от миди с продълговата форма, което бе открита в град Чифънг, АР Вътрешна Монголия. То се състои от глава, тяло и опашка и е с формата на змей, намерено в археологическия обект Кайтаопо. Уникалното в тази ситуация е, че става въпрос за изображение на от 5500 до 6000 години. Както всички знаят, драконовият облик е надълбоко преплетен с китайската история и символика, а това изобретение е следващото доказателство за континюитета на актуален Китай с най-древните цивилизации по земите му, в това число чак до неолита.
Големи археологически открития бяха направени през последните години и в столицата Пекин, в това число откриването на обекти от полу-легендарната династия Ся (зародила се евентуално към 21-и век прочие Хр. ) и династията Шан (16 в. прочие Хр. - 1066 година прочие Хр.). Освен забавни археологически артефакти, тези обекти дадоха опция и за ДНК разбори и работа на китайските археогенетици.
Обектът Сингонг, който е в пекинския кварта Фънтай, се оказва дом на антични гробници от тези най-ранни столетия на китайската история. Водещият археолог на плана, Нин Чао споделя, че откритията хвърлят светлина върху " погребалните практики и евентуалната социално-организационна конструкция на античния народ ян ". Става въпрос за царството Ян, което е васална страна на династията Джоу (1046-256 прочие Хр.).
Археологическият обект Джинджонгду е друга гореща вест в света на археологията. Това е било най-важната столица на династията Джин и е очевидец по какъв начин Пекин е бил столица с разнообразни, само че обединени етнически култури.
Намерена е цяла развалина от постройка с " конско лице ", която е измежду неповторимите открития на този обект. Археологът Ку Фулин изясни, че това е " отбранителна конструкция ", която е съдействала за " цялостната военна система " на обекта Джинджонгду, най-необходима функционалност на антична столица.
Също по този начин скрита в обекта е била най-ранната централна ос на Пекин. Тя разделя северната и южната част на руината със здания, ситуирани симетрично по централна ос. Археологическият екип акцентира, че сходна настройка хвърля светлина върху проучването на построяването на античната китайска столица.
Китай се грижи и за консервация на по-съвременната история. Така да вземем за пример, наскоро бяха издадени общи насоки за консервацията на историческите революционни обекти в Китай, които са свързани с историята на Комунистическата партия и на битките на китайския народ през 20-и век. Част от тези старания включват възбрана за " свръхкомерсиализация и префасониране " на сходни исторически обекти.
Новите насоки са озаглавени от управляващите " Насоки за излагането на революционните обекти (2023) " и включват цели 19 ограничения, в това число характерни условия. В тях се приканва за опазването на истинския тип на обектите във допустимо максимален мащаб, без непотребни модернизации и интервенции, които биха могли да унищожат уникалността им. Според китайските управляващи, обектите би трябвало да запазят историческия си дух. Дава се приоритет и на излагането в музеите на истинските артефакти, а потреблението на реплики се позволява главно, когато има терзание за целостта и запазването им.
И до момента в който в доста страни, за жалост и в България, културата е хронично недофинансирана, в Китай специалистите и управляващите настояват, че тя служи като душата и виталната мощ за оцеляването и развиването на нацията. Според тях без културен разцвет и развиване, не може да има възобновление на китайската нация. Ето за какво управляващите предизвикват, както консервацията на античната китайска просвета, по този начин и развиването на модерната, социалистическа просвета.
Основните концепции и насоки за културно-историческото завещание и опазването му се обобщават и събират в Мисълта на Си Дзинпин за културата, където концепциите и теорията се кристализират в съответни политики, които държавната администрация следва.
Културният облик на 5000-годишен Китай е изключително значим и за меката му мощ, изключително в 21-и век, заради което се предизвикват и модерните културни артикули, измежду които станалото обичано на милиони фенове по света китайско кино. През 2023 година китайският кино пазар показва огромна резистентност и напредък на фона на пост-пандемичното възобновяване и компликации. Сумарните боксофиси на китайското кино за миналата година е впечатляващите 53 милиарда юана (7,43 милиарда щатски долара). Десетте най-печеливши кино лентата за кината са все локални, китайски продукции, което съгласно специалисти се дължи на все по-интензивното възстановяване на китайската киноиндустрия.
Китайската национална република съхранява и развива своята просвета с един сериозен набор от политически, административни и софтуерни ограничения, най-модерните научни открития, които са впрегнати за задачата, сериозен бюджет за просвета, археология и открития, както и съществени санкции за увреждане на културно и историческо завещание (само паричните санкции могат да доближават съществени суми от порядъка на 500,000 юана). Опитът на Китай в съхраняването на културно-историческото завещание сигурно може да бъде общопризнат от други страни, измежду които и България, която също има богато минало.
Особено значим фактор е отношението на китайските управляващи, които осъзнават своята историческа задача да запазят богатата просвета на родината си. Президентът Си Дзинпин, както разкриват осведомени източници, освен цени културата, само че и схваща от нея в редица аспекти. Според него, културата играе неповторима и незаменима роля във възраждането на китайската нация и лелеяната от него фантазия за световна общественост на споделената орис.
Ето за какво, откогато Си Дзинпин е президент, напъните за запазване на културно-историческото завещание са двойно по-големи даже и от преди, а също по този начин и многопластови. Според китайския президент, културата на страната му, образува една особена китайска мъдрост, която се предава от хилядолетие на хилядолетие, и която предизвиква всеобщия разцвет на световните цивилизации. Мисълта на Си Дзинпин за културата предизвиква теоретичното и практично значение и усилване на културното развиване за построяването на съвременна китайска цивилизация и рационализация на целия свят.
Китайската страна и научната общественост поставят големи и съществени старания за консервацията на десетки хиляди археологически артефакти и архитектурни обекти, осланяйки се на най-модерните технологии. Но Китай пази културата и в другите й аспекти - музика, етнография и фолклор, национални танци и освен.
Ето един забавен образец за опазването на националната памет в Китай. В провинция Шанси има храм на живелия преди 1800 години национален воин Гуан Ю, който се популяризира с военните си подвизи. През 2020 година беше основан теоретичен институт, който да изследва културните фактори и явления зад националното поверие в Гуан Ю. Още в първата година в института са наети осем млади учени, а страната поставя всички старания, с цел да обезпечи работата. Част от дилемите им включват събиране и обявяване на хрониките на храма на Гуан Ю, както и проучване на изкуствата и обичайна просвета, който са свързани с него.
И това е единствено един образец, касаещ националните вярвания и почитта към една героична и полу-легендарна персона. Ако се върнем на опазването на културно-историческото завещание, в Китай има 5058 огромни исторически и културни обекта, които са предпазени на национално равнище, и за чиято консервация и запазване се поставят всевъзможни старания, тъй като съгласно управляващите те са живата препоръка за античната и дълга история на страната, без чието познаване, не може да има същинско бъдеще.
В региона на запазване на образното изкуство на китайската цивилизация, един добър и съответен образец можем да забележим при неотдавнашната галерия на " Всеобхватната сбирка на древнокитайски картини " - план на Джъдзянският университет в Ханджоу и локалните културни управляващи. Тази сбирка е най-голямата такава в света на древнокитайски картини и рисунки. В рамките на 18 години китайските музеолози и управляващи съумяват да съберат 12,000 картини, нарисувани на разнообразни материали, измежду които хартия, коприна, брокат, лен и доста други. Те са събрани от цели 263 музея и други културни институции, освен това освен в Китай, само че и от чужбина.
Този огромен план, който включва и издирването на картини в чужбина, показва уговорката на китайските управляващи за опазването и съхраняването на богатото културно-историческо завещание на страната им. Изложбата, която беше разграничена на четири секции - " Елегантност в четенето ", " Интерес към учението ", " Възхита от класиката " и " Оценяване на предишното и основаване на ново ", съставлява картини от династията Сун (960-1127) до династията Цин (1644-1911), измежду които изображения на животни, растения, риби, инсекти, орхидеи, бамбук, културни обекти и хора.
В региона на археологията достиженията на Китай са също доста впечатляващи. От комплицираната консервация на теракотената войска, до следващите археологически разкрития, които демонстрираха една от най-древните култури. Неотдавна да вземем за пример, археолози откриха най-ранното изображение на змей от културата Хуншан, която е съществувала в неолита. Става въпрос за бижу от миди с продълговата форма, което бе открита в град Чифънг, АР Вътрешна Монголия. То се състои от глава, тяло и опашка и е с формата на змей, намерено в археологическия обект Кайтаопо. Уникалното в тази ситуация е, че става въпрос за изображение на от 5500 до 6000 години. Както всички знаят, драконовият облик е надълбоко преплетен с китайската история и символика, а това изобретение е следващото доказателство за континюитета на актуален Китай с най-древните цивилизации по земите му, в това число чак до неолита.
Големи археологически открития бяха направени през последните години и в столицата Пекин, в това число откриването на обекти от полу-легендарната династия Ся (зародила се евентуално към 21-и век прочие Хр. ) и династията Шан (16 в. прочие Хр. - 1066 година прочие Хр.). Освен забавни археологически артефакти, тези обекти дадоха опция и за ДНК разбори и работа на китайските археогенетици.
Обектът Сингонг, който е в пекинския кварта Фънтай, се оказва дом на антични гробници от тези най-ранни столетия на китайската история. Водещият археолог на плана, Нин Чао споделя, че откритията хвърлят светлина върху " погребалните практики и евентуалната социално-организационна конструкция на античния народ ян ". Става въпрос за царството Ян, което е васална страна на династията Джоу (1046-256 прочие Хр.).
Археологическият обект Джинджонгду е друга гореща вест в света на археологията. Това е било най-важната столица на династията Джин и е очевидец по какъв начин Пекин е бил столица с разнообразни, само че обединени етнически култури.
Намерена е цяла развалина от постройка с " конско лице ", която е измежду неповторимите открития на този обект. Археологът Ку Фулин изясни, че това е " отбранителна конструкция ", която е съдействала за " цялостната военна система " на обекта Джинджонгду, най-необходима функционалност на антична столица.
Също по този начин скрита в обекта е била най-ранната централна ос на Пекин. Тя разделя северната и южната част на руината със здания, ситуирани симетрично по централна ос. Археологическият екип акцентира, че сходна настройка хвърля светлина върху проучването на построяването на античната китайска столица.
Китай се грижи и за консервация на по-съвременната история. Така да вземем за пример, наскоро бяха издадени общи насоки за консервацията на историческите революционни обекти в Китай, които са свързани с историята на Комунистическата партия и на битките на китайския народ през 20-и век. Част от тези старания включват възбрана за " свръхкомерсиализация и префасониране " на сходни исторически обекти.
Новите насоки са озаглавени от управляващите " Насоки за излагането на революционните обекти (2023) " и включват цели 19 ограничения, в това число характерни условия. В тях се приканва за опазването на истинския тип на обектите във допустимо максимален мащаб, без непотребни модернизации и интервенции, които биха могли да унищожат уникалността им. Според китайските управляващи, обектите би трябвало да запазят историческия си дух. Дава се приоритет и на излагането в музеите на истинските артефакти, а потреблението на реплики се позволява главно, когато има терзание за целостта и запазването им.
И до момента в който в доста страни, за жалост и в България, културата е хронично недофинансирана, в Китай специалистите и управляващите настояват, че тя служи като душата и виталната мощ за оцеляването и развиването на нацията. Според тях без културен разцвет и развиване, не може да има възобновление на китайската нация. Ето за какво управляващите предизвикват, както консервацията на античната китайска просвета, по този начин и развиването на модерната, социалистическа просвета.
Основните концепции и насоки за културно-историческото завещание и опазването му се обобщават и събират в Мисълта на Си Дзинпин за културата, където концепциите и теорията се кристализират в съответни политики, които държавната администрация следва.
Културният облик на 5000-годишен Китай е изключително значим и за меката му мощ, изключително в 21-и век, заради което се предизвикват и модерните културни артикули, измежду които станалото обичано на милиони фенове по света китайско кино. През 2023 година китайският кино пазар показва огромна резистентност и напредък на фона на пост-пандемичното възобновяване и компликации. Сумарните боксофиси на китайското кино за миналата година е впечатляващите 53 милиарда юана (7,43 милиарда щатски долара). Десетте най-печеливши кино лентата за кината са все локални, китайски продукции, което съгласно специалисти се дължи на все по-интензивното възстановяване на китайската киноиндустрия.
Китайската национална република съхранява и развива своята просвета с един сериозен набор от политически, административни и софтуерни ограничения, най-модерните научни открития, които са впрегнати за задачата, сериозен бюджет за просвета, археология и открития, както и съществени санкции за увреждане на културно и историческо завещание (само паричните санкции могат да доближават съществени суми от порядъка на 500,000 юана). Опитът на Китай в съхраняването на културно-историческото завещание сигурно може да бъде общопризнат от други страни, измежду които и България, която също има богато минало.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ