Ще работи ли формула при определяне размера на максималния осигурителен доход?
Малко са нещата, които човек може да направи самичък. Обикновено са ни нужни сподвижници и сътрудници. За да откри дадена концепция поддръжници, в множеството случаи би трябвало да сме в положение да я „ продадем “, тъй че индивидът против нас да откри отговор на въпроса: „ Какво потребно има в тази концепция за мен? Защо да подхваща деяние в една или друга посока? “
Същото е и при правенето на политики. За да се откри социална поддръжка, нормално заинтригуваните страни би трябвало да получат отговор на горните два въпроса.
През последните две години от ден на ден намират почва концепциите за автоматизъм и формули, при установяване на чувствителни детайли в бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) и Държавния бюджет, само че и персоналния бюджет на всеки един от нас. Първият значителен образец е последното изменение на член 244 от Кодекса на труда от началото на 2023 година, което фиксира прецизен размер на минималната работната заплата (МРЗ) за страната (като % от междинната работна заплата - СРЗ), с което жестоко се погазиха редица правила и разпореждания на интернационалните правни актове, само че това е тематика в развиване.
Няколко месеца по-късно започваме разискване на оферти за основаване на механизъм за установяване на оптималния месечен застрахователен приход. Засега няма публично показано предложение на Министерството на финансите, само че в общественото пространство към този момент циркулират разнообразни спекулации, като например, обвързване на оптималния застрахователен приход с брутната СРЗ или с годишната инфлация, на база на което се разясняват и разнообразни цифри.
Максималният застрахователен приход, както и минималният месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители, както и по стопански действия, се дефинират годишно в бюджета на ДОО, като безусловно число. Не по този начин стои въпросът при пресмятане на междинни величини – било то за застрахователен приход или работна заплата.
Интересно е да се наблюдава кои са източниците, които спомагат за увеличение на междинния застрахователен приход. От една страна, увеличените хонорари в редица стопански действия в действителния бранш. От друга страна, обаче, въздействие оказва и административното увеличение на разноските за труд в публичния бранш.
По данни на Национален осигурителен институт, средномесечният застрахователен приход за 2022 година номинално нараства с 11,0% по отношение на 2021 година, а в действително изражение понижава с 1,8% при средногодишен съгласуван показател на потребителските цени/средногодишна инфлация 13,0% за 2022 г.
Отчетеният растеж на осигурителния приход се дължи главно на следните фактори:
• нарастването на МРЗ от 650 лева на 710 лева (с 9,2 на сто) от 1 април 2022 г.;
• нарастването на минималния месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се лица от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.;
• увеличение на минималния месечен размер на осигурителния приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.;
• увеличение на оптималния месечен размер на осигурителния приход от 3000 лева на 3400 лева от 1 април 2022 г.;
• нарастването на възнагражденията на чиновниците в бюджетния бранш.
Въз основа на горните данни, елементарно може да се предвижда, че въведената формула за автоматизирано увеличение на МРЗ ще генерира нарастване на междинния осигурителния приход. Това е по този начин, най-малкото, тъй като размерът на МРЗ взе участие при образуване размера на СРЗ. Всички минимални размери на осигурителни приходи също се приравняват на МРЗ – ерго, ще се усилват годишно.
Автоматичното увеличение на работните заплати на наети в част от обществения бранш също ще се отрази на размера на междинния застрахователен приход. Така например, учителските заплати са в размер не по-малко от 125 на 100 от СРЗ за страната. Подобно решение се търси и в региона на висшето обучение.
Плюсове и минуси, свързани с концепцията за въвеждане на механизъм
за установяване на размера на оптималния застрахователен доход
Положително могат да се оценят:
1. Подходът: решението няма да се взема административно от съответния министър на финансите, който ще бъде подкрепят от справедливи критерии, които биха могли да намерят необятна поддръжка измежду работодателите и синдикатите, както и други заинтригувани страни;
2. Осигуряване на предвидимост: предприятията и евентуални вложители ще могат да възнамеряват навреме разноските за труд за по-дълъг интервал от време;
3. Позитивен фискален резултат: обезпечаване на нарастване на приходите в бюджета на държавното публично осигуряване;
4. Потенциал за увеличение на доверието в пенсионно-осигурителната система: непоклатимост в актюерските планове в дълготраен проект и увеличение на доверието на младото поколение в системата, което има капацитет да усили желанието за принос към системата, в очакване на права.
Рисковете:
1. Механизъм не значи формула, която се ползва автоматизирано! Формули, без коригиращ механизъм, могат елементарно да се трансфорат в рецепта за инфлация. Като механизъм биха могли да бъдат употребявани параметри, които да разрешават установяване на оптималния застрахователен приход в избран диапазон, като регистрират съответния цикъл на стопанската система, въздействието върху разноските на работодатели и, изключително – за МСП. Този механизъм би следвало да обезпечава правдивост, поддържане на избрани съотношения сред минималните осигурителни приходи, междинния застрахователен приход и оптималния застрахователен приход, да бъде резистентен във времето и предпазен от непрекъснати промени в критериите му, в търсене (обикновено конюнктурно) на съответно число. Или, както обичат да споделят икономистите, " Кажи ми цифрата, с цел да ти кажа формулата ".
2. Максималният застрахователен приход не може и не би трябвало да се преглежда изолирано, като независим индикатор. Той е част от взаимосвързани параметри, които би трябвало да бъдат поддържани в баланс между тях, с цел да не се получават спомагателни изкривявания (в подтекста на действието на социално-осигурителната система).
3. Без оферти в 12 без 5! Всички оферти за установяване на механизъм би трябвало да стъпват на актюрски планове и да бъдат екстраполирани за интервал от най-малко 15 години, с цел да има явен отговор на следните въпроси:
a. Как предлаганата смяна ще се отрази на каузи на субсидиране на бюджета на ДОО от държавния бюджет? Субсидията от държавния бюджет за 2023 се чака да бъде към 51,5% - общият размер на плануваните разноски за 2023 година за пенсии, краткосрочни компенсации е 21 794 млн. лева, а приходите са в размер на 11 228,5 млн. лева.
b. Какъв е броят на лицата, получаващи приходи на оптималния застрахователен приход (обхват на засегнатите лица)?
c. Какъв е спомагателният доход, който се чака да постъпва в бюджета на ДОО – увеличени вноски от осигуровки (социални и здравни вноски)?
d. Какъв е размерът на обвързваните с увеличение на осигурителния приход разноски?:
• размер на новоотпуснатите пенсии (увеличаването на оптималния размер на осигурителния приход, комбиниран с нов размер на минималната работна заплата = повишен междинен размер на осигурителния приход, който е детайл при установяване на размера на пенсиите. Доходът, от който се пресмята пенсията, се дефинира, като средномесечният застрахователен приход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на разпределяне на пенсията се умножава по самостоятелния коефициент на лицето;
• размер на компенсации за краткотрайна нетрудоспособност (дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване се пресмята в размер 80 на 100, а за краткотрайна нетрудоспособност заради трудова акцидент или професионална болест – в размер 90 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – импортирани осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за интервала от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване не може да надвишава среднодневното чисто заплащане за интервала, от който е изчислено обезщетението;
• размер на компенсации за бременност и раждане – дневното парично обезщетение при бременност и раждане се дефинира в размер 90 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – импортирани осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за интервала от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска заради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното чисто заплащане за интервала, от който е изчислено компенсацията, и по-малко от минималната дневна работна заплата, открита за страната, и се дефинира по реда на член 41, алинея 2-5 от Кодекса за обществено обезпечаване.
e. Очаква ли се да се трансформират минималните и оптимални размери на компенсациите за безработица?
f. Как се ръководи рискът от увеличение на сивия бранш за всички браншове на стопанската система, вследствие от автоматизирано увеличение на междинния застрахователен приход (по причини, разказани по-горе)?
4. Не би трябвало да се позволява разбъркване на разнообразни величини – застрахователен приход би трябвало да се съотнася към застрахователен приход, а не към работна заплата. Това е по този начин, по няколко аргументи:
a. При пресмятане на СРЗ се регистрират само получаващите трудови хонорари. При пресмятане на междинния застрахователен приход са обхванати доста по-широк кръг приходи – на самонаети лица, на упражняващите свободни специалности, получени по цивилен контракти и пр.
b. СРЗ се въздейства от повдигане на МРЗ и автоматизираното увеличение на заплатите в обществения бранш (образование, опазване на здравето, сигурност и т.н.)
Какъв е пътят напред?
1. Необходимо е да се заобикалят бързи и недомислени решения с дълготрайни резултати. Да не се работи “на парче “.
2. Социалните сътрудници да се обединят към правила! Евентуален механизъм да е неразделна част от промяна в пенсионно-осигурителната система с дефинирани ясни цели и съответен времеви небосвод за постигането им.
3. Всички оферти да се базират на актюерски планове и оценка на въздействието.
4. Обмисляне на благоприятни условия за поощряване на всички жители да се обезпечават на действителни размер на получаваните от тях приходи. Обещанието за права не е задоволително. Необходимо е сензитивно покачване на качеството на обществените и здравни услуги, които хората получават против осигурителните вноски, които вършат!
Същото е и при правенето на политики. За да се откри социална поддръжка, нормално заинтригуваните страни би трябвало да получат отговор на горните два въпроса.
През последните две години от ден на ден намират почва концепциите за автоматизъм и формули, при установяване на чувствителни детайли в бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) и Държавния бюджет, само че и персоналния бюджет на всеки един от нас. Първият значителен образец е последното изменение на член 244 от Кодекса на труда от началото на 2023 година, което фиксира прецизен размер на минималната работната заплата (МРЗ) за страната (като % от междинната работна заплата - СРЗ), с което жестоко се погазиха редица правила и разпореждания на интернационалните правни актове, само че това е тематика в развиване.
Няколко месеца по-късно започваме разискване на оферти за основаване на механизъм за установяване на оптималния месечен застрахователен приход. Засега няма публично показано предложение на Министерството на финансите, само че в общественото пространство към този момент циркулират разнообразни спекулации, като например, обвързване на оптималния застрахователен приход с брутната СРЗ или с годишната инфлация, на база на което се разясняват и разнообразни цифри.
Максималният застрахователен приход, както и минималният месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители, както и по стопански действия, се дефинират годишно в бюджета на ДОО, като безусловно число. Не по този начин стои въпросът при пресмятане на междинни величини – било то за застрахователен приход или работна заплата.
Интересно е да се наблюдава кои са източниците, които спомагат за увеличение на междинния застрахователен приход. От една страна, увеличените хонорари в редица стопански действия в действителния бранш. От друга страна, обаче, въздействие оказва и административното увеличение на разноските за труд в публичния бранш.
По данни на Национален осигурителен институт, средномесечният застрахователен приход за 2022 година номинално нараства с 11,0% по отношение на 2021 година, а в действително изражение понижава с 1,8% при средногодишен съгласуван показател на потребителските цени/средногодишна инфлация 13,0% за 2022 г.
Отчетеният растеж на осигурителния приход се дължи главно на следните фактори:
• нарастването на МРЗ от 650 лева на 710 лева (с 9,2 на сто) от 1 април 2022 г.;
• нарастването на минималния месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се лица от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.;
• увеличение на минималния месечен размер на осигурителния приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.;
• увеличение на оптималния месечен размер на осигурителния приход от 3000 лева на 3400 лева от 1 април 2022 г.;
• нарастването на възнагражденията на чиновниците в бюджетния бранш.
Въз основа на горните данни, елементарно може да се предвижда, че въведената формула за автоматизирано увеличение на МРЗ ще генерира нарастване на междинния осигурителния приход. Това е по този начин, най-малкото, тъй като размерът на МРЗ взе участие при образуване размера на СРЗ. Всички минимални размери на осигурителни приходи също се приравняват на МРЗ – ерго, ще се усилват годишно.
Автоматичното увеличение на работните заплати на наети в част от обществения бранш също ще се отрази на размера на междинния застрахователен приход. Така например, учителските заплати са в размер не по-малко от 125 на 100 от СРЗ за страната. Подобно решение се търси и в региона на висшето обучение.
Плюсове и минуси, свързани с концепцията за въвеждане на механизъм
за установяване на размера на оптималния застрахователен доход
Положително могат да се оценят:
1. Подходът: решението няма да се взема административно от съответния министър на финансите, който ще бъде подкрепят от справедливи критерии, които биха могли да намерят необятна поддръжка измежду работодателите и синдикатите, както и други заинтригувани страни;
2. Осигуряване на предвидимост: предприятията и евентуални вложители ще могат да възнамеряват навреме разноските за труд за по-дълъг интервал от време;
3. Позитивен фискален резултат: обезпечаване на нарастване на приходите в бюджета на държавното публично осигуряване;
4. Потенциал за увеличение на доверието в пенсионно-осигурителната система: непоклатимост в актюерските планове в дълготраен проект и увеличение на доверието на младото поколение в системата, което има капацитет да усили желанието за принос към системата, в очакване на права.
Рисковете:
1. Механизъм не значи формула, която се ползва автоматизирано! Формули, без коригиращ механизъм, могат елементарно да се трансфорат в рецепта за инфлация. Като механизъм биха могли да бъдат употребявани параметри, които да разрешават установяване на оптималния застрахователен приход в избран диапазон, като регистрират съответния цикъл на стопанската система, въздействието върху разноските на работодатели и, изключително – за МСП. Този механизъм би следвало да обезпечава правдивост, поддържане на избрани съотношения сред минималните осигурителни приходи, междинния застрахователен приход и оптималния застрахователен приход, да бъде резистентен във времето и предпазен от непрекъснати промени в критериите му, в търсене (обикновено конюнктурно) на съответно число. Или, както обичат да споделят икономистите, " Кажи ми цифрата, с цел да ти кажа формулата ".
2. Максималният застрахователен приход не може и не би трябвало да се преглежда изолирано, като независим индикатор. Той е част от взаимосвързани параметри, които би трябвало да бъдат поддържани в баланс между тях, с цел да не се получават спомагателни изкривявания (в подтекста на действието на социално-осигурителната система).
3. Без оферти в 12 без 5! Всички оферти за установяване на механизъм би трябвало да стъпват на актюрски планове и да бъдат екстраполирани за интервал от най-малко 15 години, с цел да има явен отговор на следните въпроси:
a. Как предлаганата смяна ще се отрази на каузи на субсидиране на бюджета на ДОО от държавния бюджет? Субсидията от държавния бюджет за 2023 се чака да бъде към 51,5% - общият размер на плануваните разноски за 2023 година за пенсии, краткосрочни компенсации е 21 794 млн. лева, а приходите са в размер на 11 228,5 млн. лева.
b. Какъв е броят на лицата, получаващи приходи на оптималния застрахователен приход (обхват на засегнатите лица)?
c. Какъв е спомагателният доход, който се чака да постъпва в бюджета на ДОО – увеличени вноски от осигуровки (социални и здравни вноски)?
d. Какъв е размерът на обвързваните с увеличение на осигурителния приход разноски?:
• размер на новоотпуснатите пенсии (увеличаването на оптималния размер на осигурителния приход, комбиниран с нов размер на минималната работна заплата = повишен междинен размер на осигурителния приход, който е детайл при установяване на размера на пенсиите. Доходът, от който се пресмята пенсията, се дефинира, като средномесечният застрахователен приход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на разпределяне на пенсията се умножава по самостоятелния коефициент на лицето;
• размер на компенсации за краткотрайна нетрудоспособност (дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване се пресмята в размер 80 на 100, а за краткотрайна нетрудоспособност заради трудова акцидент или професионална болест – в размер 90 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – импортирани осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за интервала от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване не може да надвишава среднодневното чисто заплащане за интервала, от който е изчислено обезщетението;
• размер на компенсации за бременност и раждане – дневното парично обезщетение при бременност и раждане се дефинира в размер 90 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – импортирани осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за интервала от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска заради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното чисто заплащане за интервала, от който е изчислено компенсацията, и по-малко от минималната дневна работна заплата, открита за страната, и се дефинира по реда на член 41, алинея 2-5 от Кодекса за обществено обезпечаване.
e. Очаква ли се да се трансформират минималните и оптимални размери на компенсациите за безработица?
f. Как се ръководи рискът от увеличение на сивия бранш за всички браншове на стопанската система, вследствие от автоматизирано увеличение на междинния застрахователен приход (по причини, разказани по-горе)?
4. Не би трябвало да се позволява разбъркване на разнообразни величини – застрахователен приход би трябвало да се съотнася към застрахователен приход, а не към работна заплата. Това е по този начин, по няколко аргументи:
a. При пресмятане на СРЗ се регистрират само получаващите трудови хонорари. При пресмятане на междинния застрахователен приход са обхванати доста по-широк кръг приходи – на самонаети лица, на упражняващите свободни специалности, получени по цивилен контракти и пр.
b. СРЗ се въздейства от повдигане на МРЗ и автоматизираното увеличение на заплатите в обществения бранш (образование, опазване на здравето, сигурност и т.н.)
Какъв е пътят напред?
1. Необходимо е да се заобикалят бързи и недомислени решения с дълготрайни резултати. Да не се работи “на парче “.
2. Социалните сътрудници да се обединят към правила! Евентуален механизъм да е неразделна част от промяна в пенсионно-осигурителната система с дефинирани ясни цели и съответен времеви небосвод за постигането им.
3. Всички оферти да се базират на актюерски планове и оценка на въздействието.
4. Обмисляне на благоприятни условия за поощряване на всички жители да се обезпечават на действителни размер на получаваните от тях приходи. Обещанието за права не е задоволително. Необходимо е сензитивно покачване на качеството на обществените и здравни услуги, които хората получават против осигурителните вноски, които вършат!
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ