Как погребението на папа Пий XII се превърна в необичайна трагедия
Малко са историите в архивите на нашия свят, в които благоговението и отвращението са толкоз внезапно преплетени, както в посмъртното пътешестване на папа Пий XII. Смъртта му през октомври 1958 година освен бележи края на папската ера, само че и открива предупредителна история за заплахите от отклонението от одобрените от времето практики на заравяне.
Папа Пий XII, роден като Еудженио Пачели, изрази желанието си да бъде заровен " в същото положение, в което Бог го е основал ", отказвайки обичайното премахване на вътрешните органи по време на балсамиране, пише IFLScience.
Тази необикновена и деликатна задача е поверена на неговия персонален доктор доктор Рикардо Галеаци-Лиси, който предлага нетрадиционен способ за консервиране.
Черпейки ентусиазъм от античните ритуали, Галеаци-Лиси увива тялото на папата в пластове целофан, пропит със примес от масла и смоли, пробвайки се да почете желанията на папата, като в същото време резервира останките му.
Този способ обаче се оказа пагубно несъответстващ и сложи началото на разрушителна верига от събития. Липсата на вътрешна консервация разреши естествените процеси на разложение, автолиза и изгниване да протичат неконтролируемо.
Проблемът се усложнява от обстоятелството, че запечатаната целофанова опаковка основава анаеробна среда, ускоряваща образуването на газове в тялото. Докато папата лежал в положение на покой, това вътрешно налягане предизвикало скъсване на гръдната празнина, което довело до ужасяваща сцена, в която елементи от тялото му, в това число носа и пръстите му, били отрязани и кожата му придобила зеленикаво-черен нюанс.
Ароматът в стаята, където се случила особената „ детонация “, бил толкоз мощен, че швейцарските гвардейци, ситуирани наоколо, припаднали и трябвало да бъдат сменяни на всеки петнадесет минути, с цел да поддържат зоркост.
В обезверен опит да спасят обстановката, екип от балсаматори покрили разлагащия се мъртвец с формалин и памук и основали восъчна маска, с цел да му върнат някакво сходство на достолепие за публично гледане.
Скандалът надхвърлил физическото разложение. Д-р Галеаци-Лиси бил подложен на критика освен за несполучливото балсамиране, само че и за нарушение на поверителността посредством продажба на фотоси и отчети от последните моменти на папата на пресата. В резултат на това той бил освободен от поста си, получил доживотна възбрана да влиза във Ватикана, а Римската здравна асоциация лишила лекарския му лиценз.
Този епизод акцентира сериозното значение на спазването на откритите протоколи за балсамиране, изключително за обществени персони, чиито тела са изложени за дълги интервали от време.
Той служи като блестящо увещание, че даже доброжелателните отклонения, които не са подкрепени от теоретичен метод, могат да доведат до непредвидени и трагични последствия.
Папа Пий XII, роден като Еудженио Пачели, изрази желанието си да бъде заровен " в същото положение, в което Бог го е основал ", отказвайки обичайното премахване на вътрешните органи по време на балсамиране, пише IFLScience.
Тази необикновена и деликатна задача е поверена на неговия персонален доктор доктор Рикардо Галеаци-Лиси, който предлага нетрадиционен способ за консервиране.
Черпейки ентусиазъм от античните ритуали, Галеаци-Лиси увива тялото на папата в пластове целофан, пропит със примес от масла и смоли, пробвайки се да почете желанията на папата, като в същото време резервира останките му.
Този способ обаче се оказа пагубно несъответстващ и сложи началото на разрушителна верига от събития. Липсата на вътрешна консервация разреши естествените процеси на разложение, автолиза и изгниване да протичат неконтролируемо.
Проблемът се усложнява от обстоятелството, че запечатаната целофанова опаковка основава анаеробна среда, ускоряваща образуването на газове в тялото. Докато папата лежал в положение на покой, това вътрешно налягане предизвикало скъсване на гръдната празнина, което довело до ужасяваща сцена, в която елементи от тялото му, в това число носа и пръстите му, били отрязани и кожата му придобила зеленикаво-черен нюанс.
Ароматът в стаята, където се случила особената „ детонация “, бил толкоз мощен, че швейцарските гвардейци, ситуирани наоколо, припаднали и трябвало да бъдат сменяни на всеки петнадесет минути, с цел да поддържат зоркост.
В обезверен опит да спасят обстановката, екип от балсаматори покрили разлагащия се мъртвец с формалин и памук и основали восъчна маска, с цел да му върнат някакво сходство на достолепие за публично гледане.
Скандалът надхвърлил физическото разложение. Д-р Галеаци-Лиси бил подложен на критика освен за несполучливото балсамиране, само че и за нарушение на поверителността посредством продажба на фотоси и отчети от последните моменти на папата на пресата. В резултат на това той бил освободен от поста си, получил доживотна възбрана да влиза във Ватикана, а Римската здравна асоциация лишила лекарския му лиценз.
Този епизод акцентира сериозното значение на спазването на откритите протоколи за балсамиране, изключително за обществени персони, чиито тела са изложени за дълги интервали от време.
Той служи като блестящо увещание, че даже доброжелателните отклонения, които не са подкрепени от теоретичен метод, могат да доведат до непредвидени и трагични последствия.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ