Моето пътуване през „трогателна, великолепна“ Намибия
Малко преди залез слънце в една сряда вечер през юли, носейки се с дребна лодка по река Кунене, която разделя Намибия и Ангола, осъзнах, че от известно време не една-единствена мисъл беше смутила главата ми. Пчелоядите по крайбрежията търсеха вечеря, до момента в който ястието на новата луна се носеше в горещ здрач. Наблизо дреме голям нилски крокодил с грозно, само че кротко лице. Погледнах я нежно и се почувствах сигурен, че би трябвало да има нещо, за което да се тревожа; само че, като извиках всичките си проблеми, открих, че не мога да дам и две думи за нито една от тях. Възможно ли е, помислих си (разглеждайки обстановката като Карл Линей, който класифицира бръмбар), да съм в действителност благополучен?
Бях дошъл в Намибия преди пет дни, с цел да се насладя на поредност от хижи, ръководени от оператора за екотуризъм Wilderness на три отдалечени места. Първият от тях беше Малката Кулала, която се намира на 275 км югозападно от столицата Уиндхук в пустинята Намиб.
Бяхме летели до една близка писта с ма...
Прочетете целия текст »
