Новият завет оживява във Витлеем
Малко преди свещения град Витлеем в област Юдея получавам SMS „ Добре пристигнали в Палестина ”, което, дружно с покъртително каменистия пейзаж, затвърждава убеждението ми къде тъкмо се намирам.
Гидът е палестинец-християнин, приключил висшето си образования в Москва, който на порядъчен съветски с горест уведомява, че преди години Витлеем е принадлежал на поклонниците на Христа, само че тъй като техните фамилии раждат по две-три деца, а мюсюлманските – по десетина, към този момент са едвам 40 на 100 от популацията. Според локалните закони обаче кмет на града може да бъде единствено християнин.
За първи път святото населено място, което минава за едно от най-древните на земята, се загатва през 15-и век преди Христа. Днес популацията му наброява 25 хиляди индивида. Заедно с предградията стига до 42 000. А през 1867 година в града са живеели 3-4 хиляди души, множеството православни и католици, към 300 мюсюлмани, стотина протестанти и няколко арменци. Отказът на Отоманската империя да даде на Русия ръководството на християнските храмове в Светите земи е мотивът за Кримската война.
Знайно е, че Витлеем е сцената, на която се разиграва Новият завет, и че е родното място на Исус, само че щом човек се промъкне дружно със стотиците поклонници през тясната каменна портичка на базиликата „ Рождество Христово ”, като че ли се качва на религиозно влакче с такса „ Преминаване ” на всеки завой.
Неслучайно написах се „ промъкне ” –
входът е висок едвам 1,20 метра и необятен 80 см
Възвишената цел е на влизане да „ сторите реверанс ”, даже да не ви се ще. А прагматичната – тържествената врата е била „ съкратена ”, с цел да не нахлуват домашни животни и конници.
Първият храм на мястото, където е проплакал Спасителя, е бил издигнат от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й Константин. Мястото му е несъмнено по капището на Адонис, издигнато от римляните в средата на 2-ри век. При император Адриан в провинция Юдея избухнало въстание, след чието потушаване владетелят решил да изтрие всяка прашинка от паметта за юдейското царство. Йерусалим бил изцяло опустошен и преименуван в Елия Капитолина. Провинция Юдея получила името Палестина по името на преселилия се от Египет през 12-и век прочие Хр. езически народ, с който античните евреи воювали в продължение на няколко века. На мястото на християнската реликва, която палестинците възприемали като олтар на юдейска фракция, римляните издигнали олтар на своя господ. Два века по-късно Юстиниан поръчва мястото на храма да бъде почетено с огромна базилика, а кръстоносците дострояват върху нея през 12-и век.
Религиозният комплекс на площад „ Мангер ”
което в превод значи ясла, повдигнат от императрица Елена, изгорен през 529 година (от него са оживели единствено мозаечните подове). Днешното здание е съградено през 6-7 век и това е единствената християнска религиозна обител в Светите земи, съхранила се изцяло от предислямския интервал.
Главното място за поклонение в него е пещерата Рождество Христово, тъкмо под централната част. Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е маркирано мястото на рождението на Спасителя. Човекопотокът се вие в плътна редичка. Колкото и поклонниците да почитат възприятията на близките, всеки разполага за молитва с не повече от 30 секунди. Във въздуха се усеща нетърпението да стигнеш пещерата и някогашната ясла. За да не губят време с освещаване на всяка икона или кръстче поотделно, богомолците напряко слагат чантите си върху сребърната звезда и изтикани от тълпата не престават нататък по светия конвейер.
Впрочем, под ботуша на османците църквата „ Рождество Христово “ и покрайнините й са били в доста неприятно положение.
Разграбени са огромна част от мраморните подове
Части от тях са употребявани в други здания из целия район. През 1846 година е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус, тъй че ние се кланяме на имитация от 19-и век. Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и през днешния ден висят 16 лампи, а зад тях са сложени православни икони. Точно над звездата е мраморният трон, където божествени литургии могат да служат само православни свещеници. Кой знае от кое място споходилото ме познание ми напомня, че камбаните на църквата са подарък от съветските императори Александър Трети и Николай Втори.
В пещерата се намира и мраморният фундамент на яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част – пет дъсчици от маслиново дърво – през 7-и век са пренесени в църквата „ Санта Мария Маджоре ” в Рим. Днес църквата се ръководи взаимно от Гръцката православна, Римокатолическата и Арменската апостолическа църкви.
До южния вход на пещерата Рождество (вляво от централния иконостас) е
чудотворната витлеемска икона на Божията майка
Тя се отличава с това, че на нея Дева Мария е усмихната. В лявата си ръка Младенецът стиска жезъл, знак на власт, а с дясната изпраща благословия на всички, които се молят пред иконата.
Пещерата Рождество се оказва, че не е единствена. Вдясно от храма се намира така наречен „ млечна пещера ”. Според преданието там Богородица е кърмила младенеца и разпръснала капки от свещеното си мляко. Над нея през 1871 година е издигнат францисканският храм „ Рождество Христово “. Друга версия на преданието гласи, че тук се е крило светото семейство преди да избяга в Египет. Капка от кръвта на Дева Мария паднала на пода и го обагрила в бяло (заради светостта на Божията майка). За параклиса се има вяра, че оказва помощ на дами, които не могат да заченат.
Поучителен е фактът, че земята, върху която през 1860 година е издигната единствената мюсюлманска забележителност във Витлеем – джамията Омар, е подарена от гръцката православна черква. Магдалена ГИГОВА
Гидът е палестинец-християнин, приключил висшето си образования в Москва, който на порядъчен съветски с горест уведомява, че преди години Витлеем е принадлежал на поклонниците на Христа, само че тъй като техните фамилии раждат по две-три деца, а мюсюлманските – по десетина, към този момент са едвам 40 на 100 от популацията. Според локалните закони обаче кмет на града може да бъде единствено християнин.
За първи път святото населено място, което минава за едно от най-древните на земята, се загатва през 15-и век преди Христа. Днес популацията му наброява 25 хиляди индивида. Заедно с предградията стига до 42 000. А през 1867 година в града са живеели 3-4 хиляди души, множеството православни и католици, към 300 мюсюлмани, стотина протестанти и няколко арменци. Отказът на Отоманската империя да даде на Русия ръководството на християнските храмове в Светите земи е мотивът за Кримската война.
Знайно е, че Витлеем е сцената, на която се разиграва Новият завет, и че е родното място на Исус, само че щом човек се промъкне дружно със стотиците поклонници през тясната каменна портичка на базиликата „ Рождество Христово ”, като че ли се качва на религиозно влакче с такса „ Преминаване ” на всеки завой.
Неслучайно написах се „ промъкне ” –
входът е висок едвам 1,20 метра и необятен 80 см
Възвишената цел е на влизане да „ сторите реверанс ”, даже да не ви се ще. А прагматичната – тържествената врата е била „ съкратена ”, с цел да не нахлуват домашни животни и конници.
Първият храм на мястото, където е проплакал Спасителя, е бил издигнат от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й Константин. Мястото му е несъмнено по капището на Адонис, издигнато от римляните в средата на 2-ри век. При император Адриан в провинция Юдея избухнало въстание, след чието потушаване владетелят решил да изтрие всяка прашинка от паметта за юдейското царство. Йерусалим бил изцяло опустошен и преименуван в Елия Капитолина. Провинция Юдея получила името Палестина по името на преселилия се от Египет през 12-и век прочие Хр. езически народ, с който античните евреи воювали в продължение на няколко века. На мястото на християнската реликва, която палестинците възприемали като олтар на юдейска фракция, римляните издигнали олтар на своя господ. Два века по-късно Юстиниан поръчва мястото на храма да бъде почетено с огромна базилика, а кръстоносците дострояват върху нея през 12-и век.
Религиозният комплекс на площад „ Мангер ”
което в превод значи ясла, повдигнат от императрица Елена, изгорен през 529 година (от него са оживели единствено мозаечните подове). Днешното здание е съградено през 6-7 век и това е единствената християнска религиозна обител в Светите земи, съхранила се изцяло от предислямския интервал.
Главното място за поклонение в него е пещерата Рождество Христово, тъкмо под централната част. Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е маркирано мястото на рождението на Спасителя. Човекопотокът се вие в плътна редичка. Колкото и поклонниците да почитат възприятията на близките, всеки разполага за молитва с не повече от 30 секунди. Във въздуха се усеща нетърпението да стигнеш пещерата и някогашната ясла. За да не губят време с освещаване на всяка икона или кръстче поотделно, богомолците напряко слагат чантите си върху сребърната звезда и изтикани от тълпата не престават нататък по светия конвейер.
Впрочем, под ботуша на османците църквата „ Рождество Христово “ и покрайнините й са били в доста неприятно положение.
Разграбени са огромна част от мраморните подове
Части от тях са употребявани в други здания из целия район. През 1846 година е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус, тъй че ние се кланяме на имитация от 19-и век. Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и през днешния ден висят 16 лампи, а зад тях са сложени православни икони. Точно над звездата е мраморният трон, където божествени литургии могат да служат само православни свещеници. Кой знае от кое място споходилото ме познание ми напомня, че камбаните на църквата са подарък от съветските императори Александър Трети и Николай Втори.
В пещерата се намира и мраморният фундамент на яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част – пет дъсчици от маслиново дърво – през 7-и век са пренесени в църквата „ Санта Мария Маджоре ” в Рим. Днес църквата се ръководи взаимно от Гръцката православна, Римокатолическата и Арменската апостолическа църкви.
До южния вход на пещерата Рождество (вляво от централния иконостас) е
чудотворната витлеемска икона на Божията майка
Тя се отличава с това, че на нея Дева Мария е усмихната. В лявата си ръка Младенецът стиска жезъл, знак на власт, а с дясната изпраща благословия на всички, които се молят пред иконата.
Пещерата Рождество се оказва, че не е единствена. Вдясно от храма се намира така наречен „ млечна пещера ”. Според преданието там Богородица е кърмила младенеца и разпръснала капки от свещеното си мляко. Над нея през 1871 година е издигнат францисканският храм „ Рождество Христово “. Друга версия на преданието гласи, че тук се е крило светото семейство преди да избяга в Египет. Капка от кръвта на Дева Мария паднала на пода и го обагрила в бяло (заради светостта на Божията майка). За параклиса се има вяра, че оказва помощ на дами, които не могат да заченат.
Поучителен е фактът, че земята, върху която през 1860 година е издигната единствената мюсюлманска забележителност във Витлеем – джамията Омар, е подарена от гръцката православна черква. Магдалена ГИГОВА
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ