Малко преди датата на провеждане на парламентарните избори все още

Малко преди датата на осъществяване на парламентарните избори към момента не може да се дефинира сигурно коя ще бъде първата политическа мощ. Макар че ГЕРБ затвърждава преднината си, фактът, че пикът на третата вълна на ковид съответствува с вота, слага въпросителни. Не може да се дефинира сигурно и какъв брой политически субекта ще влязат в идващия парламент, защото 3 партии са с малко над 4-процентната преграда, а една е под нея, само че има късмет да я доближи. Това демонстрира изследване на организация „ Сова харис “, извършено в интервала 11-16 март 2021 година по поръчка на вестник „ Труд “

При тази сконфигурация не може да се каже по какъв начин ще наподобява идващото парламентарно болшинство. Все отново, спрямо предходни проучвания, може да се означи стабилизация на публичните настройки.

Според получените резултати формулата, описваща партиите в идващия парламент, е 4+3+1. Формациите, които сигурно ще участват в 45-тото Народно събрание, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), Българска социалистическа партия (23,9%), ИТН (11,9%), Движение за права и свободи (11,5%). Тези, които съгласно данните от проучването, са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), Вътрешна македонска революционна организация (4,7%) и „ Изправи се! Мутри вън! ” (4,7%). Под бариерата, само че със шансове да я доближи при по-висока интензивност е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%). Трябва да се означи и резултатът на още 2 обединения: Републиканци за България (1,7%) и АБВ (1,2%), които са над границата от 1%, което демонстрира, че в дълготраен проект имат късмет да играят по-съществена роля на политическата сцена.

При по този начин очертаващата се настройка упованията са идващият парламент да е неустойчив, тъй като доста мъчно ще бъде формирано болшинство. Широка коалиция сред двата съществени политически субекта е добър вид единствено съгласно малко над 4% от гласоподавателите. Интересно е, че в средите на ГЕРБ тази концепция намира по-голяма поддръжка, до момента в който последователите на социалистите не споделят подобен сюжет. Тези, които смятат, че по-добрият вид за България е да се ръководи от дясноцентристка коалиция с присъединяване на ГЕРБ, са 23,5%. На лявоцентристка коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия дават желания 20,2%. Разликата сред двата разновидността е намаляла от 5,5% на 3,2% единствено в границите на актуалната акция.

Най-голямата група гласоподаватели (29,3%) смятат, че ще бъде най-добре България да се ръководи от коалиция без присъединяване на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Да се заобиколят и двете най-големи политически партии, обаче ще е невероятно. Следователно политическите субекти, които ще желаят да вземат присъединяване в изпълнителната власт, ще се наложи да създадат взаимни отстъпки. Според упованията на гласоподавателите на Движение за права и свободи разновидността и вляво, и вдясно наподобява вероятен, въпреки че електоратът на Движението е насочен по-скоро вляво. Ориентацията на последователите на Вътрешна македонска революционна организация и ВОЛЯ-НФСБ е несъмнено вдясно. За последователите на „ Изправи се! Мутри вън! ” позицията анти-ГЕРБ е основополагаща, въпреки че главен донор на групировката са гласоподаватели, разочаровани от ръководещите сега. За обединението на Мая Манолова, както и за „ ИТН ”, и за Демократична България, обвързването с която и да е от водещите партии наподобява мощно токсично.

За сформиране на болшинство в идващия парламент взаимни отстъпки ще са нужни от всички участници. Общественото мнение няма да се съгласи с безпринципни съюзи, чиято самоцел е образуване на болшинство. За да се развие политическата конюнктура, ще е належащо програмно болшинство, стъпило на постоянна прагматична визия.