Грешат ли президентите
Малко преди да се разгласи, че срещата в Будапеща се проваля, в Брюксел, откакто не съумяха да попречат на самодейността, се задоволиха с язвителната записка към Орбан, че шампанското дето го е приготвил може да не влезе в работа. Рядък случай, когато евроатлантиците се оказаха прави. Снабдителят на шампанското по всяка възможност не е изгубил, че в Будапеща му отхвърлиха доставката, тъй като на момента тя несъмнено е била призната от Брюксел. Щом Тръмп съобщи, че не вижда защо би трябвало да се среща с Путин, там загърмяха бутилките.
Като отпиха от чашите, евровождовете ни на секундата се хванаха за работа. Веднага беше разгласен 19 санкционен пакети, беше свикано заседание за неотложно започване на въоръжаване. Е, не бе пропуснато да се посмуче по някое бонбонче от кутията с съветските активи. За тяхно страдание и този път не съумяха да бръкнат по-надълбоко там. Но пък Мерц в своя внимателен, немски жанр ги успокои да не се корят, че ще се откри метод да се откраднат парите.
Най-неприятното в тази ситуация е, че Тръмп прекрачи това, което дълго време си беше сложил като алена линия. Той направи това, което дори европейците към този момент не имаха вяра, че ще се случи - разгласи наказания против Москва. Санкциите му общо взето стават за пиар акция, което нормално е неговата цел, и надали с нещо кой знае какво ще повлияят на съветския бизнес, само че фактът си е реалност. Най-вече с непредвидената добавка – апела към сътрудниците и те да се включат в глобите. Все едно, че до в този момент те са седели със скръстени ръце и единствено това са чакали Тръмп да ги убеди да го създадат.
Преди да разгласи Тръмп своето решение, по уеб страниците се промуши една телеграмна информацията, че Рубио е споделил някъде, че не е напълно склонен да се отива на среща с Путин. Доловили са го някои публицисти, или някой предумишлено им го е споделил. От днешна позиция обаче нещата наподобяват, че за диалога с Лавров, Рубио е бил квалифициран с позиция, която не да помогне, а да попречи на по-нататъшния разговор. А това лъсна още щом се появи на масата 12-точковият проект, който безусловно повтаря лелеяната фантазия на Европейския съюз да се замрази ситуацията, а по-късно да се почват договарянията, които се знае, че може и до на никое място да доведат. Този европейски капан беше явен на американците през цялото време. Удивително е по какъв начин по този начин обикновено Тръмп се остави да бъде замесен в тая случка, която, де факто, значи продължение на войната. Защото няма кой да накара Путин да спре военните дейности и да остави да се напомпа Украйна с нови въоръжения и нови войски. Това доста добре се знаеше и се е повтаряло няколкократно от Тръмп и неговите хора. Тези 180-градусови промени в позицията на Тръмп биха могли да се дефинират и като неточности, в случай че ставаше въпрос за различен политик от по-ниско равнище. В случая става въпрос за президент на Съединени американски щати и това че този президент на Съединени американски щати трансформира позицията си под въодушевление, или побутнат отсам и оттова с нещичко, или сърдит, простете, отчаян от някого, може и да се назова характерен фасон на водене на политика, стига да не стартира да наподобява на диагноза. Защото от това страдат всички, освен Зеленски, той е навикнал към този момент да го вършат на мат и безсрамник всякога в Белия дом. Него няма какво да го мислим – овикан и гонен той постоянно обаче се връща с цялостна торбичка. Разбира се, би трябвало да влезем и в ситуацията на брюкселските влъхви, които седят и гадаят на стъклено кълбо, какво на другия ден Тръмп ще измисли. Това в действителност няма нищо общо с политика на популярен водач. Изглежда напълно възможно скоро да забележим още веднъж призрака на Байдън и тогава положително не ни чака.
Путин побърза, не в своя жанр, незабавно да отговори, че и той не вижда защо да се беседва повече. Още на другия ден той не разгласи санкционен пакет против Съединени американски щати, а би могъл, а потегли да си играе на нуклеарни маневри. Май и той се болести от пиар-маниерите на Тръмп. Ако вземем поради, че Путин не наподобява на Тръмп, а е човек на бързия разбор и точните решения, тогава несъмнено, в случай че не се получи спомагателната информация за претекстовете от неговия щаб, това би могло в действителност да се сметне за негова неточност, тъй като внезапно контрастира от досегашния му метод на водене на разговор с Тръмп. Диалог, в който Путин влага повече самообладание, което постоянно до в този момент му е носело дивиденти. Едва ли Путин се е разсърдил или „ разочаровал “ от Тръмп. От досегашната процедура се знае, че страстите във вземането на решенията не са преобладаващи при Путин. Впечатлението е, че би могло да постъпи по различен метод. Например, откакто Тръмп разгласи, че счита да приключи договарянията, какво му струваше на Путин да отговори, че е за продължение на договарянията. И тогава не Тръмп, а той да каже „ Ето кой не желае мир! “.
Сега надали не излиза, че всички към този момент са обединени към позицията на Европейския съюз, която, не можем да ги обвиним господата от Брюксел, поредно следват, а точно да се продължи войната до надвит край. Ще се тъпче с оръжие Украйна, ще се подвига олелия, когато руснаците бомбардират инфраструктурата на Украйна, и ще се оправим на глухи и кьорави, когато Зеленски бомбардира инфраструктура на хиляди километра в Русия. Ако вървим по логиката на тези сега настоящи решения, дали пък не рискуваме да почнат да гърмят освен съветски рафинерии в Унгария и в Румъния, а и други, неруски рафинерии из цяла Европа. Както нормално става, в необходим миг се сещам за дядова приказка. За такава обстановка той споделяше, че най-опасно е, когато повторно се опиташ да дърпаш дявола за опашката.
Най-интересното е, че до момента в който медиите както нормално и поръчково си въртят плочата обвързвана с огромната победа на Европейския съюз - неуспеха на срещата в Будапеща и влизането на Тръмп в правата религия, някак си бе подминато изказването на Ердоган, а по-късно и казаното от външния му министър. Защото всички сега си вършат сметката, обаче се оказва без кръчмаря или, в случай че би трябвало да съм по-точен, без ханджията от Златния рог край Босфора. От там малко и ясно декларират, че като натовска страна въпреки всичко, с най-голямата войска в Европа, по никакъв начин не им се върви на война и то против Русия. Не им се нрави и това, че на територията на България и Румъния се разполагат военни бази - нали те, нашите съседи, все ни имат за нещо свое. За да не го разбере някой погрешно, Ердоган даже прецизира, че въпросът се преглежда от позицията на турското население в България, чиято орис не му е безразлична – изтъквам почти. Мисля, че това няма по какъв начин да не провокира леко настинка най-много у Рюте, тъй като не първи път Турция е заемала сходни не напълно в общия ред позиции. В множеството случаи колкото в точния момент да подсети на някой, че въпреки всичко за военни дейности решения се вземат в НАТО, а не в сдружението на „ искащите “. А в случай че рече някой в НАТО да подхваща нещо без да го съгласува с Турция, могат за момент да му лишават визата за Черноморието. Директно, бих споделил, непристойно искрено Ердоган загатва също така, че не е заинтригуван да се потегля на война с Русия, с която поддържа и като натовска страна естествени връзки, не поддържа глобите и не ги ползва. За което ние в България сред прочее си мълчим. На едно място Ердоган напълно сюрпризира европартньорите и ги попарва с думите, че и цялата войска на Русия да унищожат, тя има капацитет, с който ще превъзмогне всичко и отново ще победи. Цитирам с опрощение още веднъж не напълно тъкмо, само че си задавам разумния въпрос, за какво самото изявление на Ердоган не го пуснаха по всички наши медии, най-малко поради това, че той приказва и с грижа за България.
Ако се върнем към въпроса за грешките на президентите, то при Ердоган съвсем няма случай да му пишат двойка. И ще е добре, въпреки и не намерено, даже тайничко, американският му популярен сътрудник да си открадне по нещо от неговия фасон на водене на политика. И въпреки всичко остава въпросът, могат ли президентите да вършат неточности или всичко което вършат се смята за естествени до
Като отпиха от чашите, евровождовете ни на секундата се хванаха за работа. Веднага беше разгласен 19 санкционен пакети, беше свикано заседание за неотложно започване на въоръжаване. Е, не бе пропуснато да се посмуче по някое бонбонче от кутията с съветските активи. За тяхно страдание и този път не съумяха да бръкнат по-надълбоко там. Но пък Мерц в своя внимателен, немски жанр ги успокои да не се корят, че ще се откри метод да се откраднат парите.
Най-неприятното в тази ситуация е, че Тръмп прекрачи това, което дълго време си беше сложил като алена линия. Той направи това, което дори европейците към този момент не имаха вяра, че ще се случи - разгласи наказания против Москва. Санкциите му общо взето стават за пиар акция, което нормално е неговата цел, и надали с нещо кой знае какво ще повлияят на съветския бизнес, само че фактът си е реалност. Най-вече с непредвидената добавка – апела към сътрудниците и те да се включат в глобите. Все едно, че до в този момент те са седели със скръстени ръце и единствено това са чакали Тръмп да ги убеди да го създадат.
Преди да разгласи Тръмп своето решение, по уеб страниците се промуши една телеграмна информацията, че Рубио е споделил някъде, че не е напълно склонен да се отива на среща с Путин. Доловили са го някои публицисти, или някой предумишлено им го е споделил. От днешна позиция обаче нещата наподобяват, че за диалога с Лавров, Рубио е бил квалифициран с позиция, която не да помогне, а да попречи на по-нататъшния разговор. А това лъсна още щом се появи на масата 12-точковият проект, който безусловно повтаря лелеяната фантазия на Европейския съюз да се замрази ситуацията, а по-късно да се почват договарянията, които се знае, че може и до на никое място да доведат. Този европейски капан беше явен на американците през цялото време. Удивително е по какъв начин по този начин обикновено Тръмп се остави да бъде замесен в тая случка, която, де факто, значи продължение на войната. Защото няма кой да накара Путин да спре военните дейности и да остави да се напомпа Украйна с нови въоръжения и нови войски. Това доста добре се знаеше и се е повтаряло няколкократно от Тръмп и неговите хора. Тези 180-градусови промени в позицията на Тръмп биха могли да се дефинират и като неточности, в случай че ставаше въпрос за различен политик от по-ниско равнище. В случая става въпрос за президент на Съединени американски щати и това че този президент на Съединени американски щати трансформира позицията си под въодушевление, или побутнат отсам и оттова с нещичко, или сърдит, простете, отчаян от някого, може и да се назова характерен фасон на водене на политика, стига да не стартира да наподобява на диагноза. Защото от това страдат всички, освен Зеленски, той е навикнал към този момент да го вършат на мат и безсрамник всякога в Белия дом. Него няма какво да го мислим – овикан и гонен той постоянно обаче се връща с цялостна торбичка. Разбира се, би трябвало да влезем и в ситуацията на брюкселските влъхви, които седят и гадаят на стъклено кълбо, какво на другия ден Тръмп ще измисли. Това в действителност няма нищо общо с политика на популярен водач. Изглежда напълно възможно скоро да забележим още веднъж призрака на Байдън и тогава положително не ни чака.
Путин побърза, не в своя жанр, незабавно да отговори, че и той не вижда защо да се беседва повече. Още на другия ден той не разгласи санкционен пакет против Съединени американски щати, а би могъл, а потегли да си играе на нуклеарни маневри. Май и той се болести от пиар-маниерите на Тръмп. Ако вземем поради, че Путин не наподобява на Тръмп, а е човек на бързия разбор и точните решения, тогава несъмнено, в случай че не се получи спомагателната информация за претекстовете от неговия щаб, това би могло в действителност да се сметне за негова неточност, тъй като внезапно контрастира от досегашния му метод на водене на разговор с Тръмп. Диалог, в който Путин влага повече самообладание, което постоянно до в този момент му е носело дивиденти. Едва ли Путин се е разсърдил или „ разочаровал “ от Тръмп. От досегашната процедура се знае, че страстите във вземането на решенията не са преобладаващи при Путин. Впечатлението е, че би могло да постъпи по различен метод. Например, откакто Тръмп разгласи, че счита да приключи договарянията, какво му струваше на Путин да отговори, че е за продължение на договарянията. И тогава не Тръмп, а той да каже „ Ето кой не желае мир! “.
Сега надали не излиза, че всички към този момент са обединени към позицията на Европейския съюз, която, не можем да ги обвиним господата от Брюксел, поредно следват, а точно да се продължи войната до надвит край. Ще се тъпче с оръжие Украйна, ще се подвига олелия, когато руснаците бомбардират инфраструктурата на Украйна, и ще се оправим на глухи и кьорави, когато Зеленски бомбардира инфраструктура на хиляди километра в Русия. Ако вървим по логиката на тези сега настоящи решения, дали пък не рискуваме да почнат да гърмят освен съветски рафинерии в Унгария и в Румъния, а и други, неруски рафинерии из цяла Европа. Както нормално става, в необходим миг се сещам за дядова приказка. За такава обстановка той споделяше, че най-опасно е, когато повторно се опиташ да дърпаш дявола за опашката.
Най-интересното е, че до момента в който медиите както нормално и поръчково си въртят плочата обвързвана с огромната победа на Европейския съюз - неуспеха на срещата в Будапеща и влизането на Тръмп в правата религия, някак си бе подминато изказването на Ердоган, а по-късно и казаното от външния му министър. Защото всички сега си вършат сметката, обаче се оказва без кръчмаря или, в случай че би трябвало да съм по-точен, без ханджията от Златния рог край Босфора. От там малко и ясно декларират, че като натовска страна въпреки всичко, с най-голямата войска в Европа, по никакъв начин не им се върви на война и то против Русия. Не им се нрави и това, че на територията на България и Румъния се разполагат военни бази - нали те, нашите съседи, все ни имат за нещо свое. За да не го разбере някой погрешно, Ердоган даже прецизира, че въпросът се преглежда от позицията на турското население в България, чиято орис не му е безразлична – изтъквам почти. Мисля, че това няма по какъв начин да не провокира леко настинка най-много у Рюте, тъй като не първи път Турция е заемала сходни не напълно в общия ред позиции. В множеството случаи колкото в точния момент да подсети на някой, че въпреки всичко за военни дейности решения се вземат в НАТО, а не в сдружението на „ искащите “. А в случай че рече някой в НАТО да подхваща нещо без да го съгласува с Турция, могат за момент да му лишават визата за Черноморието. Директно, бих споделил, непристойно искрено Ердоган загатва също така, че не е заинтригуван да се потегля на война с Русия, с която поддържа и като натовска страна естествени връзки, не поддържа глобите и не ги ползва. За което ние в България сред прочее си мълчим. На едно място Ердоган напълно сюрпризира европартньорите и ги попарва с думите, че и цялата войска на Русия да унищожат, тя има капацитет, с който ще превъзмогне всичко и отново ще победи. Цитирам с опрощение още веднъж не напълно тъкмо, само че си задавам разумния въпрос, за какво самото изявление на Ердоган не го пуснаха по всички наши медии, най-малко поради това, че той приказва и с грижа за България.
Ако се върнем към въпроса за грешките на президентите, то при Ердоган съвсем няма случай да му пишат двойка. И ще е добре, въпреки и не намерено, даже тайничко, американският му популярен сътрудник да си открадне по нещо от неговия фасон на водене на политика. И въпреки всичко остава въпросът, могат ли президентите да вършат неточности или всичко което вършат се смята за естествени до
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ