Три декади мондиалите само ги миришем
Малко повече от 27 години изминаха от последния ни мач на международно състезание - 24 юни 1998-а... Тогава, на прокълнатия " Феликс Болар " в Ланс, Испания ни попиля и ни писа " Отличен (6) " - една от позорните загуби на националния на най-големия футболен конгрес. Няколко генерации към момента въздишат по лудото американско лято от 1994 година, а други по-късно трябваше да преживеят провал след провал, радвайки си за малко на Евро 2004 - последното огромно състезание, на което България взе участие.
Да, доста станаха цифрите, все едно сме в курс по висша математика, само че дано си спомним още нещо, без което нямаше да има САЩ`94 - " Парк де Пренс " и оня популярен момент на 17 ноември 1993-а, когато в последните, спиращи дъха секунди, Николай Колев - Мичмана и Петър Василев - Петела, които към този момент не са към този момент измежду нас, изригнаха с " Господ е българин! "
След това пристигна безвремието, в което изчезнаха няколко генерации родни футболисти, а проблемите започнаха да се замитат и да се неглижират, само че другояче всички говореха за тях. Да, но никой не откри решение, или най-малко не посмя да направи една дребна крачица, която можеше да промени събитията по-късно.
Всички, отпред с героите от САЩ`94 избраха да си заровят главата като щрауси и да стартират да пеят в хора на корупционните трубадури, забивайки гвоздей след гвоздей в ковчега на българския футбол и националния тим. Смелите и самоотвержени " лъвове " от едно време започнаха да се трансформират в дребни и послушни котенца, а доказателството е, че всевъзможни селекции, които едно време не ги брояхме за живи, ни шляпаха под път и над път, все едно е Диана Габровска в евтина порно продукция.
Да, те националите ни оферират тъкмо такива страсти, а за това красноречиво приказва и непрекъснато празният стадион, изключвайки първата ни подготовка за Мондиал 2026 - домакинство на Испания - селекцията на " Ла Фурия ", която за последно ни изрита от конкуренцията във Франция през 1998 година.
Обикновено такава дива наслада е за край на Световно състезание...
И този цикъл приключи с пирова победа - 2:1 против изпадналия в заспалост Грузия - и то единствено ден след емблематичната дата 17-и ноември. Дъждът нямаше по какъв начин да измие срама, нямаше и по какъв начин да прикрие всичко, което избраниците на сегашния селекционер Александър Димитров (вината не е единствено негова) сътвориха в тези квалификации. Особено това срамно леке, което " трикольорите " лепнаха с унизителното 1:6 против Турция посред София.
В тези години мъчно можехме да си представим такова " зрелище " със Стоичков, Пенев, Костадинов, Туньо и компания, само че действителностите към днешна дата са други - професионални играчи, практикуващи аматьорски футбол, непрекъснати оправдания, дрязги, нападки и напрежение сред състезатели, треньори и ръководители... И плачевни резултати, които единствено караха родните последователи на футбола да се подсмиват ехидно и да припечелват някой лев, залагайки самоуверено против националния, а в случай че коефициентът беше дребен, тогава идваше на помощ ставката " над 2.5 гола " (за по-смелите и за повече) с много пари!
Когато теглим чертата, обстоятелствата демонстрират следното, а то е несъмнено: осем загуби, едно тъждество и успеха над Грузия в десетте мача на " лъвовете " през календарната 2025-а. Единственият " хикс " за този интервал беше с Кипър в контрола на родна земя, приключила с бойкото 2:2. Головата разлика - отчайваща - 7:29!
Кликата
Към днешна дата, като погледнеш кои са в ложите, когато играе представителният ни отбор, ще ви се изяснят много неща - Георги Иванов, който заема президентския пост, към този момент може и да счита леко, да се самоиронизира с " осми клас ", зад тила му постоянно е възпълничкият Венци Стефанов, бранещ Гонзо като Матросов, Атанас Фурнаджиев, който продължава да е фактор в БФС...
Всички заедно приказват за едно - в какво състояние и футболът ни, по какъв начин трябват промени, по какъв начин нищо не може да стане с магическа пръчка и за няколко дни, измиват си така и така оцапаните ръчички с предходните " реализатори и архитекти " на това проваляне, довело ни до дъното, което се оказа, че не е баш дъно, защото под него има още за дълбаене!
Дали му е последната усмивка с националния екип?
Да, едно момче им го сподели, не се посвени в интервютата след последните два мача против Турция и Грузия, с които приключихме трагичното показване в квалификациите за Мондиал 2026... Каза го самоуверено и на всеослушание - нещо, което не се осмелиха да кажат други преди него, въпреки някои да загатнаха след приключването си с националния. Нищо чудно в този момент и Филип Кръстев да завърши със селекцията на България, защото дръзна да назове нещата с същинските им имена и да се опълчи против системата.
На последното ни присъединяване на международно състезание завършихме скандално - една точка и голова разлика 1:7 за към този момент разнебитения тим, воден тогава от Христо Бонев. Зума надали има виновност за това положение, защото разрухата стартира със заверата против Димитър Пенев две години преди този момент, а по-късно всички си " изсърбаха супата ", която другояче трябваше " да духат " съгласно Любо Пенев.
На 24 юни 1998-а Бонев смени Анатоли Нанков с гореспоменатата " деветка " Ел Голеадор - орис, която сполетя и Христо Стоичков на почивката. Камата беше сменен от някогашния към този момент селекционер Илиан Илиев, който започва миналите към този момент квалификации и след това заменен от Сашо Димитров, който съгласно мнозина е физкултурник, а в тимовете, където преди този момент е бил треньор, към момента се кръстят и стискат палци, че си е тръгнал!
Третата промяна против " ла хала Еспаньола " беше Мариан Христов за Красимир Балъков, само че дълбока запаса, каквато в действителност постоянно е бил и на терена, и в живота, остана... Георги Иванов - Гонзо. Може би по тази причина в този момент индивидът с прякор на мъпет, желае да играе значима роля. Тогава на скамейката остана и Боби Михайлов, който към момента беше с прилична перука и не беше седнал в президентското кресло.
Затова и беше назначен с инструкция и превръщане на вота на последните избори за президент на БФС, когато болшинството от застаряващите фрагменти из всички футболни центрове у нас избраха да се продадат против жълти стотинки, купувайки си успокоение и благополучие против някое друга банкетче и корупционни левчета, събирани от трениращите в школите деца и техните родители.
И по този начин - продължаваме да сме на дъното, затънали крепко, без твърда почва под краката, тъй че оттласкването е невероятно! А светоните шампионати единствено ги миришем и гледаме по малкия екран, а някои от управителните фрагменти употребяват петте си минути популярност, с цел да отидат на няко мондиал или европейско, та да се полюбуват онлайн и в случай че може да се отъркат в някоя известна персона и да се снимят с нея, а след това лакеите в централата да пусне прессъобщение до медиите, с цел да го " лапнат като топъл самун " и да осведомят обществеността.
А ние ще продължим да си мечатем за нов 17-и ноември - месец №11 от годината, в който в никакъв случай нищо положително не са случва за България, даже и след рухването на Живковия режим... Ах, да, и ще продължим да желаеме смяна и адекватност във футболната ни централа в Бояна, в случай че полицията на потуши митинг на почитателите!
Да, доста станаха цифрите, все едно сме в курс по висша математика, само че дано си спомним още нещо, без което нямаше да има САЩ`94 - " Парк де Пренс " и оня популярен момент на 17 ноември 1993-а, когато в последните, спиращи дъха секунди, Николай Колев - Мичмана и Петър Василев - Петела, които към този момент не са към този момент измежду нас, изригнаха с " Господ е българин! "
След това пристигна безвремието, в което изчезнаха няколко генерации родни футболисти, а проблемите започнаха да се замитат и да се неглижират, само че другояче всички говореха за тях. Да, но никой не откри решение, или най-малко не посмя да направи една дребна крачица, която можеше да промени събитията по-късно.
Всички, отпред с героите от САЩ`94 избраха да си заровят главата като щрауси и да стартират да пеят в хора на корупционните трубадури, забивайки гвоздей след гвоздей в ковчега на българския футбол и националния тим. Смелите и самоотвержени " лъвове " от едно време започнаха да се трансформират в дребни и послушни котенца, а доказателството е, че всевъзможни селекции, които едно време не ги брояхме за живи, ни шляпаха под път и над път, все едно е Диана Габровска в евтина порно продукция.
Да, те националите ни оферират тъкмо такива страсти, а за това красноречиво приказва и непрекъснато празният стадион, изключвайки първата ни подготовка за Мондиал 2026 - домакинство на Испания - селекцията на " Ла Фурия ", която за последно ни изрита от конкуренцията във Франция през 1998 година.
Обикновено такава дива наслада е за край на Световно състезание...
И този цикъл приключи с пирова победа - 2:1 против изпадналия в заспалост Грузия - и то единствено ден след емблематичната дата 17-и ноември. Дъждът нямаше по какъв начин да измие срама, нямаше и по какъв начин да прикрие всичко, което избраниците на сегашния селекционер Александър Димитров (вината не е единствено негова) сътвориха в тези квалификации. Особено това срамно леке, което " трикольорите " лепнаха с унизителното 1:6 против Турция посред София.
В тези години мъчно можехме да си представим такова " зрелище " със Стоичков, Пенев, Костадинов, Туньо и компания, само че действителностите към днешна дата са други - професионални играчи, практикуващи аматьорски футбол, непрекъснати оправдания, дрязги, нападки и напрежение сред състезатели, треньори и ръководители... И плачевни резултати, които единствено караха родните последователи на футбола да се подсмиват ехидно и да припечелват някой лев, залагайки самоуверено против националния, а в случай че коефициентът беше дребен, тогава идваше на помощ ставката " над 2.5 гола " (за по-смелите и за повече) с много пари!
Когато теглим чертата, обстоятелствата демонстрират следното, а то е несъмнено: осем загуби, едно тъждество и успеха над Грузия в десетте мача на " лъвовете " през календарната 2025-а. Единственият " хикс " за този интервал беше с Кипър в контрола на родна земя, приключила с бойкото 2:2. Головата разлика - отчайваща - 7:29!
Кликата
Към днешна дата, като погледнеш кои са в ложите, когато играе представителният ни отбор, ще ви се изяснят много неща - Георги Иванов, който заема президентския пост, към този момент може и да счита леко, да се самоиронизира с " осми клас ", зад тила му постоянно е възпълничкият Венци Стефанов, бранещ Гонзо като Матросов, Атанас Фурнаджиев, който продължава да е фактор в БФС...
Всички заедно приказват за едно - в какво състояние и футболът ни, по какъв начин трябват промени, по какъв начин нищо не може да стане с магическа пръчка и за няколко дни, измиват си така и така оцапаните ръчички с предходните " реализатори и архитекти " на това проваляне, довело ни до дъното, което се оказа, че не е баш дъно, защото под него има още за дълбаене!
Дали му е последната усмивка с националния екип?
Да, едно момче им го сподели, не се посвени в интервютата след последните два мача против Турция и Грузия, с които приключихме трагичното показване в квалификациите за Мондиал 2026... Каза го самоуверено и на всеослушание - нещо, което не се осмелиха да кажат други преди него, въпреки някои да загатнаха след приключването си с националния. Нищо чудно в този момент и Филип Кръстев да завърши със селекцията на България, защото дръзна да назове нещата с същинските им имена и да се опълчи против системата.
На последното ни присъединяване на международно състезание завършихме скандално - една точка и голова разлика 1:7 за към този момент разнебитения тим, воден тогава от Христо Бонев. Зума надали има виновност за това положение, защото разрухата стартира със заверата против Димитър Пенев две години преди този момент, а по-късно всички си " изсърбаха супата ", която другояче трябваше " да духат " съгласно Любо Пенев.
На 24 юни 1998-а Бонев смени Анатоли Нанков с гореспоменатата " деветка " Ел Голеадор - орис, която сполетя и Христо Стоичков на почивката. Камата беше сменен от някогашния към този момент селекционер Илиан Илиев, който започва миналите към този момент квалификации и след това заменен от Сашо Димитров, който съгласно мнозина е физкултурник, а в тимовете, където преди този момент е бил треньор, към момента се кръстят и стискат палци, че си е тръгнал!
Третата промяна против " ла хала Еспаньола " беше Мариан Христов за Красимир Балъков, само че дълбока запаса, каквато в действителност постоянно е бил и на терена, и в живота, остана... Георги Иванов - Гонзо. Може би по тази причина в този момент индивидът с прякор на мъпет, желае да играе значима роля. Тогава на скамейката остана и Боби Михайлов, който към момента беше с прилична перука и не беше седнал в президентското кресло.
Затова и беше назначен с инструкция и превръщане на вота на последните избори за президент на БФС, когато болшинството от застаряващите фрагменти из всички футболни центрове у нас избраха да се продадат против жълти стотинки, купувайки си успокоение и благополучие против някое друга банкетче и корупционни левчета, събирани от трениращите в школите деца и техните родители.
И по този начин - продължаваме да сме на дъното, затънали крепко, без твърда почва под краката, тъй че оттласкването е невероятно! А светоните шампионати единствено ги миришем и гледаме по малкия екран, а някои от управителните фрагменти употребяват петте си минути популярност, с цел да отидат на няко мондиал или европейско, та да се полюбуват онлайн и в случай че може да се отъркат в някоя известна персона и да се снимят с нея, а след това лакеите в централата да пусне прессъобщение до медиите, с цел да го " лапнат като топъл самун " и да осведомят обществеността.
А ние ще продължим да си мечатем за нов 17-и ноември - месец №11 от годината, в който в никакъв случай нищо положително не са случва за България, даже и след рухването на Живковия режим... Ах, да, и ще продължим да желаеме смяна и адекватност във футболната ни централа в Бояна, в случай че полицията на потуши митинг на почитателите!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ