Атанас Буров – банкерът родолюбец
Малко пари вършат малко нещо. Многото пари — доста нещо, споделя прозорливият Атанас Буров, емблематична и енигматична персона с разностранни качества и висок дух. Той е измежду огромните имена в първата половина на предишния век и остава в паметта като Банкера Буров, само че наред с това е бизнесмен и политик, мъдрец и идеолог.
„ Пари при пари отиват, само че не многото при дребното, а дребното при многото. Най-доброто разузнаване се прави с търговията и търговците “, споделя той. И твърди, че „ в България най-сладко се печелят пари, когато си интелигентен и спестовен, когато умееш да разиграваш парата, а не да я държиш като баба си във възела “.
Визионер
Неговите хрумвания за създаване на демократична българска страна с просперираща стопанска система, съвременна финансова система, свободно придвижване на капитали и европейски насочена външна политика остават настоящи: „ Аз не преставам да имам дълбока религия в демокрацията и в парламентаризма. И най-голямата моя религия произлиза от едно – че тя е режим, който самичък себе си лекува, че тя има всичката еластичност, всичката пригодливост, с цел да отговори… на потребностите на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с произшествия “.
Житейски път
Атанас Буров е роден през 1875 година в Горна Оряховица. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен поради проведена от социалистите стачка. Взема изпитите си за матурата като частен възпитаник с доста положителни оценки, което му разрешава да продължи образованието си в влиятелни висши образователни заведения в чужбина. Завършва право и стопанска система в Сорбоната в Париж през 1903 година, учи в Швейцария и Англия. В чужбина се среща със знакови имена на епохата, оставили трайни следи в международната история – английския политик Лойд Джордж, станал по-късно министър-председател на Англия, Жорж Клемансо – френски политик, министър-председател на Франция от 1917 до 1920 година, Жул Анри Поанкаре – един от най-значимите математици на ХХ век, а също с съветските революционери Ленин, Плеханов, Троцки. След завръщането си в България стартира дейна предприемаческа и банкерска активност. Той е уредник на банковото дело и банковото разузнаване в България. И всичко това не е инцидентно, защото създател на Българската комерсиална банка в Русе е точно бащата на Атанас и Иван, Димитър Буров. Банката е основана през 1895 година и по традиция бизнесът на бащата би трябвало да бъде стихотворец от синовете му: „ Търговията е на първо място логика на психиката и проницателност. Тя не търпи наивници, простаци и хора, които „ я карат през просото ". Затова тя се предава по завещание “.
Семейство
„ В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с щурм, с разум или с сватба ”. Буров с разум върти бизнеса и множи парите. Към фамилното „ благосъстояние “ той прибавя изисканата си брачна половинка Смарайда Салабашева - родена през 1895-а, потомка на известния старозагорски жанр Салабашеви. Нейният чичо Иван Салабашев е бил финансов министър на България. С Атанас Буров се срещат на банкет в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III. Тогава Смарайда, или както всички я назовават Майда, е на 17 години. Облеклото й постоянно е изтънчено, в звук с модата, самата тя излъчва успокоение и мощ. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България. Двамата се женят в края на април 1913 година Свързва ги огромна обич и той нееднократно в писмата си до нея споделя своите усеща: „ Обичам те с цялото си сърце и душа “. Имат две деца – Стефан и Недялка.
Политик
Атанас Буров е човек с голям обсег, по тази причина полето на банковото дело бързо му отеснява и той стартира да се занимава и с политика и публицистика. Става член на Народната партия, основана от банката на татко му и съставляващите я предприятия. Трибуна на политическите му възгледи става вестник „ Мир “, на чиито страници са изложени едни от неговите най-запомнящи се мисли, показателни за отношението му към публичния живот в България. Буров става един от най-известните политици на своето време. Десет пъти е избиран за депутат, бил е зам.-председател на Народното събрание, министър в четири кабинета и посланик. В българския политически живот са влизали какви ли не неподготвени хора, само че не и Буров: „ Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните отчети, ти не знаеш нищо “. Политик, който не приема взаимни отстъпки и отклонения от демократичните правила, бизнесмен, чийто взор надалеч стига: „ В България постоянно е имало остатък на служители и претенденти за министри и недостиг на мислещи икономисти и търговци “.
Офицер
Самият той е мислещ и настоящ. Още в ранна възраст се включва в активността на Народната партия и от 1899 година неведнъж е избиран за депутат, а в интервала 1911-1912 година е зам.-председател на Народното събрание. Фактът, че е от изтъкнат и богат жанр не стопира Атанас Буров от присъединяване в Балканската война. След нейното оповестяване огромният бизнесмен и банкер ускорено приключва Школата за запасни офицери и е единственият настоящ народен представител, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда офанзива „ на нож “ и на косъм се разминава с съдбовния случай, когато турски патрон се забива в металната му запалка в горния джоб. После е награден с Орден за смелост. През декември се уволнява и още веднъж поема функционалностите си в Народното събрание.
Капиталът
Една от най-модерните за тези времена негова концепция е акционерната форма на предприемачество и ролята на страната в поддръжка на капитала. В своя публикация Атанас Буров написа: „ Капиталът, даже банков, не е нито умозрителен, нито продуктивен, нито кожодерски. Същият този капитал, който в даден миг може да работи като умозрителен, на следващия ден, в случай че има положителни условия, ще се обърне в работлив. Къде е резервоарът на този капитал, така да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките “. Широкият интернационален престиж на Атанас Буров води до избора му за член на политическата комисия на Обществото на народите, сменено по-късно от Организация на обединените нации.
Търговец
„ Много пари – доста грижи и рискове за имащия. Парите… са твои, единствено когато съумееш да ги опазиш. Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло “ – споделя банкерът. Той е измежду малцината в Европа, които излизат по-заможни от Голямата меланхолия на 30-те години. Той проправя пътя на българските артикули до европейските пазари и е един от тези, които държат главния дял от износа на тютюн за Германия. И още: „ По време на Първата международна война изнасях цялото произвеждане на шипки – сладко, сушени за чай, дори шипково вино изнасяхме за Германия. Аз съм първият, който откри пазар за диви гъби в Европа. Франция купуваше без ограничавания. Направих пробив на пазара с луканки, пастърма и суджуци. По време на войната се търсеха трайни артикули и нашите бяха незаменими “. В една от черновите на Атанас Буров от 1922 година, описващи развиването на страната, написа: България стоеше преди всичко във връзка с своята стопанска самостоятелност. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български служащи направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната просвета на България. Построихме заводи и тръгнахме към интензивно стопанско развиване “.
Венец от тръни
Още един значим епизод: В края на 30-те години далновидният Буров предусеща настъпването на нов международен спор. Според него той ще е с доста по-сериозни последици от Първата международна война и предлага концепция за основаване на антифашистки фронт, само че не съумява да убеди политическите водачи. Приема да влезе в държавното управление на Константин Муравиев - образувано на 2 септември 1944 година, то ръководи единствено няколко дни. Идва Девети септември. Буров е наказан от Народния съд и лежи в пандиза, а през 1948 година е изселен в Дряново. През 1951 година още веднъж е арестуван и наказан на 20 години затвор. Отношението на ръководещите към него е унизително и обидно, отива си от този свят отблъснат от новата власт. На 79-годишна възраст умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 година
Патриот
От едната страна на „ монетата “ е банкерът и политикът, който споделя: „ Нацията ни в никакъв случай няма да успее, в случай че не се отърве от най-долното си качество – да не си заплаща и да се пробва постоянно да мине метър “. А от другата страна е Човекът Атанас Буров, който високо цени родолюбието и националното достолепие: „ Ние сме дребна страна, бедна на естествени благосъстояния, само че положителният ни народ е неоценимо благосъстояние. Повярвайте ми - по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори небогати да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля. Заклевам ви, в никакъв случай не я изоставяйте “. С прозренията си Атанас Буров трансферира рамките на своето време и е добре да си припомняме и този негов завет: „ Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, в случай че не се култивира у него съзнанието на общността и полезността на неговото съществуване. Не се приготвя едно положително бъдеще, като на едро се отхвърля предишното “.
Към банкера, бизнесмена, дипломата, политика Атанас Буров може и през днешния ден да се обърнем за съвет, откакто ни е оставил богато завещание.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
„ Пари при пари отиват, само че не многото при дребното, а дребното при многото. Най-доброто разузнаване се прави с търговията и търговците “, споделя той. И твърди, че „ в България най-сладко се печелят пари, когато си интелигентен и спестовен, когато умееш да разиграваш парата, а не да я държиш като баба си във възела “.
Визионер
Неговите хрумвания за създаване на демократична българска страна с просперираща стопанска система, съвременна финансова система, свободно придвижване на капитали и европейски насочена външна политика остават настоящи: „ Аз не преставам да имам дълбока религия в демокрацията и в парламентаризма. И най-голямата моя религия произлиза от едно – че тя е режим, който самичък себе си лекува, че тя има всичката еластичност, всичката пригодливост, с цел да отговори… на потребностите на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с произшествия “.
Житейски път
Атанас Буров е роден през 1875 година в Горна Оряховица. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен поради проведена от социалистите стачка. Взема изпитите си за матурата като частен възпитаник с доста положителни оценки, което му разрешава да продължи образованието си в влиятелни висши образователни заведения в чужбина. Завършва право и стопанска система в Сорбоната в Париж през 1903 година, учи в Швейцария и Англия. В чужбина се среща със знакови имена на епохата, оставили трайни следи в международната история – английския политик Лойд Джордж, станал по-късно министър-председател на Англия, Жорж Клемансо – френски политик, министър-председател на Франция от 1917 до 1920 година, Жул Анри Поанкаре – един от най-значимите математици на ХХ век, а също с съветските революционери Ленин, Плеханов, Троцки. След завръщането си в България стартира дейна предприемаческа и банкерска активност. Той е уредник на банковото дело и банковото разузнаване в България. И всичко това не е инцидентно, защото създател на Българската комерсиална банка в Русе е точно бащата на Атанас и Иван, Димитър Буров. Банката е основана през 1895 година и по традиция бизнесът на бащата би трябвало да бъде стихотворец от синовете му: „ Търговията е на първо място логика на психиката и проницателност. Тя не търпи наивници, простаци и хора, които „ я карат през просото ". Затова тя се предава по завещание “.
Семейство
„ В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с щурм, с разум или с сватба ”. Буров с разум върти бизнеса и множи парите. Към фамилното „ благосъстояние “ той прибавя изисканата си брачна половинка Смарайда Салабашева - родена през 1895-а, потомка на известния старозагорски жанр Салабашеви. Нейният чичо Иван Салабашев е бил финансов министър на България. С Атанас Буров се срещат на банкет в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III. Тогава Смарайда, или както всички я назовават Майда, е на 17 години. Облеклото й постоянно е изтънчено, в звук с модата, самата тя излъчва успокоение и мощ. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България. Двамата се женят в края на април 1913 година Свързва ги огромна обич и той нееднократно в писмата си до нея споделя своите усеща: „ Обичам те с цялото си сърце и душа “. Имат две деца – Стефан и Недялка.
Политик
Атанас Буров е човек с голям обсег, по тази причина полето на банковото дело бързо му отеснява и той стартира да се занимава и с политика и публицистика. Става член на Народната партия, основана от банката на татко му и съставляващите я предприятия. Трибуна на политическите му възгледи става вестник „ Мир “, на чиито страници са изложени едни от неговите най-запомнящи се мисли, показателни за отношението му към публичния живот в България. Буров става един от най-известните политици на своето време. Десет пъти е избиран за депутат, бил е зам.-председател на Народното събрание, министър в четири кабинета и посланик. В българския политически живот са влизали какви ли не неподготвени хора, само че не и Буров: „ Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните отчети, ти не знаеш нищо “. Политик, който не приема взаимни отстъпки и отклонения от демократичните правила, бизнесмен, чийто взор надалеч стига: „ В България постоянно е имало остатък на служители и претенденти за министри и недостиг на мислещи икономисти и търговци “.
Офицер
Самият той е мислещ и настоящ. Още в ранна възраст се включва в активността на Народната партия и от 1899 година неведнъж е избиран за депутат, а в интервала 1911-1912 година е зам.-председател на Народното събрание. Фактът, че е от изтъкнат и богат жанр не стопира Атанас Буров от присъединяване в Балканската война. След нейното оповестяване огромният бизнесмен и банкер ускорено приключва Школата за запасни офицери и е единственият настоящ народен представител, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда офанзива „ на нож “ и на косъм се разминава с съдбовния случай, когато турски патрон се забива в металната му запалка в горния джоб. После е награден с Орден за смелост. През декември се уволнява и още веднъж поема функционалностите си в Народното събрание.
Капиталът
Една от най-модерните за тези времена негова концепция е акционерната форма на предприемачество и ролята на страната в поддръжка на капитала. В своя публикация Атанас Буров написа: „ Капиталът, даже банков, не е нито умозрителен, нито продуктивен, нито кожодерски. Същият този капитал, който в даден миг може да работи като умозрителен, на следващия ден, в случай че има положителни условия, ще се обърне в работлив. Къде е резервоарът на този капитал, така да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките “. Широкият интернационален престиж на Атанас Буров води до избора му за член на политическата комисия на Обществото на народите, сменено по-късно от Организация на обединените нации.
Търговец
„ Много пари – доста грижи и рискове за имащия. Парите… са твои, единствено когато съумееш да ги опазиш. Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло “ – споделя банкерът. Той е измежду малцината в Европа, които излизат по-заможни от Голямата меланхолия на 30-те години. Той проправя пътя на българските артикули до европейските пазари и е един от тези, които държат главния дял от износа на тютюн за Германия. И още: „ По време на Първата международна война изнасях цялото произвеждане на шипки – сладко, сушени за чай, дори шипково вино изнасяхме за Германия. Аз съм първият, който откри пазар за диви гъби в Европа. Франция купуваше без ограничавания. Направих пробив на пазара с луканки, пастърма и суджуци. По време на войната се търсеха трайни артикули и нашите бяха незаменими “. В една от черновите на Атанас Буров от 1922 година, описващи развиването на страната, написа: България стоеше преди всичко във връзка с своята стопанска самостоятелност. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български служащи направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната просвета на България. Построихме заводи и тръгнахме към интензивно стопанско развиване “.
Венец от тръни
Още един значим епизод: В края на 30-те години далновидният Буров предусеща настъпването на нов международен спор. Според него той ще е с доста по-сериозни последици от Първата международна война и предлага концепция за основаване на антифашистки фронт, само че не съумява да убеди политическите водачи. Приема да влезе в държавното управление на Константин Муравиев - образувано на 2 септември 1944 година, то ръководи единствено няколко дни. Идва Девети септември. Буров е наказан от Народния съд и лежи в пандиза, а през 1948 година е изселен в Дряново. През 1951 година още веднъж е арестуван и наказан на 20 години затвор. Отношението на ръководещите към него е унизително и обидно, отива си от този свят отблъснат от новата власт. На 79-годишна възраст умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 година
Патриот
От едната страна на „ монетата “ е банкерът и политикът, който споделя: „ Нацията ни в никакъв случай няма да успее, в случай че не се отърве от най-долното си качество – да не си заплаща и да се пробва постоянно да мине метър “. А от другата страна е Човекът Атанас Буров, който високо цени родолюбието и националното достолепие: „ Ние сме дребна страна, бедна на естествени благосъстояния, само че положителният ни народ е неоценимо благосъстояние. Повярвайте ми - по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори небогати да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля. Заклевам ви, в никакъв случай не я изоставяйте “. С прозренията си Атанас Буров трансферира рамките на своето време и е добре да си припомняме и този негов завет: „ Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, в случай че не се култивира у него съзнанието на общността и полезността на неговото съществуване. Не се приготвя едно положително бъдеще, като на едро се отхвърля предишното “.
Към банкера, бизнесмена, дипломата, политика Атанас Буров може и през днешния ден да се обърнем за съвет, откакто ни е оставил богато завещание.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ