Малко парче скала, откъснало се от Марс и проправило си

Малко парче канара, откъснало се от Марс и проправило си път до Земята, разкрива изненадващи елементи за метода, по който се е образувала Червената планета.

Нов разбор на астероида Шасини, който пада на Земята през 1815 година, демонстрира, че методът, по който Марс се е сдобил със своите летливи газове – като да вземем за пример водород, О2, въглерод, азот и благородни газове – опонира на сегашните ни модели за образуването на планетите. Според тях планетите се раждат от звездни остатъци. Звездите се образуват от мъглявини, изпълнени с прахуляк и газ, когато плътна буца материал рухне под натиска на гравитацията. Докато се върти, тя засмуква спомагателен материал от облака в близост, и нараства. Този материал образува диск, който се завихря към звездата. В рамките на този диск газът и праха стартират да се струпват и в границите на специфичен развой да довеждат до повишаването на планета-бебе. Виждали сме по какъв начин други планетарни системи се образуват по този метод и доказателствата сочат, че пред към 4,6 милиарда години нашата Слънчева система се е формирала по същия метод.

Въпросът обаче по какъв начин и по кое време избрани детайли се включват в планетите, е малко по-сложен.

Според сегашните модели формиращите се планети поемат летливите газове от слънчевата мъгливост. По това време тези светове са извънредно горещи и кашави. Ето за какво газовете се просмукват в международния океан от магма. Чак по-късно, когато мантията се охлади, отчасти се изхвърлят в атмосферата.

На по-късен стадий метеоритите доставят нови летливи газове до планетата – летливите газове, обвързани с въглеродните астероиди (наречен хондрити), се отделят, когато тези скалисти обекти се разпаднат при навлизането си в новия свят.

Съответно интериорът на планетата би трябвало да пасва на състава на слънчевата мъгливост, до момента в който нейната атмосфера – да отразява най-вече летливите газове, донесени от метероитите.

Тъй като Марс се е формирал и втвърдил релативно бързо – за към 4 млн. години (за информация, на Земята са ѝ лишават близо 100 млн.), той може да ни разкрие повече информация за тези много ранни стадии на планетообразуването.

„ Можем да реконструираме историята на привнасянето на летливи газове през първите няколко милиона години от Слънчевата система “, споделя геофизикът Сандрин Перон от Швейцарски федерален софтуерен институт в Цюрих.

Разбира се, можем, в случай че имаме достъп до нужната информация. Именно тук на помощ идва астероидът Шасини.

Съставът на благородните газове в него се разграничава от този в марсианската атмосфера. Това значи, че тази канара се е отчупила от мантията – т.е. нейният състав е индикативен за интериора на планетата (и надлежно на слънчевата мъглявина).

По принцип криптонът се мери извънредно мъчно и не знаем какво е точното съответствие на неговите изотопи. Перон и нейният сътрудник Суджой Мукхопадйей от Калифорнийския университет в Дейвис (UC Davis), употребяват Лабораторията за благородни газове на UC Davis, с цел да извършат ново и тъкмо премерване на криптона в астероида Шасини.

Оказва се обаче, че съотношението на изтопите на криптон в астероида са по-близки до тези на хондритите. Впечатляващо близки.

„ По отношение на криптон марсианският интериор е съвсем напълно хондричен, само че неговата атмосфера е слънчева – споделя Перон. – Разликата е отчетлива. “

Това значи, че метеоритите са почнали да доставят летливи газове до Марс доста по-отрано, в сравнение с учените са считали до момента – преди слънчевата мъгливост да се е разсеяла с помощта на слънчевата радиация.

Ето за какво по всяка възможност Марс първо получава своята атмосфера от слънчевата мъгливост, а чак по-късно международният океан от магма се охлажда. В противоположен случай хондричните газове и тези от мъглявината щяха да са се смесили доста повече, в сравнение с открива екипът.

Това обаче поражда друга тайнственост. Когато слънчевата радиация унищожава и последните следи от мъглявината, тя би трябвало да е изгорила и нейните остатъци в марсианската атмосфера. Това значи, че атмосферният криптон, който се появява на по-късен стадий, евентуално се е запазил някъде другаде. Например в ледените шапки, споделят учените.

„ Това обаче би означавало, че Марс би трябвало да се е охладил директно след акрецията – споделя Мукхопадйей. – От една страна, нашето проучване демонстрира, че марсианският интериор съдържа хондрични газове. От друга, то повдига някои много забавни въпроси, свързани с произхода и състава на ранната марсианска атмосфера. “

Изследването е оповестено в Science

Източник: Science Alert