Малко остава до парламентарните избори на 19 април – онзи

Малко остава до парламентарните избори на 19 април – оня церемониален миг, в който демокрацията се разпростира в цялостния си искра, а политиците решително изясняват по какъв начин няма да работят един с различен. Кампанията върви, пристрастеностите се повишават, а най-ясното обръщение към този момент е изненадващо просто – всички желаят да ръководят, само че сами, тъй като оставалите не са задоволително положителни за тях. Това би било отлично, в случай че Народното събрание беше едноличен търговец, а не институция с 240 депутати и нямаше потребност от най-малко 121 гласа за болшинство.

Аритметиката е безмилостна, само че политиката не чак толкоз, по тази причина там постоянно има място за тълкования и, когато се наложи, цялостна липса на връзка с действителността.

Дебати има, само че без съперници

Един от най-ярките образци за неналичието на разговор в акцията е отводът на водача на „ Прогресивна България “ Румен Радев да взе участие в лидерски спор с „ Продължаваме промяната “- „ Демократична България “. Посочената причина е, че няма да дебатира с хора, които „ лъжат и манипулират “. Това е забавен стандарт, който, в случай че бъде прибавен поредно, рискува да остави политиците ни безмълвни.

Основният спор се върти към обвиняванията на Асен Василев, че в листите на „ Прогресивна България “ има хора, свързани с Държавна сигурност. Василев твърди, че има десетки такива случаи, само че не показва съответни имена.

От другата страна последва отвращение, че се популяризират „ неистини и клюки “. Комисията по досиетата към момента не е оповестила резултатите си, тъй че към този момент разногласието е в категория „ ще забележим “.

Ивайло Мирчев от ПП-ДБ опита да върне диалога към „ огромната картина “ – разграждането на модела „ Пеевски-Борисов “. Само че, както постоянно се случва, детайлите се оказаха по-интересни от картината и даже тази тематика не заслужи спор.

Междувременно Бойко Борисов разгласи, че няма да прави коалиция нито с „ Прогресивна България “, нито с Движение за права и свободи, нито с който и да било, който не дава отговор на неговите критерии. В превод – обединения ще има, само че с верните хора, като към този момент не се показва кои са те.

Лидерът на ГЕРБ упрекна съперниците си в „ празнословие “ и ги укори, че не дават явен отговор по основни тематики като да вземем за пример еврото. От своя страна „ Прогресивна България “ го дефинира като част от „ олигархичен модел “ и по този начин диалогът последователно се трансформира в съревнование кой по-убедително ще изясни за какво другият е казусът в политиката ни.

Евро, рубли и дограма

На този декор „ Възраждане “ внесе свежа доза абсурд в акцията. Депутатът Димо Дренчев съобщи в телевизионно изявление, че България била „ насилена “ да влезе в еврозоната, само че не е проблем да излезе от нея. Като жител се чувствал притеснен от еврото, само че като предприемач – не напълно. Това бе рядко прям миг, в който икономическата действителност проби идеологическата мъгла.

Дренчев и брат му са притежатели на компания за дограма и по този мотив настоя, че желае да има избор какво да си купи, а около глобите против Русия е лишен от подобен. Депутатът евентуално би желал да може да купува и съветска дограма.

Той въпреки всичко остана правилен на радикалния популизъм, с който партията му ни залива от много време, макар че знае, че е неосъществим. Дренчев стигна до такава степен да предложи хората с най-ниски приходи да заплащат по-ниски налози или въобще да не заплащат такива. Какво пък, може и да е не запомнил, че става въпрос за огромна част от популацията и че въпреки всичко някой би трябвало да заплаща, с цел да не се стигне до тежки проблеми в обществото.

Другият абсурд е, че макар пороя от рецензии към Европейския съюз, партията не упорства за излизане от него. Това слага „ Възраждане “ в забавната позиция да бъде по едно и също време и „ за “ и „ срещу “ – нещо като човек, който не харесва ресторанта, само че постоянно вечеря там.

Всички против всички

Българска социалистическа партия също влезе в конкуренцията с безапелационна позиция, че няма да ръководи с ГЕРБ и Движение за права и свободи, макар че към момента не е ясно дали ще прескочи оградата. Представители на партията настояват, че гласоподавателите желаят социалистите да не се сдружават с Борисов и Пеевски, с които управляваха до през вчерашния ден.

Според Илиян Йончев от Българска социалистическа партия партията е извлякла поучения от предишното и в този момент влиза в акцията с нова сила. Срещите с гласоподаватели са станали по-посещавани, ползата е по-голям, а партийният дух бил разсънен. Политическата пролет явно е настъпила, най-малко на думи.

В отговор Бойко Борисов не пропусна да нападне левите партии, да подсети за „ разбойническата приватизация “ и загатна, че каквото и да приказват, не трябва да им имаме религия.

„ Червената олигархия преди време разграби държавното имущество, наряза фабрики като „ Мраз “ на скрап и уволни служащите. А през днешния ден на това място има едни богати хора, които са водачи на листата на „ Прогресивна България “ в Силистра. Това са ни съперниците – доста пари и доста реклама “, съобщи той на 4 април.

Интересното е, че рецензиите на Борисов постоянно са против другите, само че рядко против личните му редици.

Социалният антрополог Харалан Александров внесе малко натурализъм в картината. Според него след изборите ще се наложи договаряне, даже „ търгуване “ на мандати. Това е изкусен метод да се каже, че всички тези безапелационни „ в никакъв случай “ и „ с тях – не “ ще бъдат деликатно преразгледани. А може и да са прахуляк в очите на гласоподавателите.

По-сериозното му предизвестие обаче е обвързвано с доверието или по-скоро с неналичието му в обществото, което е разграничено по всяка тематика, която се появи в общественото пространство.

В последна сметка акцията ще продължи по познатия сюжет. След изборите пък ще стартира нов сезон от същия сериал. Само че с малко по-различни реплики и сходен сюжет – всички желаят властта, само че са прекомерно положителни, с цел да одобряват другите.