Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неопределено дефинират Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър детайли, даже в тях да има свръхестествени или паранормални събития. При него ужасът е психически, почетеното непосредствено се свързва с кътчета на душата, до които мъчно или въобще не желаеме да стигаме. Той разплита мислите ни, повежда ги в напълно нови направления и ги заплита отначало. И към този момент нищо не е същото.
Стивън Кинг е доста работлив създател и значително режисьори са се заемали през годините да слагат неговите невероятни истории на екрана. Но доста малко са успявали да заловен концепцията и да я претворят. Защото тъкмо това би трябвало да се случи - описване отначало, с други средства, на различен език. Киноезикът рядко съумява да улови дълбокия психологизъм на Кинг. Не тъй като киното е изкуство с безпаричен боеприпас, само че той е прекомерно комплициран създател. Като резултат - има безумни екранизации, има прилични екранизации и някои страхотни. Интересното при положителните е, че колкото са по-хубави, толкоз са по-далеч от книгата първоизточник. И въпреки всичко Кинг се усеща, преди да се филмира. И в случай че се усеща от режисьора и от всички забъркани, без да се стараят да са достоверни на книгата в ущърб на киното, усешаме го и ние. И знаем, че това е негова история.
Сиянието
(The Shining, 1980 година, реж Стенли Кубрик. По едноименния разказ, публикуван 1977 година, превод: Надя Баева)
Определят " Сиянието " повече като филм на Стенли Кубрик, в сравнение с екранизация на Стивън Кинг. Самият той по никакъв начин не харесва кино лентата. Но той е измежду филмите, в които, с помощта на маниакалното преобразяване на Джак Никълсън, в който в действителност се усеща ужасът. Въздейства и на сетивата, в това Кубрик е господ, и на душeвността.
Мизъри
(Misery, 1990 година, реж. Роб Райнър. По едноименния разказ, 1987 година, превод: Весела Прошкова и Весела Еленкова)
Мизъри е измежду филмите, които съвсем компактно се приближават до книгата и това стои чудесно на екран. Отново феноменално е осъществяването на Кати Бейтс с ролята на вманиачена фенка. Тук към този момент се усеща непосредственият смут, роден от болния мозък и водещ до принуждение.
Зеленият път
(The green mile, 1999 година, реж. Франк Дарабонт. По едноименния разказ, превод: Крум Бъчваров)
Престъпление, тайнственост, страдалчество и история, която бръква в сърцата. Неслучайно " Зеленият път " е обичан филм освен на почитатели на Кинг, на киномани и на хора, които не си падат доста по киното. Ето един доста известен откъс, изречен от Майкъл Кларк Дънкан (в ролята на Джон Кофи), който към този момент не е измежду нас:
" Уморен съм, шефе. Уморен съм да се бродя по пътя уединен като птичка под дъжда. Без другар, при който да ида или да ми каже от кое място идваме или отиваме, или за какво. Уморен съм от хората, които се държат толкоз грозно един с различен. Уморен съм от болката, която слушам и чувствам по света всеки ден. Твърде доста е. Чувствам го като късчета стъкло в главата си. Разбирате ли? "
Изкуплението Шоушенк
(The Shawshank Redemption, 1994, реж. Франк Дарабонт. По описа " Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк " от сборника " Особени сезони ", превод: Симеон Николов)
Този филм съдържа още повече от идеалните съставки, тъй като с изключение на тайнственост, закононарушение, страдалчество, което бръква в душата, има и комизъм. Морган Фрийман и Тим Робинс в страховит тандем за свободата на човешкия дух, за волята и за..един афиш на Рита Хейуърд на стената на една килия.
Остани с мен
(Stand by me, 1986 година, реж. Роб Райнър. По описа " Тялото " от сборника " Особени сезони ", превод: Симеон Николов)
Най-любимият ми филм по текст на Стивън Кинг е този. Кинг има необикновен афинитет към това, което става в детските сърца. Една от главните линии в творчеството му е магията, мрака, несигурността и безумната храброст, коят осе ражда единствено от болката, от контузията, които децата, изключително подрастващите, имат. В тази сърцеразбиваща история за детството, другарството и момчешките драми се крие същинско огромното сърце на Стивън Кинг, който може да написа за ужаси и мрак, само че знае, че с изключение на тях, в човешкото сърце се крие положително, пожертвование и потребност от свързване.
Разбира се, има доста филми, някои от които заслужават споменаване: " Кери ", " Кристин ", " То " (по-скоро филмът от 2017, въпреки че Пениуайз на Тим Къри от сериала е ужасяващ), " Играта на Джералд ", " Таен прозорец ", " Сърца в Атлантида "...А ето го и сериалът, който си заслужава съгласно мен:
11.22.63
(11.22.63, 2016 година, създател: Бриджит Карпентър. По едноименния разказ, превод: Деница Минчева)
Малкото серии в моите очи е голям плюс за който и да е сериал. Този чудесно балансира историята в сериите по този начин, че хем нямаш самообладание да видиш какво следва, само че не се усещат тягостно захласнат. Един мъж (Джеймс Франко) пътува през времето в опит да предотврати убийството на Джон Кенеди. В тези опити се вплита и чудесна любовна история.
Стивън Кинг е доста работлив създател и значително режисьори са се заемали през годините да слагат неговите невероятни истории на екрана. Но доста малко са успявали да заловен концепцията и да я претворят. Защото тъкмо това би трябвало да се случи - описване отначало, с други средства, на различен език. Киноезикът рядко съумява да улови дълбокия психологизъм на Кинг. Не тъй като киното е изкуство с безпаричен боеприпас, само че той е прекомерно комплициран създател. Като резултат - има безумни екранизации, има прилични екранизации и някои страхотни. Интересното при положителните е, че колкото са по-хубави, толкоз са по-далеч от книгата първоизточник. И въпреки всичко Кинг се усеща, преди да се филмира. И в случай че се усеща от режисьора и от всички забъркани, без да се стараят да са достоверни на книгата в ущърб на киното, усешаме го и ние. И знаем, че това е негова история.
Сиянието
(The Shining, 1980 година, реж Стенли Кубрик. По едноименния разказ, публикуван 1977 година, превод: Надя Баева)
Определят " Сиянието " повече като филм на Стенли Кубрик, в сравнение с екранизация на Стивън Кинг. Самият той по никакъв начин не харесва кино лентата. Но той е измежду филмите, в които, с помощта на маниакалното преобразяване на Джак Никълсън, в който в действителност се усеща ужасът. Въздейства и на сетивата, в това Кубрик е господ, и на душeвността.
Мизъри (Misery, 1990 година, реж. Роб Райнър. По едноименния разказ, 1987 година, превод: Весела Прошкова и Весела Еленкова)
Мизъри е измежду филмите, които съвсем компактно се приближават до книгата и това стои чудесно на екран. Отново феноменално е осъществяването на Кати Бейтс с ролята на вманиачена фенка. Тук към този момент се усеща непосредственият смут, роден от болния мозък и водещ до принуждение.
Зеленият път (The green mile, 1999 година, реж. Франк Дарабонт. По едноименния разказ, превод: Крум Бъчваров)
Престъпление, тайнственост, страдалчество и история, която бръква в сърцата. Неслучайно " Зеленият път " е обичан филм освен на почитатели на Кинг, на киномани и на хора, които не си падат доста по киното. Ето един доста известен откъс, изречен от Майкъл Кларк Дънкан (в ролята на Джон Кофи), който към този момент не е измежду нас:
" Уморен съм, шефе. Уморен съм да се бродя по пътя уединен като птичка под дъжда. Без другар, при който да ида или да ми каже от кое място идваме или отиваме, или за какво. Уморен съм от хората, които се държат толкоз грозно един с различен. Уморен съм от болката, която слушам и чувствам по света всеки ден. Твърде доста е. Чувствам го като късчета стъкло в главата си. Разбирате ли? "
Изкуплението Шоушенк (The Shawshank Redemption, 1994, реж. Франк Дарабонт. По описа " Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк " от сборника " Особени сезони ", превод: Симеон Николов)
Този филм съдържа още повече от идеалните съставки, тъй като с изключение на тайнственост, закононарушение, страдалчество, което бръква в душата, има и комизъм. Морган Фрийман и Тим Робинс в страховит тандем за свободата на човешкия дух, за волята и за..един афиш на Рита Хейуърд на стената на една килия.
Остани с мен (Stand by me, 1986 година, реж. Роб Райнър. По описа " Тялото " от сборника " Особени сезони ", превод: Симеон Николов)
Най-любимият ми филм по текст на Стивън Кинг е този. Кинг има необикновен афинитет към това, което става в детските сърца. Една от главните линии в творчеството му е магията, мрака, несигурността и безумната храброст, коят осе ражда единствено от болката, от контузията, които децата, изключително подрастващите, имат. В тази сърцеразбиваща история за детството, другарството и момчешките драми се крие същинско огромното сърце на Стивън Кинг, който може да написа за ужаси и мрак, само че знае, че с изключение на тях, в човешкото сърце се крие положително, пожертвование и потребност от свързване.
Разбира се, има доста филми, някои от които заслужават споменаване: " Кери ", " Кристин ", " То " (по-скоро филмът от 2017, въпреки че Пениуайз на Тим Къри от сериала е ужасяващ), " Играта на Джералд ", " Таен прозорец ", " Сърца в Атлантида "...А ето го и сериалът, който си заслужава съгласно мен:
11.22.63 (11.22.63, 2016 година, създател: Бриджит Карпентър. По едноименния разказ, превод: Деница Минчева)
Малкото серии в моите очи е голям плюс за който и да е сериал. Този чудесно балансира историята в сериите по този начин, че хем нямаш самообладание да видиш какво следва, само че не се усещат тягостно захласнат. Един мъж (Джеймс Франко) пътува през времето в опит да предотврати убийството на Джон Кенеди. В тези опити се вплита и чудесна любовна история.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ