Нивата на безработицата в България остават без промяна за 2022г.
Малко над 74 на 100 от популацията на България е било трудово заето през първото тримесечие на 2022 година Тази цифра е в безспорен синхрон със междинното равнище на претовареност в Европейския съюз, замерващо пазара на труда за хора сред 20 до 64 години. За съответния интервал 193 милиона души са ходели на работа в границите на съюза.
За страната ни измененията в равнищата на претовареност не са осезаеми през последните години. Що се касае до Европа – нещата стоят по-различно. Замерено е нарастване от 0,5 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година. Този резултат обаче е нищожен.
През първото и второто тримесечие на 2020г. – интервалът, в който всеобщо се съкращаваха фрагменти поради Коронавирус рестрикциите, се регистрира спад с три процентни пункта(п.п.). Така от близо 73 на 100, Европейски Съюз намалява заетостта си на 70%. Пазарът се стабилизира през третото тримесечие на 20-та година и потегля единствено нагоре, с цел да стигне 74,5% през 22-ра.
Макар високият коефициент на претовареност, замерен в България за съответното тримесечие, би трябвало да се означи, че преди пандемията, повече българи са били трудово заети. В края на 2019 година имаме с 74,8% работещи. А разликата сред тази цифра и интервала на всеобща безработица с края на 2011г. е голям – 12%.
Между четвъртото тримесечие на 2021 година и първото тримесечие на 2022 година равнището на безработица е намаляло в 20 страни членки и е достигнало 6,0 % от работната мощ в Европейски Съюз. По данни за Eurostat 12,3 милиона души са били безработни през този интервал от годината.
Коефициентът на безработица остава неизменен в България (4,6%). Не се трансформира и в Дания (4,1%).
Повишава има в Чехия, Естония, Хърватия,Румъния и Малта, само че понижава във всички останали страни, като най-голям спад се следи в Италия, Словения, Гърция, Кипър и Холандия.
Недостатъкът на пазара на труда пък възлиза на 11,9% от разширената работна мощ на възраст 20-64 години. Това е спад с 12,3% от през четвъртото тримесечие на 2021 година (-0,4 п.п.).
Промените в равнищата на претовареност сред четвъртото тримесечие на 2021 година и първото тримесечие на 2022 година варират в другите държави-членки на Европейски Съюз. Най-голямо нарастване е записано в Гърция (+1,8 п.п.), Люксембург (+1,1 п.п.) и Латвия (+1,0 п.п.). Докато заетостта нараства в 24 държави-членки на Европейски Съюз, тя понижава в Литва (-0,3 п.п.), Дания (0,5 п.п.) и Малта (-0,6 п.п.).
За страната ни измененията в равнищата на претовареност не са осезаеми през последните години. Що се касае до Европа – нещата стоят по-различно. Замерено е нарастване от 0,5 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година. Този резултат обаче е нищожен.
През първото и второто тримесечие на 2020г. – интервалът, в който всеобщо се съкращаваха фрагменти поради Коронавирус рестрикциите, се регистрира спад с три процентни пункта(п.п.). Така от близо 73 на 100, Европейски Съюз намалява заетостта си на 70%. Пазарът се стабилизира през третото тримесечие на 20-та година и потегля единствено нагоре, с цел да стигне 74,5% през 22-ра.
Макар високият коефициент на претовареност, замерен в България за съответното тримесечие, би трябвало да се означи, че преди пандемията, повече българи са били трудово заети. В края на 2019 година имаме с 74,8% работещи. А разликата сред тази цифра и интервала на всеобща безработица с края на 2011г. е голям – 12%.
Между четвъртото тримесечие на 2021 година и първото тримесечие на 2022 година равнището на безработица е намаляло в 20 страни членки и е достигнало 6,0 % от работната мощ в Европейски Съюз. По данни за Eurostat 12,3 милиона души са били безработни през този интервал от годината.
Коефициентът на безработица остава неизменен в България (4,6%). Не се трансформира и в Дания (4,1%).
Повишава има в Чехия, Естония, Хърватия,Румъния и Малта, само че понижава във всички останали страни, като най-голям спад се следи в Италия, Словения, Гърция, Кипър и Холандия.
Недостатъкът на пазара на труда пък възлиза на 11,9% от разширената работна мощ на възраст 20-64 години. Това е спад с 12,3% от през четвъртото тримесечие на 2021 година (-0,4 п.п.).
Промените в равнищата на претовареност сред четвъртото тримесечие на 2021 година и първото тримесечие на 2022 година варират в другите държави-членки на Европейски Съюз. Най-голямо нарастване е записано в Гърция (+1,8 п.п.), Люксембург (+1,1 п.п.) и Латвия (+1,0 п.п.). Докато заетостта нараства в 24 държави-членки на Европейски Съюз, тя понижава в Литва (-0,3 п.п.), Дания (0,5 п.п.) и Малта (-0,6 п.п.).
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ