Тревожна статистика: Един лекар обслужва 214 души, сестрите намаляват
Малко над 30 000 практикуващи у нас лекари са преброили от Национален статистически институт към края на предходната година. 60% от лекарите практикуват в лечебни заведения и центрове със стационар, а всеки трети доктор в България е на възраст сред 55 и 64 години.
Практикуващите дентална медицина са близо 7800, а броят на медицинските сестри продължава да спада като към този момент се доближава към 28 000, а този на акушерките – към 3 000.
Здравната система пред колапс: Едва 1% от работещите са медицински сестри
През последните месеци съвсем всички те излязоха на митинги, с цел да заявят, че прагът им на толерантност към недобрите условия на труд и ниските хонорари, е преминат. Всичко това се случва на фона на кадровия проблем в областта на опазването на здравето, за който обществото се тревожи от години.
На всеки 10 000 души от популацията у нас се падат по 46,8 лекари. Забелязва се известно нарастване спрямо година по-рано, само че то не е огромно. Това значи, че един доктор би трябвало да може да покрие потребностите на 214 души, осведоми NOVA.
Броят на хората, които се падат на един стоматолог, е още по-голям – над 820. Фелдшерите и медицинските сестри пък през последната година са намалели толкова, че на една сестра се падат 227 души.
Смяна на персонален доктор: Пълно управление за периоди и процедури
При акушерките има прочут растеж за последната година, само че той е минимален и не би могъл да запълни големия кадрови недостиг.
Над 300 кревати повече има в лечебните заведения в страната през предходната година. Те са надхвърлили 56 000, макар че броят на лечебните заведения е останал неизменен – 341. Всяка втора болница е многопрофилна и 70% от цялата леглова база се намира точно в тях. Всяка трета болница вече е частна.
Министерство на здравеопазването сигнализира: Не вярвайте на „ чудодейни “ артикули с подправени рекомендации в интернет
Следват профилираните – с 14 000 кревати, онкологичните центрове и тези за психологично здраве, които имат бази с по към 1000 кревати за цялата страна. Най-малки са легловите бази в местата за лекуване на кожни болести – разполагат с едвам 30 кревати, разпределени в три центъра.
При междинна осигуреност за страната от 870 болнични кревати на всеки 100 000 души от популацията, най-близо до тези стойности е столицата. А регионалният град, който несъмнено разполага с най-вече болнични кревати за популацията, което има, е Плевен – над 1300 на всеки 100 000 души.
Какви заплати взимат медицинските експерти у нас
Солидна и много сходна е легловата база и в Смолян – близо 1200. Най-малко кревати съгласно броя на популацията си пък имат областите Ямбол и Перник – под 450 кревати. Повече от 3 пъти по-малко, в сравнение с първата, в класацията област Плевен.
Излизаме от България, с цел да забележим и кой какъв брой харчи за опазването на здравето на своята страна. Данните са на Евростат за последната регистрирана от тях година. Сравняваме процентите от брутния вътрешен артикул, които отиват за опазване на здравето във всички страни членки. Ако приблизително в общността се харчат по 10,5% от Брутният вътрешен продукт, в България се движим под междинното равнище, с разноски под 8%. Това ни отрежда 17-ата позиция от общо 27.
Как се източва Здравната каса
Най-много пари за здраве дава Германия - 12,5%. Следва я Франция с 12%, а в края на класацията са съседите ни от Румъния – с под 6% и Люксембург, чиито разноски са едвам 5,5 на 100. Процентът е невисок, прецизират специалистите, тъй като БВП на страната е много висок. Това трансформира дребния ѝ брой поданици в най-добре здравноосигурените от всички европейци.
Здравеопазването коства от ден на ден на всички. Разходите на страните членки на Европейски Съюз за последните 8 години са се нараснали приблизително с 40%. В Латвия покачването е най-осезаемо – близо 130%. Следва Румъния. У нас увеличението и тук изчисляваме като % от брутния вътрешен артикул - то е близо 100-процентово.
За какво заплаща Здравната каса
Най-малко е в Швеция и Италия, където през днешния ден изразходват за опазване на здравето едвам с една пета повече, в сравнение с преди осем години.
Практикуващите дентална медицина са близо 7800, а броят на медицинските сестри продължава да спада като към този момент се доближава към 28 000, а този на акушерките – към 3 000.
Здравната система пред колапс: Едва 1% от работещите са медицински сестри
През последните месеци съвсем всички те излязоха на митинги, с цел да заявят, че прагът им на толерантност към недобрите условия на труд и ниските хонорари, е преминат. Всичко това се случва на фона на кадровия проблем в областта на опазването на здравето, за който обществото се тревожи от години.
На всеки 10 000 души от популацията у нас се падат по 46,8 лекари. Забелязва се известно нарастване спрямо година по-рано, само че то не е огромно. Това значи, че един доктор би трябвало да може да покрие потребностите на 214 души, осведоми NOVA.
Броят на хората, които се падат на един стоматолог, е още по-голям – над 820. Фелдшерите и медицинските сестри пък през последната година са намалели толкова, че на една сестра се падат 227 души.
Смяна на персонален доктор: Пълно управление за периоди и процедури
При акушерките има прочут растеж за последната година, само че той е минимален и не би могъл да запълни големия кадрови недостиг.
Над 300 кревати повече има в лечебните заведения в страната през предходната година. Те са надхвърлили 56 000, макар че броят на лечебните заведения е останал неизменен – 341. Всяка втора болница е многопрофилна и 70% от цялата леглова база се намира точно в тях. Всяка трета болница вече е частна.
Министерство на здравеопазването сигнализира: Не вярвайте на „ чудодейни “ артикули с подправени рекомендации в интернет
Следват профилираните – с 14 000 кревати, онкологичните центрове и тези за психологично здраве, които имат бази с по към 1000 кревати за цялата страна. Най-малки са легловите бази в местата за лекуване на кожни болести – разполагат с едвам 30 кревати, разпределени в три центъра.
При междинна осигуреност за страната от 870 болнични кревати на всеки 100 000 души от популацията, най-близо до тези стойности е столицата. А регионалният град, който несъмнено разполага с най-вече болнични кревати за популацията, което има, е Плевен – над 1300 на всеки 100 000 души.
Какви заплати взимат медицинските експерти у нас
Солидна и много сходна е легловата база и в Смолян – близо 1200. Най-малко кревати съгласно броя на популацията си пък имат областите Ямбол и Перник – под 450 кревати. Повече от 3 пъти по-малко, в сравнение с първата, в класацията област Плевен.
Излизаме от България, с цел да забележим и кой какъв брой харчи за опазването на здравето на своята страна. Данните са на Евростат за последната регистрирана от тях година. Сравняваме процентите от брутния вътрешен артикул, които отиват за опазване на здравето във всички страни членки. Ако приблизително в общността се харчат по 10,5% от Брутният вътрешен продукт, в България се движим под междинното равнище, с разноски под 8%. Това ни отрежда 17-ата позиция от общо 27.
Как се източва Здравната каса
Най-много пари за здраве дава Германия - 12,5%. Следва я Франция с 12%, а в края на класацията са съседите ни от Румъния – с под 6% и Люксембург, чиито разноски са едвам 5,5 на 100. Процентът е невисок, прецизират специалистите, тъй като БВП на страната е много висок. Това трансформира дребния ѝ брой поданици в най-добре здравноосигурените от всички европейци.
Здравеопазването коства от ден на ден на всички. Разходите на страните членки на Европейски Съюз за последните 8 години са се нараснали приблизително с 40%. В Латвия покачването е най-осезаемо – близо 130%. Следва Румъния. У нас увеличението и тук изчисляваме като % от брутния вътрешен артикул - то е близо 100-процентово.
За какво заплаща Здравната каса
Най-малко е в Швеция и Италия, където през днешния ден изразходват за опазване на здравето едвам с една пета повече, в сравнение с преди осем години.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ